7 ДЕТСТВО НА ИСУС

ТАЗИ ГЛАВА Е ОСНОВАНА НА ЛУКА 2:39,40

   КАТО ДЕТЕ ИСУС БЕ ОСОБЕНО ОБИЧЛИВ ПО ХАРАКТЕР. РЪЦЕТЕ МУ ВИНАГИ БЯХА ГОТОВИ ДА СЛУЖАТ НА ДРУГИТЕ. ТОЙ ПОКАЗА НЕПОКОЛЕБИМО ТЪРПЕНИЕ И ИСТИННОСТ, КОЯТО НИКОГА НЕ БИ ПОЖЕРТВАЛА ПОЧТЕНОСТТА. ТВЪРД КАТО СКАЛА ЗА ПРИНЦИПА, ТОЙ РАЗКРИ В ЖИВОТА СИ БЛАГОДАТТА НА НЕСЕБЕЛЮБИВА УЧТИВОСТ.

   БОГ БЕ НАРЕДИЛ ОЩЕ ОТ БЕБЕТА ДЕЦАТА ДА БЪДАТ УЧЕНИ НА НЕГОВАТА ДОБРОТА И ВЕЛИЧИЕ. БАЩИ И МАЙКИ ТРЯБВАШЕ ДА НАУЧАТ ДЕЦАТА СИ, ЧЕ БОЖИЯТ ЗАКОН ОТРАЗЯВА НЕГОВИЯ ХАРАКТЕР И ЧЕ КАТО ПРИЕМАТ ПРИНЦИПИТЕ НА ЗАКОНА В СЪРЦАТА СИ, БОЖИЯТ ОБРАЗ СЕ ОТПЕЧАТВА В УМА И ДУШАТА. ТРАДИЦИЯТА В ГОЛЯМА СТЕПЕН ИЗМЕСТИ ПИСАНИЯТА. НО ЕВРЕЙСКИТЕ УЧИТЕЛИ ОТДАДОХА ВНИМАНИЕТО СИ НА ЦЕРЕМОНИИТЕ. РЕЛИГИОЗНИЯ ОПИТ, ПОЛУЧЕН ЧРЕЗ ЛИЧНОТО ПРИЕМАНЕ НА СЛОВОТО БОЖИЕ, НЯМАШЕ МЯСТО В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА.

   ДЕТЕТО ИСУС НЕ ПОЛУЧИ ОБРАЗОВАНИЕ В УЧИЛИЩАТА КЪМ СИНАГОГИТЕ. МАЙКА МУ БЕ НЕГОВАТА ПЪРВА УЧИТЕЛКА МЕЖДУ ХОРАТА. ОТ НЕЙНИТЕ УСТНИ И ОТ СВИТЪЦИТЕ НА ПРОРОЦИТЕ ТОЙ УЧЕШЕ ЗА НЕБЕСНИТЕ НЕЩА. СЪЩИТЕ ДУМИ, КОИТО САМ БЕ ГОВОРИЛ НА МОЙСЕЙ ЗА ИЗРАИЛ, СЕГА ТРЯБВАШЕ ДА НАУЧИ В НОЗЕТЕ НА МАЙКА СИ. КОГАТО ПРЕМИНА ОТ ДЕТСТВО КЪМ ЮНОШЕСТВО, ТОЙ НЕ ПОТЪРСИ УЧИЛИЩАТА НА РАВИНИТЕ, НЕ СЕ НУЖДАЕШЕ ОТ ТЯХНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, ЗАЩОТО БОГ БЕ НЕГОВИЯТ НАСТАВНИК. ОТ НАЙ-РАННИТЕ СИ ГОДИНИ БЕ ЗАВЛАДЯН ОТ ЕДНА ЦЕЛ, ЖИВЕЕШЕ, ЗА ДА БЛАГОСЛАВЯ ДРУГИТЕ.

   ЖИВОТЪТ НА ИСУС БЕ В ХАРМОНИЯ С БОГА. ДОКАТО БЕ ДЕТЕ, ТОЙ РАЗСЪЖДАВАШЕ И ГОВОРЕШЕ КАТО ДЕТЕ; НО НИКАКВА СЛЕДА ОТ ГРЯХ НЕ ПЕТНЕШЕ БОЖИЯ ОБРАЗ В НЕГО. ВСЕ ПАК И ТОЙ БЕ ИЗЛОЖЕН НА ИЗКУШЕНИЕ. ЖИТЕЛИТЕ НА НАЗАРЕТ БЯХА ПРОЧУТИ СЪС СВОЕТО НЕЧЕСТИЕ. НЕДОБРОТО МНЕНИЕ, КОЕТО СЕ ДАВАШЕ ОБИКНОВЕНО ЗА ТЯХ, БЕ ИЗРАЗЕНО ЧРЕЗ ВЪПРОСА НА НАТАНАИЛ: “ОТ НАЗАРЕТ МОЖЕ ЛИ ДА ПРОИЗЛЕЗЕ НЕЩО ДОБРО?” (ЙОАН 1:46). ИСУС БЕ ПОСТАВЕН ТАМ, КЪДЕТО ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ИЗПИТАН НЕГОВИЯТ ХАРАКТЕР. ЗА ДА ЗАПАЗИ ЧИСТОТАТА СИ, НЕОБХОДИМО БЕШЕ ВИНАГИ ДА БДИ. ВОДЕШЕ СЪЩИТЕ БОРБИ, КОИТО НИЕ ТРЯБВА ДА ВОДИМ, ЗА ДА НИ БЪДЕ ПРИМЕР В ДЕТСТВО, ЮНОШЕСТВО И ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ.

   САТАНА БЕ НЕУМОРИМ В УСИЛИЯТА СИ ДА ПОБЕДИ ДЕТЕТО ОТ НАЗАРЕТ. ОЩЕ ОТ НАЙ-РАННИ ГОДИНИ ИСУС БЕ ПАЗЕН ОТ НЕБЕСНИ АНГЕЛИ И ВСЕ ПАК ЖИВОТЪТ МУ ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ ДЪЛГА БОРБА ПРОТИВ СИЛИТЕ НА ТЪМНИНАТА. ДА ИМА НА ЗЕМЯТА ЖИВОТ, СВОБОДЕН ОТ РАЗВАЛАТА НА ГРЕХА, ЗА КНЯЗА НА ТЪМНИНАТА ТОВА БЕ ОСКЪРБЛЕНИЕ И БЕЗПОКОЙСТВО. ТОЙ ОПИТА ВСИЧКО, ЗА ДА ВПРИМЧИ ИСУС. НИКОЕ ЧОВЕШКО ДЕТЕ НЕ ЩЕ БЪДЕ ПОСТАВЕНО ДА ВОДИ СВЯТ ЖИВОТ ВСРЕД ТАКАВА СТРАШНА БОРБА ОТ ИЗКУШЕНИЯ, КАКТО НАШИЯТ СПАСИТЕЛ. ИСУС ЗНАЕШЕ ЩО Е БЕДНОСТ, НЕСГОДИ И ЛИШЕНИЯ.

   НИЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА ГО СКЛОНИ ДА ИЗВЪРШИ НЕПРАВДА - НИТО ПЕЧАЛБА, НИТО УДОВОЛСТВИЕ, НИТО ПОХВАЛА, НИТО КРИТИКА. БЕШЕ МЪДЪР ДА РАЗПОЗНАВА ЗЛОТО И СИЛЕН ДА МУ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ.

   ХРИСТОС БЕШЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ БЕЗГРЕШЕН ЧОВЕК, ЖИВЯЛ НЯКОГА НА ЗЕМЯТА, МАКАР ЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОКОЛО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ТОЙ ЖИВЯ ВСРЕД НЕЧЕСТИВИТЕ ЖИТЕЛИ НА НАЗАРЕТ. ТОЗИ ФАКТ Е УКОР ЗА ТЕЗИ, КОИТО МИСЛЯТ, ЧЕ СА ЗАВИСИМИ ОТ МЕСТОЖИВЕЕНЕ, ОТ БЛАГОДЕНСТВИЕ ИЛИ ОТ УСПЕХ В ЖИВОТА, ЗА ДА ЖИВЕЯТ БЕЗГРЕШНО. НАПРОТИВ, ИЗКУШЕНИЯТА, БЕДНОСТТА И НЕЩАСТИЯТА СА ДИСЦИПЛИНА, НЕОБХОДИМА, ЗА ДА СЕ РАЗВИЯТ ЧИСТОТА И ТВЪРДОСТ НА ХАРАКТЕРА.

