ЕКЛИСИАСТ 7:20

   ♦САУЛ ЗНАЕШЕ БОЖИЯ ЗАКОН, НО НЕ МОЖА ДА ГО ИЗПЪЛНИ, НАРУШИ ВСИЧКИТЕ ЗАПОВЕДИ, ОТ ПЪРВАТА ДО ДЕСЕТАТА. ПОКАЗА, ЧЕ НЕ МУ ЛИПСВАТ ЧОВЕШКИ СЛАБОСТИ И НЕСЪВЪРШЕНСТВА. НО В ТРУДНОСТИТЕ, КОИТО ГО СПОЛЕТЯХА, ПОКАЗА ИСТИНСКИЯТ СИ ХАРАКТЕР. СОБСТВЕНОТО  МУ ПОВЕДЕНИЕ УБЕДИ НАРОДА, ЧЕ ЦАРСКАТА ЧЕСТ И АВТОРИТЕТ СА МУ ПО-СКЪПИ ОТ СПРАВЕДЛИВОСТТА, МИЛОСТТА ИЛИ ЧОВЕКОЛЮБИЕТО; БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ НУЖДИТЕ НА НАРОДА, ЖЕЛАНИЕ ЗА СЕБЕВЪЗВИШАВАНЕ, ТЪРСЕШЕ ЛИЧНАТА СИ ИЗГОДА, НЕПРЕКЪСНАТО НЕДОВОЛЕН, УГРИЗЕНИЕ НА СЪВЕСТТА, ПРОЯВИ СЪМНЕНИЕ, НЕСПРАВЕДЛИВ,  НЕБЛАГОДАРЕН, ПОДОЗРИТЕЛЕН, АМБИЦИОЗЕН, НЕТЪРПЕЛИВ, НЕДОВЕРЧИВ, НЕСПОКОЕН, СЛАБА ВЯРА, СЕБЕЛЮБИВ, СВОЕВОЛЕН, НЕОПРАВЕН, ЗАВИСТЛИВ, ИЗМАМНИК, НЕИСКРЕН, ПРЕДАТЕЛ, НЕУВЕРЕН, ПОКВАРЕН, НЕЧЕСТЕН, СТРАХЛИВ, ЛАСКАТЕЛ, ФАЛШИВ, КОВАРЕН, ИЗРОДЕН, СМЕШЕН, ДЪРЗЪК, ОМРАЗА,  ЛЪЖЕЦ, ЖАЛЪК, ЛУКАВ, ПОДЪЛ, ОКАЯН, ГУЗЕН, СЛАБ, БУЕН, ГОРД, ЗЪЛ, 

   ИЗРАИЛ СЕ УПРАВЛЯВАШЕ ОТ ИМЕТО И ЧРЕЗ АВТОРИТЕТА НА БОГА. ГОСПОД ПРЕДВИДИ, ЧЕ ИЗРАИЛ ЩЕШЕ ДА ПОЖЕЛАЕ ЦАР, НО НЕ СЕ СЪГЛАСИ ДА ПРОМЕНИ ПРИНЦИПИТЕ, ВЪРХУ КОИТО БЕ ОСНОВАНА ДЪРЖАВАТА. ЦАРЯТ БИВАШЕ НАМЕСТНИК НА ВСЕВИШНИЯ. БОГ ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТ КАТО ГЛАВА НА НАРОДА, А ЗАКОНЪТ МУ - ДА СЕ ПРИЛАГА КАТО ВЪРХОВЕН ЗАКОН НА СТРАНАТА.

