ТОЙ ЩЕ ТЕ УБЕДИ ЗА ГРЯХ, ЗА ПРАВДА И ЗА СЪД

   „И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба“ Йоан 16: 8           

   Чрез действието на Светия Дух ние сме убеждавани за грях и вина, и чувстваме страх и безпокойство.

   "И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото."Притчи 16:6

    Никой, освен искрено разкаялият се не е простен, но Христовата милост и благодат е, която води сърцето до смирени и покаяние. При Юда и Петър разкаянието е огромно. Юда се хвърли в нозете на Исус, признавайки Го за Божи Син и молейки Го да избави Себе Си. Спасителят не укори Своя предател. Той знаеше, че Юда не се кае. Неговата изповед бе наложена от чувството за вина в душата му, породено от страх и ужасната мисъл за наказание и за бъдещия съд. Не можейки да издържи повече тази сцена, Петър се втурна с разбито сърце навън. Той бързаше сам и в мрака, без да знае и без да го е грижа къде отива. Накрая откри, че се намира в Гетсиманската градина. Петър падна по лице и пожела да умре. Исус познава нашите слабости и немощи, и ще ни помогне. На други ще каже: "Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие."Матей 7:23 "Господи! Господи! отвори ни. А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам." Матей25:11,12

"Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага"Евр2:18   

   На кого Бог Отец, Бог Исус и Бог Свети Дух помагат да се спасят? На всички без изключение! В това голямо множество ще има и фалшиви християни, които няма да бъдат спасени, поради тяхната неискреност. Павел ни казва кои са.

   "По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." 1Йоан 3:10

   "Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми." Матей 13:24-30

   "Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им." 2Коринтяни 11:13-15

   "Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си." Д.Ап 20:29,30

   Бог не изпраща вести, за да ласкае грешника, напротив, Той го изобличава и наказва за да го накара да се засрами за да спре да греши.

   "Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? "Евреи 12:6 " Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. "Откровение 3:19

   Той не предава никакви вести на мир, за да приспи неосветените във фатална сигурност. Той полага тежко бреме върху съвестта на престъпника и пронизва душата със стрели на осъждане, та дано да се осъзнае и да разбере състоянието си, за да се смири и да поиска помощ от Исус. Ангелите служители представят пред него страшните Божии присъди, за да задълбочат чувството му на нужда и да събудят вика: „Какво трябва да направя Исусе, за да бъда спасен?

   "Народът отиде при Исус и го попита: учителю, какво добро да направим, за да получим вечен живот? Исус не им нареди да палят свещи или да изпълняват ритуали, предания и да спазват традиции. Каза им: повярвайте в Мене" Йоан 6:28,29 

   "Фарисеите отидоха при Исус и го попитаха: ние какво да направим, за да получим вечен живот? Исус им отговори: повярвайте в Мене"

   "Един законник отиде при Исус и го попита: учителю, коя е най-голямата заповед от закона? Исус му отговори: да възлюбиш Бога и да изпълниш волята му. А тя коя е? " Това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден" Йоан 6:40 

   "Отиде при Исус един богаташ и го попита: какво да направя, за да получа вечен живот? Исус му отговори: повярвай в Мене и ме последвай. Матей 19:16-22

   "Началника на затвора реши да се самоубие. Павла и Сила му рекоха: недей струва никакво зло на себе си. Разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти". Д.Ап 16:27-31

   Признай вината и нуждата си от неговата намеса в твоя живот. Кажи Му, че го искаш и си зависим.

  Светия Дух ни разкрива нашата вина, за да можем да прибегнем при Исус Христос и чрез Него да бъдем освободени от робството на греха.

   Виновните знаят точно кои грехове да изповядат, за да може душата им да бъде чиста пред Исус. Сега Исус им дава възможност да се изповядат и да се покаят с дълбоко смирение.

   Онези, които не са смирили душите си пред Исус, изповядвайки вината си, не са изпълнили още първото условие за приемане.

   "Само признай беззаконието си, Че си станал престъпник против Господа своя Бог, И че не си послушал гласа Ми, казва Господ." Еремия 3:13

ГРЕХЪТ НА НАДАВ И АВИУД

   Двама от синовете на Аарон взеха кадилниците си и изгориха в тях благоуханен тамян, за да се издигне уханието пред Господа. Но те престъпиха заповедта Му, употребявайки “чужд огън” - изгориха тамяна с обикновен вместо със светия огън, който сам Бог бе запалил и бе заповядал да се използва за тази цел. Заради този грях огън излезе от Господа и ги порази пред очите на народа.

