ДА НАРУШИШ ЕДНА, ОЗНАЧАВА ДА НАРУШИШ ДЕСЕТТЕ

„ЗАЩОТО, КОЙТО ОПАЗИ ЦЕЛИЯ ЗАКОН, А СЪГРЕШИ В ЕДНО НЕЩО, БИВА ВИНОВЕН ВЪВ ВСИЧКО.“ ЯКОВ 2:10. "И ТЪЙ, КОЙТО НАРУШИ ЕДНА ОТ ТИЯ НАЙ-МАЛКИ ЗАПОВЕДИ, И НАУЧИ ТАКА ЧОВЕЦИТЕ, НАЙ-МАЛЪК ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО; А КОЙТО ГИ ИЗПЪЛНИ И НАУЧИ ТАКА ЧОВЕЦИТЕ, ТОЙ ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ ВЕЛИК В НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО.“ МАТЕЙ 5:19

В СЪСЕДСТВОТО, КЪДЕТО НЯКОГА ЖИВЕЕХ, имаше един безбожник, който изпитваше голямо удоволствие да кани проповедници в дома си и след това да ги обърква със своите безбожни аргументи. Той се хвалеше, че винаги е успявал да им затвори устата и да ги изпрати победени. Със своето безверие той бе покварил всички младежи в квартала, и религиозните хора се бояха от него. Дойде и моят ред да бъда поканен на обед в неговия дом. След като помислих добре и се помолих, реших да отида. През време на обеда ние говорихме върху обикновени предмети, като: времето, реколтата, други социални въпроси, и един или два политически въпроса. Религиозните въпроси се избягваха най-грижливо, докато атмосферата стана тъй задушна, както времето пред буря. Станахме от масата, настанихме се в гостната, и бурята изведнъж избухна.

ЗАКОНЪТ БИЛ ДЕТСКО СЪЧИНЕНИЕ

   -ИСКАМ ДА ВИ ЗАДАМ ЕДИН ВЪПРОС, каза безверникът, когото ще наречем г-н Джонс. Откъде е взел Мойсей онзи закон, десетте заповеди? Аз бих се срамувал да напиша такъв закон. Ако един мой ученик не би бил в състояние да съчини един закон, по-добър от този, аз бих го изпратил вкъщи.

   Аз се стреснах малко от тази-пряма и необикновена атака, но отговорих :

   -Така ли? Проучвали ли сте някога този закон внимателно?

   -Мисля, че съм го проучил и съм убеден, че той не е нищо друго освен детски опит за сплашване един невеж народ, като го кара да се подчинява на един себелюбив тиранин и амбициозен водач. Смятам, че никак не подобава на достойнството на този, когото наричате Бог, да даде такова глупаво нещо на човечеството, и при това, да претендира, че е слязъл и сам той го е написал на камък със своя собствен пръст.

   -Така ли? Бихте ли желали да разгледаме малко този закон сега ?

   -Може, за да Ви доставя удоволствие, но ще бъде безполезно. Каква полза може да се извлече от един документ, който е тъй примитивен, кратък, прост и детински ?

   -Като първо нещо, отговорих аз, искам да кажа, че този закон е духовен, че прониква до мислите и намеренията на сърцето; толкова обширен, и все пак така тясно свързани със заповедите една с друга, щото ако престъпим едната, провиняваме се във всички. Аз прочетох:

„ЗАКОНЪТ Е СВЕТ, И ЗАПОВЕДТА СВЕТА, ПРАВЕДНА И ДОБРА.“ „ ЗАКОНЪГ Е ДУХОВЕН.“ РИМЛЯНИ7:12,14. „БОЖИЕТО СЛОВО Е ЖИВО И ДЕЯТЕЛНО, И ПО-ОСТРО ОТ ВСЕКИ МЕЧ ОСТЪР И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ, И ПРЕМИНАВА ДО РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ДУШАТА И НА ДУХА, НА СТАВИТЕ И НА МОЗЪКА, И ИЗДИРВА ПОМИШЛЕНИЯТА И НАМЕРЕНИЯТА СЪРДЕЧНИ.“ ЕВРЕИ 4:12.

