"НАИСТИНА НЯМА ПРАВЕДЕН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, КОЙТО ДА СТРУВА ДОБРО И ДА НЕ ГРЕШИ."

ЕКЛИСИАСТ 7:20

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

   БОГ ВЪЗНАМЕРЯВАШЕ ИСТОРИЯТА НА ДАВИДОВОТО ПАДЕНИЕ ДА ПОСЛУЖИ КАТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ЧЕ ДОРИ ОНЕЗИ, КЪМ КОИТО ТОЙ Е ПОКАЗАЛ НАЙ-ГОЛЯМА БЛАГОСКЛОННОСТ, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЧУВСТВАТ В БЕЗОПАСНОСТ И ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ БДЕНИЕТО И МОЛИТВАТА. И ТАКА ТЯ ПОСЛУЖИ НА ХОРАТА, СТАРАЕЩИ СЕ СЪС СМИРЕНИЕ ДА НАУЧАТ УРОКА, КОЙТО БОГ ВЪЗНАМЕРЯВАШЕ ДА ИМ ПРЕДАДЕ. ОТ ПОКОЛЕНИЕ НА ПОКОЛЕНИЕ ХИЛЯДИ СА БИЛИ ВОДЕНИ ТАКА ДА ОСЪЗНАЯТ КОЛКО ЗАСТРАШЕНИ СА ОТ СИЛАТА НА ИЗКУСИТЕЛЯ. ПАДЕНИЕТО НА ДАВИД - ЧОВЕК ТАКА ЗАЧЕТЕН ОТ ГОСПОДА - СЪБУЖДАШЕ В ТЯХ НЕДОВЕРИЕ КЪМ СЕБЕ СИ. ТЕ ЧУВСТВАХА, ЧЕ САМО БОГ МОЖЕ ДА ГИ ОПАЗИ ЧРЕЗ СВОЯТА СИЛА ЧРЕЗ ВЯРА. ЗНАЕЙКИ, ЧЕ В НЕГО БЕ ТЯХНАТА СИЛА И БЕЗОПАСНОСТ, ТЕ СЕ СТРАХУВАХА ДА ПРЕДПРИЕМАТ ПЪРВАТА СТЪПКА НА САТАНИНСКА ПОЧВА.

   ОЩЕ ПРЕДИ ДА БЕШЕ ПРОИЗНЕСЕНА БОЖЕСТВЕНАТА ПРИСЪДА СРЕЩУ ДАВИД, ТОЙ ЗАПОЧНА ДА ЖЪНЕ ПЛОДОВЕТЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО СИ. СЪВЕСТТА МУ НЯМАШЕ ПОКОЙ. МЪКАТА, КОЯТО ИЗПИТВАШЕ, Е ИЗРАЗЕНА В 32-ИЯ ПСАЛМ: 51 ПСАЛМ Е ИЗРАЗ НА ДАВИДОВОТО ПОКАЯНИЕ, КОГАТО УЗНА ИЗОБЛИЧИТЕЛНАТА ВЕСТ ОТ БОГА: ВМЕСТО ДА СЕ ОПИТА ДА СКРИЕ ВИНАТА СИ, ТОЙ ЖЕЛАЕШЕ ДРУГИТЕ ДА СЕ ПОУЧАТ ОТ ТЪЖНАТА ИСТОРИЯ НА ПАДЕНИЕТО МУ.

   ДАВИДОВОТО ПОКАЯНИЕ БЕ ИСКРЕНО И ДЪЛБОКО. ТО НЕ БЕ УСИЛИЕ ДА СЕ СМЕКЧИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. НИКАКВО ЖЕЛАНИЕ ДА ИЗБЕГНЕ ЗАПЛАШВАЩАТА ГО СЪДБА НЕ ВДЪХНОВЯВАШЕ МОЛИТВАТА. НО ТОЙ ВИДЯ КОЛКО ОГРОМНО БЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПРОТИВ БОГА, РАЗБРА, ЧЕ БЕ ОПЕТНИЛ ДУШАТА СИ. ОТВРАТИ СЕ ОТ ГРЕХА СИ. МОЛЕШЕ СЕ НЕ САМО ЗА ПРОЩЕНИЕ, А ЗА ЧИСТОТА НА СЪРЦЕТО. ДАВИД НЕ СЕ ОТКАЗА ОТЧАЯНО ОТ БОРБАТА. В БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ КЪМ КАЕЩИТЕ СЕ ГРЕШНИЦИ ТОЙ ВИДЯ ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СВОЕТО ПРОЩЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ. ДАВИД СЕ СМИРИ И ПРИЗНА ГРЕХА СИ, ДОКАТО САУЛ ПРЕЗРЯ ИЗОБЛИЧЕНИЕТО И ОЖЕСТОЧИ СЪРЦЕТО СИ В НЕПОКАЯНОСТ.

