Божието слово не се представя правилно, когато Евангелието се проповядва преди Закона; освещението преди оправданието; вярата преди покаянието; добрите дела преди благодатта

   КОГАТО ТЕЗИ УЧЕНИЯ НЕ СЕ ИЗЛАГАТ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО И ТОВА, което трябва да е последно, става първо, Божието слово се представя погрешно. Възможни са четири случая на такова объркване на последователността.

   ПЪРВО, РЕДЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАРУШЕН, АКО ПРОПОВЯДВАТЕ ЕВАНГЕЛИЕТО ПРЕДИ ЗАКОНА.

   МАРК 1:15: „Покайте се“ определено е призив на Закона. Самият Господ започва обществено служение с този призив и след това изрича думите: „Вярвайте в Евангелието.“

   ДЕЯНИЯ 20:21: Апостолът проповядва първо покаяние и после вяра; първо Закона и после Евангелието.

    В ЛУКА 24:47 ГОСПОД КАЗВА: „и да бъде проповядвано в Негово (Христово) име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Йерусалим,“ т.е. не „опрощаване на греховете и тогава покаяние,“ а „покаяние и прощение на греховете.“

   ВТОРОТО ОБЪРКВАНЕ НА ПРАВИЛНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ВЪЗНИКВА, когато освещението (усъвършенстването на християнина през житейския му път) се проповядва преди оправданието, защото оправданието по благодат не е нищо друго, освен опрощаване на греховете! т.е. човек става праведен като усвоява праведността на Христос като своя собствена.

   ПСАЛМ 129:4: С други думи псалмопевецът казва на Бога: "Нужно е първо ти да ни дариш опрощение на греховете и едва след това ще можем да те почитаме като встъпим в един нов осветен живот.“

   ПСАЛМ 118:32: Първо идва утехата от Бога, оправданието, даването на прошка на грешника, опрощаването на греховете.

   1 КОРИНТЯНИ 1:30: На първо място, необходима е премъдрост, т. е. познание за начина на спасение. Това е първата стъпка. След това идва праведността, която получаваме чрез вяра - „праведният чрез вяра ще бъде жив“ (Римляни 1:17).  И едва когато човек е получил това познание и тази праведност, настъпва освещението. А радостта от факта, че Бог вече е опростил греховете му се превръща в мотив човек да живее свят живот. Преди той да бъде оправдан, такъв свят живот би бил едно бреме за него, защото по природа човек е Божий враг и Божият Закон за него е иго, което не може да понесе. Дори в сърцето си той мисли, че би било по-добре, ако нямаше Бог. Но когато получи прошка и оправдание, не само Евангелието, но и Законът ще му носи радост.

   ЙОАН 15:5: СПАСИТЕЛЯТ ИСКА ДА СМЕ ПРИСАДЕНИ КЪМ НЕГО, КАКТО КЛОНКАТА КЪМ ЛОЗАТА. Това означава да вярваме в Него с цялото си сърце и да Му се уповаваме, за да живеем в Него „в Христос, Който ни е спасил“. Тогава ще можем и да принасяме плодове. Ето как Спасителят показва, че трябва да бъдем оправдани, преди да започнем да водим праведен живот. Ако отпаднем от Христос, ще изсъхнем и няма да можем да принасяме никакви плодове.

   СМЕСВАНЕТО НА ОПРАВДАНИЕТО И ОСВЕЩЕНИЕТО Е ЕДНА ОТ НАЙ- ГОЛЕМИТЕ ГРЕШКИ. Само чрез правилно разграничаване на оправданието и освещението грешникът може да разбере и да се увери, че е приет в Божията благодат. Това познание му дава нужната сила, за да навлезе в новия живот.

   ТРЕТОТО ОБЪРКВАНЕ НА ПРАВИЛНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ „първо" Закона, после Евангелието „възниква“, когато вярата се проповядва преди покаянието.  Ако искате да повярвате в Христос, първо трябва добре да осъзнаете болестното си състояние, защото Христос е лекар само на болните. Той дойде, за да потърси и спаси заблудените, следователно първо трябва да осъзнаете своето невежество и обреченост. Той е добрият Пастир, Който търси изгубената овца, следователно първо трябва да осъзнаете, че сте една от тези изгубени овци.

   И НАКРАЯ, ЧЕТВЪРТИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО СЕ ОБЪРКВА ПРАВИЛНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, е когато първо се проповядват добрите дела, а благодатта след това.

   ЕФЕСЯНИ 2:8-10: Апостолът не казва: „Трябва да вършим добри дела, за да получим благодатта на спасението“, а точно обратното. Когато вече получим благодат, Бог сътворява в нас нов живот и в това ново състояние вършим добри дела и не сме повече под властта на греха.

   ПРАВИЛНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОПОВЯДВАНЕТО НА СЛОВОТО СЕ СЪДЪРЖА В ПОСЛАНИЕТО ДО РИМЛЯНИ. В първите три глави намираме проповядването на Закона по най-безкомпромисен начин. Към края на трета глава и в глави 4 и 5 се говори единствено за оправданието чрез вяра. А от 6 глава нататък, апостолът излага учението за освещението. Това е добър пример за правилната последователност „първо“ Закона, предупреждаващ хората за Божия гняв, после Евангелието, което възвестява Божията утеха и накрая освещението.

   ИСТИНСКОТО ОСВЕЩЕНИЕ ИДВА СЛЕД ОПРАВДАНИЕТО. ИСТИНСКОТО ОПРАВДАНИЕ ИДВА СЛЕД ПОКАЯНИЕТО.