ЕЗИЧЕСТВО

ЕЗИЧЕСТВОТО Е ФАЛШИВА РЕЛИГИЯ, ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ИСТИНСКАТА ВЯРА: КАТО АТЕИЗМЪТ, ФАШИЗЪМ, КОМУНИЗЪМ, СОЦИАЛИЗЪМ, МАРКСИЗЪМ, ЛЕНИНИЗЪМ, СЪЩО Е ЕЗИЧЕСТВО В НАЙ-ШИРОКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА.

САМАТА ДУМА СЪЩЕСТВУВА ОЩЕ ПРЕДИ ХРИСТИЯНСТВОТО. TАЗИ ДУМА ИМА СВОЯ ПРОИЗХОД ОЩЕ В ЗАКОНА НА МОИСЕЙ, КОГАТО САМО НАРОДЪТ НА ИЗРАЕЛ Е ИМАЛ ИСТИНСКАТА ВЯРА И ПОКЛОНЕНИЕ НА ИСТИНСКИЯ БОГ. ДУМАТА ЕЗИЧНИК Е ПРЕВОД ОТ ЕВРЕЙСКАТА ДУМА „ГОЙ” И ОТ ГРЪЦКАТА „ЕТНИКОС”. ТЕЗИ ДВЕ ДУМИ ОЗНАЧАВАТ НАЙ-ОБЩО КАЗАНО „НЯКОЙ, КОЙТО СЛЕДВА РЕЛИГИЯТА НА НАРОДИТЕ, А НЕ НА БОЖИЯ НАРОД”. ЗАТОВА ДАЖЕ ДРУГ НАРОД ДА ВЯРВА САМО В ЕДИН БОГ, АКО НЕГОВАТА ВЯРА НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ОТКРОВЕНИЯТА В БИБЛИЯТА, ТОЗИ НАРОД ИМА ЕЗИЧЕСКА ВЯРА. ДАЖЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО Е РОДЕН КАТО ЮДЕИН, АКО НЕ ВЯРВА В БОГА СЪГЛАСНО ПИСАНИЯТА, НЕГОВАТА ВЯРА НАЙ-МАЛКОТО ИМА ГОЛЕМИ ЕЗИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ. АКО ЕДИН ЮДЕИН Е ДА КАЖЕМ АТЕИСТ, ТОЙ СИ Е ЧИСТ ЕЗИЧНИК – ДОКАТО НЕ ПОВЯРВА В БОГА СЪГЛАСНО БОЖИИТЕ ОТКРОВЕНИЯ В БИБЛИЯТА. СЪЩО ТАКА, АКО ЕДИН ЧОВЕК ВЯРВА В ИСУС ХРИСТОС, НО В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПРАКТИКУВА И ВЯРВА НЕЩА В РАЗРЕЗ С БОЖИИТЕ ОТКРОВЕНИЯ В БИБЛИЯТА, ТАКЪВ ЧОВЕК Е НАЙ-МАЛКОТО ХРИСТИЯНИН С ГОЛЕМИ ЕЗИЧЕСКИ ПРИМЕСИ.

САМАТА ДУМА  ГОЙ ЗНАЧИ „НАРОД”, КАКТО И ДУМАТА ЕТНИКОС ИМА СЪЩИЯ КОРЕН КАТО ДУМАТА ЕТНОС, Т. Е. „НАРОД”. РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ИЗРАИЛТЯНИ И ЕЗИЧНИЦИ ЗАПОЧВА ОТ МЯСТОТО В ЗАКОНА НА МОИСЕЙ, КЪДЕТО ПИШЕ, ЧЕ ИЗРАЕЛ НЯМА ДА СЕ БРОИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ, МЕЖДУ ГОИМ, КОЕТО Е „ГОЙ” В МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО.

КАЗАНО НАЙ-ПРОСТО ЕЗИЧЕСТВОТО Е КАТО МЕНТЕТО СПРЯМО ИСТИНСКИЯ ПРОДУКТ ИЛИ ИСТИНСКАТА БАНКНОТА.

ЗА ДА РАЗБЕРЕШ КОЕ Е МЕНТЕ, ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ КОЙ Е ИСТИНСКИЯ ПРОДУКТ ИЛИ КОЯ Е ИСТИНСКАТА БАНКНОТА.

САМО НА ФОНА НА ИСТИНСКАТА ВЯРА СЕ РАЗБИРА КОЕ Е ЕЗИЧЕСТВО И КОЕ НЕ.

ЕЗИЧЕСТВО В ОБЩ СМИСЪЛ Е ВСЯКА ЕТНИЧЕСКА РЕЛИГИЯ, ПОЧИТАЩА ПРИРОДАТА И РАЗЛИЧНИТЕ Й ПРОЯВЛЕНИЯ. КАТО ЕЗИЧЕСКИ МОГАТ ДА БЪДАТ ОПРЕДЕЛЕНИ ПОЧТИ ВСИЧКИ ПРИРОДНИ РЕЛИГИИ, КОИТО СА ЕСТЕСТВЕНО ФОРМИРАНИ И НЕ СА РЕЗУЛТАТ ОТ ПРОПОВЕДНИЧЕСКА И ФИЛОСОФСКА ДЕЙНОСТ НА ОПРЕДЕЛЕНА ЛИЧНОСТ. С ТЕРМИНА „ЕЗИЧЕСТВО” НАЙ-ЧЕСТО СЕ СВЪРЗВАТ ПРЕДХРИСТИЯНСКИТЕ РЕЛИГИИ В ЕВРОПА.

В ПО-ШИРОК СМИСЪЛ, ЕЗИЧЕСТВОТО ВКЛЮЧВА И ДРЕВНОГРЪЦКАТА ТЕОСОФИЯ, А СЪЩО И ДНЕС РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ НАРОДНОСТНИ РЕЛИГИИ КАТО ИНДУИЗЪМ, ШИНТОИЗЪМ И ШАМАНИЗЪМ, И ВЯРВАНИЯТА НА НЯКОИ ПРИМИТИВНИ ОБЩНОСТИ.

В ПО-ТЕСЕН СМИСЪЛ ДУМАТА ЕЗИЧЕСТВО СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО НАРИЦАТЕЛНО ЗА ДРЕВНАТА СЛАВЯНСКА РЕЛИГИЯ. В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ТЯ СЕ РАЗВИВА ОТ СТАРОСЛАВЯНСКОТО ПОНЯТИЕ ІЕНЗЫЧЬСТВО, КОЕТО ЗНАЧИ „НАРОДНА ВЯРА, НАРОДНА ТРАДИЦИЯ” (ОТ ІЕНЗЫКЪ-НАРОД, ПЛЕМЕ). ПЪРВОНАЧАЛНО ТОВА ПОНЯТИЕ НЕ Е ИМАЛО ОТСЕНЪЧНИ НЮАНСИ, НО СЛЕД ПРОЦЕСИТЕ НА ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ, ПРИ КОИТО ХРИСТИЯНСКАТА ИДЕОЛОГИЯ Е ВЪВЛЕЧЕНА В БОРБА С ТРАДИЦИОННИТЕ РЕЛИГИИ, ДУМАТА ПРИДОБИВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕГАТИВЕН СМИСЪЛ, ПОД ДАВЛЕНИЕ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА РЕЛИГИОЗНА ЛИТЕРАТУРА И ПОУЧЕНИЯТА НА ЦЪРКВАТА. ДНЕС ТЕРМИНЪТ ОТНОВО СЕ ИЗПОЛЗВА СРАВНИТЕЛНО НЕУТРАЛНО.

