ЕКЛИСИАСТ 7:20

   ♦СОЛОМОН (НАЙ-МЪДРИЯ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА), ИЗВЪРШИ ЕДНИ ОТ НАЙ-ГЛУПАВИТЕ НЕЩА ЗАПОМНЕНИ В ИСТОРИЯТА. ОБЪРНА ГРЪБ НА БОГА. ВЪЗГОРДЯ СЕ, И НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАШЕ СЪС ЗАКОНИТЕ И ПРАВИЛАТА НА БОГА, ОТ КОЙТО ЗАВИСЕШЕ МЪДРОСТТА И УСПЕХА МУ. ПРЕДПОЧЕТЕ ЖЕНИТЕ СИ ПРЕД БОГА. ОСТАВИ СЕ ДА ГО КОМАНДВАТ 1000 ЖЕНИ. ОТ ГОЛЯМОТО СИ ЖЕЛАНИЕ ДА ИМ УГОДИ, ЗАБРАВИ БОГА, КОЙТО ГО БЛАГОСЛОВИ И ГО НАПРАВИ НАЙ-ВЕЛИКИЯ ЦАР.  ТОЙ СИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ АКО ИЗПЪЛНЯВА ПРИЩЕВКИТЕ НА ЖЕНИТЕ СИ ЩЕ ИМА МИР И НЕЩАТА МУ ЩЕ ПОТРЪГНАТ, НО СЕ ИЗЛЪГА, ОСТАНА РАЗОЧАРОВАН КАТО ВИДЯ КРАЯ НА ЖИВОТА СИ КОЛКО Е БЕЗСМИСЛЕН И СУЕТЕН БЕЗ БОГА. ОТИДЕ ПРИ ДЯВОЛА И СТАНА НЕГОВ СЛУГА И ЗАПОЧНА ДА МУ СЛУЖИ. СОЛОМОН СЕ ПРОМЕНИ, КОГАТО ПРОРОКА ГО ИЗОБЛИЧИ И РАЗБРА, ЧЕ ЩЕ УМРЕ. 3 ЦАРЕ -11ГЛ. СОЛОМОН СЕ ИЗПЛАШИ, РАЗБРА, ЧЕ Е САМ БЕЗ БОГА. 3ЦАРЕ 11:1-11;14,23,26. ТОГАВА БОГ СЕ ОТТЕГЛИ ОТ НЕГО И МУ ОТНЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И МЪДРОСТТА, ЗА ДА МУ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА НАПРАВИ РАЗЛИКА И ДА РАЗБЕРЕ КАКВО Е ДА СЛУЖИШ НА БОГА И КАКВО Е ДА СЛУЖИШ НА ДЯВОЛА. ИЗГУБИ МИРА, РАДОСТТА И СПОКОЙСТВИЕТО СИ. ПОЧУВСТВА СТРАХ, САМОТА, РАДОСТТА И МИРЪТ ИЗЧЕЗНАХА, УМЪТ МУ СПРЯ ДА РАБОТИ КАКТО ПРЕДИ, УСЕТИ ПРАЗНОТА И МРАК В ДУШАТА СИ. ТОГАВА СЕ ОСЪЗНА, СМИРИ СЕ И ОТИДЕ ПРИ БОГА; ПРИЗНА ВИНАТА СИ, И ПОИСКА ПРОШКА. РАЗБРА КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО " НЕКА ЧУЕМ КРАЯТ НА ЦЯЛОТО СЛОВО: БОЙ СЕ ОТ БОГА И ПАЗИ ЗАПОВЕДИТЕ МУ, ПОНЕЖЕ ТОВА Е ВСИЧКО ЗА ЧОВЕКА". ЕКЛИСИАСТ-12:13,14. БОГ МУ ПРОСТИ И ВЪЗВЪРНА ВСИЧКИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ И МЪДРОСТТА. ТОГАВА СОЛОМОН НАПИСА ПРИТЧИТЕ И ЕКЛИСИАСТ. ТОЙ ЗНАЕШЕ БОЖИЯ ЗАКОН, НО НЕ МОЖА ДА ГО ИЗПЪЛНИ, НАРУШИ ВСИЧКИТЕ ЗАПОВЕДИ, ОТ ПЪРВАТА ДО ДЕСЕТАТА. ПОКАЗА НАЙ ДЕМОНСТРАТИВНО ПРЕД ВСИЧКИ И ВСЕЛЕНАТА, ЧЕ ЖЕНИТЕ МУ СА НАЙ-МИЛИ И СКЪПИ ОТ БОГА. ТОЙ ГОНЕШЕ СВОЯ ИНТЕРЕС И ПОКАЗА, ЧЕ Е НЕ ИСКРЕН В ПОСТЪПКИТЕ СИ. ВСИЧКО Е ПРАВИЛ СЪС СМЕТКА И ЗА СВОЙ ИНТЕРЕС. 

