19 СВ. МАКАРИЙ ЕГИПЕТСКИ

   ДОРИ ДА НИ СЕ СЛУЧИ И СЪВСЕМ НЕВИННО ДА СТРАДАМЕ, И ТОГАВА ПО УЧЕНИЕТО НА СЛОВОТО БОЖИЕ И СВ. ОТЦИ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕДАВАМЕ НА УНИНИЕ, А ТЪКМО НАПРОТИВ ДА СЕ РАДВАМЕ. „ЗАЩОТО ТОВА Е УГОДНО БОГУ”, КАЗВА СВ. АП. ПЕТЪР, "ЗАЩОТО ТОВА Е БЛАГОУГОДНО, АКО НЯКОЙ ОТ СЪЗНАНИЕТО ЗА БОГА ПРЕТЪРПЯВА ОСКЪРБЛЕНИЯ, КАТО СТРАДА НЕСПРАВЕДЛИВО. ЗАЩОТО, КАКВА ПОХВАЛА, АКО ПОНАСЯТЕ ТЪРПЕЛИВО, КОГАТО ВИ БИЯТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ВИ? НО КОГАТО ВЪРШИТЕ ДОБРО И СТРАДАТЕ, АКО ПОНАСЯТЕ ТЪРПЕЛИВО, ТОВА Е УГОДНО ПРЕД БОГА.“ (1 ПЕТРОВО. 2:19-20). НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ОБРАЗЕЦ НА НЕВИННО СТРАДАНИЕ Е САМ ИСУС ХРИСТОС, "ЗАЩОТО И НА ТОВА СТЕ ПРИЗОВАНИ; ПОНЕЖЕ И ХРИСТОС ПОСТРАДА ЗА ВАС, И ВИ ОСТАВИ ПРИМЕР ДА ПОСЛЕДВАТЕ ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ" (I ПЕТРОВО. 2:21). В ЖИВОТА НА СВЕТИИТЕ ИМА ОПИСАНИ МНОЖЕСТВО ТРОГАТЕЛНИ СЛУЧАИ НА НЕВИННО СТРАДАНИЕ, ПОНАСЯНО С НЕБИВАЛО ТЪРПЕНИЕ ЗАРАДИ ИМЕТО ХРИСТОВО.

   ЕТО ЕДИН СЛУЧАЙ, СТАНАЛ С ВЕЛИКИЯ БОЖИЙ УГОДНИК СВ. МАКАРИЙ. ЖИВЕЕЛ ТОЙ КАТО МОНАХ В ЕДНА ПЕЩЕРА КРАЙ ГР. АЛЕКСАНДРИЯ И ТАМ СЕ ПОДВИЗАВАЛ ДОБРЕ. ЦЯЛ ДЕН ПЛЕТЯЛ КОШНИЦИ И СЕ МОЛИЛ НА ИСУС. ПРИ НЕГО ИДВАЛ ЕДИН БЛАГОЧЕСТИВ ХРИСТИЯНИН, ПОСРЕДНИК МЕЖДУ НЕГО И ГРАДА. ТОЙ ЗАНАСЯЛ РЪКОДЕЛИЯТА НА СВ. МАКАРИЙ В АЛЕКСАНДРИЯ, ПРОДАВАЛ ГИ ТАМ И КУПУВАЛ ЗА ТИЯ ПАРИ СУХАРИ И ДР. ПРОДУКТИ ЗА СВЕТЕЦА. ТАКА СИ ЖИВЯЛ ТИХО И БЕЗШУМНО СВ. МАКАРИЙ. А НЕГОВИЯТ ПОСРЕДНИК ПОСТОЯННО СЕ ХВАЛЕЛ В ГРАДА МЕЖДУ СВОИТЕ ПОЗНАТИ: "АХ, КАКЪВ ЧОВЕК ЗНАМ АЗ, СЪЩИНСКИ АНГЕЛ В ПЛЪТ. КАК СВЯТО ЖИВЕЕ! И КАК СЕ ПОДВИЗАВА!