В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ, КАТО СИНОНИМ НА ЕЗИЧЕСТВО СЕ ИЗПОЛЗВА И ЧУЖДИЦАТА ПАГАНИЗЪМ, КОЯТО, ОБАЧЕ, ИМА МАЛКО ПО-РАЗЛИЧНА СЕМАНТИЧНА НАТОВАРЕНОСТ. ПРОИЗВОДНИЯТ ОТ ПАГАНИЗЪМ ТЕРМИН ПОГАНЦИ В МИНАЛОТО ЧЕСТО Е УПОТРЕБЯВАН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСЛЯМА.

КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ВЪЗСТАНОВКАТА НА ДРЕВНИТЕ ЕЗИЧЕСКИ РЕЛИГИИ, ДНЕС БИВАТ СЪЗДАВАНИ ИЗКУСТВЕНИ РЕЛИГИОЗНИ, ГНОСТИЧНИ И ФИЛОСОФСКИ ТЕЧЕНИЯ, ПОЗНАТИ ПОД ОБЩОТО НАИМЕНОВАНИЕ НЕОПАГАНИЗЪМ.

ЕЗИЧЕСКИТЕ РЕЛИГИИ ИМАТ СИЛНО ИЗРАЗЕН ПЛЕМЕНЕН ХАРАКТЕР — ВСЯКА ЕДНА ОТ ТЯХ Е ТИПИЧНА ЗА ОПРЕДЕЛЕН НАРОД И СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ТЕЗИ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ, МАКАР ОТДЕЛНИТЕ ВЯРВАНИЯ ДА СА СЪПОСТАВИМИ. ТЕЗИ РЕЛИГИИ СПОДЕЛЯТ ЕДНА ОБЩА ОСНОВА: ТЕ СА ПОЛИТЕИСТИЧНИ, БАЗИРАНИ СА НА ОПРЕДЕЛЕНА МИТОЛОГИЯ, СЪСТАВЕНИ СА ОТ МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ КУЛТОВЕ-КЪМ ЗЕМЯТА, КЪМ ПРАДЕДИТЕ, КЪМ МЪРТВИТЕ, КЪМ ФЕТИШИ, КЪМ ФАЛОСА, КЪМ ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ПР.

ЕЗИЧЕСКАТА РИТУАЛНОСТ ПОЧТИ ВИНАГИ ИМА ХАРАКТЕР НА „ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВО” И Е ТЯСНО СВЪРЗАНА С КУЛТОВИ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА БОЖЕСТВА ИЛИ ДУХОВЕ. КАТО ПОД „ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВО” СЕ РАЗБИРА НЕ ПОЧИТАНЕ НА САМИЯ ИДОЛ КАТО МАТЕРИЯ, А НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ, НА КОЯТО Е ПРОВОДНИК ДАДЕНИЯТ ПРЕДМЕТ. ХАРАКТЕРНА РИТУАЛНА ПРОЯВА НА ЕЗИЧЕСТВОТО Е МАГИЯТА И Т. НАР. ШАМАНИЗЪМ-ОБЩУВАНЕ НА ЧОВЕКА СЪС СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ СИЛИ, ЧЕСТО ПОСРЕДСТВОМ „ПРЕМИНАВАНЕ” В ДРУГИ СВЕТОВЕ (НА МЪРТВИТЕ, НА ДУХОВЕТЕ).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЕЗИЧЕСКИТЕ РЕЛИГИИ КАТО „ПРИРОДНИ РЕЛИГИИ” КАСАЕ ОБВЪРЗАНОСТТА ИМ С ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ЯВЛЕНИЯ, И ТЯХНОТО ОБОЖЕСТВЯВАНЕ. ПРЕЧУПЕНО ПРЕЗ СЪВРЕМЕННА ГЛЕДНА ТОЧКА, МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЕЗИЧЕСКИЯТ СВЕТОГЛЕД ИМА ЕКОЛОГИЧНА НАСОЧЕНОСТ; В НЕГО НЕ САМО ЧОВЕКЪТ, А И ПРИРОДАТА ИМА ВОДЕЩО ЗНАЧЕНИЕ.