ЕКЛИСИАСТ 7:20

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

   НЕ СКРЪБ ПОРАДИ ГРЕХА, А СТРАХ ОТ НАКАЗАНИЕТО ПОДТИКНА ИЗРАИЛЕВИЯ ЦАР ДА УМОЛЯВА САМУИЛ: “...ПРОСТИ, МОЛЯ, СЪГРЕШЕНИЕТО МИ И ВЪРНИ СЕ С МЕНЕ, ЗА ДА СЕ ПОКЛОНЯ ГОСПОДУ.” АКО СЕ БЕ ПОКАЯЛ ИСТИНСКИ, САУЛ ЩЕШЕ ДА НАПРАВИ ПУБЛИЧНО ПРИЗНАНИЕ ЗА ГРЕХА СИ. НО ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЕВОГАТА МУ БЕ СВЪРЗАНА СЪС СТРЕМЕЖА ДА ЗАПАЗИ АВТОРИТЕТА СИ И ПРЕДАНОСТТА НА НАРОДА. ТОЙ ЖЕЛАЕШЕ САМУИЛОВОТО ПРИСЪСТВИЕ, ЗА ДА УКРЕПИ ЛИЧНОТО СИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ НАРОДА.

   “НЯМА ДА СЕ ВЪРНА С ТЕБЕ, ЗАЩОТО ТИ ОТХВЪРЛИ ГОСПОДНЕТО СЛОВО И ГОСПОД ОТХВЪРЛИ ТЕБЕ ДА НЕ БЪДЕШ ЦАР НАД ИЗРАИЛЯ” - БЕ ОТГОВОРЪТ НА ПРОРОКА. КОГАТО САМУИЛ СИ ТРЪГНА, ИЗПЪЛНЕНИЯТ СЪС СМЪРТЕН СТРАХ ЦАР ХВАНА ПОЛАТА НА МАНТИЯТА МУ, НО ТЯ СЕ СКЪСА В РЪЦЕТЕ МУ. ТОГАВА ПРОРОКЪТ ЗАЯВИ: “ГОСПОД ОТКЪСНА ДНЕС ИЗРАИЛЕВОТО ЦАРСТВО ОТ ТЕБЕ И ГО ДАДЕ НА ЕДИН ТВОЙ БЛИЖЕН, КОЙТО Е ПО-ДОБЪР ОТ ТЕБЕ.”

   САУЛ СЕ РАЗТРЕВОЖИ ПОВЕЧЕ ОТ САМУИЛОВОТО, ОТКОЛКОТО ОТ БОЖИЕТО НЕОДОБРЕНИЕ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ НАРОДЪТ ИМА ПО-ГОЛЯМО ДОВЕРИЕ В ПРОРОКА, ОТКОЛКОТО В НЕГО. АКО СЕГА ЗА ЦАР БЪДЕШЕ ПОМАЗАН НЯКОЙ ДРУГ, ЧУВСТВАШЕ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ НЕВЪЗМОЖНО ДА ЗАДЪРЖИ АВТОРИТЕТА СИ. БОЕШЕ СЕ ОТ НЕЗАБАВЕН БУНТ, АКО САМУИЛ ГО ИЗОСТАВЕШЕ НАПЪЛНО. ПОМОЛИ ПРОРОКА ДА ГО ПОЧЕТЕ ПРЕД СТАРЕЙШИНИТЕ И ПРЕД НАРОДА, КАТО ПУБЛИЧНО УЧАСТВА ЗАЕДНО С НЕГО В РЕЛИГИОЗНА СЛУЖБА. ПО БОЖЕСТВЕНО НАРЕЖДАНЕ САМУИЛ СКЛОНИ ДА ИЗПЪЛНИ МОЛБАТА НА ЦАРЯ, ЗА ДА НЕ ДАДЕ ПОВОД ЗА ВДИГАНЕ НА БУНТ, НО НА СЛУЖБАТА БЕ САМО БЕЗМЪЛВЕН СВИДЕТЕЛ.