   КОЙТО СМИРИ ДУШАТА СИ ПРИ БОЖИЕТО ИЗОБЛИЧЕНИЕ С ПРИЗНАНИЕ И ПОКАЯНИЕ, КАКТО СТОРИ ДАВИД, МОЖЕ ДА БЪДЕ СИГУРЕН, ЧЕ ИМА НАДЕЖДА ЗА НЕГО. КОЙТО С ВЯРА ПРИЕМЕ БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ, ЩЕ НАМЕРИ ПРОЩЕНИЕ. ГОСПОД НИКОГА НЕ ЩЕ ОТХВЪРЛИ ИСТИНСКИ ПОКАЯЛАТА СЕ ДУША. ТОЙ Е ДАЛ ТОВА ОБЕЩАНИЕ: “...НЕКА СЕ ХВАНЕ ЗА СИЛАТА МИ, ЗА ДА СЕ ПРИМИРИ С МЕНЕ! ДА! НЕКА СЕ ПРИМИРИ С МЕНЕ!” (ИСАЯ 27:5). “НЕКА ОСТАВИ НЕЧЕСТИВИЯТ ПЪТЯ СИ И НЕПРАВЕДНИЯТ ПОМИСЛИТЕ СИ. НЕКА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ ГОСПОДА И ТОЙ ЩЕ СЕ СМИЛИ ЗА НЕГО, И КЪМ НАШИЯ БОГ, ЗАЩОТО ТОЙ ЩЕ ПРОЩАВА ЩЕДРО” (ИСАЯ 55:7).

   “ЩЕ ПЛАТИ... ЧЕТВЕРОКРАТНО” БЕ ПРИСЪДАТА, С КОЯТО ДАВИД НЕВОЛНО ОСЪДИ СЕБЕ СИ, СЛУШАЙКИ ПРИТЧАТА НА ПРОРОК НАТАН. И ТРЯБВАШЕ ДА ПОНЕСЕ СОБСТВЕНАТА СИ ПРИСЪДА. ЧЕТИРИМА ОТ СИНОВЕТЕ МУ ЩЯХА ДА ПАДНАТ И ЗАГУБАТА НА ВСЕКИ ОТ ТЯХ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ПОСЛЕДИЦА ОТ ГРЕХА НА  БАЩАТА.

   СРАМНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА АМНОН - ПЪРВОРОДНИЯ, ДАВИД ОСТАВИ НЕНАКАЗАНО И НЕИЗОБЛИЧЕНО. ЗАКОНЪТ ПРЕДПИСВАШЕ СМЪРТ ЗА ПРЕЛЮБОДЕЕЦА, А ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ НА АМНОН УДВОЯВАШЕ ВИНАТА МУ. НО ДАВИД, ОСЪЖДАЩ САМ СЕБЕ СИ ЗА СВОЯ ГРЯХ, НЕ МОЖА ДА ОТДАДЕ ДЪЛЖИМАТА СПРАВЕДЛИВОСТ НА НАРУШИТЕЛЯ. В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ АВЕСАЛОМ, НАЙ-БЛИЗЪК ЗАЩИТНИК НА СЕСТРА СИ, СПРЯМО КОЯТО БЕ ПОСТЪПЕНО ТАКА СКВЕРНО, КРИЕШЕ НАМЕРЕНИЕТО СИ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ, НО САМО ЗА ДА ИЗБУХНЕ ТО НАКРАЯ С ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА СИЛА. ПРИ ЕДИН ПРАЗНИК НА ЦАРСКИТЕ СИНОВЕ ТОЙ ДАДЕ ЗАПОВЕД ДА УБИЯТ ПИЯНИЯ КРЪВОСМЕСИТЕЛ АМНОН. ИЗПЪЛНИ СЕ ВТОРОТО ПРОКЛЯТИЕ ВЪРХУ ДАВИД, ВТОРИЯ СИН МУ УМРЯ.

   КАКТО И ДРУГИ СИНОВЕ НА ДАВИД, АМНОН БЕ ОСТАВЕН ДА УГАЖДА НА СЕБЕЛЮБИЕТО СИ. ТОЙ СЕ БЕ СТАРАЛ ДА ЗАДОВОЛИ ВСЕКИ ПОМИСЪЛ НА СЪРЦЕТО СИ НЕЗАВИСИМО ОТ БОЖИИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. ВЪПРЕКИ ГОЛЕМИЯ МУ ГРЯХ БОГ ДЪЛГО ГО ТЪРПЯ. В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ ГОДИНИ ТОЙ ИМАШЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПОКАЕ, НО ПРОДЪЛЖИ ДА ГРЕШИ И С ТЕЖЕСТТА НА ВИНАТА СИ БЕ УБИТ, ЗА ДА ЧАКА В СМЪРТТА СИ УЖАСНИЯ ТРИБУНАЛ НА СЪДА.

   ДАВИД БЕ ПРЕНЕБРЕГНАЛ ДЪЛГА СИ ДА НАКАЖЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА АМНОН И ПОРАДИ НЕВЕРНОСТТА НА ЦАРЯ БАЩА И НЕПОКАЯНОСТТА НА СИНА ГОСПОД ДОПУСНА СЪБИТИЯТА ДА ПОЕМАТ ЕСТЕСТВЕНИЯ СИ ХОД И НЕ СПРЯ АВЕСАЛОМ. КОГАТО РОДИТЕЛИ ИЛИ РЪКОВОДИТЕЛИ ПРЕНЕБРЕГВАТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ДА НАКАЖАТ НЕЧЕСТИЕТО, ТОВА ЩЕ НАПРАВИ САМИЯТ БОГ. НЕГОВАТА ВЪЗДЪРЖАЩА СИЛА СПРЯМО СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЗЛОТО ЩЕ БЪДЕ В ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН ОТСТРАНЕНА, ТАКА ЧЕ ТЕЧЕНИЕТО НА СЪБИТИЯТА ЩЕ ДОВЕДЕ ДО НАКАЗВАНЕ НА ГРЕХА С ГРЯХ.

   ПОРОЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕСПРАВЕДЛИВОТО БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ДАВИД КЪМ АМНОН НЕ СПРЯХА ДОТУК - ОТТУК ЗАПОЧНА ОТЧУЖДАВАНЕТО НА АВЕСАЛОМ ОТ БАЩА МУ. АВЕСАЛОМ - ЕНЕРГИЧЕН, АМБИЦИОЗЕН И БЕЗПРИНЦИПЕН, ОТСТРАНЕН ОТ УЧАСТИЕ В ДЕЛАТА НА ЦАРСТВОТО ЧРЕЗ ИЗГНАНИЕ, СКОРО ЗАМИСЛИ ОПАСЕН ПЛАН. НЕ БЕШЕ МЪДРО ОТ СТРАНА НА ЦАРЯ ДА ОСТАВИ ЧОВЕК С ХАРАКТЕРА НА АВЕСАЛОМ - АМБИЦИОЗЕН, ИМПУЛСИВЕН И СТРАСТЕН - ДА СЕ ОТДАВА НА НЕДОВОЛСТВО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ ГОДИНИ.

   ИМАЙКИ ПОСТОЯННО В УМА СИ СПОМЕНА ЗА СОБСТВЕНОТО СИ ПРЕСТЪПВАНЕ НА БОЖИЯ ЗАКОН, ДАВИД ИЗГЛЕЖДАШЕ МОРАЛНО ПАРАЛИЗИРАН. ТОЙ СТАНА СЛАБ И НЕРЕШИТЕЛЕН, ДОКАТО ПРЕДИ СЪГРЕШАВАНЕТО СИ БЕ СИЛЕН И РЕШИТЕЛЕН. ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ НАРОДА ОТСЛАБНА. ВСИЧКО ТОВА БЛАГОПРИЯТСТВАШЕ ЗАМИСЛИТЕ НА НЕГОВИЯ СИН, ИЗВЪРШИЛ ТАКОВА ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНО ДЕЯНИЕ. АВЕСАЛОМ ПОДЛО ЛАСКАЕШЕ НАРОДА, ПЕЧЕЛЕЙКИ НЕГОВОТО БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ. АВЕСАЛОМ ИЗКУСНО ИЗПОЛЗВАШЕ ВСЕКИ СЛУЧАЙ НА НЕДОВОЛСТВО, ЗА ДА СПЕЧЕЛИ ПРЕДИМСТВО ЗА СЕБЕ СИ.

   ПОДСТРЕКАВАНО ОТ УМЕЛИТЕ ВНУШЕНИЯ НА КНЯЗА, НЕДОВОЛСТВОТО ОТ УПРАВЛЕНИЕТО БЪРЗО СЕ РАЗПРОСТРАНИ. ВСИЧКИ УСТНИ ВЪЗХВАЛЯВАХА АВЕСАЛОМ. СМЯТАХА ГО ЗА ЦАРСКИ НАСЛЕДНИК. НАРОДЪТ СЕ ГОРДЕЕШЕ С НЕГО КАТО С ЧОВЕК, ДОСТОЕН ЗА ВИСОКИЯ ПОСТ; РАЗПАЛИ СЕ И ЖЕЛАНИЕ ТОЙ ДА ЗАЕМЕ ТРОНА. “И ПО ТОЯ НАЧИН АВЕСАЛОМ ПОДМАМВАШЕ СЪРЦАТА НА ИЗРАИЛЕВИТЕ МЪЖЕ.” НО ЦАРЯТ, ЗАСЛЕПЕН ОТ ЛЮБОВ КЪМ СИНА СИ, НЕ ПОДОЗИРАШЕ НИЩО. ТОЙ СМЯТАШЕ, ЧЕ КНЯЖЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ, КОЕТО АВЕСАЛОМ СИ ПРИСВОИ, ИМАШЕ ЗА ЦЕЛ ДА ДОНЕСЕ ПОЧИТ НА НЕГОВИЯ ДВОР КАТО ИЗРАЗ НА РАДОСТ ОТ СДОБРЯВАНЕТО. ПРИСТИГАЙКИ В ХЕВРОН, АВЕСАЛОМ ВЕДНАГА ПОВИКА АХИТОФЕЛ - ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ СЪВЕТНИЦИ НА ДАВИД, ЧОВЕК МНОГО ИЗВЕСТЕН С РАЗУМНОСТТА СИ, ЧИЕТО МНЕНИЕ СЕ СМЯТАШЕ ЗА СИГУРНО И МЪДРО КАТО НА ОРАКУЛ. СОБСТВЕНИЯТ МУ СИН - СИНЪТ, КОГОТО БЕ ОБИЧАЛ И НА КОГОТО СЕ БЕ ДОВЕРЯВАЛ, БЕ СКРОИЛ ЗАГОВОР, ЗА ДА ПРИДОБИЕ КОРОНАТА И БЕЗ СЪМНЕНИЕ ДА ОТНЕМЕ ЖИВОТА МУ. АВЕСАЛОМ СВИКА ВОЙСКИТЕ СИ В ХЕВРОН, САМО НА 20 МИЛИ ОТ ЕРУСАЛИМ. БУНТОВНИЦИТЕ СКОРО ЩЯХА ДА БЪДАТ ПРИ ВРАТИТЕ НА ГРАДА. В ТАЗИ ГОЛЯМА КРИЗА ДЪЛГЪТ МУ КЪМ БОГА И КЪМ НАРОДА БЕ ДА ЗАДЪРЖИ АВТОРИТЕТА, С КОЙТО НЕБЕТО ГО БЕ ОБЛЯКЛО. ИЗХОДА ОТ КОНФЛИКТА ТОЙ ЩЕШЕ ДА ПОВЕРИ НА БОГА. ГОЛЕМИЯТ МУ ГРЯХ БЕ ВИНАГИ ПРЕД ОЧИТЕ МУ. ДАВИД СЕ ВЪЗКАЧВАШЕ ПО НАГОРНИЩЕТО НА МАСЛИНЕНИЯ ХЪЛМ И ПЛАЧЕШЕ, КАТО СЕ ИЗКАЧВАШЕ С ПОКРИТА ГЛАВА И ВЪРВЕЙКИ БОС; И ВСИЧКИТЕ ЛЮДЕ, ЩО БЯХА С НЕГО, ПОКРИВАХА ВСЕКИ ГЛАВАТА СИ И ПЛАЧЕХА, КАТО СЕ ИЗКАЧВАХА. И ИЗВЕСТИХА НА ДАВИДА, КАЗВАЙКИ: “АХИТОФЕЛ Е МЕЖДУ ЗАГОВОРНИЦИТЕ С АВЕСАЛОМА.” ДАВИД ОТНОВО БЕ ПРИНУДЕН ДА ПРИЗНАЕ, ЧЕ ПОСТИГНАЛИТЕ ГО БЕДСТВИЯ СА РЕЗУЛТАТ ОТ СОБСТВЕНИЯ МУ ГРЯХ. ОТСТЪПНИЧЕСТВОТО НА АХИТОФЕЛ - НАЙ-СПОСОБНИЯ И НАЙ-ХИТРИЯ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВОДАЧИ, БЕ ПОДТИКНАТО ОТ ОТМЪСТИТЕЛНОСТ ПОРАДИ БЕЗЧЕСТИЕТО, ПОСТИГНАЛО СЕМЕЙСТВОТО МУ В ЛИЦЕТО НА НЕГОВАТА ВНУЧКА ВИТСАВЕЕ.

