ВЪВ ВСЯКА ДУША СЕ КРИЕ ЖАЖДА ЗА ЩАСТИЕ И СМИСЪЛ

   ИСУС ХРИСТОС Е ЖИВ. Фактът, че аз съм жив и че правя нещата, които правя, е доказателство, че   

   ИСУС ХРИСТОС Е ВЪЗКРЪСНАЛ ОТ МЪРТВИТЕ.

    КАТО ТИЙНЕЙДЖЪР ИСКАХ ДА БЪДА ЩАСТЛИВ. Няма нищо лошо в това. Исках да бъда един от най-щастливите хора на света. Освен това търсех смисъл в живота си. Търсех отговори на въпросите: „Кой съм аз?“, „Защо съм на този свят?“, „Накъде вървя?“ Нещо повече - исках да бъда свободен. Исках да бъда един от най-свободните хора в целия свят. Свободата за мен не означава да излезеш навън и да правиш каквото си искаш. Това го може всеки и много хора го правят. Свободата значи „да имаш силата да правиш онова, което знаеш, че трябва да правиш." Повечето от хората  знаят какво трябва да правят, но нямат силата да го правят. Те са в робство.

   "ЗАЩОТО НЕ ЗНАЯ КАКВО ПРАВЯ: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът (дявола), който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто (дявола); понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът (дявола), който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон." Римляни 7:15-25

   ТАКА ЗАПОЧНАХ ДА ТЪРСЯ ОТГОВОРИТЕ. Изглежда почти всеки се нуждае от някакъв вид религия. Затова се насочих към очевидното и „влетях“ в църквата. Но явно не съм открил истинската църква. Има ли такава и къде да я намеря? Някои от вас знаят за какво говоря: в църквата се чувствах по-зле, отколкото навън. Ходех там сутрин, следобед и вечер. Някой може да ме попита защо си се чувствал по-зле отколкото навън? Попаднах на два стиха, които ми дадоха отговор на въпроса "защо."

   "АЗ ЗНАЯ, ЧЕ ПОДИР МОЕТО ЗАМИНАВАНЕ ЩЕ НАВЛЯЗАТ МЕЖДУ ВАС СВИРЕПИ ВЪЛЦИ, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си." Д.Ап 20:28-30

   "ЗАЩОТО ТАКИВА ЧОВЕЦИ СА ЛЪЖЕАПОСТОЛИ, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им." 2Коринтяни 11:13-15

  ТЪЙ КАТО СЪМ МНОГО ПРАКТИЧЕН, когато нещо не ми харесва и не „действа“, го захвърлям. Захвърлих религията, разочаровах се.       

  ЗАПОЧНАХ ДА СЕ ПИТАМ ДАЛИ ОТГОВОРЪТ НЕ Е В ПРЕСТИЖА. Да бъдеш ръководител, да приемеш някаква кауза, да й се отдадеш, да бъдеш „популярен“ - може би всичко това изгражда търсения отговор. В първия университет, в който постъпих, студентските ръководители се разпореждаха с касата и демонстрираха своята тежест наоколо. Така се кандидатирах за председател на първокурсниците и бях избран. Беше хубаво да познаваш всеки от студентския град и всеки да казва: „Здрасти, Джош!“, да вземаш решенията, да харчиш парите на университета, парите на студентите, да наемаш лекторите, които ти искаш. Беше страхотно, но отмина като всичко друго, което бях опитвал. Съгласен съм със Соломон.

   "СУЕТА НА СУЕТИТЕ, КАЗВА ПРОПОВЕДНИКЪТ; Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето? Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане." Екл 1:2,3,8     

   "Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си. Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра? " Еклисиаст 5:15,16

   "ТАКА СТАНАХ ВЕЛИК И УГОЛЕМИХ СЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ, КОИТО СА БИЛИ ПРЕДИ МЕНЕ В ЕРУСАЛИМ; Още и мъдростта ми си остана в мене. И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд. Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето"Еклисиаст 2:9-11

   О, АЗ ГИ МАМЕХ В УНИВЕРСИТЕТА - те мислеха, че съм едно от най-щастливите момчета наоколо. По време на политическите кампании използвахме фразата „Щастието е Джош“. Направих повече купони със студентските пари от който и да било друг, но те никога не осъзнаха, че моето щастие е като на толкова много други хора. То зависеше от обстоятелствата край мен. Ако нещата вървяха добре за мен, се чувствах страхотно. Когато обаче всичко тръгнеше надолу, се чувствах отвратително.

