И ТОВА ЩЕ МИНЕ...

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ, ЕДИН БАЩА. ТОЙ БИЛ МНОГО БЛИЗЪК СЪС СИНА СИ. ДВАМАТА СИ ГОВОРЕЛИ ЗА ВСИЧКО, БАЩАТА МУ ДАВАЛ МЪДРИ СЪВЕТИ И ГО УЧЕЛ КАК ДА СЕ СПРАВЯ С ЖИВОТА.

ЕДИН ДЕН ОБАЧЕ, БАЩАТА СЕ РАЗБОЛЯЛ ТЕЖКО. УСЕЩАЙКИ, ЧЕ КРАЯТ МУ Е БЛИЗО, ПОВИКАЛ СИНА СИ И МУ КАЗАЛ:

- СИНЕ, АЗ СИ ОТИВАМ ОТ ТОЯ СВЯТ И ВЕЧЕ НЯМА ДА МОЖЕМ ДА СИ ГОВОРИМ И ДА СЕ СЪВЕТВАШ С МЕН, КАКТО ДОСЕГА. НО В ОНЗИ ГОЛЯМ ДЪРВЕН САНДЪК СЪМ ОСТАВИЛ ДВЕ КУТИИ ЗА ТЕБ – ЕДНАТА СИНЯ, А ДРУГАТА ЧЕРВЕНА. АКО СЕ СЛУЧИ ТАКА, ЧЕ В ЖИВОТА ТИ НЕЩАТА ТРЪГНАТ МНОГО НА ЗЛЕ, ОТВОРИ СИНЯТА КУТИЯ. А КОГАТО НЕЩАТА ТИ ТРЪГНАТ МНОГО НА ДОБРЕ - ОТВОРИ ЧЕРВЕНАТА КУТИЯ!

СКОРО СЛЕД ТОВА БАЩАТА ПОЧИНАЛ, ПОГРЕБАЛИ ГО.

НЕ СЕ МИНАЛО МНОГО ВРЕМЕ И РАБОТИТЕ НА СИНА НАИСТИНА ТРЪГНАЛИ МНОГО ЗЛЕ. ТОГАВА ТОЙ СИ СПОМНИЛ ЗА ДУМИТЕ НА БАЩА СИ, ОТИШЪЛ ДО САНДЪКА, ВЗЕЛ СИНЯТА КУТИЯ И Я ОТВОРИЛ.

А ТАМ ИМАЛО... ПАРЧЕ ПЕРГАМЕНТ, НА КОЕТО ПИШЕЛО:

СИНЕ И ТОВА ЩЕ МИНЕ!

И ДЕЙСТВИТЕЛНО, НЕ СЛЕД ДЪЛГО РАБОТИТЕ ПОСТЕПЕННО ПОТРЪГНАЛИ.

ВСИЧКО СЕ ОПРАВИЛО И СИНЪТ БИЛ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ. ЕДИН ДЕН ТОЙ ОТНОВО СИ СПОМНИЛ ЗА БАЩА СИ И ЗА ПОСЛЕДНИТЕ МУ ДУМИ. ОТИШЪЛ ПАК ДО ГОЛЕМИЯ ДЪРВЕН САНДЪК И ВЗЕЛ ОТТАМ ЧЕРВЕНАТА КУТИЯ. С ЛЮБОПИТСТВО НАДИГНАЛ КАПАКА И ВИДЯЛ, ЧЕ ВЪТРЕ В НЕЯ ИМА ПОДОБНО ПАРЧЕ ПЕРГАМЕНТ. РАЗГЪРНАЛ ГО И ПРОЧЕЛ НАПИСАНОТО:

"ИМА ВРЕМЕ ЗА ВСЯКО НЕЩО, И СРОК ЗА ВСЯКА РАБОТА ПОД НЕБЕТО:

ВРЕМЕ ЗА ПРЕГРЪЩАНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ПРЕГРЪЩАНЕТО;

ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ КАМЪНИ, И ВРЕМЕ ЗА СЪБИРАНЕ КАМЪНИ;

ВРЕМЕ ЗА НАСАЖДАНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НАСАДЕНОТО;

ВРЕМЕ ЗА УБИВАНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕ;

ВРЕМЕ ЗА МЪЛЧАНИЕ, И ВРЕМЕ ЗА ГОВОРЕНЕ;

ВРЕМЕ ЗА ЖАЛЕЕНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ЛИКУВАНЕ;

ВРЕМЕ ЗА ТЪРСЕНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ИЗГУБВАНЕ;

ВРЕМЕ ЗА РАЖДАНЕ, И ВРЕМЕ ЗА УМИРАНЕ;

ВРЕМЕ ЗА СЪБАРЯНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ГРАДЕНЕ;

ВРЕМЕ ЗА РАЗДИРАНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ШИЕНЕ;

ВРЕМЕ ЗА ПАЗЕНЕ, И ВРЕМЕ ЗА ХВЪРЛЯНЕ;

ВРЕМЕ ЗА ОБИЧАНЕ И ВРЕМЕ ЗА МРАЗЕНЕ;

ВРЕМЕ ЗА ПЛАЧЕНЕ, И ВРЕМЕ ЗА СМЕЕНЕ;

ВРЕМЕ ЗА ВОЙНА, И ВРЕМЕ ЗА МИР.

ТОЙ Е НАПРАВИЛ ВСЯКО НЕЩО ХУБАВО НА ВРЕМЕТО МУ; ПОЛОЖИЛ Е И ВЕЧНОСТТА В ТЯХНОТО СЪРЦЕ, БЕЗ ОБАЧЕ ДА МОЖЕ ЧОВЕК ДА ИЗДИРИ ОТНАЧАЛО ДО КРАЙ ДЕЛОТО, КОЕТО Е НАПРАВИЛ БОГ.

ПОЗНАХ, ЧЕ ВСИЧКО ЩО ПРАВИ БОГ ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНО; НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПРИТУРИ НА НЕГО, НИТО ДА СЕ ОТНЕМЕ ОТ НЕГО; И БОГ Е НАПРАВИЛ ТОВА, ЗА ДА СЕ БОЯТ ЧОВЕЦИТЕ ОТ НЕГО." ЕКЛИСИАСТ 3:1-14