   В младостта си Надав и Авиуд не бяха научени на самоконтрол. Високото положение на Аарон, липсата у него на смелост, когато се отнасяше за правото, го бяха подвели да пренебрегне дисциплината на децата си. Той напълно бе позволил на синовете си да следват своите наклонности, които не бяха прави пред Бога. Дълго поддържаните навици на себеугаждане придобиха такава сила над тях, че дори отговорността на най-святата служба не бе в състояние да ги промени. Те не бяха научени да уважават авторитета на баща си и не осъзнаваха нуждата от абсолютно послушание към Божиите изисквания. Те нямаха страх и уважение към Бога. Погрешната снизходителност на Аарон към синовете му ги приготви за Божия съд.

   Бог не е поставил в Словото Си нито една заповед, която хората могат да изпълняват или не, без последствия. Ако човек избере друг път, а не този начертан от Исус, ще открие, че “Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт” (Притчи. 14:12).

   Тази смърт скова от мъка бащиното му сърце, но той не даде израз на чувствата си. Чрез никаква проява на скръб не трябваше да прояви съчувствие към греха. Събранието не трябваше да бъде повлияно да недоволства против Бога.

   Надав и Авиуд никога не биха извършили този фатален грях, ако преди това не бяха опиянени от свободната употреба на вино. Поради своята небрежност и неправилна бащинска любов Арон загуби синовете си за вечността. Той обичаше децата си повече от Бога. От голямата си любов към тях, той забрави най-важното; забрави, че децата не бяха негови, а на Бог; дадени за да бъдат възпитани за Бога.

ИЛИЙ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

   Илий бе свещеник и съдия в Израил. Бе определен да управлява народа, но не управляваше собственото си домочадие. Бе прекалено отстъпчив баща. Обичаше мира и спокойствието и не използва авторитета си, за да поправи злите навици и страсти на своите деца. Вместо да им се съпротиви или да ги накаже, той се подчиняваше на волята им и ги оставяше да следват собствените си пътища. Вместо да внимава за възпитанието на синовете си, като една от най-важните си отговорности, той се отнасяше към този въпрос като към несъществен. Свещеникът и съдията на Израил не бе оставен в неведение за задължението да ограничава и ръководи децата, които Бог бе поверил на грижата му. Но Илий се отдръпна от този дълг, защото трябваше да се противопоставя на волята на синовете си и щеше да е нужно да ги наказва и укорява. Но той от голямата си любов към тях нежелаеше да го направи. Той доказа, че обича повече децата си от Бога и ги загуби за винаги. Без да прецени ужасните резултати, които щяха да последват от поведението му, той оставяше децата си да правят каквото си искат и да живеят свободно без да бъдат ограничавани. Пренебрегна задачата си да ги подготви за служба на Бога като свещеници и за длъжностите в живота.

   Но Илий позволи на децата си да го командват. Бащата се подчини на децата си, вместо те да изпълняват неговата воля, той изпълняваше тяхната воля. Проклятието на греха бе явно изразено в покварата и злото, които отличаваха поведението на синовете му. Те не оценяваха истински Божия характер и светостта на Неговия закон. За тях работата за Бога бе обикновено нещо, а не свято. От детството си бяха свикнали със светилището и с неговата служба, но вместо да станат по-внимателни, по-почтителни, загубиха всякакво чувство за светостта и значението им. Бащата не бе изобличавал неуважението към своя авторитет, не бе възпирал непочтителността им към тържествената служба и светилището. Затова когато стигнаха до пълнолетие, сърцата им бяха изпълнени със смъртните плодове на неверието и бунта. Нямаха уважение към нищо, нито към Бога, нито към баща си, нито към народа. Вярваха, че всичко им е позволено и никой няма право като свещеници да ги изобличава и контролира.

   Въпреки че бяха напълно негодни за службата, синовете на Илий бяха поставени за свещеници в светилището, за да служат пред Бога.

   Вместо да осъзнаят тържествеността на символичната служба, синовете на Илий само смятаха, че могат да я направят средство за себеугаждане.