   БЯХ КАТО ЛОДКА В ОКЕАНА, ПОДХВЪРЛЯНА НАПРЕД-НАЗАД ОТ ВЪЛНИТЕ, т.е. от обстоятелствата. Едно библейско понятие характеризира много точно този тип живот: ад. Но не можех да намеря някой, който да живее по друг начин, нито някой, който да ми каже как да живея различно или да ми даде сила за това. Всички ме наставляваха какво да правя, но никой не ми даваше сила за това, а и техния живот не беше по-добър от моя. Започнах да се отчайвам.

   ПОДОЗИРАМ, че малко хора в университетите и колежите на тази страна са били по-искрени от мен в опита си да намерят смисъл, истина и цел на живота си. Във и около университета забелязах малка група хора: осем студенти и двама преподаватели. Имаше нещо различно в техния живот. Изглежда, те знаеха защо вярват в това, в което вярват. Обичам да съм край такива хора. Не ме интересува дали те са съгласни с мен. Някои от най- близките ми приятели не приемат нещата, в които вярвам, но аз уважавам хората с убеждения. (Не ги срещам често, но изпитвам уважение към тях.) Затова понякога се чувствам по-уютно с някои решителни в позициите си водачи, отколкото с повечето християни. Някои от християните, които срещам, са толкова безлични, че се питам дали половината от тях не са само маскирани като християни.    

   НО ХОРАТА ОТ ТАЗИ МАЛКА ГРУПА ИЗГЛЕЖДА ЗНАЕХА СМИСЪЛА В ЖИВОТА СИ: „Кои са“, „Защо са на този свят?“, „Накъде отиват?“ Това не е нещо обичайно за университетските студенти.

   ХОРАТА, КОИТО ЗАПОЧНАХ ДА ЗАБЕЛЯЗВАМ, НЕ ПРОСТО ГОВОРЕХА ЗА ЛЮБОВ. Те се чувстваха ангажирани. Явно оставаха над обстоятелствата на университетския живот, а очевидно всеки друг бе подвластен на техния натиск. Забелязах нещо важно - те изглеждаха щастливи, а това е състояние на ума, което не зависи от обстоятелствата. Явно разполагаха с някакъв вътрешен, постоянен източник на радост. Бяха безобразно щастливи. Притежаваха нещо, което аз нямах и започнах да им завиждам. Задавах си въпроса, кой е източника и кой им дава този вътрешен мир, който е изписан на лицата им.

   Когато някой имаше нещо, което аз нямах, като всеки обикновен студент започвах също да го желая. Затова реших да стана приятел с тези хора, които ме привличаха, за да разбера тайната на успеха им.

   ДВЕ СЕДМИЦИ СЛЕД ТОВА РЕШЕНИЕ ВСИЧКИ СТОЯХМЕ ОКОЛО ЕДНА МАСА В ЗАЛАТА НА СТУДЕНТСКИЯ СЪЮЗ - ШЕСТИМА СТУДЕНТИ И ДВАМА ПРЕПОДАВАТЕЛИ. Разговорът започна да се доближава до темата за Бога. Ако си несигурен човек и разговорът се насочи към Бога, проявяваш склонност да бъдеш нагъл. Всеки студентски град или всяка студентска общност си има своя говорител, който казва: „А, християнството... Ха, ха, ха! Това е за слабаците, ограничените, заблудени и жалки хора, те са просто за съжаление. Това, в което вярват и проповядват не е за интелектуалци.“ (Обикновено колкото повече говори такъв човек, толкова по-голям е вакуумът край него).

