Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2018 08:44 - НЕ ПРИБЪРЗВАЙ С УСТАТА СИ
Автор: kraszah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.11.2018 08:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НЕ ПРИБЪРЗВАЙ С УСТАТА СИ

"Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко". Еклисиаст 5:2

Един преуспял, млад мъж, карал в краен квартал, твърде бързо с новия си „Ягуар“. Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между паркираните коли. Изведнъж тухла се блъснала в страничната врата. Той натиснал спирачката и ядосан скочил от колата. Грабнал и разтърсил детето, което било хвърлило тухлата.

„Какво по дяволите правиш? Това е новата ми кола, знаеш ли колко много струва?“

Момчето започнало да се извинява.

„Моля, господине… много съжалявам… аз не знаех какво друго да направя… хвърлих тухла, защото не знаех как да Ви спра… „

Със сълзи по лицето посочил място зад една паркирана кола.

„Това е брат ми, падна от своята инвалидна количка и не мога да го вдигна.“

След това момчето сподавило риданията си и попитало зашеметения от случващото се мъж:

„Бихте ли ми помогна ли да го върна в инвалидната количка, много ви моля? „

Младият мъж едва преглътнал гнева си. Той вдигнал падналото дете, след това извадил носната си кърпичка и почистил охлузванията на момчето.

„Благодаря ви господине, Исус Христос да ви благослови, и доброто което направихте да ви го върне!“, благодарило детето на непознатия.

Тези думи и цялата ситуация разтърсили човека. Той продължил мълчаливо да гледа как едното братче тика в количката другото на път към дома.

Дълго стоял така зашеметен, докато се отърсил и тръгнал бавно към „Ягуара“ си. Огледал щетите, не били големи – можело да се отстранят безпроблемно. Но той странно защо не направил ремонт. Изпълвало го с особено чувство да гледа вратата и да си спомня за случката. Сякаш някой му казвал:

„Не минавай през живота толкова бързо, че някой трябва да хвърли тухла по теб, за да привлече вниманието ти! „

Исус шепне в нашите души и говори в сърцата ни. Понякога, нямаме време да чуем, но Той намира начини да привлече вниманието ни.

"Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас." Аз отивам при Отца. И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене. А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене. А сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил. Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.Йоан 14;15;16; глави

След тежко корабокрушение един моряк бил изхвърлен от вълните на малък, необитаем остров. Изпаднал в отчаяние, прекарал първите дни в непрестанни молитви за спасението си и взор, втренчен в хоризонта, в търсене на най-малкия признак за кораб в далечината. Накрая, загубил надежда, построил си малка колиба от отломки, за да се защити от дъжда и ветровете. Веднъж излязъл да потърси храна в околностите. Когато се върнал, видял че колибата му е обхваната от пламъци до небесата. Обзел го гняв, че губи и малкото, което има. Паднал на колене и ридаейки, извикал:

- Господи, как можа да постъпиш така с мен. Толкова много вярвах в теб!

Накрая, заспал изтощен. На другия ден го събудил мощен звук на корабна сирена. Морякът не можел да повярва на очите си – към брега се приближавал кораб, а не след дълго от него се отделила лодка, която да го прибере на борда.

- Как разбрахте, че съм тук? – попитал изумен морякът своите спасители.

- Ти ни намери, не помниш ли? Видяхме дима и огъня. – отговорили те.

"Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя" Евреи 13:5




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kraszah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1059933
Постинги: 1101
Коментари: 19
Гласове: 698
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031