"ПОКАЙТЕ СЕ И ПОВЯРВАЙТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО"(МАРКО 1:15)

   НЯМА СПОР ПО ВЪПРОСА, ЧЕ ЗА ДА СЕ ПОЛУЧИ ОПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ Е НЕОБХОДИМО РАЗКАЯНИЕ.

   С ТЕЗИ ДУМИ ГОСПОД СВИДЕТЕЛСТВА, че причината, поради която разкаянието е абсолютно необходимо е, че без него никой не може да бъде обърнат във вярата. Липсата на разкаяние е знак, че човек или не счита себе си за грешен, или че отхвърля Божието опрощение.

   КЪДЕТО НЯМА ДУХОВЕН ГЛАД И ЖАЖДА, ТАМ И ГОСПОД ИСУС НЕ БИВА ПРИЕТ. Докато човек не разбере и приеме факта, че е заблуден и прокълнат грешник, той не би могъл да има искрено желание да чуе за Спасителя.

   РАЗКАЯНИЕТО ОБАЧЕ НЕ Е ПРИЧИНА ЗА ОПРОЩАВАНЕТО НА ГРЕХОВЕТЕ. То е необходимо, защото само в разкаяното сърце Светият Дух съгражда вяра, чрез която Бог ни опрощава греховете. 

   РАЗКАЯНИЕТО ДОРИ НЕ Е ДОБРО ДЕЛО, защото то предхожда вярата и е просто един вид душевно страдание. То се състои от болка, мъчение, чувство на съкрушеност, и всичко това Бог поражда у хората чрез силата на Закона. Човек не предизвиква у себе си сам това страдание, защото никой не желае сам да си създава страдания. Но тъй като не друг, а Бог чрез Своя Закон е породил разкаяние у него, човек не може чрез никакви собствени средства да намери утеха. Ако чрез размишления се опита да породи у себе си разкаяние, при всички случай няма да успее, тъй като истинско разкаяние се поражда от Бога, само когато Законът се проповядва с цялата му строгост и когато човек не се стреми по никакъв начин да се съпротивлява и да го отхвърля.

   БОГ НЕ ИЗИСКВА РАЗКАЯНИЕТО КАТО СРЕДСТВО, чрез което да изкупите греховете си, а защото чрез него можете да бъдете събудени от духовния си сън и да зададете най-важния въпрос: „Как мога да бъда спасен?“

   В ДУМАТА „ПОКАЯНИЕ“ СПОРЕД ЛУТЕР се заключва цялото евангелие, защото когато Бог го довел до състояние да изповяда пред себе си, че е прокълнат и заблуден грешник, той вече можел да има истинско общение с Него и пълната увереност, че Христос го приема такъв, какъвто е, въпреки всичките му несъвършенства.

   ЧОВЕК НЕ ТРЯБВА ДА ПОСТАВЯ ПОД ВЪПРОС ДАЛИ РАЗКАЯНИЕТО МУ Е ДОСТАТЪЧНО ДЪЛБОКО, за да бъде приет от Исус. Самият факт, че изпитва разкаяние показва, че той е готов да чуе Евангелието. Когато някой има желанието да бъде опростен, той се е разкаял истински, дори и да не разбира, че това е така. По същия начин човек не винаги разбира кога за пръв път Светият Дух посажда семето на вярата в сърцето му.

   СЪВЕСТТА НА ГРЕШНИКА, живял дълго в грях и поквара, може внезапно да се пробуди и да го обвини. Например, ако някой е излъгал под клетва в съда и престъплението му бъде разкрито, то той може да изпита силен страх от последващото наказание. Съвестта на убиеца пък, може да започне да го изобличава заради кръвта на жертвите. Такъв тип хора, които иначе считат себе си за добри и праведни, не се безпокоят заради това, че по природа са грешни и заслужават смърт, а заради някакъв конкретен грях. Много хора, попаднали в затвора заради едно или друго престъпление, имат склонност да мислят по този начин. Те може да изповядат пред пастира, че са виновни за престъплението, което са извършили, но дълбоко в себе си се възприемат като добри хора, случайно съгрешили под въздействие на обстоятелствата. Ако пастирът остане удовлетворен от такова непълно разкаяние, той ще превърне разкаянието на престъпника в заслуга пред Бога.