   СОБСТВЕНОТО  МУ ПОВЕДЕНИЕ УБЕДИ НАРОДА, ЧЕ ЦАРСКАТА ЧЕСТ И АВТОРИТЕТ СА МУ ПО-СКЪПИ ОТ СПРАВЕДЛИВОСТТА, МИЛОСТТА ИЛИ ЧОВЕКОЛЮБИЕТО. БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ НУЖДИТЕ НА НАРОДА, ЖЕЛАНИЕ ЗА СЕБЕВЪЗВИШАВАНЕ, ТЪРСЕШЕ ЛИЧНАТА СИ ИЗГОДА, НЕПРЕКЪСНАТО НЕДОВОЛЕН, УГРИЗЕНИЕ НА СЪВЕСТТА, ПРОЯВИ СЪМНЕНИЕ, НЕСПРАВЕДЛИВ,  НЕБЛАГОДАРЕН,  ПОДОЗРИТЕЛЕН, АМБИЦИОЗЕН, НЕТЪРПЕЛИВ, НЕДОВЕРЧИВ, НЕСПОКОЕН,  СЛАБА ВЯРА, СЕБЕЛЮБИВ, СВОЕВОЛЕН, НЕОПРАВЕН, ЗАВИСТЛИВ, ИЗМАМНИК, НЕИСКРЕН, ПРЕДАТЕЛ, НЕУВЕРЕН, ПОКВАРЕН, НЕЧЕСТЕН, СТРАХЛИВ, ЛАСКАТЕЛ, ФАЛШИВ, КОВАРЕН, ИЗРОДЕН, СМЕШЕН, ДЪРЗЪК, ОМРАЗА, ЛЪЖЕЦ, ЖАЛЪК, ЛУКАВ, ПОДЪЛ, ОКАЯН, ГУЗЕН, СЛАБ, БУЕН,ГОРД, ЗЪЛ,

   ПО ВРЕМЕ НА ЦАРУВАНЕТО НА ДАВИД И СОЛОМОН ИЗРАИЛ СТАНА СИЛЕН МЕЖДУ НАРОДИТЕ И ПОЛУЧИ МНОГО ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ВЛИЯЕ МОЩНО В ПОЛЗА НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА. ИМЕТО НА ЙЕХОВА БЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАНО И ПОЧИТАНО И ТОВА ДАВАШЕ НАДЕЖДА, ЧЕ ЦЕЛТА, ЗА КОЯТО ИЗРАИЛТЯНИТЕ БЯХА ЗАСЕЛЕНИ В ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ, МОЖЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ. БЯХА РАЗРУШЕНИ СТЕНИ И СТРЕМЯЩИТЕ СЕ КЪМ ИСТИНАТА ХОРА ОТ ЕЗИЧЕСКИ СТРАНИ НЕ БЯХА ВРЪЩАНИ НЕЗАДОВОЛЕНИ. ИМАШЕ НОВОПОВЯРВАЛИ И БОЖИЯТА ЦЪРКВА НА ЗЕМЯТА СЕ УВЕЛИЧАВАШЕ И БЛАГОДЕНСТВАШЕ.  

   СОЛОМОН БЕ ПОМАЗАН И ПРОВЪЗГЛАСЕН ЗА ЦАР В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА БАЩА СИ ДАВИД, ОТКАЗАЛ СЕ ОТ ПРЕСТОЛА В НЕГОВА ПОЛЗА. ОТНАЧАЛО ЖИВОТЪТ МУ БЕ МНОГООБЕЩАВАЩ И БОЖИЯТА ЦЕЛ БЕ ТОЙ ДА СТАВА ВСЕ ПО-СИЛЕН, ВСЕ ПО-СЛАВЕН И ВСЕ ПОВЕЧЕ ДА ОТРАЗЯВА БОЖИЯ ХАРАКТЕР. ВДЪХНОВЯВАЙКИ НЕГОВИЯ НАРОД, СОЛОМОН ТРЯБВАШЕ ДА МУ ПОМОГНЕ ДА ИЗПЪЛНИ СВЯТОТО СИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПАЗИТЕЛ НА БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА. ЗНАЕШЕ, ЧЕ ЗА ДА МОЖЕ СИНЪТ МУ СОЛОМОН ДА СПАЗИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, С КОЕТО БОГ ГО БЕ ПОЧЕЛ, НЕ ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ САМО ВОИН, ДЪРЖАВНИК И ЦАР, А СИЛЕН, ДОБЪР ЧОВЕК, ПРОПОВЕДНИК НА ПРАВДА И ПРИМЕР ЗА ПРЕДАНОСТ.

   С НЕЖНОСТ И ИСКРЕНОСТ ДАВИД УМОЛЯВАШЕ СОЛОМОН ДА БЪДЕ МЪЖЕСТВЕН И БЛАГОРОДЕН, ДА ПОКАЗВА МИЛОСТ И ЛЮБЕЩА ДОБРОТА КЪМ СВОИТЕ ПОДАНИЦИ. ПРИ ВСИЧКИТЕ СИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ СЪС ЗЕМНИТЕ НАРОДИ ДА ПОЧИТА И ПРОСЛАВЯ БОЖИЕТО ИМЕ, КАКТО И ДА ИЗЯВЯВА КРАСОТАТА НА СВЕТОСТТА.

   В МЛАДОСТТА СИ СОЛОМОН ПРИЕ ДАВИДОВИЯ ИЗБОР ЗА СВОЙ И ДЪЛГИ ГОДИНИ ХОДЕШЕ В ПРАВДА, А ЖИВОТЪТ МУ СЕ ОТЛИЧАВАШЕ СЪС СТРИКТНО ПОСЛУШАНИЕ НА БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ. ТЪЙ КАТО ДОНЯКЪДЕ ЗНАЕШЕ КОЛКО ГОЛЕМИ СА СВЪРЗАНИТЕ С ЦАРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СОЛОМОН ОСЪЗНА, ЧЕ АКО ИСКАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ОТГОВОРНОСТИТЕ СИ КАКТО ТРЯБВА, ХОРАТА, КОИТО НОСЯТ ТЕЖЪК ТОВАР, ТРЯБВА ДА ТЪРСЯТ РЪКОВОДСТВОТО НА ИЗТОЧНИКА НА ВСЯКА МЪДРОСТ. ЕТО ЗАЩО ТОЙ НАСЪРЧИ СЪВЕТНИЦИТЕ СИ ДА СЕ СВЪРЖАТ ИСКРЕНО С НЕГО И ДА СЕ УВЕРЯТ ДАЛИ СА ПРИЕТИ ОТ БОГА.

   ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКО ЗЕМНО БЛАГО ЦАРЯТ ЖЕЛАЕШЕ МЪДРОСТ И РАЗУМ, ЗА ДА ОСЪЩЕСТВИ ВЪЗЛОЖЕНОТО МУ ОТ БОГА ДЕЛО. КОПНЕЕШЕ ЗА БИСТЪР УМ, ЗА РАЗУМНО СЪРЦЕ, ЗА НЕЖНОСТ НА ДУХА. ПРЕЗ ОНАЗИ НОЩ ГОСПОД СЕ ЯВИ НА СОЛОМОН В СЪН И КАЗА: “ИСКАЙ КАКВО ДА ТИ ДАМ”. В ОТГОВОРА СИ МЛАДИЯТ И НЕОПИТЕН ЦАР ИЗРАЗИ ЧУВСТВОТО СИ НА БЕЗПОМОЩНОСТ И ЖЕЛАНИЕТО ЗА ПОМОЩ. “ТИ ПОКАЗА ГОЛЯМА МИЛОСТ КЪМ СЛУГАТА СИ БАЩА МИ ДАВИДА, ПОНЕЖЕ ТОЙ ХОДИ ПРЕД ТЕБЕ ВЪВ ВЯРНОСТ, И В СЪРДЕЧНА ПРАВОТА С ТЕБЕ. И ТИ СИ ЗАПАЗИЛ ЗА НЕГО ТАЯ ГОЛЯМА МИЛОСТ, ЧЕ СИ МУ ДАЛ СИН ДА СЕДИ НА ПРЕСТОЛА МУ, КАКТО Е ДНЕС. И СЕГА, ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ, ТИ СИ НАПРАВИЛ СЛУГАТА СИ ЦАР ВМЕСТО БАЩА МИ ДАВИДА; А АЗ СЪМ МАЛКО МОМЧЕ; НЕ ЗНАЯ КАК ДА СЕ ОБХОЖДАМ. И СЛУГАТА ТИ Е ВСРЕД ТВОИТЕ ЛЮДЕ, КОИТО ТИ СИ ИЗБРАЛ, ЛЮДЕ МНОГО, КОИТО ПОРАДИ МНОЖЕСТВОТО СИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗБРОЯТ, НИТО ДА СЕ ПРЕСМЕТНАТ. ДАЙ, ПРОЧЕЕ, НА СЛУГАТА СИ РАЗУМНО СЪРЦЕ, ЗА ДА СЪДИ ЛЮДЕТЕ ТИ, ЗА ДА РАЗЛИЧАВА МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО; ЗАЩОТО КОЙ МОЖЕ ДА СЪДИ ТОЯ ТВОЙ ГОЛЯМ НАРОД. И ТИЯ ДУМИ БЯХА УГОДНИ ГОСПОДУ, ПОНЕЖЕ СОЛОМОН ПОИСКА ТОВА НЕЩО. И БОГ МУ КАЗА:

ПОНЕЖЕ СИ ПОИСКАЛ ТОВА НЕЩО И НЕ ПОИСКА ЗА СЕБЕ СИ ДЪЛЪГ ЖИВОТ, НИТО ПОИСКА ЗА СЕБЕ СИ БОГАТСТВО, НИТО ПОИСКА СМЪРТТА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ, НО ПОИСКА ЗА СЕБЕ СИ РАЗУМ, ЗА ДА РАЗБИРАШ ПРАВОСЪДИЕ, ЕТО, СТОРИХ СПОРЕД КАКТО СИ КАЗАЛ. ЕТО, ДАДОХ ТИ МЪДРО И РАЗУМНО СЪРЦЕ, ТАКА ЩОТО ПРЕДИ ТЕБЕ НЕ Е ИМАЛО ПОДОБЕН НА ТЕБЕ, НИТО ПОДИР ТЕБЕ ЩЕ СЕ ИЗДИГНЕ ПОДОБЕН НА ТЕБЕ. А ПРИ ТОВА ТИ ДАДОХ КАКВОТО НЕ СИ ПОИСКАЛ И БОГАТСТВО, И СЛАВА, ТАКА ЩОТО МЕЖДУ ЦАРЕТЕ НЕ ЩЕ ИМА ПОДОБЕН НА ТЕБЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТИ ДНИ. И АКО ХОДИШ В МОИТЕ ПЪТИЩА И ПАЗИШ ПОВЕЛЕНИЯТА МИ И ЗАПОВЕДИТЕ МИ, КАКТО ХОДИ БАЩА ТИ ДАВИД, ТОГАВА ЩЕ ПРОДЪЛЖА ДНИТЕ ТИ”.

