Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2018 20:38 - БОГ ЧРЕЗ ЙОСИФ МООР И ФРАНЦ ГРУБЕР ПОДНЕСЕ НА СВЕТА УНИКАЛЕН НЕБЕСЕН ДАР
Автор: kraszah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.12.2018 23:16


 image

БОГ ЧРЕЗ ЙОСИФ МООР И ФРАНЦ ГРУБЕР ПОДНЕСЕ НА СВЕТА УНИКАЛЕН НЕБЕСЕН ДАР

Под действието на Светия Дух учителят Франц Грубер написал на 24 декември 1818 година мелодията, а Йозеф Мор съчини текста на песента “Тиха нощ”, която песен се пее повече от 200 години надлъж и нашир по земята – от негрите в Африка, от червенокожите в Америка и от нас в Европа.

♦♦♦♦♦♦♦

ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ…

♦ РОДИНАТА НА ТАЗИ ПЕСЕН Е БАВАРИЯ, 1818Г. Поетът Йосиф Моор, свещеник във Оберсдорф, веднъж посетил един болен, който живеел далеч. Било през месец декември. Дивното нощно небе и двете села в долината, при вечерното осветление, го пренесли в чуден мир, подобен на видение. Той седнал на един пън и близкото село му напомнило на Витлеем  през святата нощ. Духом той виждал пещерата, където Мария  и Йосиф изпълнени с радост, пазели детето. Когато се завърнал при приятеля си Грубер, той бил приветстван най-сърдечно. В течение на разговора Моор казал: „Ние трябва да поднесем на хората нещо ново за слава на детето Исус. Да съчиним нещо за святата нощ. Аз ще съставя текста, а ти ще напишеш мелодията”. Съгласили се Моор да представи до 24 декември текста на Грубер, а той да композира мелодията. Йосиф Моор си отишъл; седнал в стаята си и потънал в дълбоки размишления… изживявайки отново вълненията от тази вечер, той взел перото и написал онова, което препълвало душата му. На другата сутрин препрочел написаното: „Тиха нощ, свята нощ…” По обед той представил  на приятеля си песента. Приятеля му извикал с възторг: „Скъпи мой приятелю, небесен дар е това, което носиш!” Веднага седнал пред пианото, ударил клавишите и се разляла мелодията, която ние добре познаваме.

♦ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ДОШЛО. Един духовен оркестър придружавал пеенето на празнуващото събрание. В края на богослужението духовника се качил в галерията, където го очаквал Грубер с китара. Тиха и кратка прелюдия и тогава за първи път в църквата се изпяла песента от силния бас и звучен тенор на творците й. Всички слушали – стари мъже и жени, младежи и деца, обзети от обаянието на думите и мелодията, които били в чудесно единство. Преди да се разотидат, станало известно, че свещеникът и учителят съставили чудната песен. Един стар белобрад моряк стиснал ръка на учителя и казал: „Учителю, хубавата песен ще се пее и дълго след нашата смърт!”

Днес, след повече от 200 години, тя се пее надлъж и нашир по земята – от негрите в Африка, от червенокожите в Америка и от нас в Европа.

♦♦♦♦♦♦♦

image
♦ 1.Тиха нощ! Свята нощ!

Цяла земя е в тишина!

Виж Витлеемската светла звезда

Мъдреците води от чужда страна

(:Гдето Христос се роди:)

♦ 2.Тиха нощ! Свята нощ!

Песен сега на похвала

Ангели пеят със радостен глас;

Вест за спасение донасят до нас

(:Ето, Спасител дойде!”:)

♦ 3.Тиха нощ! Свята нощ!

Цяла земя пей с веселба!

Почит на Бога нек всеки даде,

че между нас днес Спасител дойде!

(:Мир на всегда на земя!:)

„И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.”Лука 2:13,14

♦♦♦♦♦♦♦

ДНЕС РАЗНАСЯ СЕ ЧУДНА ВЕСТ В СВЕТА

♦ 1-Днес разнася се чудна вест в света,

че Исус Христос е Спасител благ!

