32 ИСУС И ДУХЪТ

   ПО ВРЕМЕ НА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО СИ ИСУС БЕ ПОСТОЯННО ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА ДУХА. ТОВА СЕ ОТНАСЯ ОТ ПЪРВИТЕ МИГОВЕ НА ЖИВОТА МУ ДО ПОСЛЕДНИЯ МУ ДЪХ НА КРЪСТА.

   ТОЙ СЕ РОДИ ОТ МАРИЯ ПОД ЗАЩИТНАТА СИЛА НА ДУХА. КОГАТО Я ПОКАНИ ДА СТАНЕ МАЙКА НА МЕСИЯ, АНГЕЛЪТ Й КАЗА:

"И АНГЕЛЪТ В ОТГОВОР Й РЕЧЕ: СВЕТИЯТ ДУХ ЩЕ ДОЙДЕ ВЪРХУ ТИ, И СИЛАТА НА ВСЕВИШНИЯ ЩЕ ТЕ ОСЕНИ; ЗА ТУЙ, И СВЕТОТО ОНОВА, КОЕТО ЩЕ СЕ РОДИ ОТ ТЕБЕ, ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ БОЖИЙ СИН.“ (ЛУКА 1:35).

   ЧРЕЗ СИЛАТА НА ДУХА, ОСЕНИЛА МАРИЯ, БОГ ПРИГОТВИ ТЯЛО ЗА ИСУС (ВЖ. ЕВРЕИ 10:5). ИСУС СЕ РОДИ ОТ ДУХА И ДУХЪТ ОБИТАВАШЕ В НЕГО ОЩЕ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ.

   ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА ДУХА ИСУС ИЗРАСТВАШЕ И СЕ РАЗВИВАШЕ КАТО ДЕТЕ, "А ДЕТЕНЦЕТО РАСТЕШЕ, КРЕПНЕШЕ, И СЕ ИЗПЪЛВАШЕ С МЪДРОСТ; И БОЖИЯТА БЛАГОДАТ БЕ НА НЕГО.“ (ЛУКА 2:40).

   НА 12-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ТОЙ ПРИДРУЖИ РОДИТЕЛИТЕ СИ НА ПАСХАЛНИЯ ПРАЗНИК В ЕРУСАЛИМ; СЛУШАШЕ И ИЗПЪЛНЯВАШЕ УКАЗАНИЯТА НА ДУХА ПО ВРЕМЕ НА РАЗГОВОРА СИ С ЕВРЕЙСКИТЕ СТАРЕЙШИНИ В ХРАМА. КОГАТО ИМ ЗАДАВАШЕ ВЪПРОСИ И ОТГОВАРЯШЕ НА ТЕХНИТЕ, БОЖИЯТ ДУХ МУ ПРИДАДЕ МЪДРОСТ (ВЖ. ЛУКА 2:46-49). ДОКАТО БЕШЕ В ХРАМА, ТОЙ ОСЪЗНА ЗЕМНАТА СИ МИСИЯ.

   СЛЕДВАЩИТЕ ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА МУ - ЮНОШЕСТВОТО И РАННАТА МУ ЗРЯЛОСТ - ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН НЕ СА НИ ИЗВЕСТНИ, НО ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА СВЕТИЯ ДУХ ТОЙ „А ИСУС НАПРЕДВАШЕ В МЪДРОСТ, В РЪСТ И В БЛАГОВОЛЕНИЕ ПРЕД БОГА И ЧОВЕЦИТЕ.“ (ЛУКА 2:52).

   КАТО МЛАДЕЖ РАБОТЕШЕ В ДЪРВОДЕЛСКАТА РАБОТИЛНИЦА НА ЗЕМНИЯ СИ „БАЩА“ ЙОСИФ И БЕ ПОКОРЕН НА РОДИТЕЛИТЕ СИ (ВЖ. ЛУКА 2:51).

   ИСУС ИЗЛЕЗЕ ОТ СВОЯТА НЕИЗВЕСТНОСТ ПРИ КРЪЩЕНИЕТО СИ. ТОГАВА ВЕЧЕ БЕ ГОТОВ ДА СЕ ЗАЕМЕ С ПУБЛИЧНОТО СИ СЛУЖЕНЕ. В ПОДГОТОВКАТА ЗА ТОВА ДЕЛО ТОЙ БЕ ВИДИМО НАДАРЕН С ПРЕБЪДВАЩОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА ВЪВ ФОРМАТА НА ГЪЛЪБ (ВЖ. ЙОАН 1:32, 33).

   ПРОРОК ИСАЯ_БЕ ПРЕДСКАЗАЛ, ЧЕ ДУХЪТ ЩЕ ПОЧИВА НА МЕСИЯ С ДУМИТЕ: „И ДУХЪТ ГОСПОДЕН ЩЕ ПОЧИВА НА НЕГО, ДУХ НА МЪДРОСТ И РАЗУМ, ДУХ НА СЪВЕТ И НА СИЛА, ДУХ НА ЗНАНИЕ И НА СТРАХ ОТ ГОСПОДА“ (ИСАЯ 11:2)

   ИСУС ПОЛУЧИ ПЪЛНОТАТА НА ДУХА. ЙОАН СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ТОВА, КАЗВАЙКИ, ЧЕ БОГ „НЕ МУ ДАВА ДУХА С МЯРКА“ (ЙОАН 3:34) ИСУС ВИНАГИ БЕ ИЗПЪЛНЕН ИЛИ ОБЛАДАН ОТ БОЖИЯ ДУХ.