  ИНТЕРЕСЕН Е СЛУЧАЯ С ПОКАЯНИЕТО НА ЦАР ДАВИД: В продължение на цяла година той живеел без да се покае. Когато Натан дошъл, за да изобличи греха му и когато чул думите на пророка, Давид с разкаяно сърце извикал: "Съгреших пред Господа.“ Това било всичко, което Давид казал. А пророк Натан след като видял, че Давид бил съкрушен му казал: „И Господ сне от тебе греха ти (2 Царе 12:13).

   ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН СЪВЕСТТА МУ ПРОДЪЛЖАВАЛА ДА МУ НАПОМНЯ ЗА СТОРЕНОТО. Освен това, като последствие от греха му, Бог прекратил неговия възход и множество нещастия го сполетели до смъртта му. През цялото това време, обаче, Давид изпитвал разкаяние и същевременно вярвал, че Бог няма да го изостави. Ето това е жертва, която е угодна Богу. Такова разкаяние не е просто резултат от въздействието единствено на Закона, а е плод и на Евангелието. Чрез Евангелието Божията любов изпълва човешкото сърце и когато разкаянието се поражда от нея, то това е истинската „скръб по Бога“. Тя е богоугодна, защото по такъв начин ние се отричаме от себе си, от собствената си праведност и изповядваме: „Ти си праведен, о, Господи, а аз съм грешен. Имай милост към мен в името на Исуса Христа."

   ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР ОТКРИВАМЕ В СЛУЧАЯ С ТЪМНИЧНИЯ СТРАЖАР ОТ ФИЛИПИ. След като започнало земетресението и видял, че килиите на затворниците били отворени, той така се уплашил, че дори щял да посегне на живота си. Но когато ап. Павел му извикал да не върши нищо лошо на себе си, той паднал пред апостолите и попитал:

   "ГОСПОДАРИ, КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВЯ, ЗА ДА СЕ СПАСЯ?“ (ДЕЯНИЯ 16:30)

   ТЕ ПРОСТО МУ ОТВЪРНАЛИ:

   „ПОВЯРВАЙ В ГОСПОДА ИСУСА ХРИСТА И ЩЕ СЕ СПАСИШ ТИ И ЦЕЛИЯ ТИ ДОМ“ (ДЕЯНИЯ 16:31).

   АКО ЧОВЕК СТИГНЕ ДО СЪСТОЯНИЕТО ДА ТЪРСИ БОЖИЯТА МИЛОСТ, ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОЙ ИЗПИТВА ИСТИНСКО РАЗКАЯНИ.

   КОГАТО ЕДИН КРЕДИТОР ИСКА ДА МУ СЕ ИЗПЛАТИ НЯКАКЪВ ДЪЛГ, това не доказва, че длъжникът може да го погаси. Кредиторът може да поиска погасяването на даден дълг, защото знае, че длъжникът е неплатежоспособен, безотговорен човек, нещо повече, че е горд и високомерен. Целта на кредитора е да накара длъжника да престане да се държи така горделиво и да се смири. Подобно е и отношението на Бога към хората. Чрез Закона Той разкрива, че човек трябва да се покорява на всичките Му заповеди и макар и да вложи цялото си старание, той не може да изпълни дълга си към Него. Бог първо иска да породи у човека смирение, а след това му дава благодатта Си чрез Евангелието.

   НИКОЙ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ИЗХВЪРЛИ САМ ЗЛОТО, КОЕТО Е ЗАВЛАДЯЛО СЪРЦЕТО МУ.   

   САМО ИСУС ХРИСТОС МОЖЕ ДА ОЧИСТИ ХРАМА НА ДУШАТА. НО ТОЙ НЕ ВЛИЗА ТАМ СЪС СИЛА, А КАЗВА:

“ЕТО, СТОЯ НА ВРАТАТА И ХЛОПАМ. АКО ЧУЕ НЯКОЙ ГЛАСА МИ И ОТВОРИ ВРАТАТА, ЩЕ ВЛЯЗА ПРИ НЕГО“ (ОТКРОВЕНИ 3:20).