ЕКЛИСИАСТ 7:20

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

   ТАКА НА СОЛОМОН И НА НАРОДА МУ БЕ ДАДЕНА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОТКРИВАТ НА ХОРА ОТ ВСИЧКИ ПЛЕМЕНА ХАРАКТЕРА НА ЦАРЯ НА ЦАРЕТЕ И ДА ГИ УЧАТ НА ПОЧИТ И ПОСЛУШАНИЕ КЪМ НЕГО. ТОВА ПОЗНАНИЕ ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ДАДЕНО НА ЦЕЛИЯ СВЯТ. ПОСРЕДСТВОМ УЧЕНИЯТА НА СВЕЩЕНИТЕ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ СЕ ИЗИСКВАШЕ ХРИСТОС ДА БЪДЕ ИЗДИГНАТ ПРЕД НАРОДИТЕ, ТАКА ЧЕ ВСЕКИ, КОЙТО ПОГЛЕДНЕ КЪМ НЕГО, ДА ЖИВЕЕ.

   МИСИОНСКИЯТ ДУХ, ВЛОЖЕН ОТ БОГА В СЪРЦЕТО НА СОЛОМОН И В СЪРЦАТА НА ВСИЧКИ ИСТИНСКИ ИЗРАИЛТЯНИ, БЕ ИЗМЕСТЕН ОТ ДУХА НА ПЕЧАЛБАРСТВОТО.

   В ЯРЪК КОНТРАСТ С ПОВЕДЕНИЕТО НА СОЛОМОН БЕ ЖИВОТЪТ НА ХРИСТОС ПО ВРЕМЕ НА ЗЕМНОТО МУ ПРЕБИВАВАНЕ. МАКАР ЧЕ ИМАШЕ “ВСЯКА ВЛАСТ”, СПАСИТЕЛЯТ НИКОГА НЕ Я ИЗПОЛЗВАШЕ ЗА СЕБЕПРОСЛАВЯНЕ. НИКАКВИ ЖЕЛАНИЯ ЗА ЗЕМНИ ЗАВОЕВАНИЯ И ЗА СВЕТСКО ВЕЛИЧИЕ НЕ ОПЕТНИХА СЪВЪРШЕНАТА МУ СЛУЖБА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. “ЛИСИЦИТЕ СИ ИМАТ ЛЕГОВИЩА И НЕБЕСНИТЕ ПТИЦИ- ГНЕЗДА - КАЗА ИСУС,-А ЧОВЕШКИЯТ СИН НЯМА ГДЕ ГЛАВА ДА ПОДСЛОНИ”. ЗАПОЧНАЛИТЕ ДА СЛУЖАТ НА ГОСПОДА В ОТГОВОР НА ПРИЗИВА ЩЕ НАПРАВЯТ ДОБРЕ ДА ИЗУЧАТ НЕГОВИТЕ МЕТОДИ. ТОЙ СЕ ВЪЗПОЛЗВАШЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОБЩУВА С ХОРАТА ПО ШИРОКИТЕ ДРУМИЩА.

   ДНЕШНИТЕ ВЕСТИТЕЛИ НА ВСЕМОГЪЩИЯ ПОДОБНО НА ХРИСТОС ТРЯБВА ДА ЗАСТАНАТ НА ГОЛЕМИТЕ КРЪСТОПЪТИЩА, КЪДЕТО МОГАТ ДА СЕ СРЕЩАТ С МИНАВАЩИТЕ ЛЮДЕ ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА СВЕТА. СЪЩО КАТО НЕГО, СКРИВАЙКИ СВОЕТО “АЗ” В БОГА, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕЯТ ЕВАНГЕЛСКОТО СЕМЕ И ДА ПРЕДСТАВЯТ ПРЕД ДРУГИТЕ СКЪПОЦЕННИТЕ ИСТИНИ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ, КОИТО МОГАТ ДА СЪЗДАДАТ НЕПРЕХОДНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ В УМОВЕТЕ И СЪРЦАТА И ДА ПОНИКНАТ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ.

