9 ЦЕЛ НА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ

СВЕТИЯТ ДУХ ДАВА ОСОБЕНА СПОСОБНОСТ НА ВСЕКИ ЧЛЕН ДА ПОМАГА НА ЦЪРКВАТА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА Й МИСИЯ.

СЪГЛАСИЕ В РАМКИТЕ НА ЦЪРКВАТА. НА ЦЪРКВАТА В КОРИНТ НЕ ЛИПСВАШЕ КАКВАТО И ДА Е ДУХОВНА ДАРБА (1КОРИНТЯНИ 1:4,7). ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЧЛЕНОВЕТЕ Й СЕ ПРЕПИРАХА КАТО ДЕЦА ПО ВЪПРОСА КОИ ДАРБИ СА ПО-ВАЖНИ.

ЗАГРИЖЕН ЗА РАЗДЕЛЕНИЯТА В ТАЗИ ЦЪРКВА, АП. ПАВЕЛ ПИСА НА КОРИНТЯНИТЕ ЗА ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ТЕЗИ ДАРБИ И КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ УПОТРЕБЯВАТ. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ - ОБЯСНИ ТОЙ - СА ДАРБИ НА БЛАГОДАТ. ОТ ЕДИН И СЪЩИ ДУХ ИДВАТ „РАЗЛИЧНИ ДАРБИ“, КОИТО ВОДЯТ ДО „РАЗЛИЧНИ СЛУЖБИ“ И „РАЗЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ“. НО АПОСТОЛЪТ СПЕЦИАЛНО ПОДЧЕРТА, ЧЕ „БОГ Е ЕДИН И СЪЩ, КОЙТО ВЪРШИ ВСИЧКО У ВСИЧКИ“ (1КОР 12:4-6).

ДУХЪТ РАЗПРЕДЕЛЯ ДАРБИТЕ НА ВСЕКИ ВЯРВАЩ - ЗА НАЗИДАВАНЕ ИЛИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЪРКВАТА. НУЖДИТЕ НА БОЖИЕТО ДЕЛО ОПРЕДЕЛЯТ КАКВО И НА КОГО ЩЕ БЪДЕ ДАДЕНО. НЕ ВСИЧКИ ПРИЕМАТ ЕДНИ И СЪЩИ ДАРБИ. АП. ПАВЕЛ ПИШЕ, ЧЕ „ДУХЪТ ДАВА НА ЕДНИ МЪДРОСТ, НА ДРУГИ-ЗНАНИЕ, НА ДРУГИ - ВЯРА, НА ДРУГИ - ЧУДЕСА, НА ДРУГИ - ПРОРОЧЕСКА ДАРБА, НА ДРУГИ - РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДУХОВЕ, НА ДРУГИ - ЕЗИЦИ, А НА ДРУГИ - ТЪЛКУВАНЕ НА ЕЗИЦИ. НО ВСИЧКО ТОВА СЕ ВЪРШИ ОТ ЕДИН И СЪЩ ДУХ, КОЙТО РАЗПРЕДЕЛЯ НА ВСЕКИ ПООТДЕЛНО, КАКТО МУ Е УГОДНО“ (СТ11). БЛАГОДАРНОСТТА ЗА ДАДЕНА ДАРБА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОТПРАВЕНА НЕ КЪМ ТОЗИ, КОЙТО Я УПРАЖНЯВА, А КЪМ БОГА, КОЙТО Я Е ДАЛ И Е МИЛОСТИВ. "И ТЪЙ, НЕ ЗАВИСИ ОТ ТОЗИ, КОЙТО ИСКА, НИТО ОТ ТОЗИ, КОЙТО ТИЧА, НО ОТ БОГА, КОЙТО ПОКАЗВА МИЛОСТ"РИМЛЯНИ 9:16 И ТЪЙ КАТО ДАРБИТЕ СА ДАДЕНИ ЗА ЦЪРКВАТА, А НЕ ЗА ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ, ПОЛУЧАТЕЛИТЕ ИМ НЕ ТРЯБВА ДА ГИ СЧИТАТ ЗА СВОЯ СОБСТВЕНОСТ. ТЪЙ КАТО ДУХЪТ РАЗПРЕДЕЛЯ ДАРБИТЕ, КАКТО ТОЙ СЧИТА ЗА НЕОБХОДИМО, НИКОЯ ДАРБА НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ ПРЕЗИРАНА ИЛИ ОМАЛОВАЖАВАНА. НИКОЙ ЦЪРКОВЕН ЧЛЕН НЯМА ПРАВО ДА БЪДЕ ВИСОКОМЕРЕН ПОРАДИ ДАДЕНОТО МУ НАЗНАЧЕНИЕ ИЛИ ФУНКЦИЯ, НИТО ПЪК НЯКОЙ ТРЯБВА ДА СЕ СЧИТА ЗА ПРЕНЕБРЕГНАТ, АКО МУ Е ВЪЗЛОЖЕНА ЕДНА ПО-СЕМПЛА ЗАДАЧА.