Знаеш ли, че той си проля кръвта -

Жертва стана за греха,

припев:

♦ 2-Бог изпрати своя син при нас

Tой и днес се грижи всеки час

и чудесен дом е приготвил Нам

вечен дом в небеса.

♦ 3-Там във Витлеем се роди Христос

и живя без грях с вяра в своя Бог,

но дали и ти уповаваш все,

вярваш ли от все сърце.

♦ 4-Пътя към небе стръмен и трънлив

ще измине тоз кой в Христос върви

за Ерусалим с бисерни врати

с вяра ще достигнем ний.

♦♦♦♦♦♦♦

МИР НА ЗЕМЯТА

ЕДИН АВТОР РАЗКАЗВА:

♦ „БЕШЕ В НАВЕЧЕРИЕТО НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО ПРЕЗ 1914 ГОД. – първото Рождество на дългата и страховита Първа световна война. Окопите на съюзниците представляваха тинести трапове в едно набито от шрапнели поле във Фландрия (област в Холандия). Само на няколко метра отсреща немските войски също тъпчеха калта при подобни отвратителни условия. И от двете страни на фронта бяха получени подаръци от семействата и приятелите от „тила”. Навсякъде се чуваше обичайният говор и шум.

♦ Случаен изстрел разцепи студеният нощен въздух.

♦ Един английски войник извика ненадейно: „Мълчете, мълчете, чувате ли?” От противниковият окоп достигнаха приятни звуци на позната музика. Дълбоки, топли немски гласове пееха: „Тиха нощ! Свята нощ!” Тих смях прекъсваше от време на време песента. Английските войници се скупчиха в онази част на окопите, която беше най-близо до германските позиции. Те послушаха и после на свои ред запяха. Някой от среща извика: „Елате тук!” Тишина. После поканата беше отново повторена. След минута британските и немските войници изпълзяха от своите окопи и се събраха в мрака на едно невероятно коледно събрание. Почти цяла нощ войниците си разменяха поздрави, храна, сувенири. Беше станало някакво чудо – за няколко часа омразата и желанието да се убива бяха изчезнали. И на това странно място някъде из Фландрия за няколко часа имаше „мир на земята”.

♦ ЕДИН ДЕН НА ЗЕМЯТА ЩЕ ИМА ИСТИНСКИ И ВЕЧЕН МИР. Един ден предсказаната от ангелските гласове радостна и щастлива действителност ще бъде факт. Тогава омразата и войната ще бъдат завинаги премахнати заедно със злото, болестите и смъртта. В този ден добронамереността спрямо другите хора ще бъде начин на живот. Любовта ще прелива във човешките сърца и ще направлява поведението. Зората на този благословен ден ще настъпи, когато Князът на мира се завърне втори път. "Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие. " Йоан 14:1-3 Да бъде слава на Бога, че този ден ще продължи вечно!

Молитва:

„Живей във мене, о Исусе Христе, внеси мира си там; царувай в моето сърце, направи го Твой свят храм.”

♦♦♦♦♦♦♦

image

МОЯТ ДАР ЗА МЛАДЕНЕЦА

♦ В полумрака на един обор на древния Витлеем преди много години трима мъже коленичиха пред едно дете. Водени от една звезда, те преминаха източната пустиня, за да намерят родилия се цар. Тук, в яслите на обора, те Го намериха и като отвориха съкровищницата си, поднесоха му дарове - злато, ливан, смирна. Чудно е значението на тези дарове на мъдреците! Те пророчески обясняват различните фази на живота и опитностите на Исус Христос.

♦ Златото - символ на сила и царственост, е наистина подходящ дар за Онзи, Който е Цар на Царете, Бог на Боговете и Господ на господарите.

♦ Ливан - смолисто вещество с чисто бял цвят, което се получава от кората на едно дърво в Арабия. Той гори дълго време с постоянен пламък. Той е символ на святост и се употребяваше при изгарянето на жертвите в древните служби. Чрез него мъдреците с Божествено просветление откриваха в бебето на Витлеем великият Първосвещеник Исус Христос, Който не може да не състрадава с нас в нашите немощи.