   ДУМИТЕ НА СОЛОМОН В МОЛИТВАТА ПРЕД БОГА, РАЗКРИВАТ НЕГОВОТО СМИРЕНИЕ И СИЛНОТО МУ ЖЕЛАНИЕ ДА ОТДАДЕ ПОЧИТ НА БОГА. ТОЙ ОСЪЗНА, ЧЕ БЕЗ БОЖЕСТВЕНА ПОМОЩ БИ БИЛ БЕЗПОМОЩЕН КАТО МАЛКО ДЕТЕ И НЕ БИ МОГЪЛ ДА ИЗПЪЛНИ ВЪЗЛОЖЕНИТЕ МУ ОТГОВОРНОСТИ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ НЕ ПРИТЕЖАВА ПРОНИЦАТЕЛНОСТ И ОСЪЗНАВАНЕТО НА ТАЗИ ГОЛЯМА НУЖДА ГО ПОДТИКНА ДА ПОТЪРСИ БОГА, ЗА ДА ПОЛУЧИ РАЗУМ. В СЪРЦЕТО МУ НЯМАШЕ ЕГОИСТИЧЕН СТРЕМЕЖ ЗА ПОЗНАНИЕ, КОЕТО ДА ГО ИЗДИГНЕ НАД ДРУГИТЕ. ИСКАШЕ ДА ИЗПЪЛНЯВА ВЯРНО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ И ИЗБРА ДАРА, КОЙТО В ЦАРУВАНЕТО ЩЕШЕ ДА МУ ПОМОГНЕ ДА ПРОСЛАВИ БОГА. СОЛОМОН НИКОГА НЕ Е БИЛ ПО-БОГАТ, МЪДЪР И ВЕЛИК, КАКТО, КОГАТО ПРИЗНА: “А АЗ СЪМ МАЛКО МОМЧЕ, НЕ ЗНАЯ КАК ДА СЕ ОБХОЖДАМ”.

   ОНЕЗИ, КОИТО ДНЕС ЗАЕМАТ ИЗДИГНАТИ ПОСТОВЕ, ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМЯТ ДА НАУЧАТ УРОКА, ДАДЕН ЧРЕЗ МОЛИТВАТА НА СОЛОМОН. КОЛКОТО ПО-ВИСОКА Е ДЛЪЖНОСТТА НА ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА Е ОТГОВОРНОСТТА МУ, ПО-СИЛНО Е ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО УПРАЖНЯВА, ПО-ГОЛЯМА Е ЗАВИСИМОСТТА МУ ОТ БОГА. ВИНАГИ БИ ТРЯБВАЛО ДА ПОМНИ, ЧЕ ЗАЕДНО С ПРИЗИВА ЗА СЛУЖЕНЕ ИДВА И ПРИЗИВЪТ ЗА БЛАГОРАЗУМНИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕД БЛИЖНИТЕ. ТРЯБВА ДА СТОИ ПРЕД БОГА КАТО УЧЕНИК. СЛУЖБАТА НЕ ПРИДАВА СВЯТОСТ НА ХАРАКТЕРА. ЧОВЕК СТАВА ИСТИНСКИ ВЕЛИК, КАТО ПОЧИТА БОГА И СПАЗВА НЕГОВИТЕ ЗАПОВЕДИ. БОГ, НА КОГОТО СЛУЖИМ, НЕ ГЛЕДА НА ЛИЦЕ. ТОЙ, КОЙТО ДАДЕ НА СОЛОМОН ДУХ НА ПРОНИЦАТЕЛНОСТ, ЖЕЛАЕ ДА ДАРИ СЪЩОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ НА СВОИТЕ ЧАДА В НАШЕ ВРЕМЕ.

   КОГАТО ТЕЖКО ОБРЕМЕНЕНИЯТ ЧОВЕК КОПНЕЕ ЗА МЪДРОСТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЗА БОГАТСТВО, СИЛА ИЛИ СЛАВА, НЯМА ДА ОСТАНЕ РАЗОЧАРОВАН. ТОЙ ЩЕ НАУЧИ ОТ ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ НЕ САМО КАКВО ДА ПРАВИ, НО И КАК ДА ГО ПРАВИ, ЧЕ ДА ПОЛУЧИ БОЖИЕТО ОДОБРЕНИЕ.

   ДОКАТО НЕ СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ СВОЕТО ПОСВЕЩЕНИЕ, НАДАРЕНИЯТ ОТ БОГА ЧОВЕК С РАЗУМ И СПОСОБНОСТИ НЯМА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ ВИСОК ПОСТ, НИТО ЩЕ СЕ СТРЕМИ ДА УПРАВЛЯВА И ДА ПОСТАВЯ ПОД КОНТРОЛ. ХОРАТА НОСЯТ ОТГОВОРНОСТИ ПО НЕОБХОДИМОСТ, НО ВМЕСТО ДА СЕ БОРИ ЗА ГОСПОДСТВО, ИСТИНСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ ЩЕ СЕ МОЛИ ЗА РАЗУМНО СЪРЦЕ, ЗА ДА МОЖЕ ДА СЪДИ МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО.

