11 ПАРАДОКСЪТ НА СМИРЕНИЕТО

   СЪС СМИРЕНИЕТО Е СВЪРЗАН ЕДИН, ЧУДЕН ПАРАДОКС: КОЛКОТО ПО-ДОБРОДЕТЕЛЕН СТАВА ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-ГРЕШЕН СЕ ЧУВСТВА. НО НЕ ВИЖДАМЕ ЛИ СЪЩИЯ ПАРАДОКС И ПРИ ГОРДОСТТА, САМО ЧЕ ОБЪРНАТ КЪМ СТРАНАТА НА ГРЕХА? КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ВЪЗГОРДЯВА И СЛЕДОВАТЕЛНО СЪГРЕШАВА ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-ПРАВ СЕ МИСЛИ. МЪДРИЯТ ПАСКАЛ Е СХВАНАЛ ОТЛИЧНО ТОВА ЯВЛЕНИЕ И ГО Е ИЗРАЗИЛ ТАКА: „ИМА САМО ДВА ВИДА ЧОВЕЦИ: ЕДНИТЕ ПРАВЕДНИ, КОИТО СЕ МИСЛЯТ ЗА ГРЕШНИ, А ДРУГИТЕ-ГРЕШНИ, КОИТО СЕ МИСЛЯТ ЗА ПРАВЕДНИ“.

   НИЕ МОЖЕМ ВСЕ ОЩЕ ДА РАЗБЕРЕМ, КАК ТАКА ВЪЗГОРДЕЛИТЕ СЕ ГРЕШНИЦИ МИСЛЯТ САМО СЕБЕ СИ ЗА ПРАВИ. ТЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ, ЗАЩОТО ГОРДОСТТА ИМ ГИ Е ОСЛЕПИЛА. НО НЕПОНЯТНО Е, КАК ТАКА ДОБРОДЕТЕЛНИТЕ ХРИСТИЯНИ, ОСОБЕНО СВЕТЦИТЕ, ДОСТИГНАЛИ ДО ГОЛЯМО СЪВЪРШЕНСТВО, УДОСТОЕНИ ДОРИ И С ДАРА НА ЧУДОТВОРСТВОТО, СА СЕ МИСЛЕЛИ ЗА ГОЛЕМИ ГРЕШНИЦИ! МОГЛИ ЛИ СА ТЕ ДА НЕ ВИЖДАТ СВОИТЕ СЪВЪРШЕНСТВА? ИСКРЕНИ ЛИ СА БИЛИ В СВОЕТО СЪЗНАНИЕ ЗА ГРЕХОВНОСТ? НЕ СА ЛИ СЕ СМИРЯВАЛИ НЯКАК САМО ПО НАВИК ВЪНШНО?

   СВ. ТИХОН ЗАДОНСКИ, ХВЪРЛЯЙКИ СВЕТЛИНА ТЪКМО ВЪРХУ ПОДИГНАТИЯ ТУК ВЪПРОС, ПИШЕ: В ИСТИНСКОТО СМИРЕНИЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НЕПРЕСТАНЕН ГЛАД И ЖАЖДА ЗА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ: ЗАЩОТО СМИРЕНИЕТО НЕ ГЛЕДА НА ТОВА, КАКВО ИМА, А МИСЛИ И ТЪРСИ ОНОВА, КОЕТО НЯМА. КАКТО УЧАЩИТЕ СЕ ОТ КНИГИТЕ И ОТ УЧИТЕЛИТЕ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ УЧАТ И ПРИВИКВАТ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ВИЖДАТ СВОЕТО НЕВЕЖЕСТВО, ЗАЩОТО ПОВЕЧЕ Е ОНОВА, КОЕТО НЕ ЗНАЯТ, ОТ ОНОВА, НА КОЕТО СА СЕ НАУЧИЛИ; ТАКА И УЧАЩИТЕ СЕ В ШКОЛАТА НА БОЖИЯТА ПРЕМЪДРОСТ ТОЛКОВА ПО-БЕДНИ ДУХОМ СЕ ВИЖДАТ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СТАВАТ УЧАСТНИЦИ НА БОЖИИТЕ ДАРОВЕ; ЗАЩОТО ВИЖДАТ, ЧЕ МНОГО НЕЩА ОЩЕ НЯМАТ, ПОРАДИ КОЕТО И ТЪРСЯТ СЪС СМИРЕНИЕ И ВЪЗДИШКИ. ОТ ТУК СТАВА ЯСНО, КАК СВЕТЦИТЕ СА СЕ НАРИЧАЛИ БЕЗ ВСЯКАКЪВ ФАЛШ ГРЕШНИЦИ. САМО ГОРДЕЛИВИЯТ ОТ ДУХОВНА СЛЕПОТА И НЕВЕЖЕСТВО, ВИНАГИ МИСЛИ, ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ Е ПРАВ, А СМИРЕНИЯТ ХРИСТИЯНИН, ДОСТИГНАЛ ГОЛЯМА МЪДРСТ, СЪС СВОЯТА ДУХОВНА ПРОЗОРЛИВОСТ ВИЖДА МНОГО ГРЕХОВЕ И НЕИЗПРАВНОСТИ В СЕБЕ СИ. ВСИЧКИ СВЕТЦИ СА БИЛИ ВЕЛИКИ ДУХОВНИ МЪДРЕЦИ И ЗАТОВА ВСИЧКИ СА СЕ СМЯТАЛИ ЗА ВЕЛИКИ ГРЕШНИЦИ.