 1. НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ. ПАВЕЛ ИЗПОЛЗВА КАТО ПРИМЕР ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, ЗА ДА ПОКАЖЕ ХАРМОНИЯТА В РАЗНООБРАЗИЕТО НА ДАРБИТЕ. ТЯЛОТО ИМА МНОГО ЧАСТИ, ВСЯКА ОТ КОИТО СЛУЖИ НА ЦЯЛОТО ПО СПЕЦИАЛЕН НАЧИН. „ВСЪЩНОСТ БОГ Е ПОСТАВИЛ ЧАСТИТЕ НА ТЯЛОТО И ВСЯКА ЕДНА ОТ ТЯХ Е ТОЧНО ТАКАВА, КАКВАТО Е ИСКАЛ ДА БЪДЕ“ (СТ 18).

НИКОЯ ЧАСТ НА ТЯЛОТО НЕ КАЗВА НА ДРУГА: „АЗ НЯМАМ НУЖДА ОТ ТЕБ“. ВСИЧКИ СА ВЗАИМНО ЗАВИСИМИ И СВЪРЗАНИ И ОНЕЗИ ЧАСТИ ОТ ТЯЛОТО, КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ ПО-СЛАБИ, СА СЪЩО ТАКА АБСОЛЮТНО НЕОБХОДИМИ. "НЕБЛАГОПРИЛИЧНИТЕ НИ ЧАСТИ ПОЛУЧАВАТ ПО-ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ И ГРИЖА, ДОКАТО БЛАГОПРИЛИЧНИТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ СПЕЦИАЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯХ. НО БОГ Е СГЛОБИЛ ТАКА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЯЛОТО НИ, ЧЕ Е ДАЛ ПО-ГОЛЯМА ПОЧИТ НА ОНАЯ ЧАСТ, КОЯТО НЕ Я ПРИТЕЖАВА“ (21-24).

НЕИЗПРАВНОСТТА НА КОЙТО И ДА Е ОРГАН БИ ПОВЛИЯЛА НА ЦЯЛОТО ТЯЛО. БЕЗ УЧАСТИЕТО НА МОЗЪКА СТОМАХЪТ НЯМА ДА ФУНКЦИОНИРА, А АКО ЛИПСВА СТОМАХ, МОЗЪКЪТ БИ БИЛ БЕЗПОЛЕЗЕН. ТАКА ЦЪРКВАТА ЩЕ СТРАДА, АКО НЯКОЙ, КОЛКОТО И НЕЗНАЧИТЕЛЕН ДА Е, ЛИПСВА.