   НО ИЗПЪЛВАНЕТО С ПЪЛНОТАТА НА ДУХА НЕ БЕ НЯКАКЪВ ПРОИЗВОЛЕН ДАР, НАРЕДЕН ОТ НЕГОВИЯ ОТЕЦ; НЕ, ПО-СКОРО САМИЯТ ИСУС ИЗБРА ДА ОСТАНЕ ХРАМ НА ДУХА, КАКТО БОГ ПЪРВОНАЧАЛНО БЕ НАМИСЛИЛ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК. ИСУС ИЗИСКВАШЕ И ПРИВЕТСТВАШЕ ПОДДЪРЖАЩАТА СИЛА НА ДУХА. КАТО ЧОВЕК ТОЙ УМОЛЯВАШЕ БОЖИЯ ТРОН, ДОКАТО ЧОВЕШКОТО МУ ЕСТЕСТВО СЕ ЗАРЕДЕШЕ С НЕБЕСНИЯ ПОТОК, СВЪРЗВАЩ ЧОВЕШКОТО С БОЖЕСТВЕНОТО. ВСЯКА СУТРИН ТОЙ МОЛЕШЕ СВОЯ ОТЕЦ ЗА МЪДРОСТ И СИЛА ЗА ДЕНЯ.

„ГОСПОД ИЕОВА МИ ДАДЕ ЕЗИК НА УЧЕНИТЕ, ЗА ДА ЗНАЯ КАК ДА ПОМОГНА С ДУМА НА УМОРЕНИЯ; ВСЯКА ЗАРАН ТОЙ СЪБУЖДА, СЪБУЖДА УХОТО МИ, ЗА ДА СЛУШАМ КАТО УЧАЩИТЕ СЕ. ГОСПОД ИЕОВА МИ ОТВОРИ УХОТО; И АЗ НЕ СЕ РАЗБУНТУВАХ, НИТО СЕ ОБЪРНАХ НАЗАД.“ (ИСАЯ 50:4, 5).

   ИСУС БЕ СМИРЕН И ГОТОВ ДА СЕ УЧИ, НЕ САМО ЖЕЛАЕШЕ, НО ОЧАКВАШЕ С НЕТЪРПЕНИЕ ДА ВЪРШИ ВОЛЯТА НА НЕБЕСНИЯ СИ ОТЕЦ. В СЛЕДВАЩИТЕ ДУМИ ПСАЛМИСТЪТ ИЗРАЗЯВА ТОВА ОТНОШЕНИЕ: "ДРАГО МИ Е. БОЖЕ МОЙ, ДА ИЗПЪЛНЯВАМ ТВОЯТА ВОЛЯ; ДА, ЗАКОНЪТ ТИ Е ДЪЛБОКО В СЪРНЕТО МИ“ (ПСАЛМ 40:8).

   ТОЙ БЕ ПОДПЕЧАТАН С ДУХА (ВЖ. ЙОАН 6:27). ПОДПЕЧАТВАНЕТО НА ДУХА БЕ ЗНАК, ЧЕ ХРИСТОС НАПЪЛНО И ИЗЦЯЛО ПРИНАДЛЕЖИ НА БОГА И Е ПОД НЕГОВО РЪКОВОДСТВО. НИКОЙ ОСВЕН ПРИТЕЖАТЕЛЯТ НА ПЕЧАТА НЯМАШЕ ПРАВО НА ДОСТЪП ДО НЕГО. ТОЙ БЕ НАПЪЛНО ПОСВЕТЕН НА ВОЛЯТА И ПЪТЯ НА СВОЯ ОТЕЦ.

   ЕТО ЗАЩО НЕГОВИТЕ ПОСТЪПКИ БЯХА В ХАРМОНИЯ С ВОЛЯТА НА НЕГОВИЯ ОТЕЦ. ТОЙ НЕ ВЪРВЕШЕ ПО СВОЯ СИ ПЪТ, НЕ ВЪРШЕШЕ СВОЯТА СИ РАБОТА. ВЪРВЕШЕ ПО ПЪТЯ НА СВОЯ ОТЕЦ И ИЗВЪРШВАШЕ НЕГОВАТА РАБОТА (ВЖ. ЙОАН 4:34). ОТ НАЙ-РАННИТЕ СИ ГОДИНИ БЕ ЗАВЛАДЯН ОТ ЕДНА ЦЕЛ - ЖИВЕЕШЕ, ЗА ДА БЛАГОСЛАВЯ ДРУГИТЕ. ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ НЕ ИЗВЪРШИ НИТО ЕДНА ЕГОИСТИЧНА ПОСТЪПКА.

   ВЕДНАГА СЛЕД КРЪЩЕНИЕТО СИ ИСУС БЕ ОТВЕДЕН ОТ ДУХА В ПУСТИНЯТА. (ВЖ. МАТЕЙ 4:1). ТАКА ДУХЪТ ГО ОТВЕДЕ В ПУСТИННОТО УЕДИНЕНИЕ, ЗА ДА БЪДЕ НАСАМЕ СЪС СВОЯ ОТЕЦ, ЗА ДА СЕ РАДВА НА ИНТИМНОТО ОБЩЕНИЕ С НЕГО И ДА ПОЛУЧИ УКАЗАНИЯ ЗА СВОЯТА МИСИЯ, ПРЕДИ ДА СЕ ВПУСНЕ В ОБЩЕСТВЕНО СЛУЖЕНЕ.

   СЛЕД КАТО ИСУС ПРЕКАРА 40 ДНИ НАСАМЕ СЪС СВОЯ ОТЕЦ В ПОСТ И МОЛИТВА, ХИТРИЯТ ИЗКУСИТЕЛ ГО НАПАДНА. КАТО ЧОВЕК, ПО ТОВА ВРЕМЕ ИСУС БЕ ГЛАДЕН, ИЗМОРЕН И ИЗТОЩЕН. В ТОВА СЪСТОЯНИЕ САТАНА ГО НАПАДНА С ИЗКУСИТЕЛНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ХРАНА. АПЕЛИРАЙКИ КЪМ АПЕТИТА, САТАНА БЕ УСПЯЛ ДА ПОБЕДИ АДАМ И ЕВА В ЕДЕМ. НО ИСУС БЕ "ПОДГОТВЕН ЗА КОНФЛИКТА ОТ ОБИТАВАЩИЯ В НЕГО СВЯТ ДУХ". ПРОРОК ИСАЯ ГОВОРИ ЗА ТОЗИ БОЖЕСТВЕН СПЪТНИК НА ИСУС, КАЗВАЙКИ:

„ЕТО МОЯТ СЛУЖИТЕЛ, КОГОТО ПОДКРЕПЯВАМ, МОЯТ ИЗБРАНИК, В КОГОТО БЛАГОВОЛИ ДУШАТА МИ; ТУРИХ ДУХА СИ НА НЕГО; ТОЙ ЩЕ ПОСТАВИ ПРАВОСЪДИЕ ЗА НАРОДИТЕ. НЯМА ДА ИЗВИКА, НИТО ЩЕ ИЗДИГНЕ ВИСОКО ГЛАСА СИ, НИТО ЩЕ ГО НАПРАВИ ДА СЕ ЧУЕ НАВЪН. СМАЗАНА ТРЪСТИКА НЯМА ДА ПРЕЧУПИ, И ЗАМЪЖДЯЛ ФИТИЛ НЯМА ДА УГАСИ; ЩЕ ПОСТАВИ ПРАВОСЪДИЕ СПОРЕД ИСТИНАТА. НЯМА ДА ОСЛАБНЕ НИТО ДА СЕ СЪКРУШИ ДОГДЕТО УСТАНОВИ ПРАВОСЪДИЕ НА ЗЕМЯТА; И ОСТРОВИТЕ ЩЕ ОЧАКВАТ НЕГОВАТА ПОУКА.“ (ИСАЯ 42:1-4). 

   В СПОРА СИ С ФАРИСЕИТЕ СЛЕД ИЗЛЕКУВАНЕТО НА САКАТИЯ В СЪБОТА, САМ ИСУС ЦИТИРА ТОВА ПРОРОЧЕСТВО НА ИСАЯ ЗА ДУХА И ГО ПРИЛОЖИ ЗА СЕБЕ СИ (ВЖ. МАТЕЙ 12:10-21).

   ПО ВРЕМЕ НА ИЗКУШЕНИЯТА В ПУСТИНЯТА СВЕТИЯТ ДУХ НАПОМНИ НА ХРИСТОС (ВТОРОЗАКОНИЕ 8:3; 6:16 И 6:13), КОИТО ТОЙ ПРЕДВАРИТЕЛНО БЕ ИЗУЧАВАЛ И НАУЧИЛ. С ТЕЗИ СТИХОВЕ - С МЕЧА НА БОЖИЕТО СЛОВО - ПОСРЕЩНА ИЗКУШЕНИЯТА И УСТОЯ НА ТЯХ. ИЗПОЛЗВАЙКИ ТОВА МОЩНО ОРЪЖИЕ, ИСУС ОБЪРНА НАПАДЕНИЕТО В БЯГСТВО. ТРИ ПЪТИ ВРАГЪТ НАНАСЯШЕ ПОДМОЛНИ АТАКИ, КАТО ПРИ ЕДИНИЯ ОТ ТЯХ САМ СЕ ОПИТА ДА ИЗПОЛЗВА МЕЧА НА ДУХА, ЗА ДА ПОБЕДИ. НО КОГАТО ПРЕДИЗВИКА ИСУС ДА СКОЧИ ОТ ХРАМА, САТАНА ИЗПОЛЗВА ПОГРЕШНО СЛОВОТО, ЦИТИРАЙКИ САМО ЧАСТ ОТ БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ.