   “А КОГАТО ЦАР ДАВИД СТИГНА У ВАУРИМ, ЕТО, ИЗЛЕЗЕ ОТТАМ ЧОВЕК ОТ СЕМЕЙСТВОТО НА САУЛОВИЯ ДОМ НА ИМЕ СЕМЕЙ - ГИРАЕВ СИН; И КАТО ИЗЛЕЗЕ, ВЪРВЕШЕ И КЪЛНЕШЕ. И ХВЪРЛЯШЕ КАМЪНИ ВЪРХУ ДАВИДА И ВЪРХУ ВСИЧКИТЕ СЛУГИ НА ЦАР ДАВИДА; А ВСИЧКИТЕ ЛЮДЕ И ВСИЧКИТЕ СИЛНИ МЪЖЕ БЯХА ОТДЯСНО МУ И ОТЛЯВО МУ. И СЕМЕЙ, КАТО КЪЛНЕШЕ, ГОВОРЕШЕ ТАКА: “ИЗЛЕЗ, ИЗЛЕЗ, МЪЖО КРЪВНИЧЕ И МЪЖО ЗЛОСТОРНИЧЕ! ГОСПОД ДОКАРА ВЪРХУ ТЕБЕ ВСИЧКАТА КРЪВ НА ДОМА НА САУЛА, ВМЕСТО КОГОТО ТИ СЕ ВЪЗЦАРИ, И ГОСПОД ПРЕДАДЕ ЦАРСТВОТО В РЪКАТА НА СИНА ТИ АВЕСАЛОМА; И ЕТО ТЕ В НЕЩАСТИЕТО ТИ, ЗАЩОТО СИ КРЪВНИК.”

   ПО ВРЕМЕТО НА УСПЕХА НА ДАВИД СЕМЕЙ НЕ СЕ ПРОЯВИ КАТО НЕВЕРЕН ПОДАНИК НИТО С ДУМИ, НИТО С ДЕЛО. НО В БЕДСТВИЕТО НА ЦАРЯ ТОЗИ ВЕНИАМИНЕЦ РАЗКРИ ИСТИНСКИЯ СИ ХАРАКТЕР. ТОЙ БЕ ПОЧИТАЛ ДАВИД, ДОКАТО БЕ НА ТРОНА, НО ГО ПРОКЛЕ, КОГАТО БЕ В УНИЖЕНИЕ. ПОДЪЛ И ЕГОИСТИЧЕН, ТОЙ СМЯТАШЕ, ЧЕ И ДРУГИТЕ ИМАТ СЪЩИЯ ХАРАКТЕР КАТО НЕГОВИЯ И ВДЪХНОВЕН ОТ САТАНА, ИЗБЪЛВА ОМРАЗАТА СИ ПРОТИВ ТОЗИ, КОГОТО БОГ БЕ НАКАЗАЛ. ДУХЪТ, КОЙТО КАРА ЧОВЕКА ДА СЕ РАДВА, КОГАТО НЯКОЙ Е В БЕДА, ДА ГО РУГАЕ И ДА ГО ПРИТЕСНЯВА, Е САТАНИНСКИ.