“.... СКОРО, ОБАЧЕ, НАД ТИХАТА ПЕЩЕРА НА СВ. МАКАРИЙ СЕ ИЗВИЛА СТРАШНА БУРЯ. НЯКОЯ СИ ДЕВИЦА В ГРАДА ЗАБРЕМЕНЯЛА. КОГАТО СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ РОДИТЕЛИТЕ ЗАБЕЛЯЗАЛИ ТОВА, СИЛНО РАЗТРЕВОЖЕНИ, Я ЗАПИТАЛИ: "ЗАЩО НАНЕСЕ ТАКЬВ СРАМ НА НАШИЯ ДОМ? С КОГО СЪГРЕШИ?" ДЕВИЦАТА, СМУТЕНА, НЕ ИСКАЛА ДА ИЗДАДЕ ВИНОВНИКА, И ЗА ДА ГО ПРИКРИЕ, РЕКЛА: "ЕЙ, ОНЯ ТАМ ОТШЕЛНИК, МАКАРИЙ, ТОЙ МИ НАПРАВИ ТОВА". РОДИТЕЛИТЕ БИЛИ ПОТРЕСЕНИ И ВЪЗМУТЕНИ ДО ДЪН ДУША. СКОРО СЕ РАЗЧУЛО ИЗ ЦЕЛИЯ ГРАД, КАКВО ИЗВЪРШИЛ МАКАРИЙ. ХОРАТА НАОБИКОЛИЛИ НЕГОВИЯ ПОСРЕДНИК И ВЗЕЛИ ДА ГО УПРЕКВАТ:" ТИ СЕ ХВАЛЕШЕ, ЧЕ МАКАРИЙ БИЛ СВЕТЕЦ, А ВИЖ, КАКВО НАПРАВИЛ ТОЙ! ОПОЗОРИЛ ЕДНА ДЕВИЦА. ТОЙ НЕ БИЛ СВЕТЕЦ, А ЛЪЖЕЦ И ЛИЦЕМЕР!" НАВЕЛ ГЛАВА ПОСРЕДНИКЪТ И НЕ ЗНАЕЛ, КАКВО ДА ОТГОВОРИ. НО В СЕБЕ СИ ТОЙ НЕ МОЖЕЛ ДА ПОВЯРВА, ЧЕ КРОТКИЯТ И БОГОБОЯЗЛИВ МОНАХ МАКАРИЙ Е МОГЪЛ ДА СТОРИ ТАКЪВ ГОЛЯМ ГРЯХ. ВЪЗМУТЕНИТЕ РОДНИНИ НА ДЕВИЦАТА ОТИШЛИ ПРИ МАКАРИЙ, НАСИЛА ГО ИЗВЛЕКЛИ ОТ ПЕЩЕРАТА МУ, ДОВЛЕКЛИ ГО В ГРАДА И ЗА ВСЕОБЩО ПОРУГАНИЕ И ИЗОБЛИЧЕНИЕ ПРЕД ВСИЧКИ ГО ПОВЕЛИ ИЗ НАЙ-ШУМНИТЕ ГРАДСКИ УЛИЦИ. ЦЕЛИЯТ ГРАД СЕ НАУЧИЛ ЗА СТАНАЛОТО. БЕДНИЯТ МАКАРИЙ, СМУТЕН ОТ ВНЕЗАПНО ПОСТИГНАЛОТО ГО ИЗКУШЕНИЕ, СЕ ПРЕДАЛ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ, РЕШИЛ ДА НЕ СЕ ОПРАВДАВА, НО ДА ТЪРПИ ВСИЧКО ЗАРАДИ ГОСПОДА. ГРАДЪТ СЕ ОЖИВИЛ. ИЗ НАЙ-МНОГОЛЮДНИТЕ УЛИЦИ БИЛ ПОВЕДЕН СВ. МАКАРИЙ. ЧУВАЛИ СЕ ШУШУКАНИЯ И ПОДИГРАВКИ ПО АДРЕС НА БЕЗЗАЩИТНИЯ МОНАХ. ХОРАТА СЕ СПОГЛЕЖДАЛИ И СЕ СМЕЕЛИ. ЕДНИ ЗАМЕРВАЛИ СВЕТЕЦА