ОБНОВЕНИЯТ ЖИВОТ НА АПОСТОЛИТЕ Е СЕРИОЗНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ОБОСНОВАНОСТТА НА ИСУСОВИТЕ ТВЪРДЕНИЯ. Тъй като християнската вяра е историческа, при нейното изследване трябва да се опираме в значителна степен на свидетелствата, с които разполагаме - писмени и устни.

     МОЖЕМ ДА СЕ ДОВЕРИМ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА НА АПОСТОЛИТЕ, защото 11 от тези 12 мъже са умрели като мъченици - в името, първо, на Христовото възкресение и, второ, на своята вяра в Него като Син Божи. Те са подложени на мъчения, бичувани са и смъртта им е вследствие на най- жестоките изтезания, познати тогава:

1)        Яков, син на Алфей - разпънат на кръст;

2)        Яков, брат на Исус - убит с камъни;

3)        Вартоломей - разпънат на кръст;

4)        Яков, син на Зеведей - посечен.

5)        Андрей - разпънат на кръст;

6)        Филип - разпънат на кръст;

7)        Симон - разпънат на кръст;

8)        Петър - разпънат на кръст;

9)        Тома - пронизан с копие;

10)      Йоан - естествена смърт;

11)      Тадей - убит със стрели;

12)      Матей - посечен;

   РЕАКЦИЯТА, КОЯТО ОБИКНОВЕНО ПРЕДИЗВИКВАТ ТЕЗИ ФАКТИ, Е: „Много хора са умрели за някаква лъжа. Какво доказва това?

   ДА, МНОГО ХОРА СА УМРЕЛИ В ИМЕТО НА ЛЪЖА, НО ТЕ СА ВЯРВАЛИ, ЧЕ ТОВА, ЗА КОЕТО УМИРАТ, Е ИСТИНАТА. Ако възкресението не се е осъществило (т.е. е било неистинно), учениците са знаели това.

   АПОСТОЛИТЕ ЗАЕМАТ ПОЗИЦИЯТА НА ОЧЕВИДЦИ СПРЯМО СЪБИТИЯТА, КОИТО ОПИСВАТ.

   ПЕТЪР КАЗВА: „Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.“ (II Петър 1:16)    

   АПОСТОЛИТЕ НЕСЪМНЕНО СА ЗНАЕЛИ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МИТА, ЛЕГЕНДАТА И РЕАЛНОСТТА.

   ЙОАН НАБЛЯГА НА ФАКТА, ЧЕ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИ СА В ОСНОВАТА НА ПОЗНАНИЕТО НА ЮДЕИТЕ:

„ТОВА, КОЕТО БЕШЕ ОТНАЧАЛО, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота,-(защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), -това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (I Йоан 1:1-3)

   ЛУКА ПИШЕ: „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това.“ (Лука 1:1-3)

   ПО-НАТАТЪК В КНИГАТА ДЕЯНИЯ Лука описва 40-дневния период след възкресението, когато последователите на Исус Го наблюдават отблизо:

„ПЪРВАТА ПОВЕСТ НАПИСАХ... ЗА ВСИЧКО, що Исус вършеше и учеше, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много Верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието Царство.“ (Деян. 1:1-3)

   ЙОАН ЗАПОЧВА ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ ОТ СВОЕТО ЕВАНГЕЛИЕ С ДУМИТЕ:                                                                                         

„ИСУС ИЗВЪРШИ пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тази книга.“ (Йоан 20:30)

   ОСНОВНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕЗИ СВИДЕТЕЛСТВА НА ОЧЕВИДЦИ Е СВЪРЗАНО С ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Апостолите стават свидетели на Исусовия възкресен живот:

Лука 24:48; Йоан 15:27; Деяния 1:8; Деяния 2:24, 32; Деяния 10:41; Деяния 13:31;I Коринтяни 15:4-9;

I Коринтяни 15:15; Деяния 3:15; Деяния 4:33; Деяния 5:32; Деяния 10:39; I Йоан 1:2; Деяния 22:15; Деяния 23:11; Деяния 26:16;.

   ОТНАЧАЛО АПОСТОЛИТЕ НЕ СА ВЯРВАЛИ ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Бягат и се крият (Марк 14:50), не се поколебават да изразят своите съмнения. Те започват да вярват в този факт едва след като се сблъскват с многобройни и убедителни доказателства. Тома например казва, че няма да повярва в Христовото възкресение от мъртвите, докато не сложи пръста си в раните от гвоздеите на кръста. По-късно Тома умира като мъченик за Христос. Може ли да се каже, че е измамен? Той залага живота си, за да покаже, че е убеден в противното.