   НАРОДЪТ ПРИЕ МНОГО ОТ ОБИЧАИТЕ НА ЕЗИЧЕСКИТЕ СИ СЪСЕДИ И ТАКА ПОЖЕРТВА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН СВОЯ ОСОБЕН СВЯТ ХАРАКТЕР. ПОСТЕПЕННО ЗАГУБИ ПОЧИТТА СИ КЪМ БОГА И ПРЕСТАНА ДА ОЦЕНЯВА ЧЕСТТА ДА БЪДЕ НЕГОВ ИЗБРАН НАРОД. ИЗРАИЛТЯНИТЕ БЯХА ПРИВЛЕЧЕНИ ОТ ВЪНШНАТА ПОМПОЗНОСТ И ПОКАЗ НА ЕЗИЧЕСКИТЕ МОНАРСИ И СОБСТВЕНАТА ИМ ПРОСТОТА ИМ ОМРЪЗНА. МЕЖДУ ПЛЕМЕНАТА ВЪЗНИКНАХА РЕВНОСТ И ОМРАЗА. ОТСЛАБВАХА ГИ ВЪТРЕШНИ НЕСЪГЛАСИЯ. ПОСТОЯННО ИЗЛОЖЕН НА НАШЕСТВИЕ ОТ ЕЗИЧЕСКИТЕ СИ ВРАГОВЕ, НАРОДЪТ СТИГНА ДОТАМ ДА ВЯРВА, ЧЕ ЗА ДА ПОДДЪРЖА ПОЛОЖЕНИЕТО СИ СРЕД НАРОДИТЕ, ТРЯБВА ДА ОБЕДИНИ ПЛЕМЕНАТА СИ ПОД ЕДНО СИЛНО ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ. ОТСТЪПИЛИ ОТ ПОСЛУШАНИЕТО КЪМ БОЖИЯ ЗАКОН, ЛЮДЕТЕ ПОЖЕЛАХА ДА СЕ ОСВОБОДЯТ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ СИ МОНАРХ И ТАКА ИСКАНЕТО ИМ ЗА ЦАР СЕ РАЗПРОСТРАНИ ИЗ ЦЕЛИЯ ИЗРАИЛ.

   ОТ ДНИТЕ НА ИСУС НАВИЕВ УПРАВЛЕНИЕТО НИКОГА НЕ БЕ ВОДЕНО ТАКА МЪДРО И УСПЕШНО, КАКТО ЧРЕЗ СЛУЖБАТА НА САМУИЛ. БОЖЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЕН ЗА ТРОЙНАТА СЛУЖБА НА СЪДИЯ, ПРОРОК И СВЕЩЕНИК, ТОЙ РАБОТЕШЕ С НЕУМОРНА И НЕСЕБЕЛЮБИВА РЕВНОСТ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА НАРОДА СИ, ПРОЦЪФТЯВАЩ ПОД НЕГОВОТО РЪКОВОДСТВО. НО С НАПРЕДВАНЕТО НА ВЪЗРАСТТА СИ ПРОРОКЪТ БЕ ПРИНУДЕН ДА СПОДЕЛИ С ДРУГИ ГРИЖИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО И ПОСОЧИ ЗА СВОИ ПОМОЩНИЦИ СИНОВЕТЕ СИ. САМУИЛ НАЗНАЧИ НА СЛУЖБА СИНОВЕТЕ СИ С ПЪЛНОТО ОДОБРЕНИЕ НА НАРОДА, НО ТЕ НЕ СЕ ОКАЗАХА ДОСТОЙНИ ЗА БАЩИНИЯ ИЗБОР. НЕЧЕСТИЕТО НА ТЕЗИ СЪДИИ ПРИЧИНИ ГОЛЯМО НЕДОВОЛСТВО. ТО БЕ ИЗПОЛЗВАНО ЗА ПРЕТЕКСТ ДА СЕ УСКОРИ ПРОМЯНАТА, КОЯТО ОТДАВНА БЕ ТАЙНО ЖЕЛАНА. “...ВСИЧКИТЕ ИЗРАИЛЕВИ СТАРЕЙШИНИ СЕ СЪБРАХА, ТА ДОЙДОХА ПРИ САМУИЛА В РАМА И МУ РЕКОХА: “ЕТО, ТИ ОСТАРЯ И СИНОВЕТЕ ТИ НЕ ХОДЯТ В ТВОИТЕ ПЪТИЩА. ПОСТАВИ НИ, ПРОЧЕЕ, ЦАР, КОЙТО ДА НИ СЪДИ, КАКТО Е У ВСИЧКИТЕ НАРОДИ” САМУИЛ РАЗБРА, ЧЕ ИСТИНСКИТЕ ИМ ПОДБУДИ БЯХА НЕДОВОЛСТВОТО И ГОРДОСТТА И ЧЕ ИСКАНЕТО ИМ БЕ РЕЗУЛТАТ ОТ СВОЕВОЛНО И РЕШИТЕЛНО НАМЕРЕНИЕ. ТОЙ ОБАЧЕ НЕ РАЗКРИ ЧУВСТВАТА СИ, НЕ ИЗГОВОРИ НИКАКЪВ УКОР, А ПРЕДСТАВИ ВЪПРОСА В МОЛИТВА ПРЕД ГОСПОДА И ПОТЪРСИ СЪВЕТ ЕДИНСТВЕНО ОТ НЕГО. И ГОСПОД КАЗА НА САМУИЛ:

   “ПОСЛУШАЙ ГЛАСА НА ЛЮДЕТЕ ЗА ВСИЧКО, ЩО ТИ ГОВОРЯТ, ЗАЩОТО НЕ ОТХВЪРЛИХА ТЕБЕ, НО МЕНЕ ОТХВЪРЛИХА, ЗА ДА НЕ ЦАРУВАМ НАД ТЯХ."

