Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2021 10:49 - СТУДЕНТЪТ И УЧЕНИЯТ
Автор: kraszah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 294 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СТУДЕНТЪТ И УЧЕНИЯТ

Д-р. Ролф Байрон - главен хирург по тумори и управител на раковата болница „Град на надежда“ - Лос Анджелос.

"Най-сложния орган в човешкото тяло е мозъка.

Състои се от 100 000 000 000 нервни клетки.

Дължината на връзките между тях е   300 000 000 000 км.

Ако човек се опита да възпроизведе мозъка, то големината на всяка клетка ще е с размерите на апартамент.

А големината на мозъка - колкото голяма планина и за да го задвижим ще е необходима атомна електроцентрала.

А всичко това го имаме в главата си и се задвижва от приблизително около 7г гликоза и 1,5 волта!!!" „Погледнете на устройството на вашите тела. Вие имате 30 трилиона (30,000,000,000,000) клетки. Всяка клетка има 10,000 химически реакции, които не престават... Тук се изисква повече вяра да вярвате, че това тяло така се е случило, отколкото да вярвате в разумен Създател. Един милион маймуни, чукайки на милион пишещи машини, за един милиард години не биха произвели, нито една смислена страница. Ние оставаме поразени от това, което Бог е направил за нас чрез Исус Христос. Той е дошъл на земята да стане наш Спасител - да умре за нашите грехове и да ни върне обратно при Него. Един ден ние колебливо, но определено Го поканваме в нашия живот. Най-важното значително нещо е: да чувстваме реалността на Бога.“

    "Един Бог носиш в себе си, нещастнико, и не знаеш това. Той е в теб самия, а ти не забелязваш и го омърсяваш и петниш с нечестиви  мисли, подбуди и лоши дела." Епиктет.

"Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това. Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях."Пс 139:13-16

"Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме? Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел"Йов10:8-11

Изучаващите Библията знаят, че Христовото Божие слово не противоречи на науката.

   „Наука без религия е сиромашка. Религия без наука е сляпа“ - твърди Алберт Айнщайн.

Но колко радостно трябва да креп­не нашата духовна смелост, колко трябва да са насърчени вярващи­те, знаейки, че заедно с тях, скромните труженици на вярата, крачат и най-видните представители на истинския човешки прогрес.

   Било прекрасен октомврийски ден на 1890 г. От една от мал­ките гари на жп линия Лион-Париж се качили в бързия влак двама пътници: белобрад старец на около 65 години с приятно лице и спокойни очи и 25-годишен, висок, строен младеж с енергичен из­раз на лицето и живи черни очи. Двамата се настанили в едно и също купе и седнали един срещу друг. Скоро се завързал разговор. Младият човек на име Гастон Леру разказал, че току-що завършва естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в инс­титута на прочутия професор Луи Пастьор, много уважаван и почитан от него.

   -Най-искрено се радвам за вас, ученолюбиви господине - свет­нали топло очите на стареца.

   -Науката, която сте избрали ще ви представи много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Тво­реца, Създателя на видимото и невидимото.

Изненадан, младежът свил вежди и отговорил хладно:

    -Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога и Библията. Аз поне, докато следвах, никога не съм имал нужда от религия, молитва, Бог и Библия. Старецът бил неприятно засегнат, но отговорил спокойно:

    -О, за себе си вие сте прав, съвършено прав и сте със свободна воля да мислите, както вие прецените. И не са малко интелектуалците като вас. Но чистата наука...

    -Съжалявам - прекъснал го младежът, но не съм съгласен с вас. Вие просто си губите времето с тази наука, която бавно и сигурно отживява. Говорите за наука, която отдавна си е изпяла песента и е загубила значението си. Времената са променени. Днес ние летим напред, без да имаме каквато и да било нужда от Бог или подобни предразсъдъци.

    -Доволен от себе си младежът гордо запалил цигара и усърдно засмукал отровния дим, без да се интересува дали пречи и да попита може ли да запаля. Старецът разбрал, че е безполезно да разго­варя с този млад, горд и самонадеян учен. Въздъхнал, извадил от чантата си малка Библия и благоговейно се задълбочил в четене. Наблюдавайки го през облаците тютюнев дим, младежът с презрение мислел за то­зи старец - пенсионер, учител или чиновник, типичен представи­тел на едно поколение, което скоро ще изчезне от лицето на земя­та.

    -Времето летяло неусетно. Младежът изпушил доста цигари, а старецът прочел доста страници от святата Книга. Скоро вла­кът спрял на парижката гара. Докато младежът се занимавал с куфарите си, старецът му подал визитната си картичка и любез­но му казал:

-Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда с нещо полезен - и изчезнал сред навалицата.

    -Когато младежът най-после хвърлил небрежен поглед върху картичката, прочел с голяма изненада: професор Луи Пастьор. Ед­ва тогава си спомнил, че това лице наистина му било познато, много пъти го бил виждал на снимка. Сега бил не само огорчен от непоч­теното си държание към своя бъдещ професор, но бил и озадачен от факта, че този световно известен учен, така почитан и уважаван от него, истински корифей на положителната наука, се оказва смирен вярващ.

    -Пастьор имал много ученици по целия свят. Много от тях били отначало горди и самонадеяни безбожници, но истинската наука ги направила вяр­ващи християни. Един от тях е и Гастон Леру, който от горд и самонадеян учен, станал скромен служител на науката, смирен син на не­бесния Отец.

    Луи Пастьор химик и биолог. Роден: 27 декември 1822 г. Починал: 28 септември 1895 г. (73 г.) Френски химик и един от основоположниците на микробиологията. "Науката приближава човека до Бога."

"Блажен е оня, който носи в себе си един Бог, един идеал на красота, и който им служи: идеалът на изкуството, идеалът на науката, идеалът на отечеството, идеалът на добродетелите на Евангелието." (негови думи, издълбани на паметника му)

"Какво има над звездите? Небе. Над него? Ново, друго небе. Ако речем време, пространство, величини без измерения, стига ли? Това не задоволява. Когато тази мисъл завладее човека, то не му остава нищо друго, освен да падне на колене в безмълвие пред Създателя на всичко." (Из речта на Луи Пастьор произнесена на 27.04.1862 г., когато го приемат за член на Френската академия на науките)

   "Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца." Филипяни 2:5-11

    Не се бой от твоя Бог, бой се от себе си. Самият ти си творец на благата си и причина за бедите си. Адът и раят са в собствената ти душа, ти сам се осъждаш, а не Бог. С. Марешал.

   Безбожниците всъщност вярват във всичко, само че наопаки. А. Стриндберг

   Светът е бил сътворен в името на Христа, за да бъде подобен на Христа, на този образ на Космоса в личностен облик. Христос е проникнал в творението, за да го върне при Твореца, за да обожестви човешката природа, божествена по идея на твореца, но станала греховна след откъсване то си от Него. Н. Бердяев.



Тагове:   исус,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kraszah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1058181
Постинги: 1101
Коментари: 19
Гласове: 698
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031