   В МАНАСТИРА, КЪДЕТО Е БИЛ СВ. ДОРОТЕЙ, ЕДИН ПОКЛОННИК ЧУЛ ДА СЕ ГОВОРИ, ЧЕ, КОЛКОТО ПО-БЛИЗУ Е ЧОВЕК ДО БОГА, КОЛКО ПО-ГРЕШЕН СЕ ЧУВСТВА, И ИЗКАЗАЛ НЕДОВЕРИЕ: "КАК МОЖЕ СВЕТИЯТ ЧОВЕК ДА СЕ СМЯТА ЗА ГРЕШНИК? ТОГАВА СВ. ДОРОТЕЙ ГО ЗАПИТАЛ: "КАКЪВ СИ ТИ ВЪВ ВАШЕТО ГРАДЧЕ?“ АЗ СЪМ ТАМ ПЪРВЕНЕЦ“, БИЛ ОТГОВОРЪТ. „АМИ АКО ОТИДЕШ В ГОЛЕМИЯ ГРАД КЕСАРИЯ, ТАМ ЗА КАКЪВ ЩЕ СЕ СЧИТАШ?“ „ЗА ПОСЛЕДЕН ОТ ТАМОШНИТЕ ВЕЛМОЖИ.“ „АМИ АКО ИДЕШ В ОЩЕ ПО-ГОЛЯМАТА АНТИОХИЯ?" „ТАМ ВЕЧЕ ЩЕ БЪДА КАТО ЕДИН ОТ ПРОСТОЛЮДИЕТО, КАЗАЛ ЧОВЕКЪТ. „АМИ АКО ОТИДЕШ В ЦАРИГРАД И СЕ ЯВИШ ПРЕД СВЕТЛОТО ЛИЦЕ НА ЦАРЯ, ТАМ ЗА КАКВО ЩЕ СЕ СМЕТНЕШ?“ ПРОДЪЛЖАВАЛ ДА ПИТА СВ. ДОРОТЕЙ. ПОКЛОННИКЪТ ОТГОВОРИЛ: „Е, ТАМ ВЕЧЕ АЗ ЩЕ БЪДА НИЩОЖЕСТВО!“ ТОГАВА СВ. ДОРОТЕЙ КАЗАЛ: „ЕТО, ТАКА Е И СЪС СВЕТЦИТЕ: КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАТ КЪМ БОГА, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ГРЕШНИ."

   ИМА НЕЩО МНОГО ЕСТЕСТВЕНО В СЪЗНАНИЕТО НА ПРАВЕДНИКА, ЧЕ ТОЙ Е НЕДОСТОЕН И ГРЕШЕН. ВСЯКА ЧОВЕШКА ДОБРОДЕТЕЛНОСТ БЕЗ БОЖИЯТА ПОМОЩ Е КАТО ДРЕБНА БЛЕЩУКАЩА ЗВЕЗДИЦА В ТЪМНАТА НОЩ НА ЖИВОТА. ЗВЕЗДИТЕ СВЕТЯТ САМО НОЩЕМ. НО ИЗГРЕЕ ЛИ СЛЪНЦЕТО, ТЕ ИЗВЕДНЪЖ ИЗГУБВАТ БЛЯСЪКА СИ, И ИЗЧЕЗВАТ, ТАКА Е И С ХОРАТА. ДО КАТО ТЕ СА В НОЩТА НА ГРЕХОВЕТЕ, ДАЛЕЧ ОТ БОГА, СВЕТЯТ, ГОРДЕЯТ СЕ С ТОВА ИЛИ ОНОВА. НО, ИЗГРЕЕ ЛИ ИСУС В ДУШИТЕ ИМ, ТЕ ИЗВЕДНЪЖ УГАСВАТ И ВИЖДАТ, ЧЕ СА НИЩО ПРЕД БОЖИЕТО ВЕЛИЧИЕ. ТОВА Е ВСЪЩНОСТ СМИРЕНИЕТО, КОГАТО ЧОВЕК НЕВИДИМО СТОИ ПРЕД БОГА И ВЪПРЕКИ ДОБРОДЕТЕЛНОСТТА СИ СЕ СЧИТА ЗА НИЩО, БЯГА ОТ СЛАВА И ПОЧЕСТИ И НЕ ТЪРПИ СУЕТНИ ПОХВАЛИ ЗА СЕБЕ СИ, КАТО НЕПРЕСТАННО КЪМ БОГА ОТПРАВЯ ВСЯКА СЛАВА. ТАКИВА БИВАТ ПРОСЛАВЕНИ ОТ БОГА: „АЗ ЩЕ ПРОСЛАВЯ ОНИЯ, КОИТО МЕНЕ ПРОСЛАВЯТ“ (1 ЦАРЕ. 2:30).