Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2019 09:16 - ЩАСТИЕТО
Автор: kraszah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.02.2019 09:24


 image

ЩАСТИЕТО

КАК БЪРЗО ПРЕМИНА ДАРЕНОТО ВРЕМЕ,

Безгрижни години на детски възторг.

И как неусетно, изправен пред мене,

аз срещнах живота - суров и жесток!

ПРИСТЪПИХ КЪМ НЕГО С ПОРИВ МЛАДЕЖКИ.

Поднесох му всичко - сърце и душа ...

Изказах му своите мечти и надежди

и сложих в ръцете му свойта съдба...

ТОГАВА РАЗТВОРИ, ТОЙ ПОРТА ГОЛЯМА

и рече ми - Гледай това е светът!

Но влезеш ли тука, знай връщане няма

и чух как зад мене се щракна ключът!

ПОГЛЕДНАХ - МОРЕ ТУК ОТ ХОРА РАЗТЛА СЕ

Смутен и учуден, стъписах се аз!?...

В лицето ми някой ехидно изсмя се,

а друг наруга ме с яростен глас!

И ЕТО .. ВНЕЗАПНО СЪГЛЕДАХ В ПРОСТОРА,

че всичките тези тълпящи се хора

 към нея протегнали бяха ръце!

image

В СЪЩИЯ МИГ МЕ ПОТОКЪТ ЗАВЛЕЧЕ.

Тръгнаха човеци милиони, безброй?

Към златната птица се всеки стремеше

в нозете си стъпкал... И близък и свой!

КЪМ ЗЛАТНАТА ПТИЦА - ЕФИРНА НАДЕЖДА.

Пред мене усмихнат живота стоеше

и гледаше с нежно любящи очи ...

О, БОЖЕ, СЪРЦЕТО МИ ВЗЕХА С ИЗМАМА,

с измама ограби ми всичко светът!?

И нищо ми вече за Теб не остана

ни чисто ... Ни свято..в греховната плът.

за щастие земно стремях се и аз?

И ТИЧАХ СЛЕД НЕЯ И ПАДАХ И СТАВАХ

пак продължавах да гоня мираж!

ЗАЩО БЕ ЖИВОТА СЪЗДАЛ ТАЗИ ДРАМА?

Запитах се седнал към пътя сломен..

Защо ли в култ се издига измама,

Не бях ли подведен от друг заблуден?

НА ТАЗИ АРЕНА НА СВЕТСКА ПРЕВАРА,

Където победно ликува смъртта,

и дето се кърви проливат без мяра

Не бе ли единствен владетел ГРЕХА?

УНЕСЕН ВЪВ МИСЛИ НА СТРАХ И ТРЕВОГА

Повдигнах очи към небето смирен.

О, колко съм слаб, си помислих, без БОГА

Всецяло в суетния свят заслепен?!

КОГАТО НА СЛЕДНАТА УТРИН ЗОРАТА

разтвори вратите на новия ден –

Пробудих се с нови надежди в душата

и сякаш от нови мечти озарен....

И С ВЯРА, ЧЕ ВСЕ ПАК ЩЕ НАЙДА ЖИВОТА.

Из пътища разни години вървях

Додето най-сетне съгледах Голгота

и тука под кръста Господен се спрях!

ПОГЛЕДНАХ НАГОРЕ. ГОЛГОТА БЛЕСТЕШЕ!?

Тук нямаше вече ни кръв ни сълзи.

НО ТУК АЗ НАМЕРИХ ПОКОЙ НА ДУШАТА.

Усетих, че тиха ме радост обзе,

но радост за мене до днес непозната

И щастие грейна в мойто сърце!

image




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kraszah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 216439
Постинги: 343
Коментари: 9
Гласове: 136
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930