   ТОВА Е ОБИЧАЙНАТА УПОТРЕБА НА БОЖИЕТО СЛОВО ОТ СТРАНА НА ДЯВОЛА. ПРИ СРЕЩАТА СИ С ЕВА В ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА ТОЙ ПАК ИЗПОЛЗВА САМО ЧАСТ ОТ НЕГО, ОБЕЩАВАЙКИ НА ЕВА, ЧЕ ОЧИТЕ И ЩЕ СЕ ОТВОРЯТ И ЩЕ СТАНЕ КАТО БОГА. ТОЗИ ПЪТ ТОЙ СПЕЧЕЛИ ПОБЕДАТА ЧРЕЗ ЧАСТИЧНАТА ИСТИНА.

   ИЗКУШЕНИЕТО В ПУСТИНЯТА БЕ КУЛМИНАЦИОННА СРЕЩА НА ИСУС И САТАНА. ИСУС И ПРЕДИ СЕ БЕШЕ СРЕЩАЛ С НЕГО, А В БЪДЕЩЕ МНОГОКРАТНО ЩЯХА ДА СЕ СРЕЩАТ ПРИ РАЗЛИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. ТОЙ СЕ СРЕЩАШЕ С НЕГО ДОРИ И ЧРЕЗ ДУМИТЕ НА НАЙ-БЛИЗКИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ И УЧЕНИЦИ, КОГАТО ПЕТЪР ГО ПОСЪВЕТВА ДА НЕ СЕ ПРЕДАВА НА СМЪРТ. НО РАЗПОЗНА САТАНА ДОРИ КОГАТО ГОВОРЕШЕ ЧРЕЗ УСТАТА НА ПРИЯТЕЛ И СЕ ОБЪРНА И РЕЧЕ НА ПЕТРА: „МАХНИ СЕ ЗАД МЕНЕ, САТАНО; ТИ СИ МИ СЪБЛАЗЪН; ЗАЩОТО НЕ МИСЛИШ ЗА БОЖИИТЕ НЕЩА, А ЗА ЧОВЕШКИТЕ“ (МАТЕЙ 16:23).

   ТОГАВА САТАНА СЕ ОПИТВАШЕ ДА ОБЕЗСЪРЧИ ИСУС И ДА ГО ОТКЛОНИ ОТ МИСИЯТА МУ, А ПЕТЪР В СЛЯПАТА СИ ЛЮБОВ СЕ ПОДАДЕ НА ИЗКУШЕНИЕТО. АВТОР НА ТАЗИ МИСЪЛ БЕ КНЯЗЪТ НА ЗЛОТО. НЕГОВОТО ИЗКУШЕНИЕ СЕ КРИЕШЕ ЗАД ТОЗИ ИМПУЛСИВЕН АПЕЛ.

   НА ПРОЦЕСА, ПРЕДШЕСТВАЩ РАЗПЯТИЕТО, САТАНА ПОДТИКНА ТЪЛПАТА КЪМ ЖЕСТОКОСТ СПРЯМО ИСУС. ТОЙ СЕ НАДЯВАШЕ, ЧЕ ПОДОБНИ ПОДИГРАВКИ И НАСИЛИЕ ЩЕ ПОДТИКНАТ БОЖИЯ СИН КЪМ ОПЛАКВАНЕ ИЛИ НЕДОВОЛСТВО; ИЛИ ЧЕ ЩЕ ПРОЯВИ БОЖЕСТВЕНАТА СИ СИЛА И ЧЕ ЩЕ СЕ ОТЪРВЕ ОТ РЪЦЕТЕ НА ТЪЛПАТА И ЧЕ ПО ТОЗИ НАЧИН СПАСИТЕЛНИЯТ ПЛАН НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ПРОПАДНЕ.

   ХРИСТОС БЕ ПОСТАВЕН НА НАЙ-ЖЕСТОКИЯ ИЗПИТ, ИЗИСКВАЩ ЦЯЛАТА МУ СИЛА, ЗА ДА СЕ СЪПРОТИВИ НА НАКЛОННОСТТА ДА ИЗПОЛЗВА ВЛАСТТА СИ ДА СЕ ИЗБАВИ ОТ ЗЛО И ДА ТРИУМФИРА НАД КНЯЗА НА ТЪМНИНАТА. САТАНА ПОКАЗА, ЧЕ ПОЗНАВА СЛАБИТЕ МЕСТА НА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ И ПОЛОЖИ ВСИЧКИ УСИЛИЯ, ЗА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ ПРЕДИМСТВОТО НА ЧОВЕШКАТА СЛАБОСТ, КОЯТО ХРИСТОС БЕ ВЪЗПРИЕЛ.