   ИЗРАИЛТЯНИТЕ ПРОЯВИХА НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ АВТОРИТЕТА НА БОГА, КОЙТО БЕ ОПРЕДЕЛИЛ УПРАВИТЕЛИТЕ НА НАРОДА СИ. НО С ОТСТЪПВАНЕТО СИ ОТ БОЖИЯ ЗАКОН ЕВРЕИТЕ НЕ МОЖАХА ДА СТАНАТ ТАКЪВ НАРОД, КАКЪВТО БОГ ЖЕЛАЕШЕ ДА ГИ НАПРАВИ. ТОГАВА ОТДАДОХА НА БОЖИЕТО УПРАВЛЕНИЕ ВСИЧКИТЕ ЗЛИНИ - РЕЗУЛТАТ ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ГРЯХ И БЕЗРАЗСЪДНОСТ. ТАКА НАПЪЛНО ГИ БЕ ОСЛЕПИЛ ГРЕХЪТ.

   ЧРЕЗ ПРОРОЦИТЕ СИ БОГ БЕ ПРЕДСКАЗАЛ, ЧЕ ИЗРАИЛ ЩЕ БЪДЕ УПРАВЛЯВАН ОТ ЦАР, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВАШЕ, ЧЕ ТОЙ СМЯТА ТАЗИ ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ ЗА НАЙ-ДОБРАТА ИЛИ ЧЕ ОТГОВАРЯ НА ВОЛЯТА МУ. ТОЙ ДОПУСНА НАРОДЪТ ДА СЛЕДВА СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР, ЗАЩОТО ОТКАЗА ДА БЪДЕ ВОДЕН ОТ НЕГОВИЯ СЪВЕТ.

   "ОСИЯ ЗАЯВИ, ЧЕ БОГ ИМ Е ДАЛ ЦАР В ГНЕВА СИ" (ОСИЯ 13:11).

   КОГАТО ХОРАТА ИЗБИРАТ ДА ВЪРВЯТ ПО СОБСТВЕНИТЕ СИ ПЪТИЩА, БЕЗ ДА ТЪРСЯТ СЪВЕТ ОТ БОГА, ИЛИ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ОТКРИТАТА МУ ВОЛЯ, ТОЙ ЧЕСТО ИЗПЪЛНЯВА ЖЕЛАНИЯТА ИМ, ЗА ДА ОСЪЗНАЯТ ЧРЕЗ ПОСЛЕДВАЛИЯ ГОРЧИВ ОПИТ БЕЗРАЗСЪДСТВОТО СИ И ДА СЕ ПОКАЯТ ЗА ГРЕХА СИ. ЧОВЕШКАТА ГОРДОСТ И МЪДРОСТ ЩЕ СЕ ОКАЖАТ ОПАСЕН ВОДАЧ. НАКРАЯ ЩЕ СЕ ОТКРИЕ, ЧЕ ПРОТИВНИТЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ ЖЕЛАНИЯ НА СЪРЦЕТО СА ПО-СКОРО ПРОКЛЯТИЕ, ОТКОЛКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ.

   БОГ ЖЕЛАЕШЕ НАРОДЪТ МУ ДА ПРИЗНАВА ЕДИНСТВЕНО НЕГО КАТО СВОЙ ЗАКОНОДАТЕЛ И ИЗТОЧНИК НА СИЛА. ЧУВСТВАЙКИ ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ БОГА, ИЗРАИЛТЯНИТЕ ЩЯХА ПОСТОЯННО ДА БЪДАТ ПРИВЛИЧАНИ КЪМ НЕГО. ТЕ БИХА СЕ ИЗДИГНАЛИ И ОБЛАГОРОДИЛИ, КАКТО ИЗИСКВАШЕ ВИСОКАТА ЧЕСТ, КЪМ КОЯТО БЯХА ПРИЗВАНИ - ДА БЪДАТ НЕГОВ ИЗБРАН НАРОД. НО АКО НА ТРОНА СЕ ПОСТАВЕШЕ ЧОВЕК, УМОВЕТЕ НА НАРОДА ЩЯХА ДА СЕ ОТКЛОНЯТ ОТ БОГА.