НЯКОИ ЧАСТИ ОТ ТЯЛОТО, КОИТО СА СТРУКТУРНО ПО-СЛАБИ, СЕ НУЖДАЯТ ОТ СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТА. ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ РЪКА ИЛИ КРАК, НО НЕ И БЕЗ ЧЕРНИЯ ДРОБ, СЪРЦЕТО ИЛИ БЕЛИЯ ДРОБ. ОБИКНОВЕНО ПОКАЗВАМЕ ЛИЦАТА И РЪЦЕТЕ СИ, НО ПОКРИВАМЕ ДРУГИТЕ ЧАСТИ НА ТЯЛОТО СИ С ДРЕХИ СПОРЕД ПРАВИЛАТА НА БЛАГОПРИЛИЧИЕ. БЕЗ ДА СЧИТАМЕ ПО-МАЛКИТЕ ДАРБИ ЗА НИЩОЖНИ, НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ТЯХ С ПО-ГОЛЯМА ГРИЖА, ЗАЩОТО ЗДРАВЕТО НА ЦЪРКВАТА ЗАВИСИ И ОТ ТЯХ.

БОГ РАЗПРЕДЕЛЯ ДУХОВНИТЕ ДАРБИ В ЦЪРКВАТА, ЗА ДА ПРЕДОТВРАТИ „РАЗДЕЛЯНЕТО НА ТЯЛОТО“И ДА ВЪДВОРИ ДУХ НА СЪГЛАСИЕ И ВЗАИМНА ЗАВИСИМОСТ, ТАКА ЩОТО НЕГОВИТЕ ЧАСТИ ДА ИМАТ ЕДНАКВА ГРИЖА ЕДИН ЗА ДРУГ. „АКО ЕДНА ЧАСТ СТРАДА, ВСЯКА ЧАСТ СТРАДА С НЕЯ; АКО ЕДНА ЧАСТ СЕ СЛАВИ, ВСИЧКИ ЧАСТИ СЕ РАДВАТ С НЕЯ“ (СТ.25,26). ТАКА И КОГАТО ЕДИН ОТ ВЯРВАЩИТЕ СТРАДА, ЦЯЛАТА ЦЪРКВА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ТОВА И ДА ПОМОГНЕ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО МУ. САМО КОГАТО ТОЗИ ЧОВЕК БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН, ТОГАВА ЗДРАВЕТО НА ЦЪРКВАТА ЩЕ Е ОСИГУРЕНО.

СЛЕД КАТО ОБСЪЖДА СТОЙНОСТТА НА ВСЯКА ОТ ДАРБИТЕ, АП. ПАВЕЛ ИЗБРОЯВА НЯКОИ ОТ ТЯХ: „БОГ Е ОПРЕДЕЛИЛ В ЦЪРКВАТА ПЪРВО АПОСТОЛИ, ВТОРО ПРОРОЦИ, ТРЕТО УЧИТЕЛИ, СЛЕД ТОВА ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ЧУДЕСА, СЛЕД ТОВА ЛЕЧИТЕЛИ, ПОМОЩНИЦИ, УПРАВИТЕЛИ, ГОВОРЕЩИ РАЗНИ ЕЗИЦИ“ (СТ 28; ЕФИСЯНИ. 4:11). ТЪЙ КАТО НИКОЙ ЧЛЕН НЕ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВА ВСИЧКИ ДАРБИ, АП. ПАВЕЛ ПООЩРЯВА ВСИЧКИ „ДА КОПНЕЯТ ЗА ПО-ГОЛЕМИТЕ ДАРБИ“ (СТ 31), ИМАЙКИ ПРЕДВИД НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ЗА ЦЪРКВАТА.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ИЗМЕРЕНИЕ. ДАРБИТЕ НА СВЕТИЯ ДУХ ОБАЧЕ НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ САМИ ПО СЕБЕ СИ. ИМА „ЕДИН ПО-ПРЕВЪЗХОДЕН ПЪТ“ (СТ 31). ДОКАТО ДАРБИТЕ НА ДУХА ЩЕ ПРЕМИНАТ ПРИ ХРИСТОВОТО ЗАВРЪЩАНЕ, ПЛОДЪТ НА ДУХА Е ВЕЧЕН. ТОЙ ИМА ВЕЧНАТА СТОЙНОСТ НА ЛЮБОВТА, МИРА, БЛАГОСТТА И ПРАВДАТА, КОИТО ЛЮБОВТА НОСИ СЪС СЕБЕ СИ (ГАЛАТЯНИ. 5:22; ЕФИСЯНИ. 5:9). ДОКАТО ПРОРОЧЕСКАТА ДАРБА, ЕЗИЦИТЕ И ПОЗНАНИЕТО ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ, ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА ЩЕ ОСТАНАТ. И НАЙ-ВЕЛИКА ОТ ТЯХ Е ЛЮБОВТА“ (1КОРИНТЯНИ. 13:13).