   СЕГА СЕ НАЛАГАШЕ ДА СЕ ИЗВЪРШИ СУРОВ И УЖАСЕН АКТ НА СПРАВЕДЛИВОСТ. САМУИЛ ТРЯБВАШЕ ПУБЛИЧНО ДА ЗАЩИТИ БОЖИЯТА ЧЕСТ И ДА ИЗОБЛИЧИ ПОВЕДЕНИЕТО НА САУЛ. ТОЙ НАРЕДИ ДА МУ ДОВЕДАТ ЦАРЯ НА АМАЛИЧАНИТЕ. ОТ ВСИЧКИ, ПАДНАЛИ ПОД САБЯТА НА ИЗРАИЛ, АГАГ БЕ НАЙ-ВИНОВЕН И НАЙ-БЕЗМИЛОСТЕН. ТОЙ МРАЗЕШЕ БОЖИЯ НАРОД И СЕ СТАРАЕШЕ ДА ГО УНИЩОЖИ, А НАЙ-СИЛНО БЕ ВЛИЯНИЕТО МУ В ПОДКРЕПА НА ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО. ДОЙДЕ ПО ЗАПОВЕДТА НА ПРОРОКА, ПОЛАСКАН ОТ РАЗМИНАЛАТА МУ СЕ СМЪРТНА ОПАСНОСТ. САМУИЛ ЗАЯВИ: “КАКТО МЕЧЪТ ТИ Е ОБЕЗЧАДИЛ ЖЕНИ, ТАКА И ТВОЯТА МАЙКА ЩЕ СЕ ОБЕЗЧАДИ МЕЖДУ ЖЕНИТЕ. И САМУИЛ СЪСЕЧЕ АГАГА ПРЕД ГОСПОДА В ГАЛГАЛ.”  

   МНОЗИНА СА ПРИЗОВАНИ НА ПОСТОВЕ В НЕГОВОТО ДЕЛО, ЗАЩОТО ИМАТ СКРОМЕН И ПОДДАВАЩ СЕ НА ПОУЧЕНИЕ ДУХ. ПРОВИДЕНИЕТО НА БОГА ГИ ПОСТАВЯ НА МЕСТА, КЪДЕТО МОГАТ ДА СЕ УЧАТ ОТ НЕГО. ТОЙ ЩЕ ИМ РАЗКРИЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА СОБСТВЕНИЯ ИМ ХАРАКТЕР И НА ВСИЧКИ ТЪРСЕЩИ ПОМОЩТА МУ ЩЕ ДАДЕ СИЛА ДА ПОПРАВЯТ ГРЕШКИТЕ СИ.

   САУЛ ДРЪЗНА ДА ВЪЗВИШАВА СЕБЕ СИ И ОБЕЗСЛАВИ БОГА С НЕВЕРИЕТО И НЕПОСЛУШАНИЕТО СИ. ПЪРВАТА ПОБЕДА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ЦАРУВАНЕ РАЗПАЛИ ГОРДОСТТА НА СЪРЦЕТО МУ, КОЯТО БЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ ЗА НЕГО.  ИЗРАИЛТЯНИТЕ ПОЧЕТОХА ЦАРЯ СИ, ЗАБРАВЯЙКИ, ЧЕ ТОЙ БЕ САМО ИЗПЪЛНИТЕЛ, ЧОВЕК, ЧРЕЗ КОГОТО БОГ ДЕЙСТВАШЕ; И МАКАР САУЛ НАЙ-НАПРЕД ДА ПРИПИСА СЛАВАТА НА БОГА, СЛЕД ТОВА Я ПРИСВОИ ЗА СЕБЕ СИ. ТОЙ ПРЕНЕБРЕГНА ЗАВИСИМОСТТА СИ ОТ БОГА И В СЪРЦЕТО СИ ОТСТЪПИ ОТ НЕГО. ТАКА СЕ ПРИГОТВИ ПЪТЯТ ЗА ГРЕХА МУ - ДА ДРЪЗНЕ И ДА ПРИНЕСЕ ЖЕРТВА В ГАЛГАЛ. СЪЩАТА СЛЯПА САМОУВЕРЕНОСТ ГО НАКАРА ДА ОТХВЪРЛИ УКОРА НА САМУИЛ. КОГАТО ЧОВЕК, ИЗПОВЯДВАЩ, ЧЕ Е БОЖИЕ ЧАДО, Е БЕЗГРИЖЕН В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ГОСПОДНЯТА ВОЛЯ И ПО ТОЗИ НАЧИН - С ЛИПСАТА НА ПОЧТИТЕЛНОСТ И С НЕБРЕЖНОСТТА СИ КЪМ ГОСПОДНИТЕ НАРЕДБИ ВЛИЯЕ ВЪРХУ ДРУГИТЕ, ГРЕШКИТЕ МУ ВСЕ ОЩЕ МОГАТ ДА СЕ ОБЪРНАТ В ПОБЕДИ, АКО ПРИЕМЕ РАЗОБЛИЧЕНИЕТО С ИСТИНСКА СКРОМНОСТ НА ДУШАТА И СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА С ИСКРЕНО СМИРЕНИЕ И ВЯРА. СМИРЕНИЕТО СЛЕД ПОРАЖЕНИЕ ЧЕСТО СЕ ОКАЗВА БЛАГОСЛОВЕНИЕ - ТО НИ ПОСОЧВА НАШАТА СОБСТВЕНА НЕСПОСОБНОСТ ДА ВЪРШИМ ВОЛЯТА НА БОГА БЕЗ НЕГОВАТА ПОМОЩ. ТОЙ СЪЗНАТЕЛНО И ДОБРОВОЛНО СЕ ОТДЕЛИ ОТ БОГА. НЕ МОЖЕШЕ ДА ПОЛУЧИ БОЖЕСТВЕНА ПОМОЩ ИЛИ РЪКОВОДСТВО, ДОКАТО НЕ СЕ ВЪРНЕШЕ ПРИ НЕГО, ПРИЗНАВАЙКИ ГРЕХА СИ. НО НАБОЖНОСТТА МУ НЕ БЕ ИСТИНСКА, ЧИСТА И ИСКРЕНА.