„ЗАЩОТО, КОЙТО ОПАЗИ ЦЕЛИЯ ЗАКОН, А СЪГРЕШИ В ЕДНО НЕЩО, БИВА ВИНОВЕН ВЪВ ВСИЧКО.“ ЯКОВЪ 2:10

   АКО РАЗБИРАМ ПРАВИЛНО, МИСЛЯ, ЧЕ НИКОЕ ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО НЕ БИ БИЛО В СЪСТОЯНИЕ ДА СЪЧИНИ ЕДИН ТАКЪВ ЗАКОН, ВСЯКА ЧАСТ ОТ КОЙТО ДА ДОСТИГА ЧАК ДО КРЕПОСТТА НА ЧОВЕШКИТЕ МИСЛИ И ДЕЙСТВИЯ.

   -ДА ЗАПОЧНЕМ, НАПРИМЕР, С ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕД ЗА ДА ВИДИМ С КАКВА ТОЧНОСТ И МЪДРОСТ Е СЪЗДАДЕН ТОЗИ ЗАКОН.

   ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕДИ ГЛАСИ: "ПОМНИ СЪБОТНИЯ ДЕН, ЗА ДА ГО ОСВЕЩАВАШ. ШЕСТ ДНИ ДА РАБОТИШ И ДА ВЪРШИШ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЛА; А НА СЕДМИЯ ДЕН, КОЙТО Е СЪБОТА НА ГОСПОДА ТВОЯ БОГ, ДА НЕ ВЪРШИШ НИКАКВА РАБОТА, НИ ТИ, НИ СИНЪТ ТИ, НИ ДЪЩЕРЯ ТИ, НИ СЛУГАТА ТИ, НИ СЛУГИНЯТА ТИ, НИТО ДОБИТЪКЪТ ТИ, НИТО ЧУЖДЕНЕЦЪТ, КОЙТО Е ОТВЪТРЕ ВРАТИТЕ ТИ; ЗАЩОТО В ШЕСТ ДНИ ГОСПОД НАПРАВИ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, МОРЕТО И ВСИЧКО ЩО ИМА В ТЯХ, А НА СЕДМИЯ ДЕН СИ ПОЧИНА; ЗАТОВА ГОСПОД БЛАГОСЛОВИ СЪБОТНИЯ ДЕН И ГО ОСВЕТИ." ИЗХОДЪ 20:8-11.

НАРУШАВАНЕ ОСМАТА ЗАПОВЕД

-Ако човек работи в седмия ден на седмицата той нарушава четвъртата заповед, нали?

-Сигурно я нарушава, ако вярвате в Библията, отговори Джонс.

-Но заповедта казва: „Седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог.“ Той е Негов ден, а не наш, или на някой човек. Сега, когато човек взема нещо, което принадлежи на другиго, какво върши той?

Той се почуди малко, после отговори: Ние наричаме това кражба.

-Да г-не. Тогава, с нарушаването на четвъртата заповед, не е ли нарушил и осмата, която казва не кради?

-Да, така е, отговори той.

-Но, продължих аз, преди да открадне, той чувства едно силно и незаконно желание към предмета, който открадва, а с това желание, коя заповед мислите нарушава.

-Това Вие бихте нарекли сигурно пожелание?

-Да. Той нарушава и десетата заповед. Значи при нарушаване на една, той нарушава три. Той разтвори широко очи и започна да се движи неспокойно на стола.

-Когато човек се поставя така над Бога, Който е създал всичко видимо и невидимо и от Бога зависи живота на всички, не постъпва ли дръзко като се одързостява да пожелава Неговото и да го краде,  с тази негова постъпка коя друга заповед нарушава?

-Да не би да искате да кажете първата?

-Да. "Да нямаш други богове освен Мене."

-Човек не е Бог: защо привеждате такива абсурдни примери, възрази Джонс.

-Но човекът се поставя на първо место; своите интереси той счита за по-важни, отколкото отношенията си към своя Създател. Човека не само че може да стане бог, но дори и неговият апетит може да му стане бог. "Чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.?“ Филипяни 3:19.