ТАЗИ ЛЮБОВ, КОЯТО БОГ ДАВА (НА ГРЪЦКИ „АГАПЕ“), Е ЖЕРТВОГОТОВНА И СЕБЕОТРИЦАТЕЛНА (1КОРИНТЯНИ 13:4-8). ТЯ Е ПО-ВИСШИЯТ ТИП ЛЮБОВ, ТЯ ВИЖДА ЦЕННОСТТА НА ЛИЧНОСТТА ИЛИ ОБЕКТА, КОЙТО Е ОБИЧАН, И Е ОСНОВАНА НА

ПРИНЦИП, А НЕ НА ЕМОЦИЯ; ТОВА Е ЛЮБОВ, ПОРОДЕНА ОТ УВАЖЕНИЕ КЪМ ДОСТОЙНСТВАТА НА НЕЙНИЯ ОБЕКТ. ДАРБИ, НЕСЪДЪРЖАЩИ ЛЮБОВ, ПРИЧИНЯВАТ РАЗДОРИ В ЦЪРКВАТА. ЕТО ЗАЩО, ПО-ДОБРИЯТ ПЪТ Е ТОЗИ: ВСЕКИ, КОЙТО ИМА ДУХОВНА ДАРБА, ДА ПРИТЕЖАВА СЪЩО И ИСТИНСКАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ. „СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА ЛЮБОВТА И КОПНЕЙТЕ ЗА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ“ (1КОРИНТЯНИ 14:1).

ЖИВОТ ЗА БОЖИЯ СЛАВА. АП.ПАВЕЛ ГОВОРИ ЗА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ И В ПОСЛАНИЕТО СИ КЪМ РИМЛЯНИТЕ. ПРИЗОВАВАЙКИ ВСЕКИ ВЯРВАЩ ДА ЖИВЕЕ ЗА БОЖИЯСЛАВА (РИМЛЯНИ. 11:36-12:2), ТОЙ ОТНОВО ДАВА ПРИМЕР С ЧАСТИТЕ НА ТЯЛОТО, ЗА ДА ИЛЮСТРИРА РАЗНООБРАЗИЕТО И СЪЩЕВРЕМЕННО ЕДИНСТВОТО НА ВЯРВАЩИТЕ, ОБЕДИНЕНИ В ЦЪРКВАТА (СТ. 3-6).

ОСЪЗНАВАЙКИ, ЧЕ И ВЯРАТА, И ДУХОВНИТЕ ДАРБИ ИМАТ ЗА ИЗТОЧНИК НЕ ЧОВЕКА, НО БОЖИЯТА БЛАГОДАТ, ВЯРВАЩИТЕ ТРЯБВА ДА ОСТАНАТ СМИРЕНИ. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДАРБИ СА ДАДЕНИ НА ЕДИН ВЯРВАЩ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМО ЩЕ БЪДЕ ДУХОВНОТО МУ ВЛИЯНИЕ, НО И ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАВИСИМОСТТА МУ ОТ БОГА.