   ТЕ МЕ БЕЗПОКОЯХА. Така че, накрая погледнах към една от студентките - жена, която изглеждаше добре (преди мислех, че всички християни са грозни, ограничени, прости и жалки твари); облегнах се на стола си, защото не исках другите да си помислят, че се интересувам от нея и попитах: „Кажете ми какво промени вашия живот? Защо той е толкова различен от живота на другите студенти, на ръководителите в студентската общност и на преподавателите? Защо?“

   ТАЗИ МЛАДА ЖЕНА ТРЯБВА ДА Е БИЛА ДОСТА УВЕРЕНА. Тя ме погледна право в очите и без усмивка каза две думи, които никога не съм очаквал да чуя като част от решението на даден проблем в университета. Тя каза: „Исус Христос.“ Аз отговорих: „О, за Бога, не ми пробутвайте този боклук. Писнало ми е от религия. Писнало ми е от църквата. Писнало ми е от Библията. Писнало ми е от вярващи. Не ми пробутвайте тези простотии и глупости за религия.“ Тя отвърна: „Господине, вие не ме разбрахте, аз не съм казала религия. Казах Исус Христос.“ Младата жена наблегна на нещо, което дотогава не знаех. Християнството не е религия. Религията е човешкият опит да се стигне до Бога чрез добри дела. Християнството е Богът, Който идва при хората чрез Исус Христос, за да им предложи взаимовръзка със самия Себе.

   ВЕРОЯТНО В УНИВЕРСИТЕТИТЕ ИМА ПОВЕЧЕ ХОРА С ПОГРЕШНИ СХВАЩАНИЯ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО, отколкото на което и да било друго място в света. Наскоро се срещнах с един асистент, който на семинар отбеляза, че „всеки, който влиза в църквата, става християнин“. Отговорих му: „Влизането в гараж превръща ли ви в автомобил?“ Не е задължително. Християнинът е човек, който се уповава само на Исус Христос.

   НОВИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ МЕ ПРЕДИЗВИКВАХА ДА РАЗСЪЖДАВАМ ВЪРХУ ТВЪРДЕНИЯТА, че Исус Христос е Божият Син, че се е въплътил в човешки образ, живял е сред хората и е умрял на кръста за греховете на човечеството, че е бил погребан и е възкръснал три дни по-късно, както и че може да промени живота на всеки човек от XXI век, ако човека иска и го помоли. Разбрах, че Исус никой няма да взема на сила в небето.

   МИСЛЕХ, ЧЕ ТОВА Е ФАРС. Всъщност смятах, че повечето християни са овце, идиоти и фанатици. Познавах неколцина. Преди чаках някой християнин да заговори в класната стая, за да мога да го разкъсам на парчета и да удържа съкрушителна победа над неуверения преподавател. Представях си, че ако някой християнин има една мозъчна клетка, тя би умряла от самота. Не знаех нищо по-добро за християнството.

   НО ТЕЗИ ХОРА МЕ ПРЕДИЗВИКВАХА ОТНОВО И ОТНОВО. Накрая приех тяхното предизвикателство, но го направих от гордост, за да ги опровергая. Тогава не знаех, че съществуват факти. Не знаех, че съществуват доказателства, които човек може да преценява.

   В КРАЙНА СМЕТКА СТИГНАХ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО, че Исус Христос трябва да е бил Този, за Когото се е представял. Желанието ми беше да опровергая християнството. Когато не успях, за моя изненада и учудване станах християнин. Вече изминаха тринадесет години, откакто съм се посветил на проблема защо смятам, че вярата в Исус Христос е напълно приемлива за човешкия разум.

   НО НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО ПО ОНОВА ВРЕМЕ СЕ СБЛЪСКАХ СЪС СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ. Разумът ми казваше, че това е истина, но моите желания ме тласкаха в друга посока. Открих, че да станеш християнин е твърде съсипващо за собственото ти Аз. Разумът ми казваше, че християнството е истинно, а плътта и желанията ми ме тласкаха в друга посока. След  като започнах да чета Библията започнах да разбирам Павел.

   "ЗАЩОТО, КОЛКОТО ЗА ВЪТРЕШНОТО МИ ЕСТЕСТВО, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми." Римляни 7:22,23

   ВИНАГИ КОГАТО БЯХ КРАЙ ТЕЗИ ЕНТУСИАЗИРАНИ ХРИСТИЯНИ, ЗАПОЧВАХА КОНФЛИКТИ. Ако си бил някога край щастливи хора, когато ти самият си нещастен, разбираш как могат да ти досаждат. Те бяха така щастливи, радостни, смееха се, а аз - така нещастен, отчаян, без никаква вяра и смисъл, че буквално ми идеше да стана и да избягам далеч. Стигна се дотам, че си лягах в 10 и не заспивах преди 4 часа сутринта. Знаех, че трябва да взема решение преди да се побъркам! Винаги съм бил с широки възгледи, но не толкова, че да си загубя ума.