♦ Смирна - парфюмът на скръбта. Това е ароматична смола, чието благоухание се увеличава, когато се счука. Тя е една от съставките на свещеното масло за помазване. Употребяваше се също при балсамирането. Мъдреците поднесоха смирната на Спасителя Исус, чийто смазан и пречупен живот щеше да разпръсне благоуханието си надалеч през вековете, така че народите да познаят единия истинен Бог, Господ и Спасител Исус Христос, Когото Той изпрати.

♦ Днес няма нужда да търсим ясла и в нея Младенец - цар, за да Му поднесем даровете си. Царят сега е в дома на Отца си, далеч над небето, което се синее над Витлеем и източната пустиня. Той би очаквал от Своите мъдри синове и дъщери да Му поднесат по-големи дарове от тези на древните мъдреци.

♦ Какво би поднесъл ти на родилия се твой Спасител?

- Аз бих Му поднесъл златото на моята вяра, чрез която искам да Му остана верен във всичко, което Той ми заповядва.

♦ Какво би поднесъл ти?

- Аз бих искал да Му поднеса белият ливан на моята чиста надежда, чрез която гледам радостно на бъдещето, украсено с Неговите обещания и се движа всред мрака и на най-голямата земна нощ като огрян от звездата на Неговото рождение.

♦ Какво би Му поднесъл ти?

- Аз бих искал да му поднеса благоуханната смирна на моята любов, с която искам Той да изпълва моето сърце и чрез която желая да бъда готов за всяка жертва за Него.

♦♦♦♦♦♦♦

image

ЧУДНИЯТ ЧОВЕК

♦ Преди повече от 19 века се роди един човек, по начин различен от всичките познати на човеците закони за живота. Макар и дете като всички деца, Той не получи живота от човеци, защото сам Той бе животът. Този човек живя в бедност, а всички богатства на земята са Негови. Отгледан бе в усамотение, а е познат на целия всемир. Не е предприемал далечни околосветски пътувания; само веднъж - и то като дете - е преминал границите на Своята страна, а пък е познат на хората от всички страни на света. Той не притежаваше богатства и власт. Родителите и роднините Му не бяха видни хора, с влияние или образование, а още с рождението си уплаши един цар. Не беше ходил на училище и никой, освен майка Му, не беше Го научил нещо, а пък още като юноша обърка със знанието и мъдростта Си учените книжнини; като мъж владеeше над природните закони, ходеше по-вълните като чели не бяха вода, а поляна, и застави бурното море да заспи в покой. Той не е написал нито една книга, но всички библиотеки в Неговата страна не биха могли да поберат написаните за Него книги по света. Не е съчинил нито една песен, а сам Той е доставил теми и вдъхновение за написване на най-чудни песни и много повече, отколкото са написали всичките композитори заедно. Той не е открил нито едно училище, но всички училища по света не могат да се похвалят, че имат толкова ученици, колкото има Той. Той не е учил медицина, при все това е излекувал без лекарства и без пари повече телесно болни и съкрушени, отколкото и най-модерния лекар, въоръжен със сегашните знания и лекарства. Той никога не е командвал войска, не е мобилизирал нито един войник и не е притежавал нито една пушка и все пак никой водач не е имал повече доброволци, които под Негова команда да са принуждавали толкова големи групи бунтуващи се множества да капитулират, без да е ставало нужда от нито един изстрел. Той не е притежавал търговски предприятия и никога не е извършвал банкерски сделки, а всеки седми ден колелото на търговския живот престава да се върти и множества, свободни от седмичната си дейност, се отправят към мястото за богослужение, за да отдадат Нему почит, признателност и възхвала.

♦♦♦♦♦♦♦

ИМА ЛИ МЯСТО ЗА НЕГО?

♦ Светът всяка година празнува рождението на Исус Христос във витлеемския обор. Една част от християните го празнуват през декември, а друга – през януари. Мнозина учени са на мнение, че Исус не се е родил през зимния сезон.