   В ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА ИСУС АГОНИЗИРАШЕ, МОЛЕЙКИ СВОЯ ОТЕЦ ДА ОТНЕМЕ ОТ НЕГО ГОРЧИВАТА ЧАША НА СМЪРТТА, АКО Е ВЪЗМОЖНО. НО ТЪЙ КАТО ВОЛЯТА НА НЕГОВИЯ ОТЕЦ БЕ ИСУС ДА ОТДАДЕ ЖИВОТА СИ ЗА ИЗГУБЕНОТО ЧОВЕЧЕСТВО, ХРИСТОС НЕ НАСТОЯВАШЕ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ, А ПРИЕ ПЛАНА НА ОТЕЦ И ИЗПИ ГОРЧИВАТА ЧАША НА СМЪРТТА НА ГОЛГОТА. ТОЙ БЕ ДОШЪЛ, ЗА ДА СПАСИ ЧОВЕКА. И ТЪЙ КАТО НЯМАШЕ НАЧИН ТОЙ ДА СПАСИ И НАС, И СЕБЕ СИ ОТ СМЪРТТА, ИЗБРА ДА СПАСИ НАС СЪГЛАСНО ЗАВЕТА, КОЙТО БЕ СКЛЮЧИЛ С ОТЕЦ ОЩЕ ПРЕДИ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА. "КОЙТО НИ Е СПАСИЛ И ПРИЗВАЛ СЪС СВЕТО ПРИЗВАНИЕ, НЕ СПОРЕД НАШИТЕ ДЕЛА, А СПОРЕД СВОЕТО НАМЕРЕНИЕ И СПОРЕД БЛАГОДАТТА, ДАДЕНА НАМ В ХРИСТА ИСУСА ПРЕДИ ВЕЧНИТЕ ВРЕМЕНА, А, КОЯТО СЕГА ОТКРИ ЧРЕЗ ЯВЛЕНИЕТО НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ ХРИСТОС ИСУС, КОЙТО УНИЩОЖИ СМЪРТТА И ОСИЯ ЖИВОТ И БЕЗСМЪРТИЕ ЧРЕЗ БЛАГОВЕСТИЕТО"(2ТИМОТЕЙ 1:9,10).

   ИСУС ВЪЗКРЪСНА ЧРЕЗ ДУХА. ПЕТЪР КАЗВА, ЧЕ ТОЙ Е БИЛ „ОЖИВОТВОРЕН ПО ДУХ“ (1 ПЕТРОВО 3:18, СРАВНЕТЕ С РИМЛЯНИ 8:11). ДУХЪТ БЕ ЧАСТ ОТ СИЛАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, НО ТЪЙ КАТО ТРИЕДИНСТВОТО Е ЕДНО ПО ЦЕЛИ, МОТИВИ И ДЕЙСТВИЯ, ДРУГИТЕ ДВЕ ЛИЦА НА БОЖЕСТВОТО СЪЩО УЧАСТВАХА ВЪВ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. В ЕФЕСЯНИ 1:17-20 ПАВЕЛ КАЗВА, ЧЕ ОТЕЦ Е ВЪЗКРЕСИЛ ИСУС. ПРЕД СМЪРТТА СИ ХРИСТОС БЕ ЗАЯВИЛ, ЧЕ НЕ САМО ЩЕ ОТДАДЕ ЖИВОТА СИ, НО ЧЕ ИМА И СИЛАТА ДА СИ ГО ВЗЕМЕ ОБРАТНО (ВЖ. ЙОАН 10:17,18). ИСУС Е „ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЖИВОТА“ (ЙОАН 11:25). КАТО ТАКЪВ ТОЙ ИМА СИЛАТА ДА РАЗКЪСА ОКОВИТЕ НА СМЪРТТА.

   ЧРЕЗ ВЪПЛЪЩЕНИЕТО БОГ СТАНА ЧОВЕК В ЛИЦЕТО НА ИСУС. ЗА ЧОВЕШКИЯ УМ ВЪПЛЪЩЕНИЕТО СИ ОСТАВА ТАЙНА, СКРИТА В БОЖЕСТВЕНОСТТА. НЕ МОЖЕМ ДА Я ОБЯСНИМ; МОЖЕМ САМО ДА Я ПРИЕМЕМ.

   ХРИСТОС НЕ СЕ ПРЕСТОРИ, ЧЕ ВЗЕМА ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО; ТОЙ НАИСТИНА ГО ПРИЕ. ХРИСТОС ПОНЕСЕ ОНЕЗИ ГРЕХОВЕ И НЕСЪВЪРШЕНСТВА НА РАСАТА, КОИТО СЪЩЕСТВУВАХА ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОЙ ДОЙДЕ НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА ПОМОГНЕ НА ЧОВЕКА. ЗАРАДИ НАШАТА РАСА, СЪС СЛАБОСТИТЕ НА ПАДНАЛИЯ ЧОВЕК, ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗДЪРЖИ НА ИЗКУШЕНИЯТА НА САТАНА ПО ВСИЧКИ ТОЧКИ, КЪДЕТО ЧОВЕК БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ НАПАДНАТ. КАТО ВСЯКО ДЕТЕ НА АДАМ, ТОЙ ПРИЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА ВЕЛИКИЯ ЗАКОН НА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА.

   ИСУС ИМАШЕ ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО, ОФОРМЕНО КАТО ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, НОСЕЩО БЕЛЕЗИТЕ НА ГРЕХА. НО ВЪПРЕКИ ТОВА ТОЙ НЯМАШЕ ВРЪЗКА С ГРЕХА, ТЪЙ КАТО ГРЕХЪТ, ПРИЛЕПЕН ЗА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, В КОЕТО БЕ ОБЛЕЧЕН, НЕ ЗАСЯГАШЕ ХАРАКТЕРА МУ И НЯМАШЕ СИЛА НАД НЕГО. В СВОЕТО ЧОВЕШКО ЕСТЕСТВО ТОЙ ПОДДЪРЖАШЕ ЧИСТОТАТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ СИ ХАРАКТЕР. ТОЙ БЕ СЪВЪРШЕН И НЕОСКВЕРНЕН ОТ ГРЯХ.