ИЗРАИЛ ЩЕШЕ ДА СЕ ДОВЕРЯВА ПОВЕЧЕ НА ЧОВЕШКА СИЛА, ОТКОЛКОТО НА БОЖЕСТВЕНАТА, А ГРЕШКИТЕ НА ЦАРЕТЕ МУ ЩЯХА ДА ГО ПОДВЕДАТ КЪМ ГРЯХ И ДА ГО ОТДЕЛЯТ ОТ БОГА.

  САМУИЛ БЕ ПОСЪВЕТВАН ДА ИЗПЪЛНИ МОЛБАТА НА НАРОДА, НО ДА ГО ПРЕДУПРЕДИ ЗА БОЖИЕТО НЕОДОБРЕНИЕ, КАТО ОПОВЕСТИ КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО МУ. ЦАРЯТ ИМ ЩЕШЕ ДА НАПОДОБЯВА ПОКАЗНОСТТА И РАЗКОША НА ДРУГИ МОНАРСИ И ЗА НЕГОВАТА ИЗДРЪЖКА ВЪРХУ ТЯХ И ВЪРХУ СОБСТВЕНОСТТА ИМ ЩЯХА ДА БЪДАТ НАЛОЖЕНИ ТЕЖКИ ДАНЪЦИ. НАЙ-ДОБРИТЕ ИМ МЛАДЕЖИ ЩЯХА ДА БЪДАТ ПРИЗОВАВАНИ ЗА СЛУЖБА НЕМУ. ЩЯХА ДА ПОПЪЛВАТ РЕДОВЕТЕ НА АРМИЯТА И ОТ ТЯХ ЩЕШЕ ДА СЕ ИЗИСКВА ДА ОРАТ НЕГОВИТЕ НИВИ, ДА ЖЪНАТ НЕГОВИЯ ИМОТ И ДА ИЗРАБОТВАТ БОЙНИ ОРЪЖИЯ ЗА НЕГОВА СЛУЖБА. ДЪЩЕРИТЕ НА ИЗРАИЛ ЩЯХА ДА БЪДАТ ВЗЕМАНИ ЗА ТЪКАЧКИ И ГОТВАЧКИ НА ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО. ЗА ДА ПОДДЪРЖА ВИСОКОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЦАРЯТ ЩЕШЕ ДА СЛОЖИ РЪКА НА НАЙ-ДОБРИТЕ ЗЕМИ, ДАДЕНИ НА НАРОДА ОТ САМИЯ ЙЕХОВА. ЩЕШЕ ДА ВЗЕМЕ НАЙ-ДОБРИТЕ ИМ СЛУГИ, А СЪЩО И ДОБИТЪКА ИМ, И ДА ГИ “УПОТРЕБЯВА В СВОИТЕ РАБОТИ”. ОСВЕН ВСИЧКО ТОВА ЦАРЯТ ЩЕШЕ ДА ИЗИСКВА ДЕСЯТЪК ОТ ВСИЧКИЯ ИМ ПРИХОД. “И ВИЕ ЩЕ МУ БЪДЕТЕ СЛУГИ - ЗАКЛЮЧИ ПРОРОКЪТ. "В ОНЯ ДЕН ЩЕ ВИКАТЕ ПОРАДИ ЦАРЯ СИ, КОГОТО ЩЕ СТЕ СИ ИЗБРАЛИ, НО ГОСПОД НЯМА ДА ВИ ПОСЛУША В ОНЯ ДЕН.” КОГАТО ЕДИН МОНАРХ СЕ ВЪЗЦАРИ ВЕДНЪЖ, КОЛКОТО И ТЕЖКИ ДА ИМ СЕ ВИЖДАХА НЕГОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, ТЕ НЯМАШЕ ДА МОГАТ ДА ГО СВАЛЯТ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ.