   В ПОХОДА СРЕЩУ АМАЛИЧАНИТЕ САУЛ СМЕТНА, ЧЕ БЕ ИЗПЪЛНИЛ СЪЩЕСТВЕНОТО ОТ БОЖИЯТА ЗАПОВЕД, НО НА ГОСПОДА НЕ БЕ УГОДНО ЧАСТИЧНОТО ПОСЛУШАНИЕ. БОГ НЕ ЖЕЛАЕШЕ ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ ЗАПОВЕДТА МУ МАКАР И С ТАКОВА ПОХВАЛНО ОСНОВАНИЕ. ТОЙ НЕ Е ДАЛ НА ЧОВЕЦИТЕ СВОБОДАТА ДА ОТСТЪПВАТ ОТ НЕГОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. ЗАЯВИЛ Е НА ИЗРАИЛ: “ДА НЕ ПРАВИТЕ НИКАК... ВСЕКИ, КАКВОТО МУ СЕ ВИЖДА ЗА ДОБРО... ВНИМАВАЙ И СЛУШАЙ ВСИЧКИ ТИЯ ДУМИ, КОИТО ТИ ЗАПОВЯДВАМ...” (ВТОРОЗАКОНИЕ 12:8,28). КОГАТО РЕШАВАМЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ НЕЩО, НЕ ТРЯБВА ДА ПИТАМЕ КАКВО ЗЛО ЩЕ ПОСЛЕДВА, А ДАЛИ Е ПО ВОЛЯТА НА БОГА. “ИМА ПЪТ, КОЙТО СЕ ВИЖДА ПРАВ НА ЧОВЕКА, НО КРАЯТ МУ Е ПЪТИЩА КЪМ СМЪРТ” (ПРИТЧИ 14:12).  “...ПОСЛУШАНИЕТО Е ПО-ПРИЕМЛИВО ОТ ЖЕРТВАТА...” ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯТА САМИ ПО СЕБЕ СИ НЯМАХА НИКАКВА СТОЙНОСТ В БОЖИИТЕ ОЧИ. ТЕ БЯХА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ИЗРАЗЯТ ПОКАЯНИЕТО ЗА ГРЕХА И ВЯРАТА НА ПРИНОСИТЕЛЯ В ХРИСТОС, КАКТО И ОБЕЩАНИЕ ЗА БЪДЕЩО ПОСЛУШАНИЕ КЪМ БОЖИЯ ЗАКОН.  НО БЕЗ ИСКРЕНО ПОКАЯНИЕ, ВЯРА И ПОСЛУШНО СЪРЦЕ ЖЕРТВИТЕ НЯМАХА СТОЙНОСТ. САУЛ ПРЯКО НАРУШИ БОЖИЯТА ЗАПОВЕД, КАТО РЕШИ ДА ПРИНЕСЕ ЖЕРТВИ ОТ ТОВА, КОЕТО БОГ БЕ ПРЕДАЛ НА ИЗТРЕБЛЕНИЕ. ТОЙ ПОКАЗА ОТКРИТО ПРЕЗРЕНИЕ КЪМ БОЖЕСТВЕНИЯ АВТОРИТЕТ. СЛУЖБАТА ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ОСКЪРБЛЕНИЕ ЗА НЕБЕТО. НО ВЪПРЕКИ ЧЕ ПРЕД НАС Е РАЗКРИТ ГРЕХА НА САУЛ И НЕГОВИЯ РЕЗУЛТАТ, КОЛКО МНОГО ХОРА НЕ ПРЕСТАВАТ ДА СЛЕДВАТ ПОДОБНО ПОВЕДЕНИЕ! ОТКАЗВАТ ДА ПОВЯРВАТ И ДА СЕ ПОДЧИНЯТ НА ГОСПОДНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, А ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ОТДАВАТ НА ГОСПОДА ФОРМАЛНА РЕЛИГИОЗНА СЛУЖБА. БОЖИЯТ ДУХ НЕ ОТКЛИКВА НА ТАКАВА СЛУЖБА. КОЛКОТО И РЕВНОСТНО ХОРАТА ДА СЪБЛЮДАВАТ РЕЛИГИОЗНИТЕ СИ