   ОБВИНЕНИЕТО НА СЕМЕЙ ПРОТИВ ДАВИД БЕ СЪВЪРШЕНО ЛЪЖЛИВО - ПОДЛА И ЗЛОНАМЕРЕНА КЛЕВЕТА. ДАВИД НЕ БЕ ВИНОВЕН ЗА НЕЧЕСТИЕ, ИЗВЪРШЕНО СПРЯМО САУЛ ИЛИ ДОМА МУ. КОГАТО САУЛ БЕ ИЗЦЯЛО В РЪЦЕТЕ МУ И ДАВИД МОЖЕШЕ ДА ГО УБИЕ, ТОЙ САМО ОТРЯЗА ОТ ПОЛАТА НА ДРЕХАТА МУ И САМ СЕ УКОРИ, ЧЕ БЕ ПРОЯВИЛ ДОРИ ТОВА НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ ГОСПОДНИЯ ПОМАЗАНИК.

   ДАЖЕ КОГАТО САМ БЕ ГОНЕН КАТО ЗВЯР, ДАДЕ УДИВИТЕЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА РАЗБИРАНЕТО СИ, ЧЕ ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е СВЕЩЕН. ЕДИН ДЕН, ДОКАТО СЕ КРИЕШЕ В ПЕЩЕРАТА ОДОЛАМ, МИСЛИТЕ МУ СЕ НАСОЧИХА КЪМ БЕЗМЕТЕЖНАТА СВОБОДА НА МОМЧЕШКИЯ ЖИВОТ И ВЪЗКЛИКНА: “КОЙ БИ МИ ДАЛ ДА ПИЯ ВОДА ОТ ВИТЛЕЕМСКИЯ КЛАДЕНЕЦ, КОЙТО Е ПРИ ПОРТАТА?” (2 ЦАРЕ 23:13-17). ВИТЛЕЕМ ПО ТОВА ВРЕМЕ БЕ В РЪЦЕТЕ НА ФИЛИСТИМЦИТЕ, НО ТРИМА СИЛНИ ДАВИДОВИ МОМЦИ ПРЕМИНАХА ПРЕЗ СТРАЖАТА И ДОНЕСОХА НА ГОСПОДАРЯ СИ ВОДА ОТ ВИТЛЕЕМ.

   ПЛЕМЕННИКЪТ НА ДАВИД АВИСЕЙ - ЕДИН ОТ НАЙ-СМЕЛИТЕ МУ ВОЕНАЧАЛНИЦИ, НЕ МОЖА ДА ИЗСЛУША ТЪРПЕЛИВО ОБИДНИТЕ ДУМИ НА СЕМЕЙ. ТОЙ КАЗА: “ЗАЩО ДА КЪЛНЕ ТОВА МЪРТВО КУЧЕ ГОСПОДАРЯ МИ, ЦАРЯ? ПОЗВОЛИ МИ, МОЛЯ, ДА МИНА НАСРЕЩА И ДА МУ ОТСЕКА ГЛАВАТА.” НО ЦАРЯТ НЕ МУ ПОЗВОЛИ. “ЕТО - КАЗА ТОЙ, - СИН МИ, КОЙТО Е ИЗЛЯЗЪЛ ИЗ ЧРЕСЛАТА МИ, ТЪРСИ ЖИВОТА МИ, А КОЛКО ПОВЕЧЕ СЕГА ТОЯ ВЕНИАМИНЕЦ! ОСТАВИ ГО, НЕКА КЪЛНЕ, ЗАЩОТО ГОСПОД МУ Е ЗАПОВЯДАЛ. МОЖЕ БИ ГОСПОД ЩЕ ПОГЛЕДНЕ ОНЕПРАВДАНИЕТО МИ И ГОСПОД ЩЕ МИ ВЪЗДАДЕ ДОБРО ВМЕСТО НЕГОВОТО ПРОКЛИНАНЕ ДНЕС.” ТОЙ ЧЕСТО БЕ ПРЕДЧУВСТВАЛ, ЧЕ ЩЕ ДОЙДЕ ТАКЪВ ЧАС. ЧУДЕШЕ СЕ, ЧЕ БОГ ТОЛКОВА ДЪЛГО ТЪРПЯ ГРЕХОВЕТЕ МУ И ОТЛАГА ЗАСЛУЖЕНОТО МУ НАКАЗАНИЕ. КАТО СИ СПОМНИ ДОБРОТАТА И ДЪЛГОТЪРПЕНИЕТО НА БОГА, ТОЙ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО НЕ ОСТАНА БЕЗ НАДЕЖДА. ЧУВСТВАШЕ, ЧЕ ГОСПОД ЩЕ СЕ ОТНЕСЕ МИЛОСТИВО КЪМ НЕГО.