   ПЕТЪР, ПО ВРЕМЕ НА СЪДА НАД ХРИСТОС СЕ ОТРИЧА НЯКОЛКО ПЪТИ ОТ НЕГО. Накрая Петър напълно изоставя Исус. Но нещо става с този страхливец. Скоро след разпъването и погребението на Христос Петър се появява в Йерусалим, проповядвайки дръзко, под заплаха от смърт, че Исус е Христос и е възкресен. В крайна сметка Петър също е разпънат на кръст - с главата надолу. Измамник ли е той? Какво се случва с него? Какво го превръща толкова драматично в дързък защитник на Исус? Защо умира с готовност за Него? Единственото обяснение е дадено в I Кор 15:5: „и се яви на Кифа Петър“Йоан 1:42

   КЛАСИЧЕСКИЯТ ПРИМЕР ЗА ЧОВЕК, убеден в обратното на това, което смята, е Яков - братът на Исус (Матей 13:55; Марк 6:3). Въпреки че Яков не е един от първите дванадесет апостоли (Мат. 10:2-4), по-късно и той е признат за апостол (Гал. 1:19), както става с Павел и Варнава (Деян. 14:14). Докато Исус е жив, Яков не вярва, че брат му Исус е Божи Син (Йоан 7:5). Той, както братята и сестрите си, може и да се е подигравал на Исус: „Искаш хората да вярват в теб? Защо не отидеш в Йерусалим и там да правиш това, което искаш?“ За Яков трябва да е било унизително Исус да обикаля наоколо и да петни фамилното име със своите безумни твърдения „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца освен чрез Мене“-Йоан 14:6; „Аз съм лозата, вие сте пръчките“-Йоан 15:5; „Аз съм добрият пастир... и Моите Ме познават“-Йоан 10:14. Какво бихте си помислили вие, ако вашият брат каже подобни неща?

   НО НЕЩО СЕ СЛУЧВА С ЯКОВ. След като Исус е разпънат и погребан, Яков проповядва в Йерусалим. Неговото послание е, че Исус е умрял за грехове, после е възкръснал и е жив. В крайна сметка Яков става един от водачите на Йерусалимската църква и пише новозаветната книга Посланието на Яков. Тя започва с думите: „Яков, слуга на Бога и на Господа Исуса Христа“ (Негов брат). Яков умира като мъченик, убит с камъни по заповед на първосвещеник Анания. Измамен ли е Яков? Не, единственото приемливо обяснение е I Коринтяни 15:7: „после се яви на Яков".

   ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ИСУС НЕ БИХА ПОСРЕЩНАЛИ ТАКА МЪЧЕНИЯТА И СМЪРТТА, ако не бяха убедени в Неговото възкресение. Единодушието на тяхното послание и на поведението им е поразяващо. Пълното съгласие в голяма група хора е твърде невероятно, но въпреки това всички те са единодушни спрямо истинността на възкресението. Ако бяха измамници, би било трудно да се обясни защо поне един от тях не се е пречупил под силата на натиска.

   НЕИЗВЕСТЕН ПИСАТЕЛ РИСУВА ПОДРОБНО ПРОМЕНИТЕ, НАСТЪПИЛИ В ЖИВОТА НА АПОСТОЛИТЕ: „В деня на разпъването на Исус те всички са изпълнени с тъга, а в първия ден на седмицата (неделя) - с радост. При разпятието те са изгубили всякаква надежда, в първия ден на седмицата от сърцата им блика сигурност и надежда. Когато чуват вестта за възкресението, те се отнасят скептично и недоверчиво към нея, но щом веднъж се убеждават, никога повече не проявяват съмнение. Каква е причината за изумителната промяна у тези мъже, настъпила толкова бързо? Простото преместване на тялото от гроба не е могло да промени техния дух и характер. Три дни не са достатъчни за разпространението на легенда, която да ги промени по такъв начин. За да се разгърне една легенда, е нужно време".

   АПОСТОЛИТЕ ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ИЗПИТАНИЕТО НА СМЪРТТА, за да докажат истинността на онова, което проповядват. Убеден съм, че мога да се доверя на техните свидетелства в много по-голяма степен, отколкото на свидетелствата на повечето хора, които срещам днес - хора без желание дори да пресекат улицата заради това, в което вярват, да не говорим за готовността им да умрат за него.