   ПОБЕДА МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ САМО ЧРЕЗ БОЖИЯТА МОЩ. ПРЕДСТОЯЩИЯТ КОНФЛИКТ ИЗИСКВА ОТ НАС ДА ПРОЯВЯВАМЕ ДУХ НА СЕБЕОТРИЦАНИЕ, ДА НЕ СЕ УПОВАВАМЕ НА СЕБЕ СИ, А ЕДИНСТВЕНО НА БОГА, ДА ИЗПОЛЗВАМЕ МЪДРО ВСЯКА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ДУШИ.

   ПО ВРЕМЕ НА ЦАРУВАНЕТО НА СОЛОМОН ГОСПОД МУ СЕ ЯВИ ДВА ПЪТИ С ДУМИ НА ОДОБРЕНИЕ И СЪВЕТ: В НОЩНОТО ВИДЕНИЕ В ГАВЕОН, КОГАТО ОБЕЩАНИЕТО ЗА МЪДРОСТ, БОГАТСТВО И СЛАВА БЕ СЪПРОВОДЕНО ОТ СЪВЕТ ЗА СМИРЕНИЕ И ПОСЛУШАНИЕ; И СЛЕД ПОСВЕЩАВАНЕТО НА ХРАМА, КОГАТО ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЕ ПРИЗОВАН КЪМ ВЯРНОСТ. ДАДЕНИТЕ НА СОЛОМОН СЪВЕТИ БЯХА ЯСНИ, ОБЕЩАНИЯТА - ЧУДНИ. ВЪПРЕКИ ТОВА ЗА ТОЗИ, КОЙТО ПО ОБСТОЯТЕЛСТВА, ПО ХАРАКТЕР И ПО ЖИВОТ ИЗГЛЕЖДАШЕ СЪВСЕМ ПОДХОДЯЩ ДА ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТТА И ДА ИЗПЪЛНИ БОЖИИТЕ ОЧАКВАНИЯ, Е ЗАПИСАНО: “НО ТОЙ НЕ ОПАЗИ ОНОВА, КОЕТО ГОСПОД ЗАПОВЯДА”. “... ПОНЕЖЕ СЪРЦЕТО МУ СЕ ОТВЪРНА ОТ ГОСПОДА ИЗРАИЛЕВИЯ БОГ, КОЙТО МУ СЕ ЯВИ ДВА ПЪТИ И МУ ЗАПОВЯДА ЗА ТОВА НЕЩО ДА НЕ ОТИВА НИКАК СЛЕД ДРУГИ БОГОВЕ”. ТОЛКОВА ГОЛЯМО БЕ СОЛОМОНОВОТО ОТСТЪПНИЧЕСТВО, ТОЛКОВА ЗАКОРАВЯЛО БЕ СЪРЦЕТО МУ В ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ЧЕ ПОЛОЖЕНИЕТО МУ ИЗГЛЕЖДАШЕ ПОЧТИ БЕЗНАДЕЖДНО.