   НО НАРОДЪТ ПОВТОРИ ОТГОВОРА: “НЕ, НО ЦАР НЕКА ИМА НАД НАС, ЗА ДА БЪДЕМ И НИЕ, КАКТО ВСИЧКИТЕ НАРОДИ. И НАШИЯТ ЦАР ДА НИ СЪДИ И ДА НИ ПРЕДВОЖДА, И ДА ВОЮВА В БОЕВЕТЕ НИ.” ИЗРАИЛТЯНИТЕ НЕ ОСЪЗНАВАХА ОСОБЕНАТА СИ ПРИВИЛЕГИЯ И БЛАГОСЛОВЕНИЕ ДА БЪДАТ РАЗЛИЧНИ ОТ ДРУГИТЕ НАРОДИ. БОГ ГИ БЕ ОТДЕЛИЛ ОТ ВСЕКИ ДРУГ НАРОД, ЗА ДА ГИ НАПРАВИ СВОЕ ОСОБЕНО СЪКРОВИЩЕ. НО НЕЗАВИСИМО ОТ ТАЗИ ВИСОКА ЧЕСТ, ТЕ УСИЛЕНО ЖЕЛАЕХА ДА СЛЕДВАТ ПРИМЕРА НА ЕЗИЧНИЦИТЕ!

   С ДЪЛБОКА МЪКА САМУИЛ СЛУШАШЕ ДУМИТЕ НА НАРОДА, НО ГОСПОД МУ КАЗА: “ПОСЛУШАЙ ГЛАСА ИМ И ПОСТАВИ ИМ ЦАР.” БОГ СИ ЗАПАЗИ ПРАВОТО ДА ИЗБЕРЕ НЕГОВИЯ ЦАР. ЕВРЕИТЕ УВАЖИХА БОЖИЯ АВТОРИТЕТ ПОНЕ В ТОВА, ЧЕ ОСТАВИХА ИЗБОРА ИЗЦЯЛО НА ЙЕХОВА.ИЗБОРЪТ ПАДНА ВЪРХУ САУЛ-СИН НА КИС ОТ ВЕНИАМИНОВОТО ПЛЕМЕ.

   ЛИЧНИТЕ КАЧЕСТВА НА БЪДЕЩИЯ МОНАРХ ЗАДОВОЛЯВАХА ОНАЯ ГОРДОСТ НА СЪРЦЕТО, ПОДТИКНАЛА ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЦАР. “МЕЖДУ ИЗРАИЛТЯНИТЕ НЯМАШЕ ЧОВЕК ПО-КРАСИВ ОТ НЕГО” (1ЦАРЕ 9:2). ТОЙ ИМАШЕ БЛАГОРОДНО И ДОСТОЙНО ПОВЕДЕНИЕ, БЕ В РАЗЦВЕТА НА ЖИВОТА, СНАЖЕН И ВИСОК И ИЗГЛЕЖДАШЕ РОДЕН ДА КОМАНДВА. НО С ТАЗИ СИ ВЪНШНА ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ, САУЛ БЕ ЛИШЕН ОТ ОНИЯ ВИСШИ КАЧЕСТВА, СЪСТАВЛЯВАЩИ ИСТИНСКАТА МЪДРОСТ. В МЛАДОСТТА СИ ТОЙ НЕ БЕ НАУЧЕН ДА КОНТРОЛИРА СВОИТЕ ПРИБЪРЗАНИ, НЕОБМИСЛЕНИ СТРАСТИ И НИКОГА НЕ БЕ ПОЧУВСТВАЛ ОБНОВЯВАЩАТА СИЛА НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ. ЦАРЯТ НЕ ТРЯБВАШЕ ДА Е АБСОЛЮТЕН МОНАРХ, А ДА УПРАЖНЯВА ВЛАСТТА СИ, ПОДЧИНЕН НА ВОЛЯТА НА ВСЕВИШНИЯ.