ЦЕРЕМОНИИ, ГОСПОД НЕ МОЖЕ ДА ГИ ПРИЕМЕ, АКО УПОРСТВАТ УМИШЛЕНО ДА НАРУШАВАТ ЕДНА ОТ ЗАПОВЕДИТЕ МУ И ТЕ ДА ОПРЕДЕЛЯТ ПРАВИЛАТА НА ВЯРАТА.  ФАТАЛНАТА МУ ДЪРЗОСТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИПИШЕ НА САТАНИНСКОТО ОМАЙВАНЕ.  НО ЧРЕЗ НЕПОСЛУШАНИЕТО СИ КЪМ БОЖЕСТВЕНАТА ЗАПОВЕД БЕ ДВИЖЕН ОТ СЪЩИЯ ДУХ НА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ СРЕЩУ БОГА. ТОЙ БЕ НАИСТИНА ВДЪХНОВЯВАН ОТ САТАНА. КОГАТО БЕ ИЗОБЛИЧЕН, ЦАРЯТ ПРИБАВИ КЪМ БУНТА СИ УПОРИТОСТ.  ОПАСНА СТЪПКА Е ДА СЕ СМЯТАТ ЗА НИЩОЖНИ ИЗОБЛИЧЕНИЯТА И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА НА БОЖИЕТО СЛОВО ИЛИ НА НЕГОВИЯ ДУХ. ТЕ СЕ САМОЗАЛЪГВАТ, ЧЕ ИМАТ ПРЕДВИД НЯКАКВА ДОБРА ЦЕЛ И ЧЕ НЕ ВЪРШАТ ГРЯХ, КАТО ОТСТЪПВАТ ОТ ГОСПОДНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. ТАКА ПРЕЗИРАТ ДУХА НА БЛАГОДАТТА, ДОКАТО ПРЕСТАНАТ ДА ЧУВАТ ГЛАСА МУ И БИВАТ ОСТАВЕНИ НА ИЗМАМИТЕ, КОИТО СА СИ ИЗБРАЛИ.

   В ЛИЦЕТО НА САУЛ БОГ БЕ ДАЛ НА ИЗРАИЛТЯНИТЕ ЦАР ПО СЪРЦЕТО ИМ, КАКТО КАЗА САМУИЛ, КОГАТО ПОТВЪРДИ УСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО В ГАЛГАЛ: “...ЕТО ЦАРЯ, КОГОТО ИЗБРАХТЕ, КОГОТО ИСКАХТЕ!” (1ЦАРЕ 12:13). САУЛ БЕ ЛИЧЕН НАГЛЕД, С БЛАГОРОДНА ОСАНКА И С КНЯЖЕСКО ДЪРЖАНИЕ - ВИДЪТ МУ ОТГОВАРЯШЕ НА ТЕХНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ЦАРСКО ДОСТОЙНСТВО, А СМЕЛОСТТА И СПОСОБНОСТТА МУ НА ВОЕНАЧАЛНИК БЯХА КАЧЕСТВАТА, КОИТО ТЕ СМЯТАХА ЗА НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ДА ВСЯВАТ РЕСПЕКТ И ПОЧИТ У ДРУГИТЕ НАРОДИ. МАЛКО ГИ БЕ ГРИЖА, ЧЕ ЦАРЯТ ИМ НЕ ПРИТЕЖАВАШЕ ОНЕЗИ ВИСШИ КАЧЕСТВА, КОИТО ЕДИНСТВЕНИ БИХА ГО НАПРАВИЛИ СПОСОБЕН ДА УПРАВЛЯВА СПРАВЕДЛИВО И БЕЗПРИСТРАСТНО. НЕ ПОТЪРСИХА ЧОВЕК С ИСТИНСКИ БЛАГОРОДЕН ХАРАКТЕР, КОЙТО ДА ОБИЧА БОГА И ДА СЕ БОИ ОТ НЕГО. НЕ ПОТЪРСИХА СЪВЕТ ОТ БОГА С КАКВИ КАЧЕСТВА ТРЯБВА ДА СЕ ОТЛИЧАВА ТЕХНИЯТ ЦАР, ЗА ДА ЗАПАЗИ ОСОБЕНИЯ ИМ, СВЯТ ХАРАКТЕР НА НЕГОВ ИЗБРАН НАРОД. НЕ ПОТЪРСИХА БОЖИЯ ПЪТ, А СЛЕДВАХА СОБСТВЕНИТЕ СИ ПЪТИЩА. ЗАТОВА БОГ ИМ ДАДЕ ТАКЪВ ЦАР, КАКЪВТО ЖЕЛАЕХА, ЧИЙТО ХАРАКТЕР БЕ ОТРАЖЕНИЕ НА ТЕХНИЯ. СЪРЦАТА ИМ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАХА НА БОГА И ЦАРЯТ ИМ СЪЩО БЕ НЕПОКОРЕН НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ. ПОД УПРАВЛЕНИЕТО МУ ТЕ ЩЯХА ДА ПРИДОБИЯТ НЕОБХОДИМИЯ ГОРЧИВ ОПИТ, ЗА ДА ВИДЯТ ГРЕШКАТА СИ И ДА СЕ ВЪРНАТ КЪМ ЕДИНЕНИЕ С БОГА.  