   МНОЗИНА, КОИТО ВЪРШАТ ЛОШИ НЕЩА, ИЗВИНЯВАТ СОБСТВЕНИЯ СИ ГРЯХ, ПОСОЧВАЙКИ ПАДЕНИЕТО НА ДАВИД. НО КОЛКО МАЛКО СА ХОРАТА, ПОКАЗАЛИ ПОКАЯНИЕТО И СМИРЕНИЕТО НА ДАВИД! КОЛКО МАЛКО ОТ ТЯХ БИХА ПОНЕСЛИ ИЗОБЛИЧЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ С НЕГОВОТО ТЪРПЕНИЕ И ТВЪРДОСТ! ДАВИД БЕ ПРИЗНАЛ ГРЕХА СИ И В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОДИНИ СЕ ОПИТВАШЕ ДА ИЗПЪЛНИ СВОЯ ДЪЛГ КАТО ВЕРЕН БОЖИ СЛУГА. ТРЯБВАШЕ ЛИ РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ТЕЗИ ГОДИНИ, ИЗПЪЛНЕНИ С ПОСВЕТЕН ТРУД, ДЕЛОТО НА ТАЛАНТА, ПРЕДАНОСТТА И ДЪРЖАВНИЧЕСТВОТО МУ ДА ПРЕМИНАТ В РЪЦЕТЕ НА НЕГОВИЯ БЕЗРАЗСЪДЕН СИН ПРЕДАТЕЛ, КОЙТО НЕ ПОЧИТАШЕ БОГА, НИТО СЕ СТРЕМЕШЕ КЪМ БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА ИЗРАИЛ? КОЛКО ЕСТЕСТВЕНО ЩЕШЕ ДА БЪДЕ В ГОЛЯМОТО СИ БЕДСТВИЕ ДАВИД ДА НЕДОВОЛСТВА ПРОТИВ ГОСПОДА! НО ТОЙ ВИДЯ ПРИЧИНАТА ЗА СВОЕТО НЕЩАСТИЕ В СОБСТВЕНИЯ СИ ГРЯХ. И ГОСПОД НЕ ИЗОСТАВИ ДАВИД. ТАЗИ СТРАНИЦА ОТ ЖИВОТА МУ, КОГАТО, ПОНАСЯЙКИ НАЙ-ЖЕСТОКО ОТНОШЕНИЕ И ОБИДА, ТОЙ СЕ ПОКАЗА СМИРЕН, НЕСЕБЕЛЮБИВ, ВЕЛИКОДУШЕН И ПОКОРЕН, Е ЕДНА ОТ НАЙ-БЛАГОРОДНИТЕ В ЦЯЛАТА МУ ОПИТНОСТ.

НИКОГА ИЗРАИЛЕВИЯТ ВОДАЧ НЕ Е БИЛ ПО-ИСТИНСКИ ВЕЛИК ПРЕД ПОГЛЕДА НА НЕБЕТО, КАКТО В ТОЗИ ЧАС НА НАЙ-ДЪЛБОКОТО СИ, ПОГЛЕДНАТО ОТВЪН, УНИЖЕНИЕ.

   АКО БОГ БЕ ПОЗВОЛИЛ НА ДАВИД ДА ОСТАНЕ НА ТРОНА СИ В МИР И БЛАГОДЕНСТВИЕ, НЕИЗОБЛИЧЕН ЗА ГРЕХА И ПРЕСТЪПВАЙКИ БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАПОВЕДИ, СКЕПТИЦИТЕ И НЕВЯРВАЩИТЕ ЩЯХА ДА ИМАТ ИЗВИНЕНИЕТО ДА ХВЪРЛЯТ УКОР ВЪРХУ БИБЛЕЙСКАТА РЕЛИГИЯ, КАТО ЦИТИРАТ ИСТОРИЯТА НА ДАВИД. НО С ОПИТНОСТТА, ПРЕЗ КОЯТО НАКАРА ДАВИД ДА ПРЕМИНЕ, ТОЙ ПОКАЗВА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ТОЛЕРИРА ИЛИ ДА ОНЕВИНЯВА ГРЕХА. А ИСТОРИЯТА НА ДАВИД НИ ПРАВИ СПОСОБНИ ДА РАЗБЕРЕМ СЪЩО И ЦЕЛИТЕ, КОИТО БОГ ИМА ПРЕДВИД В ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ГРЕХА. ТЯ НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОСЛЕДИМ ДЕЙСТВИЕТО НА НЕГОВИТЕ МИЛОСТИВИ И БЛАГОДАТНИ НАМЕРЕНИЯ ДОРИ ПРЕЗ МРАЧНИТЕ СЪДБИ. ТОЙ НАКАЗА ДАВИД, НО НЕ ГО УНИЩОЖИ. ПЕЩТА ОЧИСТВА, А НЕ ПОЯЖДА. ГОСПОД КАЗВА: “АКО ПРЕСТЪПЯТ ПОВЕЛЕНИЯТА МИ И НЕ ОПАЗЯТ ЗАПОВЕДИТЕ МИ, ТОГАВА ЩЕ НАКАЖА С ТОЯГА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ИМ И С БИЧ БЕЗЗАКОНИЯТА ИМ; НО МИЛОСТТА СИ НЕ ЩЕ ОТТЕГЛЯ ОТ НЕГО, НИТО ЩЕ ИЗНЕВЕРЯ НА ВЕРНОСТТА СИ” (ПС. 89:31-33).

   АХИТОФЕЛ (ГЛАВЕН СЪВЕТНИК НА АВЕСАЛОМ) БЕ НА ГОЛЯМА ПОЧИТ В ЦАРСТВОТО, НО МУ ЛИПСВАШЕ ПРОСВЕТЛЕНИЕТО, КОЕТО ИДВА ОТ БОГА. “СТРАХ ОТ ГОСПОДА Е НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА” (ПР. 9:10) СЛЕД КАТО БЕ УСПЯЛ ДА ОСИГУРИ СОБСТВЕНАТА СИ БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ЗАГОВОРА, АХИТОФЕЛ УВЕЩА АВЕСАЛОМ, ЧЕ Е НУЖНО ДА СЕ ВЗЕМАТ НЕЗАБАВНИ МЕРКИ ПРОТИВ ДАВИД. ДАВИД СЪС СИГУРНОСТ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ УБИТ, АКО НЕ ГО СПАСЕШЕ ПРЯКАТА ГОСПОДНЯ НАМЕСА. НО МЪДРОСТ, ПО-ВИСОКА ОТ ТАЗИ НА ПРОСЛАВЕНИЯ АХИТОФЕЛ, УПРАВЛЯВАШЕ СЪБИТИЯТА. “...ГОСПОД БЕШЕ РЕКЪЛ ДА ОСУЕТИ ДОБРИЯ АХИТОФЕЛОВ СЪВЕТ, ЗА ДА НАНЕСЕ ГОСПОД ЗЛО НА АВЕСАЛОМА.”