   ПЪТЯТ НА ПОСТАВЕНИТЕ ЗА ВОДИТЕЛИ ХОРА НЕ Е НИКАК ЛЕСЕН. ТЕ ТРЯБВА ДА ВИЖДАТ ВЪВ ВСЯКА ТРУДНОСТ НАПОМНЯНЕ   ЗА МОЛИТВА. НИКОГА НЕ БИВА ДА ПРОПУСКАТ ДА СЕ СЪВЕТВАТ С ВЕЛИКИЯ ИЗТОЧНИК НА ВСЯКА МЪДРОСТ. УКРЕПЕНИ И ПРОСВЕТЕНИ ОТ ТВОРЕЦА, ТЕ ЩЕ МОГАТ ДА ОТСТОЯВАТ ТВЪРДО СРЕЩУ НЕЧЕСТИВИТЕ ВЛИЯНИЯ И ДА ПРАВЯТ РАЗЛИКА МЕЖДУ ПРАВДА И ГРЯХ, МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО. ЩЕ ОДОБРЯВАТ ОДОБРЕНОТО ОТ БОГА И ИСКРЕНО ЩЕ СЕ СТРЕМЯТ ДА ПРЕДОТВРАТЯВАТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПОГРЕШНИ ПРИНЦИПИ В НЕГОВОТО ДЕЛО.

   СОЛОМОН ПОЛУЧИ ОТ БОГА МЪДРОСТТА, ЗА КОЯТО КОПНЕЕШЕ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЗА БОГАТСТВА, ПОЧЕСТИ ИЛИ ДЪЛГОЛЕТИЕ. МОЛБАТА МУ ЗА МЪДРОСТ, РАЗУМНО СЪРЦЕ И НЕЖЕН ДУХ БЕ УДОВЛЕТВОРЕНА. “И БОГ ДАДЕ НА СОЛОМОНА ТВЪРДЕ МНОГО МЪДРОСТ И РАЗУМ, И ДУШЕВЕН ПРОСТОР КАТО КРАЙМОРСКИЯ ПЯСЪК. ТАКА СОЛОМОНОВАТА МЪДРОСТ НАДМИНА МЪДРОСТТА НА ВСИЧКИТЕ ИЗТОЧНИ ЖИТЕЛИ И ЦЯЛАТА ЕГИПЕТСКА МЪДРОСТ, ЗАЩОТО БЕШЕ ПО-МЪДЪР ОТ ВСИЧКИТЕ ЧОВЕЦИ... И ИМЕТО МУ СЕ ПРОЧУ МЕЖДУ ВСИЧКИТЕ ОКОЛНИ НАРОДИ.” “И ЦЕЛИЯТ ИЗРАИЛ... БОЯХА СЕ ОТ ЦАРЯ, ЗАЩОТО ВИДЯХА, ЧЕ БОЖИЯ МЪДРОСТ ИМАШЕ В НЕГО, ЗА ДА РАЗДАВА ПРАВОСЪДИЕ.” ХОРАТА ОБИКНАХА СОЛОМОН ТАКА, КАКТО БЯХА ОБИКНАЛИ ДАВИД, И ЗАПОЧНАХА ДА МУ СЕ ПОДЧИНЯВАТ ВЪВ ВСИЧКО. “СОЛОМОН... СЕ ЗАКРЕПИ НА ЦАРСТВОТО СИ И ГОСПОД, НЕГОВИЯТ БОГ БЕ С НЕГО И ТВЪРДЕ МНОГО ГО ВЪЗВЕЛИЧИ.”

   ГОДИНИТЕ МИНАВАХА, СЛАВАТА НА СОЛОМОН СЕ УВЕЛИЧАВАШЕ И ТОЙ СЕ СТРЕМЕШЕ ДА ПРОСЛАВЯ БОГА, КАТО УВЕЛИЧАВА СВОЯТА УМСТВЕНА И ДУХОВНА СИЛА И ПРОДЪЛЖАВА ДА ДАРЯВА И ДРУГИ С ПОЛУЧЕНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯТА. ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ РАЗБИРАШЕ, ЧЕ СИЛА, МЪДРОСТ И РАЗУМ ПРИТЕЖАВАШЕ ПОРАДИ БЛАГОСКЛОННОСТТА НА ЙЕХОВА И ЧЕ ТЕЗИ ДАРОВЕ МУ БЯХА ДАДЕНИ, ЗА ДА ПРЕДАДЕ НА СВЕТА ПОЗНАНИЕ ЗА ЦАРЯ НА ЦАРЕТЕ.

   О, ДА СЕ БЕШЕ ВСЛУШАЛ СОЛОМОН В ТЕЗИ ЧУДНИ СЛОВА НА МЪДРОСТ ПРЕЗ ПО-КЪСНИТЕ ГОДИНИ ОТ ЦАРУВАНЕТО! О, АКО БЕШЕ  ПОСЛУШАЛ ТОЗИ, КОЙТО БЕ ЗАЯВИЛ: “УСТНИТЕ НА МЪДРИТЕ РАЗСЯВАТ ЗНАНИЕ”, И КОЙТО БЕ УЧИЛ ЗЕМНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ДА ВЪЗДАВАТ ПРОСЛАВА НА ЦАРЯ НА ЦАРЕТЕ ВМЕСТО НА ЗЕМНИТЕ ВЕЛИЧИЯ, НИКОГА НЕ БИ ПРИСВОИЛ С “ОПЪРНИЧАВИ УСТА” И С “ГОРДОСТ И ВИСОКООУМИЕ” СЛАВАТА, ДЪЛЖИМА ЕДИНСТВЕНО НА БОГА!