   АКО БОГ БЕШЕ ДАЛ НА ИСУС ДРУГО ЕСТЕСТВО, РАЗЛИЧНО ОТ ОНОВА, С КОЕТО РАЗПОЛАГАМЕ НИЕ, ТОЙ НЕ БИ МОГЪЛ ДА Е НАШ СПАСИТЕЛ. ДЕЛОТО НА ХРИСТОС СЕ СЪСТОЕШЕ В ПРЕМАХВАНЕ НА ПРЕТЕНЦИИТЕ НА САТАНА ЗА КОНТРОЛ НАД ХОРАТА, А ТОЙ МОЖЕШЕ ДА ГО ПОСТИГНЕ САМО ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО ДОЙДЕ-ЧОВЕК, ИЗКУШАВАН КАТО ЧОВЕК, ПРОЯВЯВАЩ ПОКОРНОСТ НА ЧОВЕК. ХРИСТОС ЖИВЯ ПРИ СЪЩИТЕ УСЛОВИЯ КАТО НАС. ПАВЕЛ Е УБЕДЕН, ЧЕ НЯКАК СИ

ХРИСТОС Е СТОЯЛ ПОД СИЛАТА НА ГРЕХА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ГРЕХЪТ НЕ НАМЕРИ НИКАКЪВ ОТКЛИК И НИКАКВО МЯСТО В ИСУС. ОТ „ПЛЪТТА“ ПРОИЗЛИЗАХА СЪЩИТЕ ИЗКУШЕНИЯ, КАТО ТЕЗИ, С КОИТО СЕ БОРИМ НИЕ. ТЯЛОТО МУ ПОЖЕЛА ХРАНАТА, КОГАТО САТАНА МУ Я ПРЕДЛОЖИ. ПРЕЗ УМА МУ МИНА, ЧЕ НАИСТИНА БИ МОГЪЛ ДА Я ПОЛУЧИ, ПРЕВРЪЩАЙКИ КАМЪНИТЕ В ХЛЯБ. НО ВЕДНАГА, СЛЕД КАТО В СЪЗНАНИЕТО МУ ВЪЗНИКНА ТАЗИ МИСЪЛ, ТОЙ СЪЗНАТЕЛНО Я ОТБЛЪСНА - ТАКА КАКТО ОТХВЪРЛИ ПОДМОЛНОТО ИЗКУШЕНИЕ, ДОШЛО ЧРЕЗ ПЕТЪР, КОЙТО КАЗА, ЧЕ ИСУС НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОСТАВЯ ДА БЪДЕ УБИТ В ЕРУСАЛИМ. НА ИЗКУШЕНИЕТО ХРИСТОС МОМЕНТАЛНО ОТГОВОРИ С „МАХНИ СЕ ЗАД МЕНЕ, САТАНО“ (МАТЕЙ 16:23).

   В ТОВА, А И ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ИЗКУШЕНИЯ, ИСУС БЕ ГОСПОДАР. КОГАТО ПРИЕ ГРЕХОВНАТА ПЛЪТ, ТОЙ ПРЕОДОЛЯ ГРЕХА НА СОБСТВЕНАТА МУ ТЕРИТОРИЯ.

   С ТЯЛО, ОФОРМЕНО КАТО ГРЕХОВНА ПЛЪТ, БЕЗГРЕШНИЯТ В СЪЩНОСТТА СИ ХРИСТОС СТАНА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГРЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

  ИМЕННО В ЦЕНТЪРА НА ЦАРСТВОТО НА ГРЕХА СИНЪТ ТРЯБВАШЕ ДА ОСЪДИ ГРЕХА, ДА ГО ПОБЕДИ И ДА ОТНЕМЕ СИЛАТА МУ.

  НО ПО ВРЕМЕ НА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО СИ ХРИСТОС НЕ СЕ РАЗДЕЛИ СЪС СВОЯТА БОЖЕСТВЕНОСТ. СВАЛЯЙКИ ЦАРСКАТА СИ РОБА И ЦАРСКАТА СИ КОРОНА, ТОЙ ОБЛЕЧЕ СВОЯТА БОЖЕСТВЕНОСТ С ЧОВЕШКО ЕСТЕСТВО.

