СВИДЕТЕЛСТВО ОТ Д-Р ДЖАНИ ДЖИАРДИНЕЛИ ОТ ЛОМБАРДИЯ, ИТАЛИЯ

"НИКОГА, НИТО В НАЙ-УЖАСНИТЕ СИ КОШМАРИ НЕ СЪМ СИ ПОМИСЛИЛ, ЧЕ ЩЕ ИЗЖИВЕЯ НЯКОЙ ДЕН ТОЗИ КОШМАР, ТОВА, КОЕТО ИЗЖИВЯХ ТУК, В НАШАТА БОЛНИЦА, ОТ ТРИ СЕДМИЦИ НАСАМ. ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ КОШМАРЪТ ПРОДЪЛЖАВА И СТАВА ВСЕ ПО-УЖАСЕН И НЕУДЪРЖИМ. В НАЧАЛОТО ИДВАХА НЯКОЛКО БОЛНИ, ПОСЛЕ ДЕСЕТКИ, А СЛЕД ТОВА – СТОТИЦИ. А СЕГА ВЕЧЕ НИЕ НЕ СМЕ ЛЕКАРИ, А ПРОСТО СОРТИРАМЕ КАТО НА КОНВЕЙР И ТРЯБВА ДА РЕШАВАМЕ, КОЙ ДА БЪДЕ ЛЕКУВАН И КОЙ ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН ДА УМРЕ ВКЪЩИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА СА СИ ПЛАЩАЛИ ДАНЪЦИТЕ КЪМ ДЪРЖАВАТА ЦЯЛ ЖИВОТ.

ДО ПРЕДИ ДВЕ СЕДМИЦИ, АЗ И МОИТЕ КОЛЕГИ БЯХМЕ АТЕИСТИ. СМЯТАХМЕ ГО ТОВА ЗА СЪВСЕМ НОРМАЛНО, ТА НАЛИ УЧИХМЕ МЕДИЦИНА, А НАУКАТА ИЗКЛЮЧВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ. ВИНАГИ СЕ ПОДИГРАВАХ НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ, КОГАТО ХОДЕХА НА ЦЪРКВА И СЕ МОЛЕХА НА ИСУС. ПРЕДИ 9 ДНИ ДОЙДЕ ПРИ НАС РАЗЛИЧЕН ПАЦИЕНТ – ЕВАНГЕЛСКИ ПАСТИР НА 75 ГОДИНИ, МНОГО КРОТЪК ЧОВЕК, НО С ГОЛЕМИ ДИХАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ. ИМАШЕ СЪС СЕБЕ СИ БИБЛИЯ И МНОГО НИ ВПЕЧАТЛИ, ЧЕ НАМИРАШЕ СИЛИ ДА ЧЕТЕ ОТ НЕЯ НА ТЕЗИ, КОИТО БЯХА НА СМЪРТНО ЛЕГЛО И ГИ ДЪРЖЕШЕ ЗА РЪКА ДО ПОСЛЕДНО, КАТО ГИ УЧЕШЕ ДА СЕ ОБРЪЩАТ С МОЛИТВА КЪМ ИСУС.