Прави идол от себе си

-Има и друга една заповеди, много тясно свързана с това, затова желая да ви попитам. Ако човекът мисли толкова много за себе си и за своите си желания, че да се представя пред Бога, не прави ли той един идол от себе си ? И в такъв случай, коя друга заповед нарушава? Коя заповед забранява идолопоклонството ?

-Не зная, освен ако имате пред вид втората, която говори против кумирите. Но аз не виждам никакво нарушение на тази заповед; той не си е изваял некакъв кумир?

-Вярно е, че той не е направил буквален осезаем кумир, но поклонението пред кумир не е нищо друго освен една идея, или умствено видим и осезаем образ, на който той се кланя всъщност се кланя на себе си, или прави бог, или идол от себе си. Каква разлика има, дали човек се кланя на себе си в образа на някой каменен идол, или в своя образ? Това все е идолопоклонство. И така, значи с нарушаването на четвъртата заповед досега са нарушени пет!

Г-н Джонс беше явно раздразнен; очите му се разтвориха още повече; той се почеса по главата.

-Но това не е всичко. Четвъртата заповед съдържа името на Бога. Тя ни казва, че Той е Създателя на небето и земята. Това го отличава от всички други богове. Тя е единственото място от този чуден документ, което съдържа Неговото име. Тя е в края на първата плоча на закона, която обема заповедите, съдържащи нашите отношения и задължения към Него. Сега, когато се отнасяме с неговите заповеди така леко и безразсъдно, не взимаме ли името Му напразно? И какво ни каза третата заповед?

-О, тази заповед има претенциите, или се опитва да забрани кълненето; но това, което Вие казвате не е кълнене, или неприличен говор?

-Но тази заповед забранява нещо повече, отколкото изговаряне на клетви. Споменаване Божието име напразно, всяко нещо, което понижава нашето чувство на почитание към Бога и ни кара да забравяме Него и неговото Слово е забранено от тази заповед.

-И това не е всичко. Има мнозина, които казват: „Безразлично е кой ден пазиш, стига да го пазиш свето“. Но в заповедта, която съдържа Божието име, Бог казва, че седмият ден е Неговата Събота; в него не требва да вършим никаква работа. Тогава безразлично ли е, кой ден празнуваме? Не постъпваме ли по този начин леко с Божията заповед и не взимаме ли напразно Неговото име, което се намира в нея? Това е нарушение на третата заповед. Той изглеждаше много раздразнен, и се опита да каже нещо, но не можа. И още нещо, ако човек не казва истината по този въпрос, коя друга заповед нарушава?

АКО ГРЕШИМ ПРОТИВ ЧОВЕКА, ГРЕШИМ ПРОТИВ БОГА

-Разбирам какво искате да кажете, но онази заповед казва:„Не свидетелствай лъжливо против ближния си"

Какво общо има това със съществото, което наричате Бог?

-Вярно е, че това е буквата на закона; но вие сигурно помните, това, което четохме, че Божият закон е духовен. Да лъжеш, значи да лъжеш когото и да било; но е много по-страшно да лъжеш Бога, отколкото човека.

-Желая да спомена още някои мисли относно това, че за Бога било безразлично кой ден се пази. Ако искаме да пазим Божия почивен ден, ние требва да почиваме в същия ден, в който Той почина, а Той си почина в седмия ден на седмицата. Неговото почиване и благословение направи деня Събота, защото „Събота“ означава почивка. Денят не се освещава от почиването на човека. Ако всички хора на света биха почивали в един известен ден, това не би го направило свет ден, или Божий почивен ден. Човешкият почивен ден никога не може да бъде Божий почивен ден, освен ако човекът почива в същия ден, в който и Бог почива при сътворението.