С КАМЪНИ, ДРУГИ СЕ ПРИБЛИЖАВАЛИ ДО НЕГО И ГО ЗАПЛЮВАЛИ В ЛИЦЕТО. А СВ. МАКАРИЙ, С НАВЕДЕНА ГЛАВА, ВЪРВЯЛ ОПОЗОРЕН, ОХУЛЕН ОТ ВСИЧКИ И ТАЙНО СЕ МОЛЕЛ НА БОГА. ВЕЧЕРТА ГРАДСКИЯТ СЪД РЕШИЛ: "МАКАРИЙ ДА ПОЕМЕ ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕВИЦАТА, А И НА ДЕТЕТО, КОГАТО ТО СЕ РОДИ." СВ. МАКАРИЙ СЕ ВЪРНАЛ В ПЕЩЕРАТА СИ И ОСТАНАЛ САМ, СЕДНАЛ ПАК ДА ПЛЕТЕ КОШНИЦИ. ДЪЛГО ВРЕМЕ ПЛЕЛ И СЕ МОЛЕЛ НА ИСУС. НАЙ-СЕТНЕ ДОШЛО ВРЕМЕ ЗА СЪН. НО СВ. МАКАРИЙ ВЗЕЛ ДА ПЛАЧЕ И ДА ГОВОРИ САМ НА СЕБЕ СИ: „МАКАРИЕ, МАКАРИЕ, НЕ ТИ СЕ ПОЛАГА ВЕЧЕ ДА СПИШ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ДО СЕГА. ОТ СЕГА НАТАТЪК ТИ ЩЕ ТРЯБВА ДА РАБОТИШ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ, ЗАЩОТО ИМА ДА ИЗДЪРЖАШ ЖЕНА. А ЕТО И ДЕТЕ ТЕ ЧАКА." ТАКА БЕЗРОПОТНО СВ. МАКАРИЙ НОСЕЛ ТЕЖКИЯ СИ И ПОЗОРЕН КРЪСТ, ДОПУСНАТ МУ ОТ БОГА, И РЕДОВНО ПРАЩАЛ ВСЕКА СЕДМИЦА ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕВИЦАТА, ЗАЩОТО ТАКА ГЛАСЯЛО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГРАДСКИЯ СЪД. НО НЕ ТАКА РЕШИЛ БОЖИЯТ СЪД. ГОСПОД СКОРО ЯВИЛ НЕВИННОСТТА НА СВОЯ УГОДНИК. ДОШЛО ВРЕМЕ НА ДЕВИЦАТА ДА РОДИ. ЗАМЪЧИЛА СЕ ТЯ, ЧАСОВЕТЕ МИНАВАЛИ, МЪКИТЕ И СЕ УСИЛВАЛИ, А ТЯ ВСЕ НЕ МОГЛА ДА СЕ ОСВОБОДИ. В ТАКИВА НЕБИВАЛИ СТРАДАНИЯ МИНАЛИ НЯКОЛКО ДЕНА. ДЕВИЦАТА БИЛА ИЗПРАВЕНА ПРЕД НЕИЗБЕЖНА СМЪРТ. ТОГАВА ТЯ РАЗБРАЛА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ, ПОНЕЖЕ НАКЛЕВЕТИЛА НЕВИНЕН ЧОВЕК, РАЗКАЯЛА СЕ ПРЕД БОГА. ИЗПОВЯДАЛА ВСИЧКО И СЪОБЩИЛА, КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ ВИНОВНИК. И ОЩЕ НА ЧАСА СЕ ОСВОБОДИЛА. РОДИТЕЛИТЕ И, И БЛИЗКИТЕ И, КОИТО СЕ НАМИРАЛИ ОКОЛО НЕЯ, БИЛИ СТРАШНО СМУТЕНИ И УПЛАШЕНИ. ТЕ ВСИЧКИ ВЗЕЛИ ДА СЕ КАЯТ, ЧЕ ТАКА ЖЕСТОКО СЕ ПОРУГАЛИ НАД ЕДИН НЕВИНЕН ЧОВЕК. ВСИЧКИ СЕ ЧУДЕЛИ НА ТЪРПЕНИЕТО МУ. НЕГОВИЯТ ПОДВИГ ИЗВЕДНЪЖ ПОРАСТНАЛ В ОГРОМНИ РАЗМЕРИ ПРЕД ОЧИТЕ ИМ. ТЕ СИ СПОМНИЛИ, КАК БЕЗРОПОТНО ТОЙ ПОНЕСЪЛ ПОЗОРА, КАК СЕ ОСТАВИЛ ДА БЪДЕ ПОДИГРАВАН И ОПЛЮВАН, И КАК НЕ СЕ ОПРАВДАВАЛ. И РЕШИЛИ ДА ИДАТ ПРИ НЕГО ДА ИЗПРОСЯТ ПРОШКА. ЧУЛ ТОВА ПОСРЕДНИКЪТ МУ И, ОБЗЕТ ОТ СИЛНА РАДОСТ, ИЗТИЧАЛ ПРЕД ВСИЧКИ ДРУГИ КЪМ ПЕЩЕРАТА НА СВ. МАКАРИЙ, КЪДЕТО НАМЕРИЛ СВЕТЕЦА СПОКОЙНО ДА СИ ПЛЕТЕ КОШНИЦИ И ДА СЕ МОЛИ. ТОЙ ИЗВИКАЛ: "РАДВАЙ СЕ, ОТЧЕ МАКАРИЙ! ТВОЯТА НЕВИННОСТ ИЗЛЕЗЕ НАЯВЕ!“ И МУ ОБЯСНИЛ ВСИЧКО, СЪОБЩАВАЙКИ МУ, ЧЕ ЕТО, ИДАТ ОТ ГРАДА ХОРА ДА МУ СЕ ИЗВИНЯТ. А СВ. МАКАРИЙ, ВМЕСТО ДА СЕ ЗАРАДВА, ВИКНАЛ: "ГОРКО МИ, ЗАЩОТО СИ ИЗГУБИХ НЕБЕСНАТА НАГРАДА!“ И ИЗБЯГАЛ, ТА СЕ СКРИЛ НА ДРУГО МЕСТО, ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПРОСЛАВЕН ОТ ЧОВЕЦИТЕ. ЕТО КОЛКО ЧУДНИ СА БИЛИ ПОДВИЗИТЕ НА СВЕТЦИТЕ В СТРАДАНИЯТА! ВСРЕД ТЯХ ТЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ СА ЗАБЛЕСТЯВАЛИ В НЕБЕСЕН ОРЕОЛ. ТЕ СА СТАВАЛИ ОЩЕ ПО-СВЕТИ, ОКЪПАНИ В СОБСТВЕНИТЕ СИ СЪЛЗИ. И АКО ТЕ ТЪЙ МЪЖЕСТВЕНО СА ПОНАСЯЛИ И ОНИЯ СКЪРБИ, НА КОИТО БЕЗ ВИНА БИЛИ ПОДХВРЛЯ НИ, ТО КАКВО ДА КАЖЕМ НИЕ ЗА НАС, ДНЕШНИТЕ ЧОВЕЦИ, КОИТО СТРАДАМЕ ЗАРАДИ НАШИТЕ