   ВЪПРЕКИ ВСИЧКО МОЛИХ СЕ И ИСКАХ ВРЪЗКА С ВЪЗКРЪСНАЛИЯ, ЖИВ ХРИСТОС. След това Той преобрази живота ми. Накрая станах християнин. Разбрах защо дявола не иска и защо прави всичко възможно да отклонява хората да не четат Библията.

   ПЪРВО КАЗАХ: „Господи Исусе, благодаря Ти, че умря на кръста за мен.“ Второ: „Признавам тези неща в моя живот, които не одобряваш и Те моля да ми простиш и да ме очистиш.“ (В Библията четем: Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." 1Йоан 1:9 „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг.“) Трето: „Точно сега, по най-добрия начин, който знам, отварям вратата на моето сърце и на живота си и се уповавам на Теб като мой личен Спасител, Бог и Господ. Поеми управлението на моя живот. Промени ме изцяло. Направи от мен такъв човек, какъвто Ти си ме създал да бъда.“ Последното, за което се молих, беше: „Благодаря Ти, че навлезе в моя живот чрез вярата ми.“ Това беше вяра, основана не на невежество, а на доказателствата и фактите от историята и най-вече на Божието Слово.

   СИГУРЕН СЪМ, че сте чували как хора с различни вярвания говорят за своето „мигновено просветление“. Но при мен не се случи нищо, след като се молих. Подчертавам- нищо. Тъкмо обратното, след като взех това решение, се почувствах по-зле.

   НО НЯКОЛКО МЕСЕЦА СЛЕД КАТО ВЗЕХ РЕШЕНИЕТО СИ ЗА ХРИСТОС, у мен се появи някакъв вид духовен мир. Не ме разбирайте погрешно. Не говоря за отсъствието на конфликти. Това, което открих при връзката си с Исус, беше не толкова отсъствието на конфликти, а умението да се справям с тях. Не бих го заменил за нищо друго на света.

   ЗАПОЧНАХ ДА ПРОМЕНЯМ ЛОШИЯТ СИ НРАВ. Преди кипвах само ако някой ме погледнеше малко накриво.   

   ИМА И ОЩЕ НЕЩО, С КОЕТО НЕ СЕ ГОРДЕЯ. Но я споменавам, защото много хора се нуждаят от същата промяна в живота си, а аз открих източника на тази промяна: връзката с възкръсналия, жив Исус Христос. Това е омразата. В моя живот е имало много омраза, завист и алчност. Те не се проявяваха външно, а мe разкъсваха отвътре. Бях скаран с хората, с нещата, с проблемите. Подобно на толкова много хора бях несигурен. Когато срещнех някой, различен от мен, той се превръщаше в заплаха за мен.

   НО ЕДИН ЧОВЕК МРАЗЕХ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЕКИ ДРУГ НА СВЕТА. Баща ми. Ненавиждах го с цялото си сърце и душа. За мен той беше градският алкохолик. Ако сте от малък град и един от родителите ви е алкохолик, знаете какво имам предвид. Всички знаеха. Моите приятели идваха в гимназията и се подиграваха с баща ми. Те не мислеха, че това ме притеснява. Аз бях като другите, смеех се външно, но нека ви кажа, че в себе

си плачех. Отивах в обора и виждах майка ми да лежи в тора зад кравите - така пребита, че не можеше да стане. Когато ни идваха приятели на гости, извеждах баща ми, връзвах го в обора и паркирах колата край силоза. Казвахме на приятелите си, че го няма. Не мисля, че някой може да мрази някого повече, отколкото аз мразех баща си.