В Битие 2:3 е писано: „Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, които Бог създаде и направи“. Неговото присъствие в този ден е от съвсем друго значение, отколкото Неговото присъствие през другите дни. Неговото присъствие в горящата къпина направи земята около нея света, както направи и онова място, на което военачалникът на Господната войска се срещна с Исус Навин Изход 3:5; Исус Навин 5:13-15. Макар външно да не виждаме никаква разлика между седмия

ден и първия ден на седмицата, фактът, че Божието присъствие е в седмия ден, прави голяма разлика между двата дни. Неговото присъствие може и трябва да е с нас през всичките дни на седмицата, но то е съвсем отделно от това, което е в Неговия свет ден. И когато това свето присъствие в деня и в отделния човек се среща, сърцето е изпълнено с едно чувство на светост, изпитвано само от онези, които познават тази истина и имат тази опитност.

-Желал бих всички да разберат и осъзнаят, че има само един ден, който Бог благослови и освети, в който Бог си почина и вложи присъствието Си, и че заради това е от голямо значение, кой ден празнуваме, и че не е истина това, че е безразлично кой ден пазим. "На седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог"

ОБЕЗСЛАВЯМЕ БОГА КАТО НАРУШАВАМЕ ЗАКОНА МУ

  Виждайки, че събеседникът ми се възбуди, аз побързах да кажа:

   -Сега нека отидем по-нататък. По силата на сътворението и изкуплението, Бог е наш Баща. Но когато ние Го обезславяме така явно, коя друга заповед нарушаваме?

   -Сигурно не сте толкова прост, че да искате да кажете, че нарушавате петата заповед. Тя е само за деца, да се покоряват и да почитат родителите си. При това, тя е една съвсем повърхностна и безполезна заповед, защото кои родители не могат да научат децата си на почитание?

   -Не е така. Бог ни нарича Свои чада, защото, както казах, Той ни е сътворил. На тези, които се откупят от греха и се обръщат към Исус за опрощение и спасение, Той дава това особено обещание, „Ще ви приема и ще ви бъда Отец, а вие ще ми бдете синове и дъщери“. 2 Коринтяни 6:17, 18. Мислите ли, че Той би бил съгласен да отдаваме на Него по-малко почит, отколкото на земните си родители? Ако буквата на закона се нарушава чрез непокорството на едно дете към родителите, не се ли нарушава Неговия дух чрез нашето непокорство? И така, с нарушението на една заповед, досега имаме нарушени вече осем.

   Явно учуден, Г-н Джонс каза: Трябва да призная, че досега не бях чувал подобни неща.

ИЗВЪРШВАНЕ НА САМОУБИЙСТВО

-Не сме свършили; има още две заповеди. Но желая първо да прочета три-четири стиха „Заплатата на греха е смърт“. Римляни 6:23 „Душата, която съгреши, ще умре“, Езекил 18:4. „Грехът е престъпване на закона“. I Иоаново 3:4. Законът на десетте заповеди е законът, който посочва греха, и без който не можем да определим що е грях. Римляни 7:7.

Чрез това крупно престъпление на Божия закон, какво навлича грешникът върху себе си? Какво върши на себе си?

-Да не искате да кажете, че отнема живота си?

-Точно това искам да кажа. Не води ли го този начин на действие към сигурна смърт, освен ако се покае и се обърне към Исус за прошка на граховете си? Коя заповед се нарушава чрез убийство, макар да погубваш и себе си?

-Предполагам да е шестата, както я наричате вие християните: „Не убивай“ Но каква свръзка има седмата заповед, с четвъртата. Не виждам никаква възможност да се наруши заповедта против прелюбодейството чрез нарушаване на четвъртата заповед.

-Ще видим и това, отговорих аз уверено. В Библията има много картини, чрез които Бог илюстрира отношенията между Него и нас. В Исая 54:5 се казва: „Защото съпругът твой е творецът ти, и името му е Господ Саваот. Избавительт ти е Светии Израилев. Той ще се нарече Бог на всичката земя.“

Той е съпруг на всички, които е сътворил. Израел се отклони от Бога и се съедини със заобикалящите го народи. За тази негова постъпка Бог каза:

„Наистина, както жена изневерява на мъжа си, Така и вие изневерихте на Мене, Доме Израилев, казва Господ. И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува. И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с камъните и дърветата.“ Иеремия 3:20, 8, 9.

И в Яков 4:4 четем: „Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога?"

