НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НЕПРИЯТЕЛ НА ЧОВЕКА

“ЩЕ ПОСТАВЯ И ВРАЖДА МЕЖДУ ТЕБЕ И ЖЕНАТА, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15).

БОЖЕСТВЕНАТА ПРИСЪДА, произнесена над Сатана след грехопадението на човека бе също така и едно пророчество, което обхваща вековете до края на човешката история и предсказва великия конфликт с участието на всички човешки раси и поколения на земята.

БОГ ЗАЯВЯВА: “Ще поставя вражда”. Тази вражда не дойде естествено. Когато човекът престъпи Божествения закон, природата му стана зла и той влезе в съгласие, а не във вражда със Сатана. Между грешния човек и онзи, у когото се породи грехът естествено не съществува вражда. Чрез измяната и двамата станаха лоши. Отклонилият се от правдата няма да бъде удовлетворен, докато не постигне съчувствието и подкрепата на другите, последвали неговия пример. Тази е причината падналите ангели и неправедните човеци да се обединяват в отчаяна дружба. Ако Бог не се беше намесил специално, Сатана и човекът щяха да се съюзят срещу Небето; вместо да изпитва ненавист срещу измамника, цялото човешко семейство щеше да се съедини в бунт срещу Бога.

ЛУЦИФЕР ИЗКУСИ ЧОВЕКА ДА СЪГРЕШИ, както бе накарал и ангелите да се разбунтуват, та да спечели съмишленици в борбата си срещу Небето. В омразата към Христос той и падналите ангели бяха единни. Въпреки че по всички други точки имаше несъгласие, в опозицията си срещу властта и авторитета на Владетеля на вселената бяха твърде сплотени. Но когато Сатана чу изявлението, че ще се появи вражда между него и жената и между неговото семе и нейното семе, разбра, че ще бъде попречено на усилията му да поквари човешката природа; че по някакъв начин човекът щеше да съумее да окаже съпротива на неговата мощ.

НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВОТО му към хората се разгоря, защото чрез Христос те станаха обект на Божията любов и милост. Той иска да осуети Божествения план за изкуплението на човека, чрез изопачаване и оскверняване на Божието творение да опозори Бога. Иска да причини скръб в небето, да изпълни земята с нещастие, да я направи пустиня и всичкото това зло да посочи като резултат от Божието дело на сътворяването на човека.

ВСАЖДАНАТА ОТ ХРИСТОС благодат в душата поражда у човека непримиримост към Сатана. Без тази променяща духа и подновяваща силата му благодат той би останал пленник на Луцифер, негов слуга готов винаги да изпълнява заповедите му. Но новият принцип в душата създава конфликт там, където дотогава е царял мир. Вдъхнатата от Христос сила го прави способен да се противопоставя на тиранина и злосторника. Всеки, който не обича, а се отвращава от греха, който се възпротивява на владеещите в него страсти и ги побеждава, разкрива действието на един небесен принцип.

АНТАГОНИЗМЪТ МЕЖДУ ДУХА НА ХРИСТОС и духа на Сатана се открои поразително ясно при посрещането на Исус на земята. Евреите Го отхвърлиха не толкова, защото се яви без земно богатство, блясък и величие. Те виждаха, че Той притежава сила, която многократно би компенсирала липсата на външните предимства. Но чистотата и светостта на Христос предизвикаха омразата на нечестивите. Всеотдайният Му живот без грях бе постоянен упрек за гордия и плътски народ. Точно това предизвика ненавистта към Божия Син. Сатана и злите ангели се обединиха със зли хора. Всички сили на отстъплението направиха заговор срещу Защитника на истината.

КЪМ ХРИСТОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ се проявява същата непримиримост, както и към Учителя им. Който вижда отвратителния характер на греха и чрез сила отгоре застава срещу изкушението, със сигурност ще възбуди гнева на Сатана и неговите привърженици. Омразата към чистите принципи на истината, опозоряването и преследването на защитниците й ще продължават, докато има грях и грешници. Последователите на Христос и слугите на Сатана не могат да бъдат в съгласие. Препъването в Кръста не е преставало.

“Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени”2Тимотей 3:12.

РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ САТАНА ОРЪДИЯ РАБОТЯТ НЕПРЕСТАННО, за да установят властта му и да издигнат сатанинското царство в противовес на Божието. За целта се опитват да измамят Христовите последователи и да ги отклонят от верността им към Него, тълкувайки погрешно писанията и изкривявайки ги, като предводителят им. Както Луцифер се опитваше да обвини Бога, така и оръдията му се стремят да клеветят Божия народ. Духът, разпънал Христос на кръста, движи неправедните да погубват Неговите последователи. Всичко това е предсказано в онова първо пророчество:

“ЩЕ ПОСТАВЯ И ВРАЖДА между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство”

И ТО ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДО КРАЯ НА ВЕКОВЕТЕ.

В БИТКАТА САТАНА МОБИЛИЗИРА ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ И ВЛАГА ЦЯЛАТА СИ МОЩ. Но защо не среща някаква по-голяма съпротива? Защо Христовите войници са дълбоко спящи и безучастни? Защото истинската им връзка с Христос е слаба; защото са лишени толкова много от Неговия Дух. За тях грехът не е отвратителен и ужасяващ, какъвто беше за Учителя им. Не му се съпротивляват смело и решително, както правеше Христос. Не съзнават неговото изключително голямо зло и зловредност и са слепи както за характера, така и за силата на княза на тъмнината. Непримиримостта срещу Сатана и неговите дела е твърде слаба, защото владее голямо невежество по отношение на неговата мощ и злотворство, както и по отношение на широкообхватната му борба срещу Христос и Христовата църква. Хиляди са заслепените по този въпрос. Те не знаят, че врагът им е мощен пълководец, владеещ умовете на зли ангели и воюващ срещу Христос по добре обмислени планове и с изкусни похвати с цел да попречи на спасението на души. Едва ли се чува нещо за Сатана между изповядващите се за християни, а даже и между проповедниците на евангелието, освен ако инцидентно се споменават няколко думи от амвона. Не се обръща внимание на доказателствата за неговата постоянна активност и успех; пренебрегват се многото предупреждения за прикритостта и хитростта му. Като че ли не се обръща внимание на самото му съществуване.