   СОЛОМОН ПРЕНЕБРЕГНА РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО С БОГА И НАМЕРИ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ В ПЛЪТСКИ НАСЛАДИ. ТОЙ ПИШЕ ЗА ТОВА СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ.: “НАПРАВИХ СИ ГОЛЕМИ РАБОТИ, СЪГРАДИХ СИ КЪЩИ; НАСАДИХ СИ ЛОЗЯ... ПРИДОБИХ СЛУГИ И СЛУГИНИ... СЪБРАХ СИ И СРЕБРО, И ЗЛАТО И ОСОБЕНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ НА ЦАРЕТЕ И НА ОБЛАСТИТЕ. НАБАВИХ СИ ПЕВЦИ И ПЕВИЦИ И НАСЛАДИТЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ЧАДА - НАЛОЖНИЦИ ТВЪРДЕ МНОГО. ТАКА СТАНАХ ВЕЛИК И УГОЛЕМИХ СЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ, КОИТО СА БИЛИ ПРЕДИ МЕНЕ В ЕРУСАЛИМ... И ОТ ВСИЧКО, КОЕТО ПОЖЕЛАХА ОЧИТЕ МИ, НИЩО НЕ ИМ ОТРЕКОХ. НЕ СПРЯХ СЪРЦЕТО СИ ОТ НИКАКВА ВЕСЕЛБА, ЗАЩОТО СЪРЦЕТО МИ СЕ РАДВАШЕ ВЪВ ВСИЧКИТЕ МИ ТРУДОВЕ... ТОГАВА РАЗГЛЕДАХ ВСИЧКИТЕ ДЕЛА, КОИТО БЯХА ИЗВЪРШИЛИ РЪЦЕТЕ МИ, И ТРУДА, В КОЙТО БЯХ СЕ ТРУДИЛ. И ЕТО, ВСИЧКО БЕШЕ СУЕТА И ГОНЕНЕ НА ВЯТЪРА, И НЯМАШЕ ПОЛЗА ПОД СЛЪНЦЕТО. И ОБЪРНАХ СЕ ДА РАЗГЛЕДАМ МЪДРОСТТА И ЛУДОСТТА, И БЕЗУМИЕТО, ЗАЩОТО ЩО МОЖЕ ДА СТОРИ ЧОВЕК, КОЙТО Е ДОШЪЛ ПОДИР ЦАРЯ ОТНОСНО ТОВА, КОЕТО Е ВЕЧЕ СТОРЕНО?... ЗАТОВА НАМРАЗИХ ЖИВОТА... НАМРАЗИХ ОЩЕ И ВСИЧКИЯ СИ ТРУД, В КОЙТО СЪМ СЕ ТРУДИЛ ПОД СЛЪНЦЕТО”.

   ОТ ГОРЧИВ ОПИТ СОЛОМОН РАЗБРА ПРАЗНОТАТА НА ЕДИН ЖИВОТ, ТЪРСЕЩ НАЙ-ВИСШЕТО БЛАГО В ЗЕМНИТЕ НЕЩА. ТОЙ ИЗДИГНА ОЛТАРИ НА ЕЗИЧЕСКИ БОГОВЕ, НО ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО НАУЧИ, БЕ КОЛКО БЕЗСМИСЛЕНИ СА ТЕХНИТЕ ОБЕЩАНИЯ ЗА ДУШЕВЕН ПОКОЙ. ДЕН И НОЩ БЕ УГНЕТЯВАН ОТ МРАЧНИ И ТЪЖНИ МИСЛИ. НЯМАШЕ ПОВЕЧЕ РАДОСТ В ЖИВОТА ИЛИ ДУШЕВЕН ПОКОЙ, А БЪДЕЩЕТО МУ ИЗГЛЕЖДАШЕ МРАЧНО И ИЗПЪЛНЕНО С ОТЧАЯНИЕ.

   И ВСЕ ПАК ГОСПОД НЕ ГО ИЗОСТАВИ. С УКОРЯВАЩИ ВЕСТИ И СЪС СТРОГИ НАКАЗАНИЯ ТОЙ СЕ СТРЕМЕШЕ ДА МУ ПОМОГНЕ ДА ОСЪЗНАЕ ГРЕХОВНОСТТА НА ЖИВОТА СИ. ОТТЕГЛИ ОТ НЕГО ЗАКРИЛАТА СИ И ДОПУСНА ПРОТИВНИЦИ ДА ТОРМОЗЯТ И ОТСЛАБВАТ ЦАРСТВОТО. “... ГОСПОД ПОДИГНА ПРОТИВНИК НА СОЛОМОНА, ЕДОМЕЦА АДАД... БОГ МУ ПОДИГНА И ДРУГ ПРОТИВНИК, РЕЗОНА ЕЕЛИАДЕВИЯ СИН, КОЙТО... ДОСАЖДАШЕ НА ИЗРАИЛЯ, КАТО ЦАРУВАШЕ НАД СИРИЯ. СЪЩО И ЕРОВОАМ... СОЛОМОНОВ СЛУГА... И ТОЙ ДИГНА РЪКА ПРОТИВ ЦАРЯ”.

