МЛАДИТЕ ГОДИНИ СА ВРЕМЕ ЗА СЕЕНЕ.

   ОЩЕ В РАННИТЕ ГОДИНИ естествените дарби и навици определят дали човек ще бъде победител или победен в битката на живота. Младите години са време за сеене. Те определят характера на жетвата и за този, и за бъдещия живот.

   КОГАТО ИСУС ДОЙДЕ ДА СЕ КРЪСТИ, Йоан разпозна в Него такава чистота на характера, каквато никога преди не бе откривал в някой човек.

   ИСУС ПРИЕ КРЪЩЕНИЕТО НЕ КАТО ПРИЗНАНИЕ ЗА СОБСТВЕНИ ГРЕХОВЕ. Той се уеднакви с грешниците, направи стъпките, които ние трябва да направим, и извърши делото, което ние трябва да извършим. Неговият живот на страдания и търпелива издръжливост след кръщението също бе пример за нас.

   "И ЗНАЕТЕ, ЧЕ ИСУС ХРИСТОС СЕ ЯВИ ДА НОСИ ГРЕХОВЕТЕ. В НЕГО НЯМА ГРЯХ."1ЙОАН 3:5

   ИЗЛИЗАЙКИ ОТ ВОДАТА, ИСУС КОЛЕНИЧИ НА РЕЧНИЯ БРЯГ ДА СЕ ПОМОЛИ. Нов и важен период се откриваше пред Него. Царството, което бе дошъл да установи, бе противоположно на царството, желано от евреите. Исус, Който беше основата на ритуалите и теологията на Израил, щеше да бъде възприет като враг и унищожител.

Той, Който бе възвестил закона на Синай, трябваше да бъде осъден като престъпник.

Той, Който бе дошъл да разкъса  властта на Сатана, трябваше да бъде обвинен като Веелзевул.

Никой на земята не Го разбра. През целия Му живот майка Му и братята Му не разбираха Неговата мисия, дори и учениците Му не Го разбираха. Исус бе живял във вечна светлина, едно с Бога, но животът Му на земята трябваше да бъде изживян в самота. Сам трябваше да измине пътя Си, сам трябваше да понесе тежестта.   

   КАТО ЕДИН ОТ НАС ИСУС ТРЯБВАШЕ ДА ПОНЕСЕ ТЕЖЕСТТА НА НАШАТА ВИНА, МЪКА И НЕЩАСТИЕ. Безгрешният трябваше да почувства срама за греха. Обичащият мира трябваше да обитава сред противоречия, истината трябваше да обитава заедно с фалша, а чистотата - в близост с лукавството.

   ВСЕКИ ГРЯХ, ВСЯКО НЕСЪГЛАСИЕ, ВСЯКА ОСКВЕРНИТЕЛНА ПОХОТ, РЕЗУЛТАТ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, ИЗМЪЧВАХА КРИСТАЛНО ЧИСТИЯ ДУХ ВЪТРЕ В НЕГО.

   ВЪРХУ НЕГО, КОЙТО БЕ ОСТАВИЛ СВОЯТА БОЖЕСТВЕНА СЛАВА и бе приел слабостта на човешкото естество, лежеше изкуплението на света. Той видя и почувства всичко това, но целта Му остана твърда. От ръката му зависеше спасението на болната, покварена от греха паднала раса и Исус протегна ръка, за да се хване за ръката на Всемогъщата Любов. От . Ж.И