ХОРАТА СА НЕОСВЕДОМЕНИ ЗА ПРИМКИТЕ НА БУДНИЯ ВРАГ, а той е по следите им всеки момент. Натрапва присъствието си във всяка стопанска сфера, на всяка улица в нашите градове, в църквите, в националните събрания, в съдилищата - обърква, измамва, съблазнява, навсякъде погубва души и тела на мъже, жени и деца, разделяйки семейства, всявайки омраза, завист, борби, спорове, бунтове, убийства. А християнският свят наблюдава тези неща, сякаш са нещо естествено, защото Бог ги е отредил.

САТАНА ПОСТОЯННО СЕ ОПИТВА ДА ПОБЕДИ БОЖИЯ НАРОД КАТО РАЗРУШАВА ГРАНИЦИТЕ. Древните израилтяни бяха подведени да съгрешат, когато дръзнаха да поддържат забранени отношения с езичниците. По подобен начин е отклоняван от правия път и съвременен Израил. “...тия невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога” (2 Кор. 4:4). Нерешителни последователи на Христос са слуги на Сатана. В необновеното сърце съществува любов към греха и склонност той да се поддържа и извинява. Обновеното сърце мрази греха и решително му се съпротивлява. Когато избират обществото на безбожни и невярващи, християните се излагат на съблазън. Сатана се скрива от погледа им, притаен зад измамата. Те не могат да видят, че такава компания им е предложена обмислено с цел да им навреди; и като продължават да възприемат характера, думите и действията на света, измамата се увеличава все повече и повече.

СЪОБРАЗЯВАЙКИ СЕ СЪС СВЕТСКИТЕ ОБИЧАИ, църквата се съединява със света. Така тя никога няма да го обърне към Христос. Фамилиарниченето с греха неизбежно ще го направи по- малко отвратителен на вид. Избралият да общува със слугите на Сатана, скоро съвсем ще престане да се страхува от господаря им. КОГАТО В ПЪТЯ НА ДЪЛГА бъдем изправени пред изкушения, както Даниил в царския двор, можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни закриля; но ако сами се излагаме на изкушения, рано или късно ще пропаднем.

ЧЕСТО ИЗКУСИТЕЛЯТ действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол. На надарени с таланти и образовани хора се гледа с почит и възхищение, като че тези качества могат да заместят липсата на страх от Бога или могат да издействат Божията благодат. Сами по себе си, талантите и културата са Божии дарове; но когато заместват благочестието, когато вместо да приближават душата до Бога я отклоняват от Него, тогава те стават проклятие и примка за човека. Мнозина смятат, че всички, които са учтиви или с фини обноски, принадлежат до известна степен към Христос. Няма по-голяма заблуда от това. Тези качества трябва да украсяват характера на всеки християнин, защото са свързани с истинската религия; но ако не бъдат посветени в служба на Бога, представляват сила за зло. Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана. С прикрития и измамен характер на своето влияние и пример те са много по-опасни врагове на Христовото дело, отколкото невежите и некултурните.

ЧРЕЗ СЕРИОЗНА МОЛИТВА И ДОВЕРИЕ В БОГА Соломон постигна мъдрост, предизвикваща почудата и възхищението на света. Но когато се отклони от източника на своята сила и започна да разчита само на себе си, стана плячка на изкушението. Тогава удивителните дарби и сили на най-мъдрия измежду царете го направиха само още по-силно оръдие в ръцете на врага на душите. Докато Сатана постоянно се опитва да заблуди умовете във всичко споменато, нека християните никога не забравят, че борбата им “не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12).

БОГОВДЪХНОВЕНОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗВУЧИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ДО НАШЕ ВРЕМЕ:

“БЪДЕТЕ ТРЕЗВЕНИ, БУДНИ. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петрово 5:8).

“ОБЛЕЧЕТЕ СЕ В БОЖИЕТО ВСЕОРЪЖИЕ, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола” (Еф. 6:11).

ОТ ДНИТЕ НА АДАМ до днес нашият най-голям враг е използвал своята мощ, за да потиска и погубва. Сега се приготвя за последен голям поход срещу църквата. Всички, стремящи се да следват Исус, ще бъдат доведени до конфликт с безмилостния враг. Колкото по-дълбоко християнинът подражава на Божествения образец, толкова по-сигурно е, че ще стане прицел на сатанинските атаки. Активно ангажираните в Божието дело, стремящи се да демаскират заблудите на злия и да покажат на хората Христос, ще се присъединят към свидетелството на Павел, където споделя, че служи на Господа с голямо смирение на духа, с много сълзи и сред изкушения.

САТАНА НАПАДАШЕ ИСУС с най-свирепите си и хитри изкушения, но всякога биваше отблъскван. Всички битки се водеха заради нас; всички победи правеха възможна нашата победа. Христос ще дава сила на всички, които я търсят. Сатана не може да надвие никой човек, ако той не е съгласен. Изкусителят не може да завладее волята, не може да принуди душата да съгреши. Може да причинява страдание, но не може да осквернява. Може да подклажда душевни мъки, но не и да омърсява. Фактът, че Христос е победил, трябва да вдъхновява последователите Му с кураж да се борят мъжествено срещу греха и Сатана.