♦ Този празник напомня за Оногова, Който беше Син Божий преди това, който напусна славата и небесата, дойде на тази земя на нищета, като съблече Божественото си естество и прие човешкото, но не чрез естествено раждане, а чрез въплъщение. Той направи това, за да стане наш Спасител и да ни върне изгубеното щастие, за което тъй копнее всяка човешка душа.

♦ Множеството обаче празнува този ден, без да познава истинското значение на Христовото рождение или въплъщение.

"Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ." Лука 2:10,11.

♦ Вестта за рождението на Исус Христос съдържа тази първа истина, че ТОЙ СЕ Е РОДИЛ, за да бъде Спасител. И всеки, който не Го е приел и не Го е познал като личен Спасител, остава чужд на „благовестяването на голямата радост”, за която пееха ангелите.

♦ Необходимо е в този акт да видим онова, което той представляваше за цялото небе. Земята получи Исус Христос, небето остана без Него. Небето даде Исус Христос за спасението на човечеството. С това във всемира не се яви ново създание, а само в реда на Неговото съществувание стана промяна. Второто нещо, което изпълва със съдържание акта на Христовото рождение и го прави нещо много повече от едно рождение, е това, че небето ДАДЕ Исус Христос.

"И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син." Йоан 3:14-18

♦ Бог Отец даде Сина Си. Неизказана любов към човека движеше Небесния Баща. Исус Христос е нашия  дар от Бога за нас.

♦ Векове наред юдеите са очаквали Месия. Преди Адам и Ева да бяха изведени от Рая, им беше обещан един избавител:

"Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата."Бит.3:15

♦ В различни времена и по различни начини обещанията и пророчествата за Месия бяха повтаряни от патриарси и пророци:

"Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови потомци." Числа 24:17

"Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил." Исая 7:14;

"А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността." Михей 5:2;

♦ " Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си." Осия 11:1;

♦ "Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им. А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва: "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас)"Матей 1:21-23

♦ "И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син."Лука 1:31,35.

♦"Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона"Гал4:4

♦ Юдеите така бяха изопачили пророчествата на Св.Писание, че когато Той дойде, за Него „нямаше място” в гостилницата. Помисли и се почуди за това! Той беше Творецът! Той беше създал земята! И когато небето Го изпрати на земята, Неговата собствена земя нямаше място за Него! Където и да четете Евангелието за Неговото рождение, както и за целия Му живот след това, все тази печална истина ще блесва пред очите ви – светът нямаше място за Него.

♦ В онази тиха нощ, в онази свята нощ спеше светът, спеше градът, спяха и религиозните водачи и големците на света, небрежни и без интерес към онова, което стана. Затова те не чуха ангелската песен. Чуха я само скромните набожни овчари .

"Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите."Лука 2:14-16.

♦ Днес, има ли място в нашите сърца за Исус Христос? Чуваме ли вестта за мир на земята? Движи ли ни и нас този дух на даване, който се открива в идването на Исус на земята? Напразно ли е било идването на Исус на земята? При рождението Му небето и земята се съединиха и ангелите известиха хорово вестта: "Хвала на Бога във висините и на земята мир!” Мир вътре в човека, мир между хората н между народите на земята – мирът, който Господ дава и който превъзхожда всяка представа на човешкия ум - го няма. Този миг е свързан с възхваляването на Бога във висините. Щом липсва едното, липсва и другото.

♦ Исус каза: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои." Йоан 14:27.

♦ Вместо да ползват благословените резултати от Христовото рождение, човеците нямат място за Исуса в сърцата си и в отношенията си; те само празнуват един празник. Помислете си само за яденето, пиенето и гуляите,които съпровождат и дават съдържанието на този празник! Спомнете си сега поздрава на ангела през онази свята нощ: "Благовестявам ви голяма радост!” Коя е причината за тази голяма радост? „Защото днес ви се роди ... Спасител!" Имам ли тази радост, че имам Спасител? Да празнуваме не рождество, а радостта за спасението си, радостта, че имаме Спасител! Или и ние нямаме място за Него?
♦♦♦♦♦♦♦
 

ПОЗНАВАНЕ НА ДВЕТЕ СТРАНИ

♦ Когато някой дойде при мен и каже, че не може да повярва и ме попита какво да прави, аз му казвам да постъпи както един човек, когото познавах. Той коленичел и искрено изповядвал пред Исус, че не може да повярва в Него. Но все пак се опитайте да си отговорите, защо не можете да вярвате? Вие четете безбожни книги и се чудите защо не сте вярващ. Питам хората защо четат такива книги? Те мислят, че трябва да познават и двете страни. Тогава им казвам: "Тази книга е лъжа; как може да бъде едната страна, като е лъжа? Това въобще не е едната страна".

Предположете, че някой пише лъжи за моето семейство и аз ги чета, за да изслушам и двете страни; не след дълго в мене ще се промъкне някакво подозрение. Веднъж попитах един човек дали има съпруга.

„Да, и то много добра” – отговори той.

„Какво бихте направили, ако започна да правя намеци по неин адрес?”

„Сигурно ще Ви убия” – беше отговорът.

Тогава му казах да се отнася към дявола така, както би се отнасял към този, който клевети жена му

♦♦♦♦♦♦♦

РОЖДЕСТВО

♦ ЗЛА ЗИМА притиска земята в·обятия ледни.

В нощта на полето виелица злобно фучи;

През голите клони над хижите схлупени, бедни,

Луната студена наднича с незрими очи.

♦ А В МАЛКАТА стая е светло, и топло, и тихо;

Червена жарава в огнището буйно пламти,

Край него наредени, слушаме бесния вихър

Как глухо и странно в стъклата смразени кънти.

♦ И ДЯДО започна пак старата песен унесен:

"Родил се отдавна, в далечна страна Младенец.

Небето над Него звъняло от ангелска песен

И сплели звездите прекрасен над него венец.

♦ ОВЧАРИТЕ прости пасели стадата в полето,

Видели пожара, страх силен сърцата им свил,

Но пратеник Божи се спуснал при тях от небето

И глас среброзвучен за чудния Цар им вестил.

♦ НА ИЗТОК далечен мъже много умни узнали

По блясъка звезден, че светъл Отрок е роден

И в дивната вечер с камили двугърби тръгнали

Със дарове скъпи и с трепет душата свещен.

♦ ПЪТ ДЪЛЪГ и труден изминали мъдрите люде

Да видят с очите си малкото свято Дете,

Навели челата си в поклон пред Спасителя беден

И дарите скъпи пред него положили те.

♦ А ЦАРЯТ юдейски, уплашен се взирал в звездите,

От книжници вещи за царя родил се узнал:

В опасност бил тронът, короната златна, земите,

И царят разгневен, повеля жестока издал.

♦ КАТ ДИВА глутница войниците в миг налетели,

Децата невръстни посичали вредом без жал,

Нещастните майки в безумие горко ридали,

В стенания глухи бащите излели печал.

♦ НАПРАЗНО невинната кръв се проляла тогава,

Напразно злодеецът кървав посеял злина­

Отрокът божествен пътувал спокойно и бавно

В безплодна пустиня към чужда, незнайна страна."

♦ ЗАМЛЪКНАЛ старикът. Под белите свъсени вежди

Очите му влажни проблесват в неземен огън,

Той сякаш се в древното приказно минало вглежда

И тръпне омаян, кат в някакъв сладостен сън.

♦ НИЙ СЛУШАМЕ ПЛАХО. Огнището вече догаря,

Скрит оттатък край шкафа, запява приспивно щурец.

И ... чудо! О, чудо! Сърцето се сякаш разтваря

И грее всред него лъчист и засмян Младенец!

♦ СТОТИЦИ камбани душата разбита лелеят,

Понасят я буйно над снежната глъхнала шир,

Стотици камбани в хор радостен сякаш че пеят:

"На Господа слава! На хората страдащи - мир!"




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kraszah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 56516
Постинги: 44
Коментари: 2
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031