В ТАЗИ ГЛАВА ПАВЕЛ ИЗБРОЯВА СЛЕДНИТЕ ДАРБИ: ПРОРОЧЕСТВО (ВДЪХНОВЕНО ГОВОРЕНЕ, БЛАГОВЕСТВАНЕ), СЛУЖЕНЕ (ПОМАГАНЕ), ПОУЧАВАНЕ, УВЕЩАВАНЕ (ПООЩРЯВАНЕ), ДАВАНЕ (СПОДЕЛЯНЕ), УПРАВЛЯВАНЕ И МИЛОСТ (СЪСТРАДАНИЕ). КАКТО В 1КОРИНТЯНИ, ГЛ.12, ТОЙ ЗАВЪРШВА ТОЗИ СПИСЪК С НАЙ-ВЕЛИКИЯ ПРИНЦИП НА ХРИСТИЯНСТВОТО - ЛЮБОВТА (РИМЛЯНИ 12:9).

АП.ПЕТЪР ПРЕДСТАВЯ ТЕМАТА ЗА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ НА ФОНА НА НАБЛИЖАВАЩИЯ КРАЙ (1ПЕТРОВО 4:7). НЕОТЛОЖНОСТТА НА ВРЕМЕТО НАЛАГА ВЯРВАЩИТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТ ДАРБИТЕ. „ТЪЙ КАТО ВСЕКИ Е ПОЛУЧИЛ ДАРБА“ - КАЗВА ТОЙ - „СЛУЖЕТЕ С НЕЯ ЕДИН НА ДРУГ КАТО ДОБРИ НАСТОЙНИЦИ НА МНОГООБРАЗНАТА БОЖИЯ БЛАГОДАТ“ (СТИХ 10). ПОДОБНО НА ПАВЕЛ ПЕТЪР УЧИ, ЧЕ ТЕЗИ ДАРБИ НЕ СА ЗА СОБСТВЕНО ПРОСЛАВЯНЕ, А ЦЕЛЯТ „ВЪВ ВСИЧКО ДА БЪДЕ ПРОСЛАВЕН БОГ“ (СТ. 11). ТОЙ СВЪРЗВА ДАРБИТЕ С ЛЮБОВТА (СТ 8).

ИЗРАСТВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА. В ТРЕТОТО И ПОСЛЕДНО ОБСЪЖДАНЕ НА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ, АП.ПАВЕЛ ПОДТИКВА ВЯРВАЩИТЕ ДА ЖИВЕЯТ ДОСТОЙНО СПОРЕД ЗВАНИЕТО, КОЕТО СА ПРИЕЛИ, ДА БЪДАТ НАПЪЛНО СМИРЕНИ, КРОТКИ И ТЪРПЕЛИВИ, КАТО СИ ОТСТЪПВАТ ВЗАИМНО С ЛЮБОВ. СЪВЕТВА ГИ ДА ПОЛОЖАТ ВСЯКО УСИЛИЕ, ЗА ДА ЗАПАЗЯТ ЕДИНСТВОТО НА ДУХА ЧРЕЗ ВРЪЗКАТА НА МИРА (ЕФЕСЯНИ. 4:1-3). ДУХОВНИТЕ ДАРБИ ДОПРИНАСЯТ ЗА ЕДИНСТВО, СЪДЕЙСТВАЩО ЗА РАСТЕЖА НА ЦЪРКВАТА. ВСЕКИ ВЯРВАЩ Е ПРИЕЛ БЛАГОДАТ, „СПОРЕД МЯРКАТА НА ХРИСТОВАТА ДАРБА.“ (СТ 7).