Това духовно прелюбодейство се забранява от седмата заповед, както се забранява и плътското. Законът бивайки духовен, хваща следите на греха в мислите и в сърцето.

"Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай". Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." (Матей 5:27, 28)

Следователно, с престъпването на четвъртата заповед, нарушава се и седмата, както и останалите девет.

Съжалих бедния човек, защото изглеждаше засрамен и объркан, но чувствах, че е необходимо да доведа тълкуването си до това заключение.

ЦЯЛ АРГУМЕНТ В ОРЕХОВА ЧЕРУПКА

-Сега желая да ви задам няколко въпроса.

Първо, за да съберем всичко това само в една орехова черупка, желая да Ви задам по един въпрос върху всяка една от заповедите, и след това върху целия закон изобщо.

-Как може човек да не зачита Божията Събота (четвъртата заповед) без при това да краде (осмата заповед)? -Как може да открадне нещо, без да го пожелае първо (десетата заповед)?

-Как може така да се одързостява и да се поставя пред Бога, без да има друг бог (първата заповед)?

-Как е възможно да прави от себе си идол, без да нарушава (втората заповед)?

-Как може той да не зачита четвъртата заповед, в която се намира Божието име, без при това да взима името на Господа напразно (третата заповед)?

-Как може да показва това неуважение към небесния си Баща, без при това да нарушава (петата заповед)?

-Как може да върши такива грахове, когато Господ е казал че заплатата на греха е смърт, без да се провинява в съзнателно и доброволно отнемане на живота си (шестата заповед)?

-Как може един човек да върши всичко това, и все пак чрез своите постъпки и думи на самооправдание да твърди, че неговият път е прав, без при това да лъже (деветата заповед)?

-Как може той да се отклони дотолкова от своя духовен съпруг (Исус), че да се съедини с грешния свят (дявола), живеейки с него, като с един любим сродствен другар, без да се провини в прелюбодеяние (седмата заповед), както казва Бог, че е постъпил древният Израел?

-Може ли сега да твърдим, че четвъртата заповед не е от значение, и че е безразлично кой ден пазим? След като се казва: "а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог"  Не е ли тя самото сърце в закона, най-великата от всички заповеди, ако въобще е допустимо едната да е по-велика от другата? Не е ли от значение пазенето на кой и да е ден, щом като незачитането на Неговия ден съдържа в себе си нарушението на всяка друга заповед от декалога? Не мислите ли, че заместването на този ден (събота на Господа твоя Бог), с друг увеличава вината на престъпника? Как би Ви се видело това, ако некой би откраднал Вашия хубав кон, и то пред очите Ви, и би Ви дал в замяна един стар болен кон, казвайки Ви, че и той е добър като онзи.

БЕЗВЕРНИКЪТ СЕ УБЕЖДАВА

Без да осъзнава какво върши, безверникът се изправи, дръпна нервно стола си, след това седна срещу прозореца, светлината на който осветли добре неговото лице, което издаваше голямо учудване и дълбоко убеждение.

-Сега желая да задам неколко въпроса върху целия закон изобщо, казах аз. Кажете ми откровено, г-не, виждали ли сте някога някой друг закон, толкова кратък и сбит, и все пак така обширен? Докато всека една от заповедите е така различна и пълна, целият закон е толкова единен, всека заповед е толкова свързана с другата, че е невъзможно да се престъпи едната, без при това да се нарушават същевременно и всички останали. Желая да ви попитам, откъде е взел Мойсей този закон? Можете ли да кажете? Мислите ли, че човекът го е измислил? Можете ли да напишете такъв добър закон?

Последваха няколко момента на неспокойно мълчание, след това той каза: „Требва да призная, г-не, че вие сте първият проповедник, който ме побеждава. Сега няма какво да ви кажа; трябва да помисля по-сериозно върху този въпрос. Приемам вашето тълкуване за много логично, и ако Библията е истинна, аз бъркам.“

-Това не е моя мъдрост, нито чувствам задоволство за някаква победа над вас, побързах да му отговоря. Това се дължи на малкото знание, което имам от Божието Слово и Неговия закон, и помощта на Светия Дух, който ме прави способен да разсъждавам така.