   ТЪЙ КАТО БЕ И БОГ, И ЧОВЕК, ТОЙ ПРИТЕЖАВАШЕ И БОЖЕСТВЕНО, И ЧОВЕШКО ЕСТЕСТВО. ТОЙ (ПАВЕЛ) НИ ПРЕДСТАВЯ НЕГОВИТЕ (НА ХРИСТОС) ДВЕ ЕСТЕСТВА - ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО. ДВЕТЕ ЕСТЕСТВА БЯХА СВЪРЗАНИ ПО ТАЙНСТВЕН НАЧИН В ЕДНА ЛИЧНОСТ - ЧОВЕКЪТ ИСУС ХРИСТОС. ЧРЕЗ ВЪПЛЪЩЕНИЕТО ТЕ БЯХА СЛЕТИ В ЕДНА ЛИЧНОСТ - ИСУС ХРИСТО. ТОЙ НЕ ОСКВЕРНИ С ГРЯХ НИТО ЕДНОТО ОТ ТЯХ. БЕШЕ БЕЗГРЕШЕН. В ЧОВЕШКОТО СИ ЕСТЕСТВО ПОБЕДИ САТАНА. БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА, ПОМАГАЩА НА ЧОВЕШКОТО МУ ЕСТЕСТВО, ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИСУС ДА УДЪРЖИ ПОБЕДА НАД ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ И ИЗКУШЕНИЕ. СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ, КАТО ОБИКНОВЕН ЧОВЕК, ТОЙ НИКОГА НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПОБЕДИ.

   НО АКО ПО ВРЕМЕ НА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО СИ ИСУС Е ИМАЛ „ПАДНАЛО“, „ГРЕШНО“ ЕСТЕСТВО КАТО НАС, ЗАЩО НЕ СЕ Е ПОДАЛ НА ИЗКУШЕНИЕТО И ГРЕХА, КАКТО Е ПРАВИЛО ВСЯКО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО? В КРАЙНА СМЕТКА ТОВА Е ТАЙНА, НА КОЯТО СМЪРТНИТЕ ХОРА НЕ СА ПОЛУЧИЛИ ОБЯСНЕНИЕ - КАК МОЖЕ ХРИСТОС ДА БЪДЕ ВЪВ ВСИЧКО ИЗКУШЕН, НО ПАК БЕЗ ГРЯХ! ВЪПЛЪЩЕНИЕТО МУ ВИНАГИ Е БИЛО И ЩЕ СИ ОСТАНЕ ТАЙНА. ТОЙ ОБЛЕЧЕ БЕЗГРЕШНОТО СИ ЕСТЕСТВО С НАШЕТО ГРЕШНО, ЗА ДА МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ КАК ДА ПОМАГА НА ИЗКУШАВАНИТЕ. "ПОНЕЖЕ В ТОВА ДЕТО И САМ ТОЙ ПОСТРАДА КАТО ИЗКУШЕН, МОЖЕ И НА ИЗКУШАВАНИТЕ ДА ПОМАГА."ЕВРЕИ 2:18

   ТАЙНАТА СЕ КРИЕ В РАЗЛИЧНАТА НИ ВРЪЗКА С ДУХА И БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА, КОЯТО ЧРЕЗ НЕГО Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ И ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ИСУС ИЗБИРАШЕ, ДА СЕ СЪЮЗИ С ОТЕЦ И ПО ТОЗИ НАЧИН ПРЕЖИВЯ ОБИТАВАНЕТО НА НЕГОВИЯ ОТЕЦ ЧРЕЗ СЛУЖЕНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ. ПО ВРЕМЕ НА ЗЕМНИЯ СИ ЖИВОТ ИСУС НЕ ВЪРШЕШЕ НИЩО ОТ САМИЯ СЕБЕ СИ. ТОЙ ПОСТОЯННО ВНИМАВАШЕ ДА НАУЧИ ВОЛЯТА НА ОТЕЦ ЧРЕЗ СВЕТИЯ ДУХ. В ЙОАН 8:29 ИСУС КАЗВА ЗА ВРЪЗКАТА СИ СЪС СВОЯ ОТЕЦ: „АЗ ВЪРША ВСЯКОГА ОНОВА, КОЕТО Е НЕМУ УГОДНО“. ТОЙ ПОДЧИНИ ВОЛЯТА СИ НА ВОЛЯТА НА ОТЦА. ПОКОРНОСТТА МУ НА ВОЛЯТА НА ОТЕЦ В ГЕТСИМАНИЯ Е ЯРЪК ПРИМЕР ЗА ТОВА ОТНОШЕНИЕ. НЕ НАСТОЯВАШЕ ДА ЗАПАЗИ ФИЗИЧЕСКИЯ СИ ЖИВОТ; ИЗБРА ПО-СКОРО ДА УМРЕ, ОТКОЛКОТО ДА ТРЪГНЕ ПРОТИВ ВОЛЯТА НА СВОЯ ОТЕЦ. ЗАРАДИ НАС ТОЙ ПРОЯВИ СЕБЕВЛАДЕНИЕ, ПО-СИЛНО ОТ ГЛАДА И СМЪРТТА. РАЗПЪНА НА КРЪСТ СОБСТВЕНИТЕ СИ НАКЛОННОСТИ, МАКАР ДА НЕ ИЗПИТВАШЕ ПО-ГОЛЯМО ЖЕЛАНИЕ ОТ МЕН И ВАС ДА УМРЕ. ТОЙ УМОЛЯВАШЕ ОТЕЦ ДА ОТНЕМЕ ЧАШАТА НА СТРАДАНИЕТО, АКО Е ВЪЗМОЖНО. НО ПРЕДПОЧИТАШЕ ДА УМРЕ НА 33, ОТКОЛКОТО ДА ПРОТИВОРЕЧИ НА ВОЛЯТА НА ОТЕЦ, ЗАПАЗВАЙКИ ЖИВОТА СИ.