   СКОРО СЛЕД КАТО САУЛ БЕ ПОСОЧЕН ЗА ЦАР, ПРЕДВОЖДАНИ ОТ СВОЯ ЦАР НААС, АМОНЦИТЕ НАВЛЯЗОХА В ТЕРИТОРИЯТА НА ПЛЕМЕНАТА ИЗТОЧНО ОТ ЙОРДАН. БЪРЗИНАТА И СМЕЛОСТТА НА САУЛ, КАКТО И СПОЛУЧЛИВОТО МУ ПРЕДВОДИТЕЛСТВО НА ТАКАВА ГОЛЯМА АРМИЯ, БЯХА КАЧЕСТВА, КОИТО ИЗРАИЛЕВИЯТ НАРОД ЖЕЛАЕШЕ ДА ВИДИ В ЕДИН МОНАРХ, ЗА ДА МОЖЕ ДА СЪПЕРНИЧИ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ. СЕГА ЛЮДЕТЕ ГО ПОЗДРАВИХА КАТО СВОЙ ЦАР. ТЕ ПРИПИСАХА ЧЕСТТА ОТ ПОБЕДАТА НА ЧОВЕШКИТЕ СИЛИ, КАТО ЗАБРАВИХА, ЧЕ БЕЗ ОСОБЕНОТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНИЕ ВСИЧКИТЕ ИМ УСИЛИЯ ЩЯХА ДА БЪДАТ НАПРАЗНИ. ПРЕДИ ДА СЕ НАДЯВАТ НА УСПЕХ, ИЗРАИЛТЯНИТЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОКАЯТ ПРЕД БОГА. ПРЕДИ ДА МОГАТ ДА НАМЕРЯТ ИСТИНСКИ МИР, ТЕ ТРЯБВАШЕ ДА ВИДЯТ И ДА ПРИЗНАЯТ ТОЧНО ТОЗИ ГРЯХ, ЗА КОЙТО БЯХА ВИНОВНИ.

   СЕГА, ПРОЧЕЕ - ПРОДЪЛЖИ САМУИЛ, - ЗАСТАНЕТЕ, ТА ВИЖТЕ ТОВА ВЕЛИКО ДЕЛО, КОЕТО ГОСПОД ЩЕ НАПРАВИ ПРЕД ОЧИТЕ ВИ. ЩЕ ПРИЗОВА ГОСПОДА И ТОЙ ЩЕ ПРАТИ ГРЪМОВЕ И ДЪЖД, ЗА ДА ПОЗНАЕТЕ И ВИДИТЕ, ЧЕ ЗЛОТО, КОЕТО НАПРАВИХТЕ, КАТО СИ ПОИСКАХТЕ ЦАР, Е ГОЛЯМО ПРЕД ГОСПОДА. В СМИРЕНИЕ НАРОДЪТ СЕГА ПРИЗНА ГРЕХА СИ - ТОЗИ ГРЯХ, ЗА КОЙТО БЕ ВИНОВЕН. “ПОМОЛИ СЕ ЗА СЛУГИТЕ СИ НА ГОСПОДА, ТВОЯ БОГ, ЗА ДА НЕ ИЗМРЕМ. ЗАЩОТО ВЪРХУ ВСИЧКИТЕ СИ ГРЕХОВЕ ПРИТУРИХМЕ И ТОВА ЗЛО - ДА ИСКАМЕ ЗА СЕБЕ СИ ЦАР.” ВИЕ НАИСТИНА СТОРИХТЕ ВСИЧКО ТОВА ЗЛО, НО ДА СЕ НЕ ОТКЛОНИТЕ, ТА ДА НЕ СЛЕДВАТЕ ГОСПОДА, А СЛУЖЕТЕ ГОСПОДУ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ. САМО БОЙТЕ СЕ ОТ ГОСПОДА И СЛУЖЕТЕ МУ ИСКРЕНО ОТ ВСЕ СЪРЦЕ, ЗАЩОТО ПОМИСЛЕТЕ КОЛКО ВЕЛИКИ ДЕЛА ИЗВЪРШИ ТОЙ ЗА ВАС. НО АКО СЛЕДВАТЕ И СТРУВАТЕ ЗЛО, ТОГАВА И ВИЕ, И ЦАРЯТ ВИ ЩЕ ПОГИНЕТЕ.”

   В НАЧАЛОТО, КОГАТО БЕ ПОМАЗАН ЗА ЦАР НА ИЗРАИЛ, САУЛ ПОЛУЧИ ОТ САМУИЛ ИЗРИЧНИ НАСТАВЛЕНИЯ КАКВО ПОВЕДЕНИЕ ДА СЛЕДВА В ТОЗИ МОМЕНТ. “...СЛЕЗ ТИ ПРЕД МЕНЕ В ГАЛГАЛ - КАЗА ПРОРОКЪТ - И ЕТО, АЗ ЩЕ СЛЯЗА ПРИ ТЕБЕ, ЗА ДА ПРИНЕСА ВСЕИЗГАРЯНИЯ И ДА ПОЖЕРТВАМ ПРИМИРИТЕЛНИ ЖЕРТВИ; ЧАКАЙ СЕДЕМ ДЕНА, ДОКАТО ДОЙДА ПРИ ТЕБЕ И ТИ КАЖА ЩО ДА СТОРИШ” (1 ЦАРЕ 10:8).

