ВЕДНЪЖ ЗАГУБИТЕ ЛИ МЕ...
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ трима верни и неразделни другари.
КАЗВАЛИ СЕ Любов, Приятелство и Доверие…
КОГАТО БИЛИ ТРИМАТА ЗАЕДНО, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
– КОГАТО ВИ ДОМЪЧНЕЕ МНОГО ЗА МЕН, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала…
– Е, ЩОМ Е ТАКА ДОБРЕ ЩЕ Е И АЗ ДА ПОЕМА КЪМ МОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ – казало след малко Приятелството на Доверието. Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз…
ДОВЕРИЕТО ОТВОРИЛО УСТА И ПОНЕЧИЛО ДА КАЖЕ НЕЩО НА СБОГУВАНЕ, но… Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си, и заминало надалече… ТОГАВА ДОВЕРИЕТО, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
– А МЕН, ВЕДНЪЖ ЗАГУБИТЕ ЛИ МЕ, ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА МЕ НАМЕРИТЕ…
Тагове: