ОЩЕ ОТ ДЕТЕ ИСУС ДЕЙСТВАШЕ НЕЗАВИСИМО ОТ РАВИНСКИТЕ ЗАКОНИ. ПИСАНИЯТА НА СТАРИЯ ЗАВЕТ БЯХА НЕГОВИЯ ПОСТОЯНЕН ПРЕДМЕТ НА ИЗУЧАВАНЕ И ДУМИТЕ “ТАКА КАЗВА ГОСПОД” “ПИСАНО Е” БЯХА ВИНАГИ НА УСТАТА МУ.

   ХОРАТА СЕ БЯХА ОТКЛОНИЛИ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО И БЯХА ИЗДИГНАЛИ СВОИ ИЗМИСЛЕНИ ЧОВЕШКИ ОБИЧАИ, ПРЕДАНИЯ, ТРАДИЦИИ И ТЕОРИИ, КОИТО ИМ БЯХА СТАНАЛИ СТИЛ НА ЖИВОТ. СПАЗВАХА ЧОВЕШКИ ТРАДИЦИОННИ РИТУАЛИ, КОИТО НЯМАХА НИКАКВА СТОЙНОСТ. БОГОСЛУЖЕНИЕТО ИМ БЕШЕ ОБИКНОВЕН КРЪГ ОТ ЦЕРЕМОНИИ, КОИТО ГИ ПОВТАРЯХА ЕДНО И СЪЩО ПАПАГАЛСКИ. СВЕТИТЕ ИСТИНИ, КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА ПРЕДАВА, БЯХА СКРИТИ ОТ ПОКЛОННИЦИТЕ. ИСУС ВИДЯ, ЧЕ В СЛУЖБИТЕ, КОИТО СЕ  ИЗПЪЛНЯВАХА БЕЗ ВЯРА И НЯМАХА НИКАКВА СТОЙНОСТ, ХОРАТА НЕ НАМИРАХА МИР.

   КОГАТО ГО УКОРЯВАХА ЗА НЕГОВИТЕ СКРОМНИ НАВИЦИ, ОПРАВДАВАШЕ ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО. “ТАКА КАЗВА ГОСПОД”  “ПИСАНО Е” МАТЕЙ 4:1-10

   КАРАХА ГО ДА ПРИЕМЕ ЧОВЕШКИТЕ ТРАДИЦИИ И ПРЕДАНИЯ, УСТАНОВЕНИ ОТ ДРЕВНИТЕ РАВИНИ, НО ИСУС ГИ ПРОВЕРЯВАШЕ ЧРЕЗ АВТОРИТЕТА НА СВЯТОТО ПИСАНИЕ. БИ ПОСЛУШАЛ ВСЯКА ДУМА, ИЗЛЯЗЛА ОТ БОЖИЯТА  УСТА, НО НЕ БИ СЕ ПОДЧИНИЛ НА ЧОВЕШКИ ИЗМИСЛИЦИ, ТРАДИЦИИ, ПРЕДАНИЯ, БАСНИ И ЛЕГЕНДИ, КОИТО ГИ НЯМА В СВЕЩЕНОТО СВЯТО СЛОВО. ИСУС ИЗГЛЕЖДА ПОЗНАВАШЕ ПИСАНИЯТА ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ И ГИ ПРЕДСТАВЯШЕ В ИСТИНСКОТО ИМ ЗНАЧЕНИЕ. РАВИНИТЕ БЯХА ЗАСРАМЕНИ, ЧЕ ГИ ПОУЧАВА ЕДНО ДЕТЕ, КОЕТО НЕ Е БИЛО УЧЕНО И ОФОРМЕНО ПО ТЕХНИЯ КАЛЪП НА ЗНАНИЯ. ТВЪРДЯХА, ЧЕ СЛУЖБАТА ИМ Е ДА ОБЯСНЯВАТ ПИСАНИЯТА И ЧЕ ТОЙ ТРЯБВА ДА ПРИЕМА ТЕХНИТЕ ТЪЛКУВАНИЯ. БЯХА ВЪЗМУТЕНИ, ЧЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА ДУМИТЕ ИМ. ИСУС СЕ ЗАЩИТАВАШЕ “ТАКА КАЗВА ГОСПОД”  “ПИСАНО Е”

   “ПИСАНО Е”, ТОВА БЕШЕ НЕГОВИЯТ ОТГОВОР ЗА ВСЯКО ДЕЛО, КОЕТО СЕ ОТЛИЧАВАШЕ ОТ ОБИЧАИТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО. НО ВЛИЯНИЕТО НА РАВИНИТЕ ВГОРЧИ ЖИВОТА МУ. И ОЩЕ КАТО ЮНОША ТРЯБВАШЕ ДА НАУЧИ ТРУДНИЯ УРОК ДА ПРЕМЪЛЧАВА И ДА ПОНАСЯ ТЪРПЕЛИВО НЕПРАВДИТЕ И АТАКИТЕ НА ДЯВОЛА, КОЙТО ГО АТАКУВАШЕ ЧРЕЗ ХОРАТА.

   СТРИКТНОТО МУ ПОСЛУШАНИЕ КЪМ БОЖИЯ ЗАКОН ОСЪЖДАХА КАТО ИНАТ.

   ОБЩУВАЙКИ С ХОРАТА, НЕ ПИТАШЕ "ХОДИШ ЛИ НА ЦЪРКВА?", “В КАКВО ВЯРВАШ?”, “КЪМ КОЯ ЦЪРКВА ПРИНАДЛЕЖИШ?” ЦЕЛТА НА ИДВАНЕТО МУ БЕ, ДА ПОКАЖЕ КОЯ Е ИСТИНАТА И КЪДЕ МОГАТ ДА Я НАМЕРЯТ. УПРАЖНЯВАШЕ СВОЯТА БЛАГОТВОРНА СИЛА В ПОЛЗА НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ НУЖДАЕХА ОТ ПОМОЩ. ВМЕСТО ДА СЕ УЕДИНИ В КИЛИЯ НА ОТШЕЛНИК, ЗА ДА ПОКАЖЕ СВОЯ НЕБЕСЕН ХАРАКТЕР, ИСУС БЕ МЕЖДУ ХОРАТА И РАБОТЕШЕ УСЪРДНО ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

   ИСУС ПОКАЗА, ЧЕ РЕЛИГИЯТА ИЗКЛЮЧВА ЕГОИЗМА И ЧЕ ТЯХНАТА БОЛЕЗНЕНА ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС БЕШЕ ДАЛЕЧЕ ОТ ИСТИНСКАТА НАБОЖНОСТ.

   ОБВИНЯВАХА ГО, ЧЕ СЕ СМЯТА ЗА ПО-УМЕН И ПО-ГОРЕН ОТ ТЯХ И ГО УКОРЯВАХА, ЧЕ СЕ ПОСТАВЯ НАД ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ, СВЕЩЕНИЦИ И УПРАВИТЕЛИ НА НАРОДА. ЧЕСТО СЕ ОПИТВАХА ДА ГО СПЛАШАТ, НО ИСУС ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ИМА ЗА СВОЙ ВОДАЧ ПИСАНИЯТА. ИСУС СЕ ЗАЩИТАВАШЕ “ТАКА КАЗВА ГОСПОД” “ПИСАНО Е” НЕ МОЖЕХА ДА СИ ОБЯСНЯТ ПОВЕДЕНИЕТО МУ. ВИЖДАХА В НЕГО ГОЛЕМИ ПРОТИВОРЕЧИЯ. БЕШЕ БОЖИ СИН И ВСЕ ПАК - ЕДНО БЕЗПОМОЩНО ДЕТЕ. БЕ СЪЗДАТЕЛ НА СВЕТОВЕТЕ, ПРИТЕЖАВАШЕ И ЗЕМЯТА, А ВЪПРЕКИ ТОВА ЖИВОТЪТ МУ БЕ БЕЛЯЗАН С ПРЕЗРЕНИЕ И БЕДНОСТ НА ВСЯКА СТЪПКА. ТОЙ ПРОЯВЯВАШЕ ДОСТОЙНСТВО И ИНДИВИДУАЛНОСТ, НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ ОТ ЗЕМНАТА ГОРДОСТ И ЛИЦЕМЕРИЕ. НЕ СЕ БОРЕШЕ ЗА СВЕТСКО ВЕЛИЧИЕ И БЕШЕ ДОВОЛЕН ДОРИ ОТ НАЙ-НИСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ. ТОВА ЯДОСВАШЕ БРАТЯТА МУ. ТЕ НЕ МОЖЕХА ДА СИ ОБЯСНЯТ НЕГОВОТО ПОВЕДЕНИЕ, ПОСТОЯННОТО СПОКОЙСТВИЕ ПРИ ИЗПИТАНИЯ И ХУЛЕНИЯ ОТ СТРАНА НА СВЕЩЕНИЦИТЕ И ФАРИСЕИТЕ. НЕ ЗНАЕХА, ЧЕ “БОГАТ КАТО БЕ, ЗА НАС СТАНА СИРОМАХ, ЗА ДА СЕ ОБОГАТИМ НИЕ ЧРЕЗ НЕГОВАТА СИРОМАШИЯ”2 КОРИНТЯНИ 8:9  НЕ МОЖЕХА ДА РАЗБЕРАТ ТАЙНАТА НА МИСИЯТА МУ ПОДОБНО НА ПРИЯТЕЛИТЕ НА ЙОВ, КОИТО НЕ МОЖАХА ДА РАЗБЕРАТ НЕГОВОТО УНИЖЕНИЕ И СТРАДАНИЕ, ЗАЩО ЙОВ ОТ НАЙ-БОГАТИЯ СТАНА НАЙ-БЕДНИЯ, НАЙ-ПРЕЗРЕНИЯ ОТ ВСИЧКИ И НАЙ-ВЕЧЕ ОТ БЛИЗКИТЕ МУ.

   ИСУС БЕШЕ ПОГРЕШНО РАЗБИРАН ОТ БРАТЯТА СИ, ЗАЩОТО НЕ ПОЖЕЛА ДА БЪДЕ КАТО ТЯХ. НЕГОВИЯТ ИДЕАЛ, МИСЛИ И ПОВЕДЕНИЕ НЕ БЕШЕ КАТО ТЕХНИЯ. КАТО ГЛЕДАХА НА ХОРАТА, ТЕ СЕ БЯХА ОТКЛОНИЛИ ОТ БОГА И НЯМАХА НЕГОВАТА СИЛА В СВОЯ ЖИВОТ. ФОРМАЛНАТА ЧОВЕШКА РЕЛИГИЯ, КОЯТО СПАЗВАХА, НЕ МОЖЕШЕ ДА ПРЕОБРАЗИ ХАРАКТЕРА ИМ И ДА ИМ ДАДЕ МИРА ЗА КОЙТО ТОЛКОВА МНОГО КОПНЕЕХА. "ПЛАЩАХА “ДЕСЯТЪК ОТ ГЬОЗУМА, АНАСОНА И КИМИОНА”, НО БЯХА ПРОПУСНАЛИ “ПО-ВАЖНИТЕ НЕЩА НА ЗАКОНА - “ТАКА КАЗВА ГОСПОД”  “ПИСАНО Е” "ПРАВОСЪДИЕТО, МИЛОСТТА И ВЕРНОСТТА” (МАТЕЙ 23:23). ПРИМЕРЪТ НА ИСУС ГИ ДРАЗНЕШЕ ПОСТОЯННО. ТЕ НЕ ЗНАЕХА, ЧЕ КОГАТО СЕ ОТХВЪРЛИ “ТАКА КАЗВА ГОСПОД” “ПИСАНО Е” ПРАЗНО МЯСТО НЯМА, ВЕДНАГА СЕ НАНАСЯ НА ТОВА ПРАЗНО МЯСТО ДЯВОЛА И ВЕДНАГА ЗАВЛАДЯВА ТЯЛОТО И ДУШАТА НА ЧОВЕКА, КОЙТО Е ОТКАЗВАЛ МНОГОКРАТНО ИСТИНАТА. ИСУС МРАЗЕШЕ САМО ЕДНО НЕЩО НА СВЕТА - ГРЕХА. ПРИ ВСЯКА ЛОША ПОСТЪПКА ИЗПИТВАШЕ МЪКА И ТОВА НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ СКРИЕ. ЯВЕН БЕ КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ ФОРМАЛИСТИТЕ, ЧИЯТО ВЪНШНА СВЯТОСТ ПРИКРИВАШЕ ЛЮБОВТА КЪМ ГРЕХА, И ХАРАКТЕРА, КОЙТО ВИНАГИ ПОСТАВЯШЕ НА ПЪРВО МЯСТО БОЖИЯТА СЛАВА. ТЪЙ КАТО ЖИВОТЪТ НА ИСУС ОСЪЖДАШЕ ЗЛОТО, ПРОТИВ НЕГО СЕ ПОЯВИ НЕСЪГЛАСИЕ И У ДОМА, И НАВЪН. ТЪМНИНАТА (ДЯВОЛА) НЕ МОЖЕШЕ ДА ПОНАСЯ СВЕТЛИНАТА (ИСУС). НЕСЕБЕЛЮБИЕТО И БЛАГОЧЕСТИЕТО МУ БЯХА МРАЗЕНИ И ПОДИГРАВАНИ. ТЪРПЕЛИВОСТТА И ЛЮБЕЗНОСТТА МУ БЯХА НАРИЧАНИ СТРАХЛИВОСТ.

   АКО БЕ ОТГОВОРИЛ С ПРИБЪРЗАНА ДУМА ИЛИ ПОГЛЕД, АКО СЕ СЪГЛАСЕШЕ С БРАТЯТА СИ ДОРИ САМО В ЕДНА ЛОША ПОСТЪПКА, НЕ БИ БИЛ СЪВЪРШЕН ПРИМЕР. ТАКА НЯМАШЕ ДА ИЗПЪЛНИ ПЛАНА ЗА НАШЕТО ИЗКУПЛЕНИЕ. АКО ИСУС САМО БЕ ПРИЗНАЛ, ЧЕ ГРЕХЪТ МОЖЕ ДА ИМА НЯКАКВО ИЗВИНЕНИЕ, САТАНА ЩЕШЕ ДА ТЪРЖЕСТВУВА И СВЕТЪТ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ЗАГУБЕН. ЕТО ЗАЩО ДЯВОЛА СЕ СТАРАЕШЕ ДА ИЗПЪЛНИ ЖИВОТА МУ С ВСЯКАКВИ НЕЧОВЕШКИ ИЗПИТАНИЯ, ЗА ДА ГО ДОВЕДЕ ДО СЪГРЕШАВАНЕ.

   НО ЗА ВСЯКО ИЗКУШЕНИЕ ИСУС ИМАШЕ ЕДИН ОТГОВОР: “ТАКА КАЗВА ГОСПОД”  “ПИСАНО Е” 

   ЧЕСТО БЕ ОБВИНЯВАН В СТРАХЛИВОСТ, ЗАЩОТО ОТКАЗВАШЕ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ТЯХ В НЯКОИ ЗАБРАНЕНИ ДЕЛА. НО ОТГОВОРЪТ МУ БЕШЕ: “ТАКА КАЗВА ГОСПОД”  “ПИСАНО Е”  “ЕТО, СТРАХ ОТ ГОСПОДА, ТОВА Е МЪДРОСТ И ОТДАЛЕЧАВАНЕ ОТ ЗЛОТО, ТОВА Е РАЗУМ” (ЙОВ 28:28).

   ИМАШЕ ХОРА, КОИТО ИСКАХА ДА ОБЩУВАТ С ИСУС, ЧУВСТВАЙКИ СПОКОЙСТВИЕ И МИР В ПРИСЪСТВИЕТО МУ, НО МНОЗИНА ГО ИЗБЯГВАХА, ЗАЩОТО БЕЗУПРЕЧНИЯТ МУ ЖИВОТ ГИ ИЗОБЛИЧАВАШЕ. НАРИЧАХА ГО ТЕСНОГРЪД, СТРАХЛИВ И ОГРАНИЧЕН. КОГАТО ГО ПОПИТАХА ЗАЩО НЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ЛУДОРИИТЕ НА МЛАДЕЖИТЕ ОТ НАЗАРЕТ, ИСУС КАЗВАШЕ: “ТАКА КАЗВА ГОСПОД”  “ПИСАНО Е”:

   ИСУС НЕ СПОРЕШЕ ЗА СВОИТЕ ПРАВА. ЧЕСТО РАБОТАТА МУ БИВАШЕ НЕНУЖНО СУРОВА, ЗАЩОТО БЕ УСЛУЖЛИВ И НЕ СЕ ОПЛАКВАШЕ. ВЪПРЕКИ ТОВА УСПЯВАШЕ ДА Я СВЪРШИ И НЕ СЕ ОБЕЗКУРАЖАВАШЕ. ЖИВЕЕШЕ НАД ТЕЗИ ТРУДНОСТИ, СЯКАШ В СВЕТЛИНАТА НА БОЖИЕТО ЛИЦЕ. НЕ СИ ОТМЪЩАВАШЕ, КОГАТО СЕ ОТНАСЯХА ГРУБО С НЕГО, НО ПОНАСЯШЕ УДАРА ТЪРПЕЛИВО, ЗАЩОТО ЗНАЕШЕ, ЗАЩО Е ДОШЪЛ НА ТАЗИ БОЛНА ПОКВАРЕНА ПЛАНЕТА. МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕШЕ, ЧЕ БОРБАТА МУ НЕ Е СРЕЩУ ХОРАТА, КОИТО СА ЗАВЛАДЕНИ ОТ ДЯВОЛА И НЕГОВИТЕ ДЕМОНИ, А Е НАПРАВО ОТ ДЯВОЛА, КОЙТО ИСКА ДА ГО НАКАРА ДА СЪГРЕШИ.

   ОТНОВО И ОТНОВО ГО ПИТАХА: “ЗАЩО ПОЗВОЛЯВАШ БРАТЯТА ТИ ДА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ТЕБЕ ТАКА ПРЕЗРИТЕЛНО?” ИСУС СЕ ЗАЩИТАВАШЕ “ТАКА КАЗВА ГОСПОД”  “ПИСАНО Е”:

   НЕЗЛОБИВ И НЕОПЕТНЕН, ИСУС ХОДЕШЕ МЕЖДУ БЕЗРАЗСЪДНИТЕ, ГРУБИТЕ И НЕЛЮБЕЗНИТЕ; МЕЖДУ НЕСПРАВЕДЛИВИТЕ БИРНИЦИ; МЕЖДУ ЛЕКОМИСЛЕНИТЕ ПРАХОСНИЦИ; НЕПРАВЕДНИТЕ САМАРЯНИ, ВОЙНИЦИТЕ-ЕЗИЧНИЦИ, НЕДОДЯЛАНИТЕ СЕЛЯНИ И СМЕСЕНОТО МНОЖЕСТВО, ГЛУПАВИТЕ, НЕМОЩНИТЕ, ДОЛНИТЕ, ПРЕЗРЕНИТЕ.

   ПРОЗРЯ ЦЯЛАТА СУЕТА НА ЖИВОТА И С ПРИМЕРА СИ УЧЕШЕ, ЧЕ ВСЕКИ МИГ ОТ ВРЕМЕТО НОСИ ПОСЛЕДИЦИ С ВЕЧНА СТОЙНОСТ, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАН КАТО СКЪПО СЪКРОВИЩЕ ЗА СВЕТИ ЦЕЛИ.

   ЗНАЕШЕ, ЧЕ АКО ПРИНЦИПИТЕ И НАМЕРЕНИЯТА НА ЧОВЕШКАТА РАСА НЕ СЕ НОВОРОДЯТ И ПРОМЕНЯТ РЕШИТЕЛНО, ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ЗАГУБЕНО. ТОВА БЕШЕ БРЕМЕТО НА НЕГОВАТА ДУША И НИКОЙ НЕ МОЖЕШЕ ДА ПРЕЦЕНИ ТЕЖЕСТТА, КОЯТО ЛЕЖЕШЕ НА РАМЕНЕТЕ МУ. ИЗПЪЛНЕН С РЕШИТЕЛНОСТ, ИСУС ОСЪЩЕСТВИ ЦЕЛТА НА СВОЯ ЖИВОТ -ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА НА ХОРАТА.

   "В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО; И СЛОВОТО БЕШЕ У БОГА; И СЛОВОТО БЕ БОГ. ТО В НАЧАЛО БЕШЕ У БОГА. ВСИЧКО ТОВА ЧРЕЗ НЕГО СТАНА; И БЕЗ НЕГО НЕ Е СТАВАЛО НИЩО ОТ ТОВА, КОЕТО Е СТАНАЛО. В НЕГО БЕ ЖИВОТЪТ И ЖИВОТЪТ БЕ СВЕТЛИНА НА ЧОВЕЦИТЕ. И СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА; А ТЪМНИНАТА Я НЕ СХВАНА. ТОЙ БЕ В СВЕТА; И СВЕТЪТ ЧРЕЗ НЕГО СТАНА; НО СВЕТЪТ ГО НЕ ПОЗНА. У СВОИТЕ СИ ДОЙДЕ, НО СВОИТЕ МУ ГО НЕ ПРИЕХА. И СЛОВОТО СТАНА ПЛЪТ И ПРЕБИВАВАШЕ МЕЖДУ НАС; И ВИДЯХМЕ СЛАВАТА МУ, СЛАВА КАТО НА ЕДИНОРОДНИЯ ОТ ОТЦА, ПЪЛНО С БЛАГОДАТ И ИСТИНА."ЙОАН1:1-14