АЗ ОСТАВИХ МОМИЧЕТО НА ПЪТЯ

♦♦♦♦♦♦♦

ДВАМА МОНАСИ ВЪРВЕЛИ ПО КАЛЕН ПЪТ. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:

- НИЕ, МОНАСИТЕ, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?

На което първия монах отвърнал:

- АЗ ОСТАВИХ МОМИЧЕТО НА ПЪТЯ. Ти още ли го носиш в себе си?….

♦♦♦♦♦♦♦

"Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш? Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си? Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете."Еклисиаст 7:16-19

♦♦♦♦♦♦♦