2-АВРЕЛИЙ АВГУСТИН-354-430 сл.Хр- римски свещеник, теолог и ритор. Августин Блажени или Августин от Хипон е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден.

♦♦♦♦♦♦♦

♦"Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения. Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления. Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой. (Пс. 18:12-14)!" "Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми; Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще Го призовавам догдето съм жив. (Пс. 116:1,2)"

♦"Дай ми, Господи, да разбера дали първо трябва да те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първо да Те познавам или първом да Те призовавам. Но нима някой Те призовава, незнаейки за Теб. Та нали в незнанието си може да призове едно вместо друго? Или може би Те призовават, за да те Познаят?

"Но как ще призовават Оногова, в Когото не са повярвали? А и как ще повярват без проповедник (Рим.10:14)?"

"Но Господа ще хвалят онези, които Го търсят (Пс. 21:27);"

"Понеже който Го търси, Го намира (Мт. 7:7, Лк. 11:10), а който Го намери, ще Го възхвали."

♦"Следователно нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-скоро нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе, "От Когото е всичко, чрез Когото е всичко, в Когото е всичко (Рим. 11:36)." Да, тъй е, Господи, да, тъй е! Къде да Те призовавам, след като в Тебе съществувам? Или откъде ще дойдеш в мен? Че къде извън небето и земята да изляза, та оттам да дойде в мен моят Бог, Който е рекъл: "Не изпълвам ли Аз небе и земя (Иер. 23:24)?" "Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч. Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш. Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото" Второзаконие 30:11-15

♦"Велика е силата на паметта, страшно нещо, Боже мой, дълбоко и безпределно многообразие. И това нещо е духът, и това съм аз самият. Но какво съм аз, Боже мой? Какво е естеството ми? Живот разнолик и разнороден и във висша степен огромен. Виж равнините и падините, и пещерите на моята памет, несметни и несметно пълни с несметни видове неща... Над всичко това аз тека, аз летя. Аз се гмурвам насам и натам, докъдето мога, но край няма.Така велика е силата на паметта, така велика е силата на живота, смъртният живот на човека.

♦"Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.

♦"Любовта към ближния е ограничена от това, доколко всеки човек обича самия себе си."

♦"Миналото вече го няма, бъдещето все още го няма, а настоящето е лишено от бавност."

♦"От какво се състоим? От тяло, душа и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът."

"И се върне тръста в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал."Еклисиаст 12:7

♦"Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките."

♦"Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее."

♦"Нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-точно нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе."

♦"О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага."

♦"Времето не минава просто ей така и не отминава, без да остави следи у нас: то прави удивителни неща с душата ни. На мястото на насладата идва скръбта, която отстъпва място на насладата от нови удоволствия. Не е ли това една перфектна подготовка за смъртта?!

♦"Същността на вярата е в това, че вярваме на всичко, което не виждаме, а наградата за вярата е възможността да видим това, в което вярваме."

♦"Човек е такъв, каквито са неговите желания."

♦♦♦♦♦♦♦

♦"Човекът е като завършена картина - може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно.
♦"Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса."

♦"Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.

♦"Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.

♦"Вярата е способността да приемеш нещо, което все още не виждаш. И като награда за вярата си ще видиш това, в което си повярвал."

♦"Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш."

♦"Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела."

♦"Важно е да се знае длъжен ли е един човек да обича друг заради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме."

♦"Когато над нас се изливаш, Ти, Господи, не се принизяваш, а нас възвисяваш. Ти не се разпиляваш, а нас съединяваш.

♦"Господи, как така ние пътешестваме и се удивяваме от високите планини, моретата, течащите реки, завладяващата сила на океаните и на звездите, а, като погледнем вътре в себе си, не забелязваме великото чудо?!"

♦"Ако страдаш заради несправедливостта на някой лош човек – прости му! Така няма да има двама лоши човека."