БЛАГОСЛОВИЯ ИЛИ НЕЩАСТИЕ

   В ЕДНО СЕЛО ЖИВЕЕЛ МНОГО МЪДЪР, но беден старец, който имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде….Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

-ТИ СИ ЕДИН НЕЩАСТЕН СТАР ГЛУПАК, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.

-НЕ ОТИВАЙТЕ ТОЛКОВА ДАЛЕЧ И НЕ МЕ СЪДЕТЕ ТАКА ПРЕБЪРЗАНО, само Бог знае дали е за добро или за зло-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Но дали това е нещастие или благословение и какво ще последва също- само Бог знае. Бог дал,  Бог взел. Това е фактът.

ХОРАТА СЕ СМЕЕЛИ НА СТАРЕЦА, те знаели, че той не е съвсем с ума си. Интересното е, че всеки, който мисли и вярва по този начин го имат за нещастен, прост и луд.

Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

-СТАРЕЦЪТ БЕШЕ ПРАВ-започнали да говорят хората учудено, това наистина не е било нещастие, а благословия, а ние го имамхме за нещастник, прост и луд.

-НЕ ОТИВАЙТЕ ТОЛКОВА ДАЛЕЧ-пак отговорил старецът-факт е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си, но само Бог знае, дали е за добро или за зло, защото много хубаво не е на хубаво.

ТОЗИ ПЪТ ХОРАТА НЕ ОБСЪЖДАЛИ, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат, не е благословение!

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.

ХОРАТА ОТНОВО ЗАПОЧНАЛИ ДА ГОВОРЯТ:

-ПРАВ БЕШЕ СТАРЕЦЪТ. Това не беше за добро, а за зло, не за благословия, а за проклятие, за нещастие.

-ВИЕ СТЕ ПЪЛНИ с разсъждения и пак прибързвате с преценките си. Казах ви, само Бог знае дали е за добро или за зло. А кой знае какво ще последва също само Бог знае, дали е за благословия или нещастие, защото много хубаво не е на хубаво, както след всяко зло идва и добро.

КАЖЕТЕ ПРОСТО, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

СЛЕД НЯКОЛКО СЕДМИЦИ страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

-ТИ ПАК БЕШЕ ПРАВ, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.

СТАРЕЦЪТ ОТВЪРНАЛ:

-ВИЕ ПРОДЪЛЖАВАТЕ да високоумствате и да съдите по делата на живота. Факт е само, че моят син е останал вкъщи. Казах ви и пак ви повтарям: само Бог знае дали е за добро или за зло. А кой знае какво ще последва по-нататък, също само Бог знае, дали е за благословия или нещастие. Запомнете, много хубаво не е на хубаво, както след всяко зло идва и добро.

ЖИВОТА НИ Е В РЪЦЕТЕ НА БОГА, само Той знае краят ни какъв ще бъде още от началото на раждането ни. От нас зависи как ще погледнем на живота, какво ще изберем и с кого ще тръгнем.

ДОКАТО СЪДИТЕ, вие не растете и не се развивате. Неправилното ви разсъждение означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва съвсем друга. Животът е просто един безкраен път…. Но има път, който се вижда прав в очите на човека, но краят му е сигурна смърт. Но има път начертан от Бога и който тръгне по него ще открие истината на живота, защото по него се ходи спокойно и леко.