   МЯСТОТО, КЪДЕТО ХРАМЪТ БЕ ПОСТРОЕН, ОТДАВНА СЕ СМЯТАШЕ ЗА СВЯТА ЗЕМЯ. ТУК АВРААМ, БАЩАТА НА ВСИЧКИ ВЕРНИ, БЕ ПОКАЗАЛ ГОТОВНОСТТА СИ ДА ПОЖЕРТВА СВОЯ ЕДИНСТВЕН СИН, ЗА ДА СЕ ПОДЧИНИ НА ЗАПОВЕДТА НА ЙЕХОВА. ТУК БОГ БЕ ПОДНОВИЛ С АВРААМ ЗАВЕТА НА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО, КОЕТО ВКЛЮЧВАШЕ СЛАВНОТО МЕСИАНСКО ОБЕЩАНИЕ ЗА ИЗБАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ЧРЕЗ ЖЕРТВАТА НА СИНА НА ВСЕМОГЪЩИЯ. ТУК ДАВИД ПРИНЕСЕ ВСЕИЗГАРЯНЕ И ПРИМИРИТЕЛНА ЖЕРТВА, ЗА ДА ЗАДЪРЖИ ПОРАЗЯВАЩИЯ МЕЧ НА АНГЕЛА НА УНИЩОЖЕНИЕТО И БОГ МУ ОТГОВОРИ С ОГЪН ОТ НЕБЕТО. СЕГА ПОКЛОННИЦИТЕ НА ЙЕХОВА БЯХА ОТНОВО ТУК, ЗА ДА СЕ СРЕЩНАТ СЪС СВОЯ БОГ И ДА ПОДНОВЯТ ОБЕТА СИ НА ВЯРНОСТ КЪМ НЕГО. АКО ИЗРАИЛ БЕ ЗАПАЗИЛ ВЕРНОСТТА СИ КЪМ БОГА, ТАЗИ СЛАВНА СГРАДА БИ ОСТАНАЛА ЗАВИНАГИ КАТО ВЕЧЕН ЗНАК НА БОЖИЯТА ОСОБЕНА БЛАГОСКЛОННОСТ КЪМ НЕГОВИЯ ИЗБРАН НАРОД.

   ГОСПОД ЗАЯВИ: “СЪЩО И ЧУЖДЕНЦИТЕ, КОИТО СЕ ПРИЛЕПВАТ КЪМ ГОСПОДА, ЗА ДА МУ СЛУЖАТ, ДА ОБИЧАТ ИМЕТО НА ГОСПОДА И ДА БЪДАТ НЕГОВИ СЛУГИ-ВСЕКИ ОТ ТЯХ, КОЙТО ПАЗИ СЪБОТАТА ДА НЕ Я ОСКВЕРНИ, И ДЪРЖИ ЗАВЕТА МИ-И ТЯХ ЩЕ ДОВЕДА В СВЕТИЯ СИ ХЪЛМ И ЩЕ ГИ ЗАРАДВАМ В МОЯ МОЛИТВЕН ДОМ. ВСЕИЗГАРЯНИЯТА ИМ И ЖЕРТВИТЕ ИМ ЩЕ МИ БЪДАТ БЛАГОУГОДНИ НА ОЛТАРА МИ, ЗАЩОТО ДОМЪТ МИ ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ МОЛИТВЕН ДОМ НА ВСИЧКИТЕ ПЛЕМЕНА”.

   ГОСПОД ПОКАЗА ЯСНО НА ЦАРЯ КАКВИ СА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА МУ. “А КОЛКОТО ЗА ТЕБЕ - КАЗА ТОЙ, - АКО ХОДИШ ПРЕД МЕНЕ, КАКТО ХОДИ БАЩА ТИ ДАВИД, И ПОСТЪПВАШ НАПЪЛНО СПОРЕД КАКТО СЪМ ТИ ЗАПОВЯДАЛ И ПАЗИШ ПОВЕЛЕНИЯТА МИ И СЪДБИТЕ МИ, ТОГАВА ЩЕ УТВЪРДЯ ПРЕСТОЛА НА ЦАРСТВОТО ТИ СПОРЕД ЗАВЕТА, КОЙТО НАПРАВИХ С БАЩА ТИ ДАВИДА, КАТО РЕКОХ: НЯМА ДА ТИ ЛИПСВА МЪЖ ДА УПРАВЛЯВА ИЗРАИЛЯ”

   АКО СОЛОМОН БЕ ПРОДЪЛЖИЛ ДА СЛУЖИ НА ГОСПОДА СЪС СМИРЕНИЕ, ЦЯЛОТО МУ УПРАВЛЕНИЕ БИ ИМАЛО МОЩНО ВЛИЯНИЕ ЗА ДОБРО ВЪРХУ СЪСЕДНИТЕ НАРОДИ, КОИТО ИМАХА ТОЛКОВА ДОБРИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЦАРУВАНЕТО НА БАЩА МУ ДАВИД И ОТ МЪДРИТЕ ДУМИ И ЧУДЕСНИТЕ ДЕЛА НА ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ СОБСТВЕНОТО МУ ЦАРУВАНЕ. ПРЕДВИЖДАЙКИ СТРАШНИТЕ ИЗКУШЕНИЯ, СЪПРОВОЖДАЩИ БЛАГОДЕНСТВИЕТО И ЗЕМНИТЕ ПОЧЕСТИ, БОГ ПРЕДУПРЕДИ СОЛОМОН ЗА ЗЛИНИТЕ, КОИТО ПОРАЖДА ОТСТЪПНИЧЕСТВОТО, И МУ ПРЕДСКАЗА УЖАСНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ГРЕХА. ДОРИ КРАСИВИЯТ ХРАМ, КОЙТО ТОКУ-ЩО БЕ ПОСВЕТЕН, ЗАЯВИ БОГ, ЩЕ СТАНЕ “ПОГОВОРКА И ПОРУГАНИЕ МЕЖДУ ВСИЧКИТЕ ПЛЕМЕНА”, АКО ИЗРАИЛТЯНИТЕ ИЗОСТАВЯТ “ГОСПОДА БОГА НА БАЩИТЕ СИ” И УПОРСТВАТ В ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО.