   Тези неверни свещеници не само престъпваха Божия закон и обезславяха святата си служба с блудство и покварени дела, но продължаваха да оскверняват Божията скиния с присъствието си. Много от людете,

изпълнени с недоволство от поквареното поведение на Офний и Финеес, престанаха да идват на определеното място за поклонение. Така службата, която Бог бе наредил, биваше презирана и пренебрегвана, защото се свързваше с греховете на неправедни човеци. А тези, чиито сърца бяха склонни към

злото, се окуражаваха в греха. Безбожие, блудство и дори идолопоклонство изобилстваха в страхотни размери.

   Илий съгреши много пред Бога, като позволи на синовете си да изпълняват свещената служба. Извинявайки тяхното поведение под един или друг претекст, той стана сляп и ням за греховете им. Но най-накрая се стигна дотам, че бащата не можеше повече да крие очите си от престъпленията на своите синове. Народът се оплака от техните насилнически действия, което натъжи и разтревожи първосвещеника.

   Той не се осмели повече да мълчи. Но синовете му бяха стигнали дотам да мислят само за себе си и сега нищо друго не ги интересуваше. Те видяха мъката на баща си, но закоравелите им сърца не се трогнаха. Чуха неговите меки увещания, но те не им направиха впечатление и младежите не промениха своето зло поведение, въпреки че бяха предупредени за последствията от греха си. Ако Илий бе постъпил справедливо с порочните си синове, те трябваше да бъдат отстранени от свещеническата служба и наказани със смърт. Но как щеше да стори това, та той ги обичаше повече от Всевишния! Ужасявайки се да не им навлече общественото недоволство и осъждане, той ги поддържаше на най-святите постове. Още им позволяваше да смесват своята поквара със святата Божия служба и да нанасят върху делото на истината такава вреда, каквато годините не можеха да изтрият. Но когато съдията на Израил пренебрегна своя дълг, Бог взе нещата в Свои ръце.

   "Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." Евреи 10:31

   Бог обвини Илий, че зачита синовете си повече от Него. Първосвещеникът бе допуснал определената от Бога жертва за благословение на Израил да стане предмет на отвращение, вместо да накара синовете си да се засрамят заради своите безбожни и скверни постъпки. Родители, които следват склонността си на сляпа привързаност към своите деца, като ги оставят да задоволяват себелюбивите си желания, и не се грижат чрез Божия авторитет да разобличат греха и да поправят злото, изявяват, че почитат порочните си деца повече от Бога. Рано или късно ще загубят децата си, както тук така и за вечността. Те са загрижени по-скоро да защитят репутацията им, отколкото да прославят Всевишния. Повече желаят да угодят на децата си, от колко да угодят на Бога и да опазят Неговата служба от всяко нечестие.

   Бог държеше Илий отговорен като свещеник и съдия на Израил за моралното и религиозното състояние на Своя народ и в особен смисъл отговорен за характера на синовете му. Той трябваше първо да се опита да ограничи злото с добро, но ако това не помогнеше, налагаше се да покори злото с най-сурови средства. Илий предизвика Божието неодобрение, като не изобличи греха и не постъпи справедливо с грешника. Вече не можеше да се разчита на него да пази чистотата на Израил. Хората с твърде малко смелост да укорят греха, които от безгрижие и липса на интерес не правят сериозно усилие да очистят семейството си или църквата на Бога, са отговорни за възможното зло - резултат от пренебрегването на техния дълг. Чрез упражняване на бащински или пастирски авторитет ние сме точно толкова отговорни за злините у другите, които бихме могли да възпрем, колкото ако тези злини бяха наши собствени.

   Илий не ръководеше своето домочадие според Божиите правила за управление на семейството. Следваше собственото си съждение. Като обичлив баща погледна леко на грешките и греховете на своите синове в детството им, залъгвайки се, че след време те ще надраснат злите си склонности. Сега мнозина правят подобна грешка. Смятат, че знаят по-добър начин за възпитаване на децата си от дадения от Бога в Неговото Слово. Покровителстват порочните им склонности с извинението: “Те са твърде малки, за да бъдат наказвани. Те са израснали в нищета, нека да си поживеят свободно и да не ги ограничаваме. Почакайте, докато пораснат и започнат да разбират. По този начин оставените да укрепват порочни навици стават второ естество и когато сраснат, няма освобождаване от злите навици. Децата порастват без ограничения, с черти на характера, които цял живот са проклятие за тях, а стават и пример за подражание на други.

