ПРАВИЛНОТО РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ЗАКОНА И ЕВАНГЕЛИЕТО

     В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НЯМА ПРОТИВОРЕЧИЯ. Законът и Евангелието наистина се различават, но все пак са в съвършена хармония едно с друго. Крайната цел и на двете е спасението на човека.

РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЗАКОНА И ЕВАНГЕЛИЕТО СА СЛЕДНИТЕ:

   1.ТЕЗИ ДВЕТЕ УЧЕНИЯ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ РАЗКРИВАТ НА ХОРАТА;

   2. ПО СЪДЪРЖАНИЕТО;

   3.ПО ОБЕЩАНИЯТА, КОИТО ДАВА ВСЯКО ЕДНО ОТ ТЯХ;

   4.ПО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО ЗА НАКАЗАНИЕ;

   5.ПО ФУНКЦИИТЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ВСЯКО ЕДНО ОТ УЧЕНИЯТА;

   6.ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХОРАТА, НА КОИТО ВСЯКО ЕДНО ОТ ТЯХ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА.

       НА ПЪРВО МЯСТО, ЗАКОНЪТ И ЕВАНГЕЛИЕТО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ РАЗКРИВАТ НА ХОРАТА. При сътворението Бог записал Закона в сърцето на човека. След Грехопадението обаче, това записано в сърцето му познание избледняло, но не се изличило напълно. Дори Законът да се проповядва и на най-закоравелия човек, съвестта ще му покаже, че това е истина. Но когато на такъв човек се проповядва Евангелието, съвестта му не откликва по същия начин, а възразява на благата вест. И най-затъналият в грехове човек би признал, че трябва да се постъпва според писаното в Закона. Защо? Защото Законът е записан в сърцето му. По-различно е положението, когато се проповядва Евангелието, тъй като то разкрива и провъзгласява Божиите дела на незаслужена и безусловна благодат, които не са очевидни. Тези благодатни за хората дела Бог извършил не по някаква необходимост, а според принципа на Евангелието - по благодат.

       ВТОРАТА СЪЩНОСТНА РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗАКОНА И ЕВАНГЕЛИЕТО СЕ ПРОЯВЯВА В СЪДЪРЖАНИЕТО ИМ. Законът посочва какво трябва да вършим, докато Евангелието разкрива какво Бог върши. Законът говори за нашите дела, а Евангелието - за неизследимите дела на Бога. Законът десетократно зове: „да нямаш други богове освен Мене; не изговаряй напразно името на Господа; помни съботния ден, за да го светиш“ и т.н., а   Евангелието не поставя никакви изисквания. В Закона няма опрощение и благодат. Той само издава заповеди и повели. За разлика от него Евангелието дава даром. То е изпълнено с благодат и истина.

       НА ТРЕТО МЯСТО, ЗАКОНЪТ И ЕВАНГЕЛИЕТО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПО ОБЕЩАНИЯТА, КОИТО ДАВАТ. Това, което Законът обещава, е също толкова значимо, колкото и обещанията на Евангелието - вечен живот и спасение. Но тук се натъкваме на една много съществена разлика - можем да получим това, което Законът обещава, единствено ако го изпълняваме съвършено. По тази причина, колкото обещанията на Закона са по-големи, толкова те са по-обезсърчаващи. Законът ни предлага храна, но не я поставя там, където бихме могли да я достигнем. Наистина той казва: „Ще утоля жаждата на вашата душа и ще задоволя глада ви.“ Но не може да постигне това, защото винаги добавя условието: „ако вършиш каквото ти заповядвам!“

       ЗА РАЗЛИКА ОТ ЗАКОНА, ЕВАНГЕЛИЕТО ОБЕЩАВА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И СПАСЕНИЕ БЕЗ КАКВИТО И ДА БИЛО УСЛОВИЯ. Това е обещание за благодат, дава ни се даром. То не изисква нищо от нас, а просто казва: „Вземете каквото ви давам и то ще бъде ваше“. Това не е условие, а благодатен призив.

       ЧЕТВЪРТАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗАКОНА И ЕВАНГЕЛИЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА ЗА НАКАЗАНИЕ. В Евангелието не се съдържат предупреждения, а само утешителни думи.

       ПЕТИЯТ ПУНКТ, ПО КОЙТО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ЕВАНГЕЛИЕТО И ЗАКОНА, СЕ ОТНАСЯ ДО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ВСЯКО ОТ ТЕЗИ ДВЕ УЧЕНИЯ.

       ПРОПОВЯДВАНЕТО НА ЗАКОНА ВЪЗДЕЙСТВА ПО ТРИ ОСНОВНИ НАЧИНА:

       ПЪРВО, Законът повелява какво да правим, но не ни дава сили да изпълняваме неговите заповеди, а поражда у нас нежелание в това отношение.

       ВТОРО, Законът разкрива на хората техните грехове, но не им показва как да ги избягват и по такъв начин ги тласка към отчаяние.

       ТРЕТО, Законът води до разкаяние. Той предизвиква у човека страх от ада, смъртта и Божия гняв, а не дава никаква утеха.

       ЕВАНГЕЛИЕТО ВЪЗДЕЙСТВА ПО СЪВСЕМ РАЗЛИЧЕН НАЧИН.

       НА ПЪРВО МЯСТО, КОГАТО ЕВАНГЕЛИЕТО ПРИЗОВАВА КЪМ ВЯРА, ТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДАВА ТАКАВА ВЯРА. Когато проповядваме на хората: „Вярвайте в Господа Исуса Христа“, Бог им внушава вяра чрез нашите проповеди. Ние проповядваме вяра и всеки, който не се противопоставя и не поставя прегради в сърцето си, я получава.

       ВТОРО, Евангелието не отправя никакви заплахи към човека, а отнема всички съмнения, страх и страдания от него и го изпълва с мир и радост в Светия Дух.

       ТРЕТО, Евангелието не поставя като условие за спасение някакво добро дело, което човек трябва да извърши, нито добро сърце, нито някакво конкретно духовно състояние, нито благочестивост, нито пък любов към Бога или към хората. То не дава заповеди, а променя човека. Евангелието посява любов в неговото сърце и му дава сила да върши добри дела. То не изисква нищо, а дава всичко.

       ШЕСТАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗАКОНА И ЕВАНГЕЛИЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ХОРАТА, НА КОИТО ВСЯКО ЕДНО ОТ ТЕЗИ УЧЕНИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА. Тези, за които всяко едно от двете учения е предназначено, са коренно различни. Законът трябва да се проповядва на непокаялите се, а Евангелието - на обезпокоените заради греховете си. Има случаи, когато и двете учения трябва да се проповядват, но въпросът тук е: На кои хора трябва да се проповядва Законът, вместо Евангелието и обратно?

       ДОКАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ СПОКОЙНО В ГРЕХОВЕТЕ СИ или пък няма желание да отхвърли определен грях, трябва да се проповядва само Закона, който го проклина и осъжда! Когато обаче той разбере сериозността на състоянието, в което се намира, Евангелието трябва незабавно да му се възвести, защото той вече не може да бъде смятан за непокаял се. Освен това, ако човек е в примката дори на един единствен грях, той все още не е подготвен да чуе Евангелието и на него трябва да му се проповядва само Законът.

       НА СЪКРУШЕНИТЕ ПО СЪРЦЕ, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА И ДУМА ОТ ЗАКОНА. Горко на проповедника, който продължава да проповядва Закона на жадния за опрощение грешник!

       НА ТАКЪВ ЧОВЕК ПРОПОВЕДНИКЪТ ТРЯБВА ДА КАЖЕ: „Ела, има още място на трапезата на спасението! (Лука 14:22) Независимо колко си съгрешил, дори да беше Юда или Кайн, за теб пак има място.“ На такива, съкрушени по сърце грешници, единствено Евангелието може да окаже своето благотворно въздействие.

НЕ Е ПРАВИЛНО ЕВАНГЕЛИЕТО ДА СЕ ПРОПОВЯДВА НА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ГИ Е ГРИЖА ДАЛИ СЪГРЕШАВАТ.