   ДЕН СЛЕД ДЕН САУЛ ЧАКАШЕ, НО НЕ НАПРАВИ РЕШИТЕЛНИ УСИЛИЯ ДА ОКУРАЖИ НАРОДА И ДА МУ ВДЪХНЕ ДОВЕРИЕ В БОГА. ПРЕДИ ПОСОЧЕНОТО ОТ ПРОРОКА ВРЕМЕ ТОЙ НАПЪЛНО ИЗГУБИ ТЪРПЕНИЕ И ДОПУСНА ИЗПИТВАЩИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО ГО ОБКРЪЖАВАХА, ДА ГО ОБЕЗСЪРЧАТ. ВМЕСТО ВЯРНО ДА СЕ ПОСТАРАЕ ДА ПОДГОТВИ НАРОДА ЗА СЛУЖБАТА, КОЯТО ЩЕШЕ ДА ИЗВЪРШИ САМУИЛ, ТОЙ СЕ ОТДАДЕ НА НЕВЕРИЕ И ЛОШИ ПРЕДЧУВСТВИЯ. НО САУЛ ВСЕ ПОВЕЧЕ ГУБЕШЕ СПОКОЙСТВИЕ И НАРОДЪТ, ВМЕСТО ДА СЕ ДОВЕРИ НА БОЖИЯТА ПОМОЩ, ГЛЕДАШЕ КЪМ НЕГО, КОГОТО БЕ ИЗБРАЛ ДА ГО ВОДИ И НАСОЧВА В ПЪТЯ.

   ГОСПОД ГИ ПОСТАВИ НАТЯСНО, ЗА ДА СЕ УБЕДЯТ КОЛКО Е СУЕТНО ДА РАЗЧИТАТ НА ЧОВЕК И ЗА ДА СЕ ОБЪРНАТ КЪМ НЕГО - ЕДИНСТВЕНИЯ ИМ ПОМОЩНИК. ВРЕМЕТО ЗА ИЗПИТА НА САУЛ БЕ ДОШЛО. СЕГА ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ПОКАЖЕ ДАЛИ ЩЕ РАЗЧИТА НА БОГА И ЩЕ ОЧАКВА ТЪРПЕЛИВО НЕГОВАТА ЗАПОВЕД, РАЗКРИВАЙКИ СЕ КАТО ЧОВЕК, НА КОГОТО БОГ МОЖЕШЕ ДА СЕ ДОВЕРИ В МОМЕНТИ НА ИЗПИТАНИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО НАД СВОЯ НАРОД, ИЛИ ЩЕ БЪДЕ КОЛЕБЛИВ И НЕДОСТОЕН ЗА ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ СВЯТА ОТГОВОРНОСТ. ЩЕШЕ ЛИ ЦАРЯТ, КОГОТО ИЗРАИЛ ИЗБРА, ДА СЕ ВСЛУША В УПРАВИТЕЛЯ НА ВСИЧКИ ЦАРЕ? ЩЕШЕ ЛИ ДА НАСОЧИ ВНИМАНИЕТО НА ОБЕЗСЪРЧЕНИТЕ СИ ВОЙНИЦИ КЪМ ТОЗИ, У КОГОТО Е ВЕЧНАТА СИЛА И ИЗБАВЛЕНИЕ?

