24 КРИЗАТА НА ПРЕДАВАНЕТО

Яков беше хитър мъж. Двадесет години се надпреварваха в „остроумие" с Лаван, докато накрая Яков го надхитри. "Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро."Битие 31:24,29 Ако Бог не беше го запазил от омразата на вуйчо му Лаван, той и синовете му щяха да го убият.  

По нареждане на Бога, сега се връщаше обратно в дома на своя баща. "А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе."Битие 31:3 По пътя обаче трябваше да мине през земите, които владееше брат му Исаав, на който му взе първородството с измама. Исав също искаше да го убие, мразеше го с цялата си душа и си цялото си сърце. Ако Бог не беше между двамата братя, Исав щеше да го убие. Бог винаги има последната дума. Бог не позволи това да стане. През тези двайсет години Бог направи омразата на брат му да утихне, но Яков не знаеше, че Бог ръководеше събитията.

Първоначално Яков си мислеше, че неговият брат го мрази и му е сърдит и иска да го убие. Нали последния път, когато се видяха, му открадна първородството! Разбираемо бе притеснението му. По човешки направи план за оцеляване. Раздели на две групи семейството си и слугите - ако Исав нападне едната, другата да може да избяга. Любимата си жена Рахил включи в групата, която имаше по-голяма надежда за спасение. Прати на брат си подарък за да го умилостиви и за примирение. Надяваше се, че така ще „смекчи" омразата и спомените от последната им среща. Чак тогава отиде настрана да се моли.

Яков беше изправен пред най-голямата криза в своя живот. Всичко в този живот се връща - ако майка му и той бяха послушали Бога, сега нямаше да има това притеснение, безпокойство и страх от брат си, който се закле да го убие. Но той не знаеше, че Бога на баща му никога не беше го изоставял. Той не знаеше, че Бог го подготвяше за най-големият му изпит, който го очакваше, момента на пълното предаване на Бога. "Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време."Данаил 11:35 Кризата на предаването можем да обозначим и с друго име - решаващия момент в процеса на очистването, момента на изпълването със Светия Дух. За каква криза всъщност става въпрос тук? Това е голямо изпитание за тези, които не са устояли в малките изпитания. Това е общовалидно правило за човешкия живот. Ако не съм научил таблицата за умножение, явно ме очаква голяма криза, когато ще се опитвам да взема матурата по математика. Ако не съм научил основния стил на плуване, явно е, че ме очаква огромна криза, когато ще се опитам да преплувам Ламанша. Ако се страхувам да скоча от височина един метър, сигурно ще преживея огромна криза, когато ще трябва да скачам с парашут. През живота си, който е дар Божии, не съм ли открил "тайната Божия, която е била скрита за векове и поколения, сиреч, Христа, в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта и на знанието" Колосяни 1:26 "ние сме най-окаяните от всичките човеци ние сме най-много за съжаление." 1Коринтяни 15:19

Повечето хора определят правилата как да живеят и да вярват без да се замислят за последствията. Някои си мислят, че няма нищо страшно да се изпуши една цигара, да се изпива по една чаша алкохол, да се взема по малко наркотик, да си имаш любовница... какво толкова ще стане от един опит! Обаче изведнъж някои хора застават пред огромната криза-рак на белите дробове; цироза на черния дроб, пристрастяване към наркотика. Изведнъж решава да ги остави, защото вижда че няма никакъв смисъл от тях, само му вредят. Има огромно желание да ги остави, но остава неприятно изненадан, той иска да ги остави, но те не го оставят, разбира, че няма воля и сили. Друг решава да не си плаща данъците и си мисли, че ще мине метър и няма да го търсят. Някой друг ще открие, че може да се телефонира от автомат, без да се пусне монета. Друг решил да не се съобразява със законите на пътя и решил да си кара както той намира за добре. Един ден този човек може да бъде обвинен в голяма кражба. От невинно бебе не се става изведнъж безчувствен рецидивист. За това е необходимо определено време - то става бавно и постепенно. Но един ден разбира, че никой не удря по-силно и жестоко от живота. "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне." Галатяни 6:7 Времето е най-справедливо, връща всичко на всички! Всичко, което ти се случва е предупреждение, червена лампа, изпитание, наказание или подарък, който ти си го поръчал. Времето поставя всяко нещо и всеки на мястото му!!! Зло без причина не идва, както и благословия. Каквото си надробиш, това после си сърбаш; каквото сееш това и жънеш. Всеки получава това, което заслужава! Накрая рано или късно всичко си идва на мястото. Няма случайни неща в живота. Каквото си посял, това и жънеш- дали чрез нездравословен живот или чрез дела. Времето иска да покаже на такъв човек, който не може да разбере, какво причинява както на другите, така и на себе си, докато самият той не изпадне в някаква ситуация без изход или някой не постъпи с него по същия начин.  