   НО КАТО ПОВЕРИ НА САУЛ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЦАРСТВОТО, ГОСПОД НЕ ГО ОСТАВИ САМ. ТОЙ НАПРАВИ СВЕТИЯ СИ ДУХ ДА ГО ОБЛАДАЕ, ЗА ДА МУ РАЗКРИЕ СОБСТВЕНАТА МУ СЛАБОСТ И НУЖДА ОТ БОЖЕСТВЕНА БЛАГОДАТ. И АКО САУЛ СЕ БЕ УПОВАЛ НА БОГА, БОГ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ С НЕГО. ДОКАТО ВОЛЯТА МУ БЕ УПРАВЛЯВАНА ОТ БОЖИЯТА ВОЛЯ, ДОКАТО СЕ ПОДДАВАШЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА НА НЕГОВИЯ СВЯТ ДУХ, БОГ МОЖЕШЕ ДА УВЕНЧАЕ УСИЛИЯТА МУ С УСПЕХ. НО КОГАТО САУЛ ПРЕДПОЧЕТЕ ДА ДЕЙСТВА НЕЗАВИСИМО ОТ ГОСПОДА И ТОЙ ДА ОПРЕДЕЛЯ ПРАВИЛАТА НА ВЯРАТА, ТОЙ НЕ МОЖЕШЕ ПОВЕЧЕ ДА БЪДЕ НЕГОВ ВОДАЧ И БЕ ПРИНУДЕН ДА ГО ОТСТРАНИ. ТОГАВА ПРИЗВА НА ТРОНА “ЧОВЕК СПОРЕД СЪРЦЕТО СИ” (1 ЦАРЕ 13:14). НЕ ЧОВЕК С БЕЗГРЕШЕН ХАРАКТЕР, А ЧОВЕК, КОЙТО, ВМЕСТО НА СЕБЕ СИ, ЩЕШЕ ДА СЕ ДОВЕРЯВА НА БОГА И ДА БЪДЕ ВОДЕН ОТ НЕГОВИЯ ДУХ; КОЙТО И ДА СЪГРЕШИ, ЩЕШЕ ДА СЕ ПОКОРИ НА РАЗОБЛИЧЕНИЕТО И ПОПРАВЛЕНИЕТО. ТОЗИ ЧОВЕК БЕ ДАВИД.

   САТАНА, КАТО ПОДТИКВАШЕ САУЛ ДА ИЗПОЛЗВА ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ДАВИД С ЦЕЛ ДА ГО УБИЕ, СЪС СЪЩИЯ ЗЛОСТОРЕН ДУХ ВДЪХНОВИ ФИЛИСТИМЦИТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОГУБЯТ САУЛ И ДА ПОКОРЯТ БОЖИЯ НАРОД.

   САТАНА, КАТО ПОДТИКВАШЕ САУЛ ДА ИЗПОЛЗВА ВСИЧКИТЕ СИ СИЛИ ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ДАВИД С ЦЕЛ ДА ГО УБИЕ, СЪС СЪЩИЯ ЗЛОСТОРЕН ДУХ ВДЪХНОВИ ФИЛИСТИМЦИТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОГУБЯТ САУЛ И ДА ПОКОРЯТ БОЖИЯ НАРОД.  