   С РАСТЯЩО НЕТЪРПЕНИЕ ТОЙ ОЧАКВАШЕ ПРИСТИГАНЕТО НА ПРОРОК САМУИЛ И ПРИПИСА НА ОТСЪСТВИЕТО МУ СМУЩЕНИЕТО, УПЛАХАТА И ДЕЗЕРТИРАНЕТО НА СВОЯТА АРМИЯ. ОПРЕДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ ДОЙДЕ, НО БОЖИЯТ ЧОВЕК НЕ СЕ ПОЯВИ ВЕДНАГА. БОЖИЕТО ПРОВИДЕНИЕ ЗАБАВИ СЛУГАТА СИ. НО НЕСПОКОЙНИЯТ И ИМПУЛСИВЕН ДУХ НА САУЛ НЕ ЖЕЛАЕШЕ ПОВЕЧЕ ДА БЪДЕ ОГРАНИЧАВАН. “ДОНЕСЕТЕ ТУКА ПРИ МЕНЕ ВСЕИЗГАРЯНЕТО!” (1 ЦАРЕ 13 ГЛ.) И КАКТО БЕ С БРОНЯ И БОЙНО КОПИЕ, ПРИСТЪПИ ДО ОЛТАРЯ И ПРИНЕСЕ ЖЕРТВА ПРЕД БОГА. САУЛ БЕ ТОЛКОВА ДОВОЛЕН ОТ СЕБЕ СИ И ОТ ДЕЛОТО СИ, ЧЕ ИЗЛЕЗЕ ДА СРЕЩНЕ ПРОРОКА СЪС САМОЧУВСТВИЕ НА ЧОВЕК, КОЙТО ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ПО-СКОРО ПОХВАЛЕН, А НЕ УПРЕКНАТ. ЛИЦЕТО НА САМУИЛ ИЗРАЗЯВАШЕ БЕЗПОКОЙСТВО И ТРЕВОГА. НО НА ВЪПРОСА МУ: “ЩО СТОРИ ТИ?” САУЛ ПРЕДСТАВИ ИЗВИНЕНИЯ ЗА ДРЪЗКОТО СИ ДЕЛО. ТОЙ КАЗА: “ПОНЕЖЕ ВИДЯХ, ЧЕ ЛЮДЕТЕ СЕ РАЗПРЪСВАХА ОТ МЕНЕ И ЧЕ ТИ НЕ ДОЙДЕ НА ОПРЕДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ, А ФИЛИСТИМЦИТЕ СЕ СЪБИРАХА В МИХМАС, ЗАТОВА СИ РЕКОХ: “СЕГА ФИЛИСТИМЦИТЕ ЩЕ НАПАДНАТ ВЪРХУ МЕНЕ В ГАЛГАЛ, А ПЪК АЗ НЕ СЪМ ОТПРАВИЛ МОЛБА КЪМ ГОСПОДА; И ТЪЙ ДРЪЗНАХ И ПРИНЕСОХ ВСЕИЗГАРЯНЕТО.” И САМУИЛ КАЗА НА САУЛА: “БЕЗУМИЕ СИ СТОРИЛ ТИ, ГДЕТО НЕ ОПАЗИ ПОВЕЛЕНИЕТО, КОЕТО ГОСПОД, ТВОЯТ БОГ, ТИ ЗАПОВЯДА. ЗАЩОТО ГОСПОД ЩЕШЕ СЕГА ДА УТВЪРДИ ЦАРСТВОТО ТИ НАД ИЗРАИЛЯ ДОВЕКА. НО СЕГА ЦАРСТВОТО ТИ НЯМА ДА ТРАЕ. ГОСПОД СИ ПОТЪРСИ ЧОВЕК СПОРЕД СЪРЦЕТО СИ И НЕГО ОПРЕДЕЛИ ДА БЪДЕ КНЯЗ НАД ЛЮДЕТЕ МУ...“ НО В ИЗРАИЛ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИМА УСПЕХ МОНАРХИЯ, КОЯТО НЕ ПОСТАВЯ НАД ВСИЧКО ВЪРХОВНИЯ АВТОРИТЕТ НА БОГА.

   НЕИЗДЪРЖАНИЯТ ИЗПИТ ДОКАЗА, ЧЕ Е НЕГОДЕН ДА БЪДЕ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БОГА ПРЕД СВОЯ НАРОД. ТОЙ ЩЕШЕ ДА ВЪВЕДЕ ИЗРАИЛ В ЗАБЛУДА. СОБСТВЕНАТА МУ ВОЛЯ, А НЕ БОЖИЯТА, БЕ РЪКОВОДЕЩАТА ГО СИЛА. АКО САУЛ БЕ ВЕРЕН, ЦАРСТВОТО МУ ЩЕШЕ ДА СЕ УТВЪРДИ ЗАВИНАГИ, НО ПОНЕЖЕ ПАДНА, БОЖИЕТО НАМЕРЕНИЕ ЩЕШЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ЧРЕЗ НЯКОЙ ДРУГ. БЕ НАЛОЖИТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕТО НА ИЗРАИЛ ДА СЕ ПОВЕРИ НА ЧОВЕК, КОЙТО ДА ВОДИ НАРОДА СПОРЕД ВОЛЯТА НА НЕБЕТО.