МНОГОБРОЙНИ ГРЕХОВЕ И ВЪПРЕКИ ТОВА РОПТАЕМ! НЕ ДА РОПТАЕМ ТРЯБВА, А ДА СЕ ЧУДИМ НА БОЖИЯТА МИЛОСТ, КОЯТО ЧРЕЗ ВРЕМЕННИТЕ СТРАДАНИЯ ГЛЕДА ДА НИ НАПРАВИ ДОСТОЙНИ ЗА РАЯ. "ЗАЩОТО ГОСПОД НАКАЗВА ТОЗИ, КОГОТО ЛЮБИ, И БИЕ ВСЕКИ СИН, КОГОТО ПРИЕМА“. (ЕВРЕИ. 12:6). ЗА ДА НИ ПРИЕМЕ В СВОЕТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО, БОГ ТУКА НИ ИЗПИТВА И НАКАЗВА МАЛКО. ВРЕМЕННИТЕ СТРАДАНИЯ НИ ИЗБАВЯТ ОТ ВЕЧНИТЕ МЪКИ, КОЛКОТО И НЕСЪРАЗМЕРНИ ДА СА ЕДНИТЕ С ДРУГИТЕ. НО ТЪКМО В ТОВА СЕ КРИЕ БОЖИЯТА МЪДРОСТ И БЛАГОСТ. ЗНАЕЙКИ ТОВА, МНОГО СВЕТЦИ СА СЕ МОЛЕЛИ ДА ГИ НАКАЖЕ БОГ ТУКА В КРАТКОТРАЙНИЯ ЖИВОТ, ТА ВЪВ ВЕЧНИЯ ДА ГИ ПОМИЛВА. СВ. ЕФРЕМ СИРИН Е ГОВОРЕЛ: "ТУКА МЕ НАКАЖИ, СПАСИТЕЛНО МОЙ ИСУСЕ, А ТАМ ПРОСТИ!" А НИЕ ИСКАМЕ И ТУК, И ТАМ ДА БЪДЕМ САМО В РАДОСТИ И ДОВОЛСТВО. ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО! ДА СИ ПРЕДСТАВИМ, ЧЕ БОГ НИ КАЖЕ ДА ИЗБЕРЕМ ЕДНО ОТ ДВЕТЕ: ИЛИ ЕДИН ДЕН ДА СТРАДАМЕ, ЗА ДА БЪДЕМ ЦЯЛ ЖИВОТ СЛЕД ТОВА ЗДРАВИ, ЩАСТЛИВИ ИЛИ ЕДИН ДЕН САМО ДА СЕ ВЕСЕЛИМ И ПИРУВАМЕ, ЗА ДА БЪДЕМ СЛЕД ТОВА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ НЕЩАСТНИ И БОЛНИ. КОЕ БИХМЕ ИЗБРАЛИ? БЕЗ СЪМНЕНИЕ ПЪРВОТО, ДА БЪДЕМ САМО ЕДИН ДЕН В СТРАДАНИЯ, А ЦЯЛ ЖИВОТ В РАДОСТИ. НЕ Е ЛИ ТОЧНО ТАКА С НАШИЯ ЖИВОТ? ЗЕМНОТО НИ БИТИЕ Е КАТО ЕДИН ДЕН В СРАВНЕНИЕ С ВЕЧНОСТТА. КОЛКО ПО-ДОБРЕ Е ТУК ДА ПОСТРАДАМЕ И ДА ПОТЪРПИМ БЕЗРОПОТНО СКЪРБИТЕ СИ, ТА ОТТАТЪК ДА БЪДЕМ В МЕСТОТО НА РАДОСТТА! СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ, УДИВЯВАЙКИ СЕ, ЧЕ ТАКА МИЛОСТИВ Е БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ ЗА НАС КАЗВА: „ТРУДОВЕТЕ ТОЙ (БОГ) Е ОПРЕДЕЛИЛ ЗА ТУКА, ДЕТО ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК, А ВЕНЦИТЕ Е ЗАПАЗИЛ ЗА БЪДЕЩЕТО, ДЕТО ЖИВОТЪТ Е ВЕЧНО МЛАД И БЕЗСМЪРТЕН!“