   ТОГАВА СОЛОМОН ГИ УЧЕШЕ, ЧЕ БОГ Е СЪЗДАТЕЛЯТ НА ВСИЧКО И ТЕ СЕ ВРЪЩАХА ПО ДОМОВЕТЕ СИ С ЯСНИ ПРЕДСТАВИ ЗА ИЗРАИЛЕВИЯ БОГ И ЗА НЕГОВАТА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО. ЗАПОЧВАХА ДА ВИЖДАТ В ПРИРОДАТА ИЗЯВАТА НА ЛЮБОВТА И ОТКРОВЕНИЕТО НА ХАРАКТЕРА МУ. ТАКА МНОЗИНА БЯХА ДОВЕДЕНИ ДО ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД НЕГО КАТО ПРЕД СВОЙ БОГ.

   СМИРЕНИЕТО НА СОЛОМОН, ПРОЯВЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ПОЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ДЪРЖАВАТА И ПРИЗНА ПРЕД БОГА: “АЗ СЪМ МАЛКО МОМЧЕ”; ЛЮБОВТА МУ КЪМ БОГА, ДЪЛБОКОТО МУ ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВОТО, НЕДОВЕРИЕТО В САМИЯ СЕБЕ СИ, ИЗДИГАНЕТО НА БЕЗКРАЙНИЯ ТВОРЕЦ НАД ВСИЧКО - ТЕЗИ ЧЕРТИ НА ХАРАКТЕРА, ТАКА ДОСТОЙНИ ЗА ПОДРАЖАНИЕ, БЯХА РАЗКРИТИ ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАВЪРШВАНЕТО НА ХРАМА, КОГАТО В МОЛИТВАТА СИ НА ПОСВЕЩЕНИЕ ТОЙ КОЛЕНИЧИ СМИРЕНО КАТО МОЛИТЕЛ.

   КАКТО В ПУБЛИЧНО, ТАКА И В ЛИЧНО ПОКЛОНЕНИЕ, КОГАТО ОТПРАВЯМЕ МОЛБИТЕ СИ КЪМ БОГА, НИЕ ИМАМЕ ПРИВИЛЕГИЯТА ДА СВИЕМ КОЛЕНЕ ПРЕД НЕГО. ИСУС, НАШИЯТ ПРИМЕР, “КАТО КОЛЕНИЧИ, МОЛЕШЕ СЕ”. ЗА НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ Е ЗАПИСАНО, ЧЕ СЪЩО СА КОЛЕНИЧИЛИ ПРИ МОЛИТВА. ПАВЕЛ ЗАЯВИ: “... ПРЕКЛАНЯМ КОЛЕНЕТЕ СИ ПРЕД ОТЦА НА НАШИЯ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС”. ИЗПОВЯДВАЙКИ ПРЕД БОГА ГРЕХОВЕТЕ НА ИЗРАИЛ, ЕЗДРА СЪЩО КОЛЕНИЧИ. ДАНИИЛ “ПАДАШЕ НА КОЛЕНАТА СИ ТРИ ПЪТИ НА ДЕН, МОЛЕЩ СЕ И БЛАГОДАРЯЩ ПРЕД СВОЯ БОГ”. ЧАСЪТ И МЯСТОТО НА МОЛИТВА СА СВЯТИ, ЗАЩОТО БОГ ПРИСЪСТВА ТАМ. “СВЕТО Е, ПРЕПОДОБНО Е НЕГОВОТО ИМЕ”

   С ДУМИТЕ, ИЗРЕКЪЛ ПО ВРЕМЕ НА ЦЕРЕМОНИЯТА ПО ПОСВЕЩЕНИЕТО, СОЛОМОН СЕ БЕ ОПИТАЛ ДА ПРЕМАХНЕ ОТ УМОВЕТЕ НА ПРИСЪСТВАЩИТЕ СУЕВЕРИЯТА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТВОРЕЦА И ЗАМЪГЛИЛИ УМОВЕТЕ НА ЕЗИЧНИЦИТЕ. НЕБЕСНИЯТ БОГ НЕ Е ОГРАНИЧЕН В РЪКОТВОРНИ ХРАМОВЕ ПОДОБНО НА ЕЗИЧЕСКИТЕ БОГОВЕ. ВЪПРЕКИ ТОВА, КОГАТО ЛЮДЕТЕ МУ СЕ СЪБИРАТ В ДОМОВЕ, ПОСВЕТЕНИ ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ, ТОЙ ЖЕЛАЕ ДА СЕ СРЕЩА С ТЯХ ЧРЕЗ ДУХА СИ.