   НАЙ-НАКРАЯ ЧРЕЗ ЕДИН ПРОРОК ГОСПОД ПРЕДАДЕ НА СОЛОМОН ЗАПЛАШИТЕЛНА ВЕСТ: “ПОНЕЖЕ ТОВА Е СТОРЕНО ОТ ТЕБЕ И ТИ НЕ ОПАЗИ ЗАВЕТА МИ И ПОВЕЛЕНИЯТА, КОИТО ТИ ЗАПОВЯДАХ, НЕПРЕМЕННО ЩЕ ОТКЪСНА ЦАРСТВОТО ОТ ТЕБЕ И ЩЕ ГО ДАМ НА СЛУГИТЕ ТИ. НО ЗАРАДИ БАЩА ТИ ДАВИДА В ТВОИТЕ ДНИ НЯМА ДА НАПРАВЯ ТОВА. ОТ РЪКАТА НА СИНА ТИ ЩЕ ГО ОТКЪСНА”.

   ПРОИЗНЕСЕНАТА НАД НЕГО И НАД ДОМА МУ ПРИСЪДА СЯКАШ ГО СЪБУДИ ОТ СЪН И С УГРИЗЕНИЯ НА СЪВЕСТТА ЗАПОЧНА ДА ВИЖДА ГЛУПОСТТА СИ В ИСТИНСКАТА Й СВЕТЛИНА. С ПОКРУСЕН ДУХ, С ОТСЛАБЕНИ УМ И ТЯЛО ТОЙ ОТДРЪПНА УМОРЕНАТА СИ И ЖАДНА ДУША ОТ СЧУПЕНИТЕ ЗЕМНИ СЪДОВЕ, ЗА ДА ПИЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОТ ИЗВОРА НА ЖИВОТА. ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ ГО ИЗМЪЧВАШЕ СТРАХЪТ ОТ ПОГУБВАНЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ НЕСПОСОБНОСТТА МУ ДА ИЗОСТАВИ ГЛУПОСТТА. НО СЕГА В ДАДЕНАТА ВЕСТ ВИДЯ ЛЪЧ СВЕТЛИНА. БОГ НЕ ГО БЕ ОТСЯКЪЛ НАПЪЛНО И ВСЕ ОЩЕ БЕ ГОТОВ ДА ГО ИЗБАВИ ОТ ПО-ЖЕСТОКОТО ОТ ГРОБА РОБСТВО, ОТ КОЕТО НЯМАШЕ СИЛА ДА СЕ ОСВОБОДИ.

   СОЛОМОН С БЛАГОДАРНОСТ ПРИЗНА СИЛАТА, ЛЮБОВТА И ДОБРОТАТА НА ТОЗИ, КОЙТО СТОИ ПО-ВИСОКО ОТ ВСИЧКИ. С ПОКАЯНИЕ ЗАПОЧНА ДА ОСМИСЛЯ ДЕЙСТВИЯТА СИ, ДОВЕЛИ ДО ПАДАНЕТО МУ ОТ ИЗДИГНАТИЯ ПРЕСТОЛ НА ЧИСТОТАТА И СВЕТОСТТА. НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ НАДЯВА, ЧЕ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГРЕХА ЩЕ ГО ОТМИНАТ. НЕ УСПЯ ДА СЕ ОТЪРСИ ОТ СПОМЕНИТЕ ЗА ПОКВАРЕНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО БЕ ВОДИЛ, НО С ИСКРЕН КОПНЕЖ ЗАПОЧНА ДА УБЕЖДАВА ДРУГИ ДА НЕ ТРЪГВАТ ПО ПЪТЯ НА НЕГОВАТА ГЛУПОСТ. СМИРЕНО ИЗПОВЯДВАШЕ ГРЕШКИТЕ СИ И ИЗДИГАШЕ ГЛАС НА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА НЕ БИ И ДРУГИ ДА БЪДАТ ПОВЛИЯНИ ОТ ЗЛОТО В НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ И СЛЕД ТОВА ПОГУБЕНИ.