Един ден апостол Петър се намери на земята, притиска лице до пръста в Гетсиманската градина и си мисли, че е по-добре да умре. Това не бе резултат от един миг. Той не успя в много по-малката криза - при

езерото, когато си мислеше, че може да ходи по водата със собствени сили. Не успя в кризата, когато ставаше въпрос за данъка на храма. Не успя, когато трябваше да разбере какво място заема кръстът в делото на Христос. Той трябваше да чуе острия упрек: „Махни се от Мен, Сатана!" Мислеше си, че може сам да извоюва победата и отряза ухото на Маях, преди Господ да успее да го спре. Ако Петър се беше научил на това, което Господ Исус искаше да го научи в малките кризи, нямаше да бъде разочарован в големия житейски изпит: Ден след ден Бог наставлява Своите чеда. Чрез събитията в ежедневния живот Той ги подготвя за ролята на по-голямата сцена, която Неговото провидение им е посочило. Всекидневните изпитания са тези, които определят тяхната победа или поражение в моменти на тежки житейски кризи.

В живота се срещаме с редица дребни неща, в които основно е все същото: ще се опитам ли да овладея положението сам или ще се доверя на Исус, който е победил дявола и демоните и те треперят само от споменаването на името Му? Ще се оставя ли Исус да го разреши вместо мене? Ако лесно се отчайвам и пропадам  при тези дребни изпити, тогава мога да очаквам голямата борба, а тя е неизбежна с ангела една нощ при потока Явок. "Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?" Еремия 12:5

Човек_може_да_пропадне и в малкия изпит, без дори да го осъзнае. Исав можа да разбере по себе си колко е вярно това. Веднъж се връщаше вкъщи много изгладнял и с готовност се съгласи да продаде своето първородство за паница леща. Кой би си помислил, че моментната идея за паницата леща ще има такива последици след това! Исав преживяваше критичния момент в живота си без дори да го разбере. Своето преживяване той смяташе за дреболия, на която не заслужава да се обърне голямо внимание. Това обаче беше действие, което издаваше основната черта на неговия характер. Издаваше неговия избор; показваше колко цени това, което е свято и което трябва да уважаваме като свято.          

Яков обръщането си преживя във Ветил при бягството от родния дом. И той не показа добри резултати в предшестващите дребни изпити. Прибягна до измама в желанието си да помогне на Бога да изпълни обещанието Си - така, с измама успя да спечели обещаното право за първородство, без да се замисли за последствията. Във Ветил обаче преживя нещо. Там Яков се предаде на Бога. 

Двадесет години се бореше със стремежа да разреши всичко сам. Същевременно обаче се намесваше в Божието ръководство над обстоятелствата и се стремеше във всичко да наложи своето. В навечерието на борбата при потока Яков изчерпи всички свои възможности. Опита всичко-и сега също ставаше въпрос за всичко! Изведнъж разбра, че неговото старание е достатъчно, силите му се изчерпаха. Чак тогава започна да търси Бога така, както никога по-рано не беше Го търсил. Господ се приближи до него и отговори на вика му за помощ. Ако Яков не беше искрен, честен и добронамерен, Бог щеше да го убие.

Необходимо е време, докато човекът бъде променен според Божия образ. Също така е необходимо време, съществата, сътворени по Божия образ, да се превърнат в груби или сатанински инструменти. И в двата случая е необходимо време! Времето извърши своето дело в живота на Яков, само защото бе смирен и искрен в подбудите си. Той никога вече не беше такъв, какъвто бе преди: алчен, подъл и хитър.

Най-голяма сила получаваме, когато почувстваме своята слабост, и признаем, че сме зависими от Исус. Каква промяна преживя Яков през онази нощ? Той разбра, че двадесет години е вършил нещо, което Бог не е искал. Двадесет години се опитваше със собствени сили да изпълни обещанието, което беше дал във Ветил. Сега чак разбра, че до победа ще стигне само чрез пьлно себепредаване на Бога. С пълно себепредаване и неотслабваща вяра Яков постигна това, което чрез воюване със собствени сили не можа да постигне. Така Бог поучи Своя слуга, че благословението, по което толкова копнееше, може да му даде само Божията сила и любов. Подобно нещо ще преживяват и хората в последните дни. Когато бъдат обградени от опасност и тяхното сърце бъде завладявано от отчаяние, ще трябва да разчитат изключително само на заслугите на Исус Христос. Сами нищо не можем! "Отделени от Мене, не можете да сторите нищо" Йоан 15:5 В своята окаяна безпомощност трябва да разчитаме само на заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител Исус Христос. Който прави това, никога няма да загине!

Под каквато и форма да се прояви „кризата на предаването" в твоя живот, ако всеки ден търсиш близост с Господ Исус и Му се доверяваш в малките кризи, можеш да имаш сигурността, че ще преминеш успешно и през голямата криза. Щом като минеш през тази криза, сигурно няма да останеш такъв, какъвто си бил.

"И утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство." Д.Ап 14:22

Неприятелят ще направи всичко, което е по силите му, за да се подадеш на страха и малодушието. Не забравяй обаче, че Божията ръка на твоето рамо не е ръка на неприятел! Това е ръката на най-добрия Приятел, Който изобщо можеш да имаш."Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя"Евреи 13:5

"Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." Йоан 15:13-15