КОГАТО ИСУС СЕ РОДИ, САТАНА РАЗБРА, ЧЕ ИСУС Е ДОШЪЛ С БОЖЕСТВЕНОТО ПОРЪЧЕНИЕ ДА ОСПОРИ НЕГОВОТО  ВЛАДЕНИЕ. Трепереше при вестта на ангела, който потвърди авторитета на новородения Цар. Сатана добре знаеше какъв пост бе заемал Исус на небето, знаеше, че е равен на Бога. Това, че Бог трябваше да дойде на тази прокълната земя, от Бог и да стане човек, го изпълваше със страх, удивление и лоши предчувствия. Не можеше да схване тайната на великата жертва, която е била скрита за векове и поколения. Как така Бог ще става човек и се наема да понесе греховете и наказанието на цялото човечество; нали той казваше на ангелите, че Бог е егоист и желае само да получава, но не и да дава! Това той не можеше да проумее. Бог дойде като Спасител в човешки образ, но без грях. 

   ТЪЙ КАТО ЛУЦИФЕР САМ БЕ ЗАГУБИЛ НЕБЕТО, БЕ РЕШИЛ ДА СИ ОТМЪСТИ, като стана причина и други да споделят неговото падение. Това щеше да извърши, като ги накара да подценят небесните неща и да прилепят сърцето си към земното, преходното и да отхвърлят вечното.

   СИЛИТЕ НА ЗЛОТО БЯХА ГОТОВИ ДА ЗАПОЧНАТ ВОЙНА ПРОТИВ БОГА, И АКО Е ВЪЗМОЖНО, ДА ГО ПОБЕДЯТ.  

   САТАНА РАЗБРА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОБЕДИ ИЛИ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН. Изходът от конфликта бе твърде важен, за да бъде поверен на съюзените с него ангели, затова Сатана се зае лично да ръководи битката. Към Спасителя бяха насочени всички стрели на пъкъла. Такива атаки и мъчения никой не е преживял от човеците, освен Исус. Бог се жертва и пролива кръвта си, с която плаща вината на всички от Адам до наши дни, и на тези, които предстоят да се родят. Казва се, че тази жертва ще се изучава през цялата вечност: защо дойде; защо се пожертва вместо нас?...

   ХИЛЯДИ КАТО ИСУС СА БИЛИ ИЗМЪЧВАНИ, ПРЕБИВАНИ С БИЧ И РАЗПЪВАНИ НА КРЪСТ, НО ТЕ СА БИЛИ ИЗМЪЧВАНИ И РАЗПЪВАНИ ЗАРАДИ СВОИТЕ ГРЕХОВЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, А НЕ ЗАРАДИ ГРЕХОВЕТЕ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ.

   МНОЗИНА ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЗА ИСУС НЕ Е БИЛО ВЪЗМОЖНО ДА НАДВИЕ ИЗКУШЕНИЕТО. Тогава Той не би могъл да бъде поставен в положението на Адам и нямаше да може да спечели победата, която Адам не успя да спечели. Ако ние понасяме по някакъв начин по-голяма борба от Христовата, Той не би бил в състояние да ни помага. Но Бог стана нашият Спасител. Бог прие човешко естество с всичките му несъвършенства. Бог прие човешко естество с възможност да съгреши. На нас не ни предстои да понесем нещо, което Бог да не е издържал. В лицето на Исус ние имаме възможност да видим характера на Бог Отец. Исус Христос бе самият Бог Отец.

"ДА СЕ НЕ СМУЩАВА СЪРЦЕТО ВИ; ВИЕ ВЯРВАТЕ В БОГА, ВЯРВАЙТЕ И МЕНЕ. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие. И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете]. Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя? Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели. Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела. Аз и Отец едно сме." Йоан 14:6-11;10:30

    ЗА ХРИСТОС, КАКТО И ЗА СВЯТАТА ДВОЙКА В ЕДЕМ, АПЕТИТЪТ БЕ ПОЧВАТА НА ПЪРВОТО ГОЛЯМО ИЗКУШЕНИЕ. Точно там, където се получи пробивът, трябваше да започне делото за нашето изкупление. Както чрез задоволяване на апетита Адам падна и се отрече от Създателя си, така чрез отричане от апетита Христос можа да надвие.

“И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син, заповядай тези камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза: Писано е: Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.”

   ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО СЕ ОТДРЪПВАШЕ ОТ БОРБАТА, КОЯТО ГО ОЧАКВАШЕ. В продължение на четиридесет дни Исус пости и се моли, отслабнал и изтощен от глад, уморен и съкрушен от душевна агония “Лицето Му бе погрозняло повече от лицето на кой да е било човек” (Исая 52:14).

   СЕГА БЕ МОМЕНТЪТ САТАНА ДА АТАКУВА. Той предположи, че би могъл да надвие Исус Христос.

