ПЪТЯ КЪМ ПРИДОБИВАНЕ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

    ВСИЧКО, КОЕТО Е НУЖНО ЗА ВАШЕТО СПАСЕНИЕ, Е НАПРАВЕНО. Когато задавате въпроса: „Какво трябва да направим, за да се спасим?“, помнете, че вече всичко е направено, и няма какво повече да се добавя. Вие трябва само да вярвате във всичко, което е сторено за вас, и ще намерите утеха.

    ВЪПРОСЪТ НЕ Е В ТОВА КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ЧОВЕК, А КАКВО Е НАПРАВИЛ ИСУС ХРИСТОС.

    ВЯРНО Е, ЧЕ ИСТИНСКАТА ВЯРА НАПЪЛНО ПРОМЕНЯ ЧОВЕКА. Тя сътворява истинска любов в сърцето му и няма вяра без любов, така както няма огън без топлина. Това качество на вярата обаче, не е причината, поради която биваме оправдани. Напротив, вярата ни дава това, което Христос е придобил вместо нас и което следователно вече е наше. Ние само трябва да го приемем и усвоим. Отговорът на Свещеното Писание на въпроса: „Какво трябва да направя, за да се спася?“ е: „Повярвай“; следователно от човека не се изисква да върши нищо.

    ИМА ХОРА, КОИТО СЧИТАТ СЕБЕ СЕ ЗА ДОБРИ ХРИСТИЯНИ, макар да са духовно мъртви. Те никога не са изпитвали дълбоко в себе си истинско съжаление заради своите грехове; никога не са били изпълнени с безпокойство заради тях; никога не са били притеснени от мисълта за смъртта, която заслужават, никога дълбоко в себе си не са се разкайвали. Още по-малко са изпитвали истинска радост и са възхвалявали Бога за Неговата милост. Те четат и слушат Божието слово, без то да се докосва до сърцата им. Ходят на църква и чуват от свещенослужителя, че греховете им са опростени, без обаче да чувстват душевна лекота и приемат светото Причастие без никакъв духовен трепет.

    ЧОВЕК В ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ ИМА ЕДИНСТВЕНО МЪРТВАТА ВЯРА НА ИНТЕЛЕКТА, показна вяра или, така наречената - „устна“ вяра. С устни те може да казват: - „вярвам“, но това да не идва от сърцето им. Не, човек, който не може да каже в съответствие с Псалм 33:8, че е „вкусил и видял, колко благ е Господ“, няма истинска вяра. Освен това ап. Павел казва в Римляни 8:16: „Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме чеда Божии.“ Може ли Светият Дух да свидетелства, без ние да почувстваме това? Според Божието слово всеки, който никога не е почувствал свидетелството на Духа, че е Божие чедо, е духовно мъртъв.

    ЩОМ ОТКРИВАМ У СЕБЕ СИ ЖЕЛАНИЕТО ДА ВЯРВАМ, това означава, че Светия Дух вече е посял умен семето на вярата.

    ЕДНО ПЛОДОРОДНО ДЪРВО НЕ ДАВА ПЛОД ПО НЕЧИЯ ЗАПОВЕД, а защото, докато в него има живот и не е изсъхнало, за него е нещо естествено да дава плод. Вярата е точно като такова дърво, тя доказва жизнеността си като дава плодове.

    АКО СЪРЦЕТО НИ ВСЕ ОЩЕ Е В СТАРОТО СЪСТОЯНИЕ, изпълнено с обич към греха и, ако все още живее в противовес на изискванията на съвестта, то вярата ни е една самоизмама.

    ВЯРАТА И ЧИСТАТА СЪВЕСТ ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ ЗАЕДНО. Човек, който няма чиста съвест, със сигурност няма и вяра. За такива хора апостолът казва, че „претърпяха корабокрушение във вярата“ (1 Тимотей 1:19).

    ИСТИНСКАТА ВЯРА Е СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО САМО СВЕТИЯТ ДУХ МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ.

    ОБНОВЯВАНЕТО НА СЪРЦЕТО, любовта и добрите дела са плодове на вярата, но не те оправдават и спасяват човека.

    ЧОВЕК СЕ ОПРАВДАВА ПРЕД БОГА И СЕ СПАСЯВА ЕДИНСТВЕНО ПО БЛАГОДАТ ЧРЕЗ ВЯРА В ИСУС ХРИСТОС.

    ВСИЧКО НИЕ ДАДЕНО ДАРОМ: праведност, нетленно наследство, спасение и затова единствено можем да благодарим на Бога.

   "И ТЪЙ, КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА ТОВА? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане"). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ." Римляни 8:31-39