   ХУСАЙ (СЪВЕТНИК НА ДАВИД) НЕ БЕ ПОКАНЕН НА СЪВЕТА И НЕ ПОЖЕЛА ДА СЕ НАТРАПИ САМ, ЗА ДА НЕ ГО ЗАПОДОЗРЯТ В ШПИОНАЖ. НО СЛЕД КАТО СЪБРАНИТЕ СЕ РАЗПРЪСНАХА, АВЕСАЛОМ, КОЙТО ВИСОКО ЦЕНЕШЕ МНЕНИЕТО НА БАЩИНИЯ СИ СЪВЕТНИК, МУ ИЗЛОЖИ ПЛАНА НА АХИТОФЕЛ. ХУСАЙ РАЗБРА, ЧЕ АКО ПРЕДЛОЖЕНИЯТ ПЛАН СЕ ИЗПЪЛНИ, ДАВИД ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ПОГУБЕН. И КАЗА: “НЕ Е ДОБЪР СЪВЕТЪТ, КОЙТО АХИТОФЕЛ ДАДЕ ТОЯ ПЪТ.” ХУСАЙ РЕЧЕ ОЩЕ: “ТИ ЗНАЕШ БАЩА СИ И НЕГОВИТЕ МЪЖЕ, ЧЕ СА СИЛНИ МЪЖЕ И ЧЕ СА ПРЕОГОРЧЕНИ В ДУША КАКТО МЕЧКА, ЛИШЕНА ОТ МАЛКИТЕ СИ В ПОЛЕТО. И БАЩА ТИ КАТО ВОЕНЕН МЪЖ НЯМА ДА ПРЕНОЩУВА С ЛЮДЕТЕ; ЕТО, СЕГА Е СКРИТ В НЯКОЙ ТРАП ИЛИ В НЯКОЕ ДРУГО МЯСТО...” ТОЙ ИЗТЪКНА, ЧЕ АКО ВОЙСКИТЕ НА АВЕСАЛОМ ПРЕСЛЕДВАТ ДАВИД, НЯМА ДА ЗАЛОВЯТ ЦАРЯ И ЩЕ ПОЛУЧАТ ОБРАТЕН РЕЗУЛТАТ, КАТО СЕ ОБЕЗСЪРЧАТ И НАНЕСАТ ГОЛЯМА ВРЕДА НА АВЕСАЛОМОВОТО ДЕЛО. “ЗАЩОТО - КАЗА ТОЙ - ЦЕЛИЯТ ИЗРАИЛ ЗНАЕШЕ, ЧЕ БАЩА ТИ Е ЮНАК И ЧЕ ОНИЯ, КОИТО СА С НЕГО, СА ХРАБРИ МЪЖЕ.” И ТОЙ ПРЕДЛОЖИ ПЛАН, ПРИВЛЕКАТЕЛЕН ЗА ЧОВЕК, СУЕТЕН И СЕБЕЛЮБИВ ПО ПРИРОДА, КОЙТО ОБИЧА ДА ПОКАЗВА СИЛАТА СИ.

    ТОГАВА АВЕСАЛОМ И ВСИЧКИТЕ ИЗРАИЛЕВИ МЪЖЕ КАЗАХА: “СЪВЕТЪТ НА АРХИЕЦА ХУСАЙ Е ПО-ДОБЪР ОТ СЪВЕТА НА АХИТОФЕЛА.” НО ИМАШЕ ЕДИН, КОЙТО НЕ БЕ ИЗМАМЕН - ЕДИН, КОЙТО ЯСНО ПРЕДВИЖДАШЕ РЕЗУЛТАТА ОТ ТАЗИ ФАТАЛНА ГРЕШКА НА АВЕСАЛОМ. АХИТОФЕЛ ЗНАЕШЕ, ЧЕ ДЕЛОТО НА БУНТОВНИЦИТЕ БЕ ЗАГУБЕНО И РАЗБРА, ЧЕ КАКВАТО И ДА БЪДЕШЕ СЪДБАТА НА КНЯЗА, НЯМАШЕ НАДЕЖДА ЗА СЪВЕТНИКА, КОЙТО ГО БЕ ПОДТИКНАЛ КЪМ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. АХИТОФЕЛ БЕ ОКУРАЖИЛ АВЕСАЛОМ В БУНТА. ТОЙ ГО БЕ ПОСЪВЕТВАЛ ДА ИЗВЪРШИ НАЙ-ОТВРАТИТЕЛНОТО НЕЧЕСТИЕ, ДА ХВЪРЛИ СРАМ ВЪРХУ БАЩА СИ. ПОСЪВЕТВАЛ ГО БЕ ДА УБИЕ ДАВИД И БЕ ПЛАНИРАЛ КАК ДА СТАНЕ ТОВА. ТОЙ БЕ ОТХВЪРЛИЛ И ПОСЛЕДНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СДОБРЯВАНЕ С ЦАРЯ. И СЕГА АВЕСАЛОМ ПРЕДПОЧЕТЕ ДА ПОСЛУША ДРУГ ВМЕСТО НЕГО. ИЗПЪЛНЕН СЪС ЗАВИСТ, ГНЯВ И ОТЧАЯНИЕ, АХИТОФЕЛ “ОТИДЕ У ДОМА СИ В СВОЯ ГРАД И КАТО НАРЕДИ ДОМАШНИТЕ СИ РАБОТИ, ОБЕСИ СЕ”. ТАКЪВ БЕ РЕЗУЛТАТЪТ ОТ МЪДРОСТТА НА ЧОВЕКА, КОЙТО ПРИ ВСИЧКАТА СИ БОГАТА НАДАРЕНОСТ НЕ НАПРАВИ БОГА СВОЙ СЪВЕТНИК. САТАНА ЗАСЛЕПЯВА ЧОВЕЦИТЕ С ЛАСКАТЕЛНИ ОБЕЩАНИЯ, НО НАКРАЯ ВСЯКА ДУША ЩЕ ОТКРИЕ, ЧЕ “ЗАПЛАТАТА НА ГРЕХА Е СМЪРТ” (РИМ.6:23).