ВЪПРЕКИ ЧЕ, НИЕ, ЛЕКАРИТЕ БЯХМЕ УМОРЕНИ И ИЗТОЩЕНИ ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХИЧЕСКИ, ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СЛУШАХМЕ ДУМИТЕ МУ ОТ ЛЮБОПИТСТВО. СЕГА СМЕ ДЛЪЖНИ ДА ПРИЗНАЕМ: НИЕ, КАТО ХОРА, СМЕ ДОСТИГНАЛИ ГРАНИЦИТЕ СИ. ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИЩО, А ВСЕКИ ДЕН ГЛЕДАМЕ, КАК ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА УМИРАТ БЕЗ ДА МОЖЕМ ДА ИМ ПОМОГНЕМ. НИЕ ОБЛЕКЧАВАМЕ САМО СТРАДАНИЯТА ИМ, ПОНЕЖЕ ТЕ СЕ МЪЧАТ И УМИРАТ В ЛЕГЛАТА СИ КАТО БЕЗВЕРНИЦИ. ДА ИЗЛЕКУВАШ НЯКОГО ФИЗИЧЕСКИ, ЩЕ РЕЧЕ, ДА ОТЛОЖИШ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ПОГРЕБЕНИЕТО МУ. РАЗБРАХМЕ ИСТИНАТА... ДОКАТО ОТ ЕДНА СТРАНА УВЕЛИЧАВАМЕ БРОЯ НА БОЛНИЦИТЕ, ЛЕКАРИТЕ, МИЛОСЕРДНИТЕ СЕСТРИ, ЧЕРВЕНИ КРЪСТОВЕ И ТЕМ ПОДОБНИ, ОТ ДРУГА СТРАНА СТРАДАНИЯТА ПРОДЪЛЖАВАТ И ТО ДО БЕЗКРАЙ, А ХОРАТА УМИРАТ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИМ ПОМОГНЕ, ЗАЩОТО НЯМА КОЙ ДА ПРЕМАХНЕ ПРИЧИНАТА. НИЕ СМЕ ПРЕКАЛЕНО ИЗПЛАШЕНИ И ИЗТОЩЕНИ. ДВАМА НАШИ КОЛЕГИ ПОЧИНАХА, А НИЕ, ДРУГИТЕ, – ЕДВАМ СЕ ДЪРЖИМ НА КРАКА. ОСЪЗНАХМЕ, ЧЕ, ТАМ КЪДЕТО СВЪРШВАТ НАШИТЕ СИЛИ, ИМАМЕ НУЖДА ОТ ИСУС И ОТ НЕГОВАТА НАМЕСА.

В МАЛКОТО СВОБОДНО ВРЕМЕ ЗАПОЧНАХМЕ ДА СЕ МОЛИМ НА ИСУС. ГОВОРИМ ПОМЕЖДУ СИ ЗА ТОВА И НЕ НИ СЕ ВЯРВА, ЧЕ ОТ ЛЕКАРИ-АТЕИСТИ СТИГНАХМЕ ДОТАМ, ДА НАМИРАМЕ УТЕХА В МОЛИТВА КЪМ ИСУС, ДА НИ ПОМОГНЕ ДА ИЗДЪРЖИМ И ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА БОЛНИТЕ. ВЧЕРА ПАСТИРЪТ ПОЧИНА. ВЪПРЕКИ, ЧЕ ЗА 3 СЕДМИЦИ ПРИ НАС ПОЧИНАХА НАД 120 ЧОВЕКА, ПРИ СМЪРТТА НА ТОЗИ ЧОВЕК ВСИЧКИ БЯХМЕ СЪСИПАНИ, ЗАЩОТО ТОЗИ ЧОВЕК ДОКАТО БЕШЕ ПРИ НАС, УСПЯ ДА НИ ДОНЕСЕ МИР, КОЙТО НИКЪДЕ НЕ МОЖЕХМЕ ДА НАМЕРИМ.

ПАСТИРЪТ ОТИДЕ ПРИ ГОСПОД ИСУС; СКОРО ЩЕ ГО ПОСЛЕДВАМЕ И НИЕ. АЗ НЕ СЪМ СЕ ПРИБИРАЛ ВКЪЩИ ОТ 6 ДНИ И НЕ СИ СПОМНЯМ КОГА СЪМ ЯЛ ПОСЛЕДНО. ВИЖДАМ САМО СВОЯТА БЕЗПОМОЩНОСТ И БЕЗПОЛЕЗНОСТ НА ТАЗИ ЗЕМЯ И ИСКАМ ДА ПОСВЕТЯ ДОРИ ПОСЛЕДНИЯ ДЪХ В ПОМОЩ НА ДРУГИТЕ. ЩАСТЛИВ СЪМ ВСЕ ПАК, ЧЕ СЕ ОБЪРНАХ КЪМ ИСУС В ТЕЗИ ТРУДНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ОКОЛО МЕН ИМА СТРАДАНИЕ И СМЪРТ."