   ВЕКОВЕ ПО-КЪСНО ПАВЕЛ ИЗРЕЧЕ СЪЩАТА ИСТИНА С ДУМИТЕ: “БОГ, КОЙТО Е НАПРАВИЛ СВЕТА И ВСИЧКО, ЩО Е В НЕГО, КАТО Е ГОСПОДАР НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА, НЕ ОБИТАВА В РЪКОТВОРНИ ХРАМОВЕ, НИТО МУ СА ПОТРЕБНИ СЛУЖЕНИЯ ОТ ЧОВЕШКИ РЪЦЕ, КАТО ДА БИ ИМАЛ НУЖДА ОТ НЕЩО, ПОНЕЖЕ САМ ТОЙ ДАВА НА ВСИЧКИ И ЖИВОТ И ДИШАНЕ И ВСИЧКО..., ЗА ДА ТЪРСЯТ БОГА, ТА ДАНО БИХА ГО ПОНЕ НАПИПАЛИ И НАМЕРИЛИ, АКО И ТОЙ ДА НЕ Е ДАЛЕЧ ОТ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС; ЗАЩОТО В НЕГО ЖИВЕЕМ, ДВИЖИМ СЕ И СЪЩЕСТВУВАМЕ”.

“БЛАЖЕН ОНЯ НАРОД, НА КОГОТО БОГ Е ГОСПОД; ЛЮДЕТЕ, КОИТО Е ИЗБРОИЛ ЗА СВОЕ НАСЛЕДСТВО. ГОСПОД НАДНИЧА ОТ НЕБЕТО, НАБЛЮДАВА ВСИЧКИТЕ ЧОВЕШКИ ЧАДА; ОТ МЕСТООБИТАЛИЩЕТО СИ ГЛЕДА НА ВСИЧКИТЕ ЗЕМНИ ЖИТЕЛИ.” “ГОСПОД Е ПОСТАВИЛ ПРЕСТОЛА СИ НА НЕБЕТО И НЕГОВОТО ЦАРСТВО ВЛАДЕЕ НАД ВСИЧКО.” “БОЖЕ, В СВЯТОСТ Е ТВОЯТ ПЪТ. КОЙ БОГ Е ВЕЛИК, КАКТО ИСТИНСКИЯТ БОГ? ТИ СИ БОГ, КОЙТО ВЪРШИШ ЧУДЕСА; ЯВИЛ СИ МЕЖДУ ПЛЕМЕНАТА СИЛАТА СИ”.

   МАКАР ДА НЕ ЖИВЕЕ В РЪКОТВОРНИ ХРАМОВЕ, БОГ ПОЧИТА С ПРИСЪСТВИЕТО СИ СЪБРАНИЯТА НА СВОИТЕ ЛЮДЕ. ОБЕЩАЛ Е, ЧЕ КОГАТО СЕ СЪБЕРАТ, ЗА ДА ГО ТЪРСЯТ, ДА ПРИЗНАЯТ ГРЕХОВЕТЕ СИ И ДА СЕ МОЛЯТ ЕДИН ЗА ДРУГ, ТОЙ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕ С ТЯХ ЧРЕЗ СВЕТИЯ ДУХ. НО СЪБРАЛИТЕ СЕ ДА МУ СЕ ПОКЛОНЯТ ТРЯБВА ДА ОТСТРАНЯТ ОТ СЕБЕ СИ ВСЯКА ЗЛИНА. АКО НЕ СЕ ПОКЛАНЯТ В ДУХ И ИСТИНА И В КРАСОТА НА СВЯТОСТ, ОТ СЪБИРАНЕТО ИМ НЯМА НИКАКВА ПОЛЗА. ЗА ТАКИВА ХОРА ГОСПОД КАЗВА: “ТИЯ ЛЮДЕ СЕ ПРИБЛИЖАВАТ ПРИ МЕНЕ С УСТАТА СИ И МЕ ПОЧИТАТ С УСТНИТЕ СИ, НО СЪРЦЕТО ИМ ДАЛЕЧ ОТСТОИ ОТ МЕНЕ. ОБАЧЕ НАПРАЗНО МИ СЕ КЛАНЯТ...” ТЕЗИ, КОИТО СЕ ПОКЛАНЯТ НА БОГА, ТРЯБВА ДА МУ СЕ ПОКЛАНЯТ “С ДУХ И ИСТИНА, ЗАЩОТО ТАКИВА ИСКА ОТЕЦ ДА БЪДАТ ПОКЛОННИЦИТЕ МУ”. “НО ГОСПОД Е В СВЕТИЯ СИ ХРАМ; МЛЪКНИ ПРЕД НЕГО, ЦЯЛА ЗЕМЬО.”

   ДОКАТО СОЛОМОН ВЪЗВЕЛИЧАВАШЕ НЕБЕСНИЯ ЗАКОН, БОГ БЕ С НЕГО И МУ ДАРЯВАШЕ МЪДРОСТ ДА УПРАВЛЯВА ИЗРАИЛ СЪС СПРАВЕДЛИВОСТ И МИЛОСТ. ОТНАЧАЛО, КОГАТО ПОЛУЧИ БОГАТСТВО И ЗЕМНА СЛАВА, ЦАРЯТ БЕ СМИРЕН И ВЛИЯНИЕТО МУ - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ГОЛЯМО. “И СОЛОМОН ВЛАДЕЕШЕ НАД ВСИЧКИТЕ ЦАРСТВА ОТ РЕКАТА ЕФРАТ ДО ФИЛИСТИМСКАТА ЗЕМЯ И ДО ЕГИПЕТСКАТА ГРАНИЦА... И ТОЙ ИМАШЕ МИР НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ. ЮДА И ИЗРАИЛ ЖИВЕЕХА БЕЗОПАСНО,ВСЕКИ ПОД ЛОЗАТА И ПОД СМОКОВНИЦАТА СИ... ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ДНИ НА СОЛОМОН”