   СЛЕД КАТО ВЗЕХ РЕШЕНИЕТО СИ ЗА ХРИСТОС - може би пет месеца след това - Божията любов навлезе в моя живот чрез Исус и беше толкова силна, че обхвана тази омраза и я преобърна. Бях способен да застана пред баща си, да го гледам в очите и да кажа: „Татко, обичам те.“ И това беше истина. След някои от нещата, които бях направил, това го потресе. Ако някой беше ми казал, че един ден аз ще простя на баща си и ще го обикна с цялото си сърце и душа, както го мразех, нямаше да му повярвам. Казвам ви стана, всичката омраза се изпари.

   ПРЕЖИВЯХ СЕРИОЗНА АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА. Закараха ме вкъщи с шина на врата. Никога няма да забравя как баща ми влезе в моята стая. Той ме попита: „Сине, как може да обичаш баща като мен?“ Отговорих му: „Татко, преди шест месеца те презирах, мразех и ненавиждах.“ Тогава споделих с него моите заключения за Исус Христос: „Татко, позволих на Исус Христос да влезе в живота ми. Не мога да го обясня напълно, но като резултат от тази връзка открих способността да обичам и да приемам не само теб, но и другите хора такива, каквито са.“ Той само ме гледаше и нищо не каза.

   ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ МИНУТИ ПО-КЪСНО ПРЕЖИВЯХ ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ВЪЛНЕНИЯ В МОЯ ЖИВОТ. Един човек от собственото ми семейство, човек, който ме познаваше толкова добре, ми каза: „Сине, ако Бог може да направи в моя живот това, което видях, че е направил в твоя, искам да му позволя да го стори.“ Тогава моят баща се моли с мен и повярва в Христос. Това беше най-голямата ми радост в живота, която съм изпитвал някога. Пожелавам я на всеки да я изпита и чак тогава ще можете да ме разберете.

   ОБИКНОВЕНО ПРОМЕНИТЕ СТАВАТ ЗА ДНИ, СЕДМИЦИ, МЕСЕЦИ, ДОРИ ГОДИНИ. Моят живот беше променен за период от около шест месеца до година и половина след като повярвах в Исус Христос и го приех за мой личен Спасител и Бог. Животът на баща ми се промени непосредствено пред очите ми. Сякаш някой беше включил електрическа крушка. Никога не съм виждал толкова бърза промяна - нито преди, нито след това. Баща ми докосна уиски само веднъж след това. Доближи го до устните си и това беше всичко. Убеден съм в извода: живата връзка с Исус Христос променя живота. Разбрах, че на Исус не му трябват вярващи, защото и дявола и демоните също вярват в Него и треперят, на Исус му трябва грешници, но искрени, честни и добронамерени и Той ще ги направи такива, каквито иска и ще знае какво е направил и какво ще вземе със Себе си в небето.

   МОЖЕ ДА СЕ ПРИСМИВАТЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, ДА МУ СЕ ПОДИГРАВАТЕ. Но то действа. То променя живота.

   "НЯКОИ НАИСТИНА ПРОПОВЯДВАТ ХРИСТА дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието; а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми. Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам. "Филипяни 1:17,18

   "НО НЕ СЕ СРАМУВАМ; ЗАЩОТО ЗНАЯ В КОГО СЪМ ПОВЯРВАЛ" 2Тимотей 1:12

    АКО ВЯРВАТЕ В ИСУС ХРИСТОС, започнете да наблюдавате отношенията и действията си, защото Исус Христос ще промени живота ви.

   "ПАВЕЛ И ТИМОТЕЙ, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа." Филипяни 1:1,6

   "А БОГ НА ВСЯКА БЛАГОДАТ, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко"1Петр 5:10

   НО ХРИСТИЯНСТВОТО НЕ Е НЕЩО, което можеш да „преглътнеш“ вместо някого или да го принудиш със сила да приеме. Вие имате свой живот и аз имам мой. Всичко, което мога да направя, е да ви разкажа какво съм преживял и научил. След това решението е ваше.

   МОЖЕ БИ МОЯТА МОЛИТВА ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ: „Господи Исусе, имам нужда от Теб. Исусе, благодаря Ти, че умря на кръста за мен. Прости ми и ме очисти. От този момент вярвам в Теб като мой личен Спасител и Господ. Направи от мен такъв човек, какъвто си ме създал да бъда. В името на Исус Христос. Амин Исусе

(това е опитността на Джош Макдауъл)