   За едно семейство няма по-голям позор от този, да позволи на юношите да следват собствените си пътища. Когато бащите и майките обръщат внимание на всяко желание на децата си и ги глезят с неща, които знаят, че не са за тяхно добро, децата често изгубват всякакво уважение към родителите си, всякакво зачитане на Божия или човешкия авторитет и биват оставени в плен на сатанинската воля. Зле направляваното семейство влияе обширно и бедствено на цялото общество. То акумулира вълна на нечестие, което покварява семейства, общества и правителства.

   Ако децата, чиито родители твърдят, че са религиозни, се отдават на лоши навици, Божията истина се излага на похулване. Най-добрият изпит за християнството на един дом е изграденият под неговото влияние характер. Делата говорят по-добре от най-положителното изказване за набожност. Ако твърдящите, че са религиозни, глезят своите деца и задоволяват порочните им желания, вместо да правят сериозни, настойчиви и ревностни усилия да направляват добре домочадието си като свидетелство за благословенията от вярата в Бога, те постъпват като Илий и като Арон.

   От всички грешници най-виновни са тези, които петнят предвидените от небето средства за изкуплението на човека.

   “Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.”Евреи 6:4-6

   Духът на себеоправдание произлиза от бащата на лъжата; на него се бяха отдали нашите първи родители, веднага щом като се подадоха на влиянието на Сатана и той се е проявявал от всички синове и дъщери на Адам. Вместо смирено да изповядат греховете си, те се опитват да се защитят, като хвърлят вината върху другите, върху обстоятелствата или върху Исус. Те вървят по стъпките на Адам и Ева. Всеки хвърля вината на другия и накрая изкараха виновен Бог. Адам изкара Бог виновен, че създал Ева и змията.

   "Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас. "1Йоан 1:8-10

   Нормално е необновеният човек да обвинява другите за своите грехове, с нетърпение, раздразнение, негодувание, гняв и каквито други грешни чувства, които изпитва, но докато той не поеме отговорността за тези грехове, Светия Дух не може да изработи в него истинско покаяние и да му даде победа.

   "Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене. На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И да излезеш непорочен, когато съдиш. "Псалми 51:2-4

   "Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. "Псалми 32:5

   Единствената причина, поради която грехът ни не е простен, е че не сме признали пред (Исус), Когото  сме наранили с престъпленията си, когото сме проболи с греховете си, че сме съгрешили и че се нуждаем от милост. Изповедта, която е изливане на най-съкровеното в душата, ще намери път към сърцето на безкрайното състрадание.

   „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, спасява ония, които са с разкаян дух.“ Псалми 34: 18

   Елате при Исус Христос такива каквито сте и разсъждавайте за Неговата любов, докато твърдото ви сърце се смири и омекне. “Сърце съкрушено и разкаяно, о Боже, Ти няма да презреш...“ Силата, произлизаща от Исус е тази, която укрепва намеренията на сърцето да се отвърне от греха и да се прилепи към това, което е истина. Христовия Дух е, който прави покаянието искрено и истинско.

   "Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя" Йоан 6:37

   Исус ще ни даде покаяние. Ние трябва само да искаме и да не спираме.

   „Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител (Исус Христос), да даде покаяние на Израиля и прошение на греховете.“ Д.Ап 5:31

   Чрез проявлението на Неговата любов, чрез умоляването на Неговия Дух, Той води човеците към покаяние, защото покаянието е дар от Исус и тези, на които Той прощава, първо ги прави да се покаят. За съжаление колко трудно човек си признавана вината, точно това иска Исус, за да може да ни помогне.

   „А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление. И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.“ Захария. 12: 10

   „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.“ Матей. 5: 4

„Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние но светската скръб докарва смърт.“ 2Коринтяни. 7: 10

   Ние често скърбим, защото лошите ни дела водят след себе си неприятни последици за нас самите; но това не е покаяние. Истинската скръб за греха е резултат от действието на Светия Дух. Духът разкрива неблагодарността на сърцето, което е пренебрегнало и наскърбило Спасителя, и ни води до покаяние при подножието на кръста. Чрез всеки грях Исус отново е нараняван и когато погледнем към Този, Когото сме проболи, ние скърбим за греховете, които са Му причинили дълбока болка. Такава скръб ще доведе до изоставяне на греха.  И двамата си признаха вината, но Юда не беше искрен, Петър го направи от сърце.

   Истинското покаяние ще накара човека да понесе сам вината си и да я признае без измама и лицемерие.

   „Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“ Лука 15:18-20

   „Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.“ 2Летописи. 7: 14

   „Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.“ Исая 55: 7