   НА СУТРИНТА САУЛ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ОПЪЛЧИ В БИТКА СРЕЩУ ФИЛИСТИМЦИТЕ. НАДВИСНАЛАТА ОБРЕЧЕНОСТ ХВЪРЛЯШЕ МРАК ОКОЛО НЕГО. ТОЙ КОПНЕЕШЕ ЗА ПОМОЩ И РЪКОВОДСТВО. НО НАПРАЗНО ПОТЪРСИ СЪВЕТ ОТ БОГА. “ГОСПОД НЕ МУ ОТГОВОРИ НИТО ЧРЕЗ СЪНИЩА, НИТО ЧРЕЗ УРИМА, НИТО ЧРЕЗ ПРОРОЦИ.” ГОСПОД НИКОГА НЕ ВРЪЩА ЧОВЕШКАТА ДУША, КОЯТО ИДВА ПРИ НЕГО ИСКРЕНО И СМИРЕНО. ЗАЩО ТОЙ ВЪРНА САУЛ БЕЗ ДА МУ ОТГОВОРИ? ЧРЕЗ СОБСТВЕНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ ЦАРЯТ БЕ ПРОПИЛЯЛ БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА ВСИЧКИ НАЧИНИ ЗА ДОПИТВАНЕ ДО БОГА. ОТХВЪРЛИ СЪВЕТА НА ПРОРОК САМУИЛ, ЗАТОЧИ ДАВИД - ИЗБРАНИКА БОЖИ, ИЗКЛА ГОСПОДНИТЕ СВЕЩЕНИЦИ. МОЖЕШЕ ЛИ ДА ОЧАКВА БОГ ДА МУ ОТГОВОРИ, КОГАТО БЕ ПРЕКЪСНАЛ ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ОТ НЕБЕТО ПРОВОДНИЦИ ЗА ОБЩУВАНЕ С НЕГО? ТОЙ БЕ ОТБЛЪСНАЛ ДУХА НА БЛАГОДАТТА И МОЖЕШЕ ЛИ ГОСПОД ДА МУ ОТГОВОРИ ЧРЕЗ СЪНИЩА ИЛИ ОТКРОВЕНИЯ? САУЛ НЕ СЕ ОБЪРНА КЪМ БОГА СЪС СМИРЕНИЕ И ПОКАЯНИЕ. ТОЙ НЕ ПОТЪРСИ ПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХА И ПРИМИРЕНИЕ С БОГА, А СПАСЕНИЕ ОТ ВРАГОВЕТЕ СИ. СОБСТВЕНАТА МУ УПОРИТОСТ И БУНТ ГО ОТКЪСНАХА ОТ БОГА. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНЕ ПО ДРУГ НАЧИН, ОСВЕН ПО ПЪТЯ НА ПОКАЯНИЕТО И СМИРЕНИЕТО. НО В МЪКАТА И ОТЧАЯНИЕТО СИ ГОРДИЯТ МОНАРХ РЕШИ ДА ПОТЪРСИ ПОМОЩ ОТ ДРУГ ИЗТОЧНИК.

   ТОГАВА САУЛ КАЗА НА СЛУГИТЕ СИ: “ПОТЪРСЕТЕ МИ НЯКОЯ ЗАПИТВАЧКА НА ЗЛИ ДУХОВЕ, ЗА ДА ИДА ПРИ НЕЯ И ДА НАПРАВЯ ДОПИТВАНЕ ЧРЕЗ НЕЯ.” САУЛ НАПЪЛНО ПОЗНАВАШЕ ХАРАКТЕРА НА ВИКАНЕТО НА ЗЛИ ДУХОВЕ. ТОВА ДЕЯНИЕ БЕ ИЗРИЧНО ЗАБРАНЕНО ОТ ГОСПОДА И СМЪРТНА ПРИСЪДА ГРОЗЕШЕ ВСЕКИ, ПРАКТИКУВАЩ НЕСВЯТОТО ИЗКУСТВО. КОГАТО САМУИЛ БЕ ЖИВ, САУЛ БЕ ЗАПОВЯДАЛ ВСИЧКИ МАГЬОСНИЦИ И ЗАКЛИНАТЕЛИ НА ЗЛИ ДУХОВЕ ДА БЪДАТ ПРЕДАДЕНИ НА СМЪРТ. НО В ГОЛЯМОТО СИ ОТЧАЯНИЕ САУЛ ПРИБЯГНА ДО ТАЗИ ПРОРИЦАТЕЛКА, КОЯТО САМ БЕ ОСЪДИЛ КАТО ОМРАЗНА. КАЗАХА НА ЦАРЯ, ЧЕ ЖЕНА, КОЯТО ВИКА ЗЛИ ДУХОВЕ, ЖИВЕЕ СКРИШНО В ЕНДОР. ТЯ БЕ ВЛЯЗЛА В ЗАВЕТ СЪС САТАНА, БЕ СЕ ОТДАЛА НА НЕГОВАТА ВЛАСТ, ЗА ДА ИЗПЪЛНЯВА НАМЕРЕНИЯТА МУ. В ЗАМЯНА КНЯЗЪТ НА ЗЛОТО ИЗВЪРШИ ЗА НЕЯ ЧУДЕСА И Й РАЗКРИ ТАЙНИ НЕЩА. О, ЖАЛКА ГЛЕДКА! ИЗРАИЛЕВИЯТ ЦАР - ДОБРОВОЛЕН ПЛЕННИК НА САТАНА! В ОТГОВОР НА ИЗПЪЛНЕНОТО С МЪКА УМОЛЯВАНЕ ДО САУЛ ДОЙДЕ УЖАСНАТА ВЕСТ, ИЗГОВОРЕНА УЖ ОТ УСТАТА НА САМУИЛ:

   “А ЗАЩО СЕ ДОПИТВАШ ДО МЕНЕ, КАТО ГОСПОД СЕ Е ОТДАЛЕЧИЛ ОТ ТЕБЕ И ТИ Е СТАНАЛ НЕПРИЯТЕЛ? ЕТО, ГОСПОД СИ ИЗВЪРШИ, СПОРЕД КАКТО БЕ ГОВОРИЛ ЧРЕЗ МЕНЕ; ЗАЩОТО ГОСПОД ОТКЪСНА ЦАРСТВОТО ОТ ТВОЯТА РЪКА И ГО ДАДЕ НА БЛИЖНИЯ ТИ ДАВИДА. ПОНЕЖЕ ТИ НЕ СЕ ПОКОРИ НА ГЛАСА НА ГОСПОДА, КАТО НЕ ИЗВЪРШИ ВЪРХУ АМАЛИКА СПОРЕД ГОЛЕМИЯ МУ ГНЯВ, ЗАТОВА ГОСПОД ТИ НАПРАВИ ТОВА НЕЩО ДНЕС. ПРИ ТОВА ГОСПОД ЩЕ ПРЕДАДЕ ИЗРАИЛЯ С ТЕБЕ В РЪКАТА НА ФИЛИСТИМЦИТЕ; И УТРЕ ТИ И СИНОВЕТЕ ТИ ЩЕ БЪДЕТЕ ПРИ МЕНЕ; И ГОСПОД ЩЕ ПРЕДАДЕ МНОЖЕСТВОТО НА ИЗРАИЛТЯНИТЕ В РЪКАТА НА ФИЛИСТИМЦИТЕ.”

   ПРИ ЦЯЛОТО СИ БУНТОВНО ПОВЕДЕНИЕ САУЛ БЕ ЛАСКАН И МАМЕН ОТ САТАНА. РАБОТАТА НА ИЗКУСИТЕЛЯ Е ДА ПРЕДСТАВИ ГРЕХА ЗА НИЩОЖЕН, ДА НАПРАВИ ПЪТЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ЛЕСЕН И ПРИМАМЛИВ И ДА ОСЛЕПИ УМА ЗА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА И ЗАПЛАХИТЕ НА ГОСПОДА. САМИЯТ ТОЙ БЕ РАНЕН И НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ БИЕ, НИТО ДА ПОБЕГНЕ. ОТТЕГЛЯНЕТО БЕ НЕВЪЗМОЖНО И РЕШЕН ДА НЕ ПАДНЕ ЖИВ В РЪЦЕТЕ НА ФИЛИСТИМЦИТЕ, САУЛ ПОМОЛИ ОРЪЖЕНОСЕЦА СИ: “ИЗТЕГЛИ МЕЧА СИ, ТА МЕ ПРОБОДИ С НЕГО.” КОГАТО ЧОВЕКЪТ ОТКАЗА ДА ВДИГНЕ РЪКА СРЕЩУ ГОСПОДНИЯ ПОМАЗАНИК, САУЛ САМ СЛОЖИ КРАЙ НА ЖИВОТА СИ, ПАДАЙКИ ВЪРХУ СВОЯ МЕЧ.