   ТОГАВА ПРИ СПАСИТЕЛЯ, сякаш в отговор на молитвите Му, дойде същество с външност на ангел от Небето. То твърдеше, че му е поръчано от Бога да съобщи на Христос, че постът Му е приключил. Както Бог изпрати ангел да спре ръката на Авраам, посегнала да пожертва Исаак, така и сега, доволен от Христовата готовност да тръгне по опръсканата с кръв пътека, Отец бе изпратил ангел да Го освободи. Това бе вестта, донесена на Исус. Спасителят бе отслабнал от глада, когато Сатана изведнъж дойде при Него. Като Му показа камъните, разпръснати из пустинята, приличащи на хлябове, изкусителят каза:

“АКО СИ БОЖИ СИН, ЗАПОВЯДАЙ ТЕЗИ КАМЪНИ ДА СТАНАТ ХЛЯБОВЕ.”

   МАКАР ЧЕ ИЗГЛЕЖДАШЕ КАТО АНГЕЛ НА СВЕТЛИНАТА, ТЕЗИ ПЪРВИ ДУМИ РАЗКРИХА ХАРАКТЕРА МУ: “АКО СИ БОЖИЙ СИН”. Това бе намек за недоверие. Щеше ли Исус да направи това, което Му подсказа Сатана? Ако го стореше, това означаваше, че приема съмнението. Изкусителят реши да надвие Христос със същите средства, с които бе успял пред човеците в началото. Колко изкусно бе спечелил достъп до Ева в Едем! “ИСТИНА ЛИ КАЗА БОГ ДА НЕ ЯДЕТЕ ОТ ВСЯКО ДЪРВО В ГРАДИНАТА?”(БИТИЕ. 3:1).

   ДОТУК ДУМИТЕ НА ИЗКУСИТЕЛЯ БЯХА ИСТИНА, но в неговия начин на говорене имаше яд, омраза, завист и маскирано презрение към Божиите думи; имаше скрито отрицание, съмнение в Божествените истини.

   ЦЕЛТА НА САТАНА БЕ ДА ПРЕДИЗВИКА СЪМНЕНИЕ В ТЕЗИ ДУМИ. Ако доверието на Исус в Бога можеше да се разклати, Сатана знаеше, че победата в борбата щеше да бъде негова. Надяваше се под натиска на отпадналостта и силния глад Исус да загуби вяра в Бога и да направи чудо в Своя полза. Направеше ли това Исус, планът за спасението щеше да пропадне.

   НЕ БЕЗ ВЪТРЕШНА БОРБА ИСУС СЛУШАШЕ МЪЛЧАЛИВО ГОЛЕМИЯ ИЗМАМНИК. Исус не трябваше да доказва  Своята Божественост на Сатана или да обяснява причината за смирението Си. Като отговореше на предизвикателството на бунтовника, нямаше да бъде спечелено нищо за доброто на човека или за прослава на Бога. Ако Исус бе изпълнил внушенията на дявола, Сатана щеше да каже: “Покажи ми знак, за да повярвам, че Си Божият Син.” Доказателствата щяха да бъдат без стойност. Те не биха унищожили силата на бунта в неговото сърце и Исус не биваше да упражни Божествена сила в своя полза. Бог бе дошъл да понесе изпитания, каквито и ние понасяме, като ни остави пример на вяра и покорство. Исус нито сега,  нито някога по време на земната Си служба извърши чудо заради Себе Си. Всичките Му чудни дела бяха добро за другите. Макар че Исус разпозна Сатана още в началото, не се подаде на спор с него. Укрепен от спомена за гласа от Небето, Исус уповаваше на любовта на Бога. Не желаеше да разисква с изкусителя.

   ИСУС СРЕЩНА САТАНА С ДУМИТЕ ОТ ПИСАНИЕТО: “ПИСАНО Е”. Във всяко изкушение оръжието на Неговата борба бе Словото Божие. Сатана искаше Исус да стори чудо в знак за Своята Божественост, но по-велико  от всички чудеса е твърдото придържане към “Така казва Господ”. То бе знак, срещу който не можеше да се спори. Затова докато Исус стоеше на тази позиция, дявола не можеше да спечели никакво предимство. Това бе времето на най-голямата слабост на Исус, и точно тогава Той бе нападнат с най-жестоките изкушения.  Сатана мислеше да Го надвие чрез поведението и тактиката си, с които бе спечелил победа над човеците. Когато силите отпаднат и волята отслабне, когато вярата престане да се уповава само на Исус, тези, които са отстоявали дълго и храбро правото, биват надвити. Мойсей бе уморен от четиридесет години бродене с Израил, когато в един момент неговата вяра се пусна от безкрайната сила и отпадна точно на границите на Обещаната земя. Така стана и с Илия, който бе стоял храбро пред цар Ахав, срещнал се бе лице в лице с целия израилев народ и с четиристотин и петдесетте пророци на Ваал начело на народа. Но след този ужасен ден на Кармил, когато изби фалшивите пророци и народът изяви своята принадлежност към Бога, Илия побягна, за да запази живота си пред заплахите на идолопоклонничката Езавел. Така стана и с Адам, Авраам, Исак, Яков, Самсон, Мойсей, Давид, Соломон, Петър и с още много други.

"А ВСИЧКО ТОВА ИМ СЕ СЛУЧИ ЗА ПРИМЕРИ, И СЕ НАПИСА ЗА ПОУКА НАМ, ВЪРХУ КОИТО СА СТИГНАЛИ ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА." 1КОРИНТЯНИ 10:11

   ТАКА САТАНА ПЕЧЕЛИ ПРЕДИМСТВО ОТ ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ. И днес той действа по същия начин. Винаги когато някой е обкръжен от облаци, объркан от обстоятелства или изкушаван от бедност или тревоги, Сатана е наблизо да го изкушава и безпокои. Той атакува слабите места в характера. Старае се да разклати доверието ни в Исус. Изкушава ни да проявим недоверие към Исус и да се усъмним в любовта Му. Какво трябва да направи човек в този критичен момент? Да извика с всички сили името на Исус. Във всяка ситуация от живота ни, до нас стоят Исус и дявола. Човека сам решава съдбата си, и той има последната дума, кой ще предпочете от двамата.

   ЕВРЕИТЕ КОИТО БЯХА УХАПАНИ ОТ ЗМИИТЕ ТРЯБВАШЕ ДА НАПРАВЯТ СЪЩИЯ ИЗБОР КАТО НАС. ЗА ДА БЪДАТ СПАСЕНИ, ТРЯБВАШЕ САМО ДА СЕ ОБЪРНАТ И ДА ПОГЛЕДНАТ КЪМ ЗМИЯТА (СИМВОЛ НА ИСУС).

"И КАКТО МОЙСЕЙ ИЗДИГНА ЗМИЯТА В ПУСТИНЯТА, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син." Йоан 3:14-18   

   ЗА ДА БЪДЕМ И НИЕ СПАСЕНИ, ТРЯБВА ДА ОБЪРНЕМ ПОГЛЕДИТЕ СИ КЪМ ИСУС.

"И ПРИЗОВИ МЕ В ДЕН НА НАПАСТ; И АЗ ЩЕ ТЕ ИЗБАВЯ; И ТИ ЩЕ МЕ ПРОСЛАВИШ." ПСАЛМИ 50:15

   НИКОГА НИКОЙ не е напуснал редиците на злото, за да служи на Исус, без да срещне съпротивата на Сатана и демоните му. Всичко това Сатана го прави с цел, за да накара човека да се откаже от Исус и да се върне отново при него; но човека има последната дума. Ако човека е приел Исус, той трябва всяка сутрин да подновява договора си с Него; да го кани чрез молитва да ръководи живота му, както и да го закриля от дявола и демоните.

   ЧЕСТО ДЯВОЛА ИДВА ПРИ НАС, както дойде при Исус-изреждайки нашите грехове. Сатана се надява да обезкуражи душата и да разкъса връзката ни с Исус, и тогава е сигурен в успеха си. Ако и ние го посрещнем както Исус, ще избегнем много падения. Като влизаме в разговор с дявола, ние му даваме предимство. Никой не е успял да победи Сатана, освен Исус. Затова Исус стана Спасител.

    ДОКАТО СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА ИСУС И ВЪРВИМ ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ, ИСУС НИКОГА НЯМА ДА НИ ЗАБРАВИ.

"НИКАК НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ И НИКАК НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ"

    НА ПОСЛУШНИТЕ Е ДАДЕНО ОБЕЩАНИЕТО:

“ТОЙ ЩЕ ОБИТАВА НА ВИСОКО, КРЕПОСТИТЕ НА КАНАРИТЕ ЩЕ БЪДАТ МЯСТОТО НА ЗАЩИТАТА МУ; ХЛЯБЪТ ЩЕ МУ СЕ ДАДЕ, И ВОДАТА МУ НЯМА ДА ЛИПСВА” (ИСАЯ 33:16).

   БОЖИИТЕ ЧАДА ЩЕ ЖИВЕЯТ ЧРЕЗ ОБЕЩАНИЕТО НА ИСУС. Когато земята бъде опустошена от глад, те ще бъдат нахранени.

“ТЕ НЯМА ДА СЕ ПОСРАМЯТ В ЛОШИ ВРЕМЕНА. В ДНИ НА ГЛАД ЩЕ БЪДАТ СИТИ” (ПС. 37:19).

   МНОГО Е ВАЖНО ДА ВЛАДЕЕМ АПЕТИТА И СТРАСТИТЕ СИ.

   САМО ЧРЕЗ СЛОВОТО БОЖИЕ МОЖЕМ ДА УСТОИМ НА ИЗКУШЕНИЕТО! “ПИСАНО Е!” - КАЗА ИСУС.

“НИЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕМ С ВСЯКО СЛОВО, КОЕТО ИЗЛИЗА ОТ БОЖИИТЕ УСТА.”

   КОГАТО ВИ НАПАДНЕ ИЗКУШЕНИЕ, не гледайте на трудностите, на обстоятелствата или собствената си слабост и грехове, а веднага погледнете към Исус! Всичката негова сила е ваша!

“КЪМ МЕНЕ ПОГЛЕДНЕТЕ И СПАСЕНИ БЪДЕТЕ ВСИЧКИ ЗЕМНИ КРАИЩА; ЗАЩОТО АЗ СЪМ БОГ, И НЯМА ДРУГ. ИСАЯ 45:22.