САМ ХРИСТОС „ДАДЕ НЯКОИ ДА БЪДАТ АПОСТОЛИ, ДРУГИ ПРОРОЦИ, ДРУГИ ПЪК БЛАГО ВЕСТИТЕЛ И, А ДРУГИ - ПАСТИРИ И УЧИТЕЛИ“. ТЕЗИ ДАРБИ СА СПОСОБНОСТИ С ЦЕЛ СЛУЖЕНЕ, ЗА НАЗИДАНИЕ НА ХРИСТОВОТО ТЯЛО, ДОКАТО ВСИЧКИ ДОСТИГНЕМ „В ЕДИНСТВО НА ВЯРАТА И ПОЗНАНИЕТО НА БОЖИЯ СИН, ДО СЪВЪРШЕНИЯ ЧОВЕК, ДО МЯРКАТА НА РЪСТА НА ХРИСТОВАТА ПЪЛНОТА“ (СТ.11-13). ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ДУХОВНИ ДАРБИ СА ИЗБРАНИ ДА СЛУЖАТ НА ВЯРВАЩИТЕ, КАТО ГИ ОБУЧАВАТ НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ СЛУЖБИ СПОРЕД ДАРБИТЕ. ТОВА ПРАВИ ЦЪРКВАТА ДА РАСТЕ ДО ЕДНА ЗРЕЛОСТ, ДОСТИГАЩА ПЪЛНОТАТА НА ХРИСТОВИЯ РЪСТ.

ТЕЗИ СЛУЖБИ УВЕЛИЧАВАТ ДУХОВНАТА СТАБИЛНОСТ И ЗАСИЛВАТ ЗАЩИТЕНОСТТА НА ЦЪРКВАТА СРЕЩУ ФАЛШИВИТЕ УЧЕНИЯ, ТАКА ЧЕ ВЯРВАЩИТЕ ДА НЕ БЪДАТ „ПОВЕЧЕ ДЕЦА, БЛЪСКАНИ И ЗАВЛИЧАНИ ОТ ВСЕКИ ВЯТЪР НА УЧЕНИЕ, ЧРЕЗ ЧОВЕШКАТА ЗАБЛУДА, В ЛУКАВСТВО, ПО ИЗМАМНИ ХИТРОСТИ; НО, ДЕЙСТВАЩИ ИСТИННО В ЛЮБОВ, ДА ПОРАСТЕМ ВЪВ ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО, КОЙТО Е ГЛАВАТА - ХРИСТОС“ (СТ. 14,15).

НАКРАЯ, ЧРЕЗ ХРИСТОС, ДУХОВНИТЕ ДАРБИ ВОДЯТ КАКТО ДО ЕДИНСТВО, ТАКА И ДО ПРОГРЕС В РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКВАТА. „ОТ НЕГО ЦЯЛОТО ТЯЛО, СГЛОБЕНО И СВЪРЗАНО ОТ ВСЯКА СТАВА, РАСТЕ И СЕ ИЗГРАЖДА В ЛЮБОВ, КАТО ВСЯКА ЧАСТ ВЪРШИ СВОЯТА РАБОТА“ (СТ.16). С ЦЕЛ ЦЪРКВАТА ДА ИЗРАСНЕ ТАКА, КАКТО БОГ ВЪЗНАМЕРЯВА, ВСЕКИ ЧЛЕН ТРЯБВА ДА УПОТРЕБИ ПРАВИЛНО ДАРБАТА НА БЛАГОДАТ, КОЯТО БОГ МУ Е ДАЛ.

В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА ЦЪРКВАТА ЩЕ ПРЕЖИВЕЕ ДВОЙНО РАЗВИТИЕ - ЩЕ РАСТЕ И БРОЯТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ Й, ЩЕ СЕ УМНОЖАВАТ И ИНДИВИДУАЛНИТЕ ДУХОВНИ ДАРБИ. А ЛЮБОВТА Е НАЙ-СЪЩЕСТВЕНАТА, ТЪЙ КАТО ЦЪРКВАТА МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА И РАСТЕ САМО АКО ИЗПОЛЗВА ТЕЗИ ДАРБИ ЧРЕЗ ЛЮБОВ.

"И ВСЕКИ ДЕН ПРЕКАРВАХА ЕДИНОДУШНО В ХРАМА, КАТО ХВАЛЕХА БОГА, И ПЕЧЕЛЕХА БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ ЛЮДЕ. А ГОСПОД ВСЕКИ ДЕН ПРИБАВЯШЕ НА ЦЪРКВАТА ОНИЯ, КОИТО СЕ СПАСЯВАХА."Д.АП 2:47