С КАКВО ИСУС Е ТОЛКОВА РАЗЛИЧЕН?

  ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВА ИСУС ОТ ДРУГИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ВОДАЧИ? Защо имената на Буда, Мохамед, Конфуций не засягат така хората? Причината е, че Исус е твърдял, че е Бог, а другите не са имали такива претенции. Именно това го отличава толкова от останалите религиозни водачи.

   ИСУС ХРИСТОС ВСЪЩНОСТ Е ИМЕ И ТИТЛА. Името Исус произлиза от гръцката форма на името Йешуа, което означава „Йехова - Спасител“ или „Господ спасява“. Титлата Христос произлиза от гръцката дума за Месия и означава „Помазаник“. Две служения - на цар и свещеник - се имат предвид при употребата на титлата „Христос“. Тази титла утвърждава Исус като обещания в старозаветните пророчества свещеник и цар. Това потвърждение е една от сферите с решаващо значение за правилното разбиране на Исус и християнството. (Даниил 9:26)

   НОВИЯТ ЗАВЕТ ЯСНО ПРЕДСТАВЯ ИСУС ХРИСТОС КАТО БОГ. Имената, с които Той е наречен в новозаветните текстове са такива, че могат изцяло да се отнесат само към Бог. Например Исус е наречен Бог във фразата: „Очаквайки блажената ни надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13; ср. "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог." Йоан 1:1; "А за Сина казва: - "Твоят престол, о Боже, е до вечни векове;"Евреи.1:8; "Исус Христос, Който е над всички Бог" Римляни. 9:5; "Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот." I Йоан 5:20-21. Писанието му приписва качества, които могат да бъдат истинни само за Бог. Исус е представен като независимо съществуващ (Йоан 1:4; 14:6); вездесъщ (Матей. 28:20; 18:20); всезнаещ (Йоан 4:16; 6:64; Матей. 17:22-27); всемогъщ (Откркровение. 1:8; Лука 4:39-55; 7:14-15; Матей. 8:26-27) и вечно жив (I Йоан 5:11-12,20; Йоан 1:4).

   ИСУС ПОЛУЧАВА ПОЧИТ И ПРЕКЛОНЕНИЕ, КОИТО САМО БОГ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ. При сблъсъка Си със Сатана Исус казва: „Защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш.“ (Матей. 4:10) Но и пред Исус са се прекланяли като пред Бог (Матей. 14:33; 28:9). Понякога Той дори изисква да бъде почитан като Бог. "Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. (Йоан 5:23); ср. Евреи. 1:6; Откркровение. 5:8-14)

   ЕДИН БИЗНЕСМЕН, КОЙТО ПРОУЧВАЛ ВНИМАТЕЛНО ПИСАНИЕТО, за да установи дали Исус Христос е твърдял за Себе Си, че е Бог, заключил: „Ако някой прочете Новия Завет и не стигне до извода, че Исус заявява Своята божественост, той би бил толкова сляп, колкото човека, който излиза навън в ясен ден и казва, че не може да види слънцето.“

   ИСУС ТВЪРДИ НЕ САМО, ЧЕ Е РАВЕН С БОГА КАТО НЕГОВ ОТЕЦ, НО И ЧЕ Е ЕДНО ЦЯЛО С БОГ ОТЕЦ. По време на празника на Освещението в Йерусалим някои от юдейските водачи приближават Исус и го питат дали е Христос. В края на своя отговор Исус им казва: „Аз и Отец едно сме.“ (Йоан 10:30) „Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият. Исус им отговори: „Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?“ Юдеите му отговориха: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.“ (Йоан 10:31-33)

   ИСУС Е ЗАПЛАШЕН ОТ УМЪРТВЯВАНЕ С КАМЪНИ ЗА „БОГОХУЛСТВО“. Юдеите несъмнено разбират Неговото учение, но всъщност замислят ли се дали твърденията Му са истинни или не? Исус постоянно говори за Своето единство с Бога по същност и естество. Той заявява дръзко: „Ако познавате Мене, бихте познавали и Отца Ми“ (Йоан 8:19); „И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил“ (Йоан 12:45); „Който мрази Мене, мрази и Отца Ми“ (Йоан 5:23); „За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който го е пратил“ (Йоан 5:23) и т.н.

   ИСУС ТВЪРДИ, ЧЕ МОЖЕ ДА ПРОЩАВА ГРЕХОВЕ. „А Исус, И като видя вярата им, каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“ (Марко 2:5; виж също Лука 7:48-50) Според юдейския закон само Бог може да извърши това -"Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти." Исая. 43:25 четем, че тази функция се изпълнява единствено от Бога.