   СЪВЕТЪТ НА ХУСАЙ ПОСТИГНА ЦЕЛТА СИ - ДАВИД СПЕЧЕЛИ ВРЕМЕ ЗА БЯГСТВОТО СИ. НО ПРИБЪРЗАНИЯТ И БУЕН КНЯЗ НЕ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН ДЪЛГО И СКОРО СЕ ВТУРНА ДА ПРЕСЛЕДВА БАЩА СИ. НО КОГАТО ЦАРЯТ ПОГЛЕДНА КЪМ ВОЙСКИТЕ НА ПРОТИВНИКА, ПОМИСЛИ НЕ ЗА КОРОНАТА, НИТО ЗА ЦАРСТВОТО, А ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ СИ СИН, ЧИЙТО ЖИВОТ ЗАВИСЕШЕ ОТ ИЗХОДА НА БИТКАТА. СЪРЦЕТО НА БАЩАТА БЕ ИЗПЪЛНЕНО С ЛЮБОВ И МИЛОСТ КЪМ СИНА БУНТОВНИК. НО ДОРИ ТУК НЕ МОЖА ДА ПОТИСНЕ ЛЮБОВТА СИ КЪМ АВЕСАЛОМ. “ПОЩАДЕТЕ МИ МЛАДЕЖА АВЕСАЛОМА!” “ИЗРАИЛЕВИТЕ ЛЮДЕ БИДОХА РАЗБИТИ ОТ ДАВИДОВИТЕ СЛУГИ И В ОНЯ ДЕН ТАМ СТАНА ГОЛЯМО КЛАНЕ НА ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДУШИ”. АВЕСАЛОМ ПОБЯГНА, РАЗБИРАЙКИ, ЧЕ ДЕНЯТ БЕ ЗАГУБЕН. ВНЕЗАПНО ГЛАВАТА МУ СЕ ЗАХВАНА МЕЖДУ КЛОНИТЕ НА ГОЛЯМО РАЗКЛОНЕНО ДЪРВО И МЪСКАТА МУ МИНА ПОД НЕГО. ТОЙ ОСТАНА УВИСНАЛ БЕЗПОМОЩНО - ПЛЯЧКА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ. В ТОВА СЪСТОЯНИЕ ГО НАМЕРИ ЕДИН ВОЙНИК, КОЙТО, БОЕЙКИ СЕ ДА НЕ СИ НАВЛЕЧЕ НЕОДОБРЕНИЕТО НА ЦАРЯ, ПОЖАЛИ АВЕСАЛОМ, НО ДОКЛАДВА НА ЙОАВ КАКВО БЕ ВИДЯЛ. ЙОАВ НЕ БЕ ВЪЗПИРАН ОТ НИКАКВИ СКРУПУЛИ. ПО-РАНО ТОЙ БЕ ПРИЯТЕЛ НА АВЕСАЛОМ, НА ДВА ПЪТИ ГО БЕ СДОБРЯВАЛ С ДАВИД И ДОВЕРИЕТО МУ БЕ ПОТЪПКАНО БЕЗ СРАМ. НО АКО НЕ БЕ ПРЕДИМСТВОТО, СПЕЧЕЛЕНО ОТ АВЕСАЛОМ ЧРЕЗ НАМЕСАТА НА ЙОАВ, ТОЗИ БУНТ С ВСИЧКИТЕ МУ УЖАСИ НИКОГА НЕ БИ ВЪЗНИКНАЛ. СЕГА ЙОАВ ИМАШЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОГУБИ С ЕДИН УДАР ПОДСТРЕКАТЕЛЯ НА ВСИЧКОТО ТОВА ЗЛО. “И КАТО ВЗЕ В РЪКАТА СИ ТРИ СТРЕЛИ, ПРОНИЗА С ТЯХ СЪРЦЕТО НА АВЕСАЛОМА... И ВЗЕХА АВЕСАЛОМА, ТА ГО ХВЪРЛИХА В ЕДИН ГОЛЯМ РОВ ВЪТРЕ В ЛЕСА И НАТРУПАХА НА НЕГО МНОГО ГОЛЯМ КУП КАМЪНИ.”

   ИЗПЪЛНИ СЕ ТРЕТОТО ПРОКЛЕТИЯ ВЪРХУ ДАВИД И ТРЕТИЯ СИН АВЕСАЛОМ УМРЯ.