  ТОЧНО ТАЗИ ВЯРА В ОБЩУВАНЕТО С МЪРТВИТЕ ПОСТАВИ КРАЙЪГЪЛНИЯ КАМЪК НА ЕЗИЧЕСКОТО ИДОЛОПОКЛОНСТВО. ЕЗИЧНИЦИТЕ ВЯРВАХА, ЧЕ ТЕХНИТЕ БОГОВЕ СА ПОЧИНАЛИ ХОРА, ПРЕВЪРНАТИ В ОБОЖЕСТВЕНИ ДУХОВЕ. ТАКА РЕЛИГИЯТА НА ЕЗИЧЕСТВОТО ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ ПОКЛОНЕНИЕ НА МЪРТВИТЕ. ТОВА Е ОЧЕВИДНО ОТ ПИСАНИЯТА. В ДОКЛАДА ЗА ГРЕХА НА ИЗРАИЛ ПРИ ВЕТ-ФЕГОР Е КАЗАНО: “А ДОКАТО ИЗРАИЛ ОСТАВАШЕ В СИТИМ, ЛЮДЕТЕ ПОЧНАХА ДА БЛУДСТВАТ С МОАВКИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ КАНЕХА ЛЮДЕТЕ НА ЖЕРТВИТЕ НА БОГОВЕТЕ СИ, И ЛЮДЕТЕ ЯДЯХА И СЕ КЛАНЯХА НА БОГОВЕТЕ ИМ. ИЗРАИЛ СЕ ПРИВЪРЗА ЗА ВААЛ-ФЕГОРА” (ЧИСЛА 25:1-3). ПСАЛМИСТЪТ НИ РАЗКРИВА НА КАКВИ БОГОВЕ СА БИЛИ ПРИНАСЯНИ ТЕЗИ ЖЕРТВИ. ГОВОРЕЙКИ ЗА СЪЩОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ НА ИЗРАИЛТЯНИТЕ, ТОЙ КАЗВА: “ТОЖЕ ТЕ СЕ ПРИЛЕПИХА КЪМ ВААЛ-ФЕГОРА И ЯДОХА ЖЕРТВИ, ПРИНЕСЕНИ НА МЪРТВИ БОГОВЕ” (ПС. 106:28), Т.Е. ЖЕРТВИ, КОИТО СА БИЛИ ПРИНАСЯНИ НА МЪРТВИТЕ.

   ПОЧТИ ВЪВ ВСЯКА ЕЗИЧЕСКА СИСТЕМА ЗНАЧИТЕЛНО МЯСТО ЗАЕМАШЕ ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО НА МЪРТВИТЕ, КАКТО И ПРЕДПОЛАГАЕМОТО ОБЩУВАНЕ С ТЯХ. ВЯРВАШЕ СЕ, ЧЕ БОГОВЕТЕ СЪОБЩАВАТ ВОЛЯТА СИ НА ЧОВЕЦИТЕ И ИМ ДАВАТ СЪВЕТ, КОГАТО БЪДАТ ЗАПИТАНИ. ТАКИВА БЯХА ПРОЧУТИТЕ ГРЪЦКИ И РИМСКИ ОРАКУЛИ.  “ЗЛИТЕ ДУХОВЕ” НЕ БЯХА ДУХОВЕТЕ НА МЪРТВИТЕ, А ЗЛИ АНГЕЛИ, ПРАТЕНИЦИ НА САТАНА. ТЕ ОТКАЗВАТ ДА ПРИЗНАЯТ ХРИСТОС КАТО БОЖИ СИН.  

   С ПРЕДСКАЗАНИЕТО ЗА ОБРЕЧЕНОСТТА НА САУЛ, ДАДЕНО ЧРЕЗ ЖЕНАТА ОТ ЕНДОР, САТАНА ПЛАНИРАШЕ ДА ПОСТАВИ ПРИМКА ЗА ИЗРАИЛТЯНИТЕ. НАДЯВАШЕ СЕ ДА ИМ ВДЪХНЕ ДОВЕРИЕ КЪМ ЗАКЛИНАТЕЛКАТА И ДА ГИ ПОДВЕДЕ ДА СЕ ДОПИТВАТ ДО НЕЯ. ТАКА ЩЯХА ДА ИЗОСТАВЯТ БОГА КАТО СВОЙ СЪВЕТНИК И ДА СЕ ПОСТАВЯТ ПОД ВЛАСТТА НА САТАНА. УМОРЕНИТЕ И ОБРЕМЕНЕНИТЕ БИХА НАМЕРИЛИ ПОЧИВКА ЗА ДУШИТЕ СИ САМО АКО ОТИДАТ ПРИ ИСУС ХРОСТОС.  

   ЛУЦИФЕР ЗАЯВЯВА, ЧЕ НЯМА СМЪРТ, НИТО ГРЯХ, НИТО СЪД, НИТО ВЪЗДАЯНИЕ, ЧЕ “ЧОВЕЦИТЕ СА НЕПАДНАЛИ ПОЛУБОГОВЕ”, ЧЕ ЖЕЛАНИЕТО Е НАЙ-ВИСШИЯТ ЗАКОН, А ЧОВЕКЪТ Е ОТГОВОРЕН ЕДИНСТВЕНО САМО ПРЕД СЕБЕ СИ.