КНИЖНИЦИТЕ ПИТАТ: „ТОЯ ЗАЩО ГОВОРИ ТАКА? ТОЙ БОГОХУЛСТВА. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?“ (Марко 2:7) Тогава Исус им поставя въпроса кое би било по-лесно - да каже: „Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика): Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си. "Марко 2:9-11

   НИКОЙ НА ЗЕМЯТА НЯМА НИТО АВТОРИТЕТА, НИТО ПРАВОТО ДА ОПРОЩАВА ГРЯХ. Никой не може да прости грях освен Единия, спрямо Когото всички сме съгрешили (Бог Отец; Бог Исус Христос и Бог Светия Дух).

   НАИСТИНА, ЧОВЕК МОЖЕ ДА КАЖЕ: „Прощавам ти“, но това може да стори само онзи, срещу когото е извършен грехът. С други думи, ако вие съгрешите спрямо мен, аз мога да кажа: „Прощавам ви.“ Но не това прави Исус Христос. Парализираният е съгрешил спрямо Бог Отец, а после Исус, по силата на своя собствен авторитет, казва: „Прощават ти се греховете.“ Наистина можем да прощаваме за всичко, което е сторено на нас, но по никакъв начин никой друг не би могъл да прощава грехове, извършени спрямо Бога освен самия Бог. Но Исус прави точно това, защото е Бог.

   НИКОЕ ДОКАЗАТЕЛСТВО НЕ Е ПО-УБЕДИТЕЛНО ОТ ДАДЕНОТО ОТ ВРАЖДЕБНО НАСТРОЕНИ СВИДЕТЕЛИ И ФАКТЪТ, че Господ Исус Христос предявява претенция за божественост, намира безспорно потвърждение в действията на Неговите врагове. Не трябва да забравяме, че юдеите не са били племе от невежи диваци, а високо културни и дълбоко религиозни хора. Въз основа тъкмо на това обвинение Неговата смърт е постановена с пълно единодушие от Синедриона (великия Народен съвет, съставен от най-влиятелните религиозни водачи, сред които са хора, подобни на Гамалиил и неговия изтъкнат ученик Савел от Тарс).

   СЛЕДОВАТЕЛНО Е ЯСНО, ЧЕ ТОВА Е СВИДЕТЕЛСТВОТО, КОЕТО ИСУС ИСКА ДА ДАДЕ САМ ЗА СЕБЕ СИ. Също така виждаме, че юдеите разбират - че чрез Своя отговор Исус се самоутвърждава като Бог. Явно има две възможности - или Неговите твърдения са богохулство, или Той наистина е Бог. За съдиите Му въпросът е напълно ясен - толкова ясен, че те Го разпъват на кръст и му се надсмиват, защото „се е уповал на Бога...; понеже каза: „Божи Син съм.“ (Матей. 27:43)

   ХЕНРИ СУИТ ОБЯСНЯВА ЗНАЧЕНИЕТО НА ЖЕСТА, С КОЙТО ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ РАЗКЪСВА ДРЕХИТЕ СИ: „Законът забранява на първосвещеника да разкъсва дрехите си във връзка със свои лични проблеми (Левит 10:6; 21:10), но когато изпълнява функциите си на съдия, от него по традиция се изисква тъкмо по този начин да покаже ужаса си от всяко богохулство, изречено в присъствието му. Така получава израз облекчението на притеснения съдия. Ако до този момент не се очертава никакво надеждно доказателство, сега вече то просто не е необходимо: Затворникът сам изрича обвинението срещу Себе Си.“

  СЪДИЯТА ГЕЙНЪР, ОТЛИЧНИЯТ ЮРИСТ НА НЮЙОРКСКИЯ СЪД, в своето слово за процеса срещу Исус изразява позицията, че богохулството е единственото обвинение, отправено към Исус пред Синедриона: „От целия евангелски текст става ясно, че приписаното на Исус престъпление, за което Той е разпитван и осъден, е богохулството: ...Исус твърди, че притежава свръхестествена сила, което по отношение на едно човешко същество означава богохулство.“ (въз основа на Йоан 10:30; 33 " Аз и Отец едно сме." "Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог."). (Гейнър има предвид факта, че Исус „прави Себе Си Бог“, а не онова, което Той казва за храма.)        

  ПРИ ПОВЕЧЕТО ПРОЦЕСИ ХОРАТА СЕ ОСЪЖДАТ ЗА ТОВА, КОЕТО СА ИЗВЪРШИЛИ, НО В ПРОЦЕСА СРЕЩУ ХРИСТОС НЕ Е ТАКА. ИСУС Е ОСЪДЕН ЗА ТОВА, КОЕТО ТОЙ Е (БОГ).

 СЪДЪТ НАД ИСУС БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, показващо убедително, че Той признава Своята божественост. Неговите съдии са свидетели на това. Но също така, в деня на разпятието и Неговите врагове разбират, че Той е въплътения Бог.

 "А ИСУС КАТО ИЗДАДЕ СИЛЕН ГЛАС, ИЗДЪХНА. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи." Марко 15:37,39