   ТОЙ БЕ НАЧАЛНИКЪТ НА НЕБЕТО И АНГЕЛИТЕ ИЗПЪЛНЯВАХА СЛОВОТО МУ С УДОВОЛСТВИЕ. СЕГА ОБАЧЕ БЕ СТАНАЛ ДОБРОВОЛНО СЛУГА, ЛЮБЕЩ И ПОСЛУШЕН СИН.

    НЕ ИЗПОЛЗВАШЕ БОЖЕСТВЕНАТА СИ СИЛА, ЗА ДА НАМАЛИ ТОВАРИТЕ СИ ИЛИ ДА ОБЛЕКЧИ ТРУДА СИ.

   ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА ИСУС БЕШЕ ПРИЛЕЖЕН И ПОСТОЯНЕН РАБОТНИК. ОЧАКВАШЕ МНОГО, ЗАТОВА И ПРЕДПРИЕМАШЕ МНОГО. КАТО ЗАПОЧНА СЛУЖБАТА СИ, ТОЙ КАЗА: “НИЕ ТРЯБВА ДА ВЪРШИМ ДЕЛАТА НА ТОЗИ, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ, ДОКЛЕ Е ДЕН; ИДЕ НОЩ, КОГАТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ” (ЙОАН 9:4). ИСУС НЕ ОТБЯГВАШЕ ГРИЖИТЕ И ОТГОВОРНОСТТА, КАКТО ВЪРШАТ МНОГО ТАКА НАРЕЧЕНИ НЕГОВИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ. ТАКИВА ХОРА СА СЛАБИ И НЕСПОСОБНИ, ЗАЩОТО СЕ ОПИТВАТ ДА ИЗБЯГНАТ ДИСЦИПЛИНАТА. ТЕ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВАТ ЦЕННИ И ДОБРИ ЧЕРТИ НА ХАРАКТЕРА, НО СА БЕЗСИЛНИ И ПОЧТИ БЕЗПОЛЕЗНИ, КОГАТО СЕ ПОЯВЯТ ТРУДНОСТИ. ПОЛОЖИТЕЛНОСТТА И ЕНЕРГИЯТА, СОЛИДНОСТТА И СИЛАТА НА ХАРАКТЕРА, ПРОЯВЕНИ ОТ ИСУС, ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИЯТ И В НАС ЧРЕЗ ДИСЦИПЛИНАТА, ПРЕЗ КОЯТО ТОЙ МИНА. И БЛАГОДАТТА, КОЯТО ТОЙ ПОЛУЧИ, ЩЕ БЪДЕ И НАША. ТАКА ИСУС СТАНА ПРИМЕР ЗА НАШИЯ ЖИВОТ, ВПОСЛЕДСТВИЕ И ЗА НЕБЕСНИЯ.

   ТОЙ НИКОГА НЕ СЕ ОТДАВАШЕ НА ЗЕМНИТЕ ГРИЖИ ДОТАМ, ЧЕ ДА НЕ МУ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА МИСЛИ И ЗА НЕБЕСНИТЕ НЕЩА.   ИСУС ЗА ТОВА ДОЙДЕ, ДА НИ ДАДЕ ПРИМЕР КАК ДА ЖИВЕЕМ ПЪЛНОЦЕННО.

"А БОГ НА ТВЪРДОСТТА И НА УТЕХАТА ДА ВИ ДАДЕ ЕДИНОМИСЛИЕ ПОМЕЖДУ ВИ ПО ПРИМЕРА НА ХРИСТА ИСУСА." РИМЛЯНИ 15:5