   ИСУС ЛЕСНО МОЖЕШЕ ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ СМЪРТТА. ДОСТАТЪЧНО БЕ ДА ИЗВЪРШИ НЯКОЛКО ЧУДЕСА ПРЕД ЦАР ИРОД И ЦАРЯТ ВЕДНАГА БИ ГО ПУСНАЛ. НО НЕ БЕ ДОШЪЛ НА ТАЗИ ЗЕМЯ, ЗА ДА ИГРАЕ НА СИГУРНО ИЛИ ДА СПАСИ САМИЯ СЕБЕ СИ. ТОЙ ДОЙДЕ ДА СПАСИ ЧОВЕКА - ВАС И МЕН, ЗАТЪНАЛИ И МЪРТВИ В ГРЕХА (ВЖ. ЕФЕСЯНИ 2:1). ТОВА БЕ ПОСТОЯННАТА МУ ЦЕЛ, КОГАТО БЕ НАСОЧВАН И ПОДКРЕПЯН ОТ СВЕТИЯ ДУХ.

   БИДЕЙКИ ИЗПЪЛНЕН С ДУХА, В НЕГО НИТО ЗА МИГ НЕ ВЪЗНИКНА СКЛОННОСТ КЪМ ЗЛОТО, БЛАГОПРИЯТНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ ИЛИ КОПНЕЖ ЗА ГРЕХА. ДУХЪТ И ГРЕХЪТ НЕ МОГАТ ДА ОБИТАВАТ В ЕДИН И СЪЩИ УМ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ, ЗАЩОТО АКО НЕГОВИЯТ ДУХ ПРЕБЪДВА В СЪРЦЕТО, ГРЕХЪТ НЕ МОЖЕ ДА ОБИТАВА ТАМ. НАМЕРЕНИЕТО МУ ДА ВЪРШИ ВОЛЯТА НА ОТЕЦ БЕ ТВЪРДО КАТО КРЕМЪК (ВЖ ИСАЯ 50:7)

   ПРАВЕДНОСТА НЕ СЕ СЪСТОИ САМО ВЪВ ВЪРШЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО НА ПРАВИЛНИ НЕЩА, НО И В ПРАВИЛНОТО МИСЛЕНЕ И ЧУВСТВАНЕ; А МОРАЛНИЯТ ХАРАКТЕР СЕ СЪСТОИ ОТ МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА.

   ПОНЯКОГА ВИЕ И АЗ СМЕ ИЗБИРАЛИ ДА СЪГРЕШИМ В МИСЛИТЕ СИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СМЕ СЕ ВЪЗДЪРЖАЛИ ОТ ГРЕХОВНИ ПОСТЪПКИ. НО МАКАР ДА НЕ СМЕ СЪГРЕШИЛИ С ДЕЛО, СМЕ СЕ ПОДАЛИ НА ИЗКУШЕНИЕТО И СМЕ ИЗВЪРШИЛИ ГРЕХА. В ПЛАНИНСКАТА ПРОПОВЕД ИСУС ОТЪЖДЕСТВИ ГРЕХОВНИТЕ МИСЛИ С ГРЕХА, КАТО КАЗА, ЧЕ „ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ГНЕВИ НА БРАТА СИ, ИЗЛАГА СЕ НА СЪД“ И „ВСЕКИ, КОЙТО ГЛЕДА ЖЕНА, ЗА ДА Я ПОЖЕЛАЕ, ВЕЧЕ Е ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЛ С НЕЯ В СЪРЦЕТО СИ“ (МАТЕЙ 5:22, 28)  

   АКО НЕ МИСЛИМ И НЕ РАЗСЪЖДАВАМЕ НАД ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ОПРЕДЕЛЕНА ГРЕХОВНА ПОСТЪПКА, ЖЕЛАНИЕТО, СТРАСТТА ИЛИ СИЛНОТО ЧУВСТВО КЪМ НЕЯ НИКОГА НЯМА ДА СЕ РАЗВИЯТ. ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАШЕ ИСУС ЦЯЛАТА СИЛА НА ЧОВЕШКАТА СТРАСТ, НИКОГА НЕ СЕ ПОДАДЕ НА ИЗКУШЕНИЕТО ДА ИЗВЪРШИ ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО ДЕЛО, КОЕТО ДА НЕ Е ЧИСТО, ИЗДИГАЩО ИЛИ ОБЛАГОРОДЯВАЩО.

   НИЕ С ВАС ОБИКНОВЕНО СМЕ НАЯСНО С БОЖИЯТА ВОЛЯ, НО ПОНЯКОГА НАСТОЯВАМЕ НЕЩАТА ДА СТАНАТ ПО НАШИЯ НАЧИН, ВМЕСТО ДА ПОСТЪПВАМЕ ПО БОЖИЯ. ИСУС НИКОГА НЕ ПОСТЪПВАШЕ ТАКА. ДАНО БОГ НИ ПРОСТИ НАШАТА СВОЕНРАВНОСТ!