   ИСТИНСКИ ПОКАЯЛИЯТ СЕ ЧОВЕК НЕ ИЗЛИЧАВА ОТ СПОМЕНИТЕ СИ СВОИТЕ ОТМИНАЛИ ГРЕХОВЕ. СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ДУШЕВЕН МИР, НЕ СТАВА БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ ИЗВЪРШЕНИТЕ ГРЕШКИ. ТОЙ МИСЛИ ЗА ОНЕЗИ, КОИТО Е ВЪВЕЛ В ЗЛО С ПОВЕДЕНИЕТО СИ И СЕ ОПИТВА ПО ВСЯКАКЪВ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН ДА ГИ ВЪРНЕ В ПЪТЯ НА ИСТИНАТА. КОЛКОТО ПО-ЯСНА Е ОЗАРИЛАТА ГО СВЕТЛИНА, ТОЛКОВА ПО-СИЛНО Е ЖЕЛАНИЕТО МУ ДА ПОСТАВИ НОЗЕТЕ НА ДРУГИ ХОРА В ПРАВИЯ ПЪТ. НЕ СЕ ОТНАСЯ ЛЕКОМИСЛЕНО КЪМ БЕЗПЪТНИЯ СИ ЖИВОТ, КАТО ОМАЛОВАЖАВА СЛАБОСТИТЕ СИ, А ИЗПРАЩА СИГНАЛА ЗА ОПАСНОСТ, ЗА ДА БЪДАТ ПРЕДУПРЕДЕНИ И ДРУГИТЕ.

   СОЛОМОН ПРИЗНА, ЧЕ “СЪРЦЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ЧАДА Е ПЪЛНО СЪС ЗЛО”. НА ДРУГО МЯСТО ЗАЯВЯВА: “ПОНЕЖЕ ПРИСЪДАТА ПРОТИВ НЕЧЕСТИВОТО ДЕЛО НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВА СКОРО, ЗАТОВА СЪРЦЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ЧАДА Е ВСЕЦЯЛО ПРЕДАДЕНО ДА СТРУВА ЗЛО."

   ОТ ТАКИВА ПРИМЕРИ БИ ТРЯБВАЛО ДА НАУЧИМ, ЧЕ И МЛАДИ, И СТАРИ МОГАТ ДА БЪДАТ В БЕЗОПАСНОСТ САМО АКО БДЯТ И СЕ МОЛЯТ. ЧОВЕШКАТА СИГУРНОСТ НЕ Е ВЪВ ВИСОКИ ПОСТОВЕ И ГОЛЕМИ ПРИВИЛЕГИИ. ЧОВЕК МОЖЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА МНОГО ГОДИНИ ДА Е ИМАЛ ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАПАДАН ОТ САТАНА. ДОРИ МЪДРИЯТ И МОГЪЩ СОЛОМОН БЕ ПОБЕДЕН В БИТКАТА С ВЪТРЕШНИЯ ГРЯХ И ВЪНШНИТЕ ИЗКУШЕНИЯ. НЕГОВИЯТ НЕУСПЕХ НИ УЧИ, ЧЕ КАКВИТО И ДА СА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЧОВЕК И КОЛКОТО И ВЯРНО ДА Е СЛУЖИЛ НА БОГА В МИНАЛОТО, НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА СЕ УПОВАВА НА СВОЯТА МЪДРОСТ И ПОЧТЕНОСТ.

   ДОКАТО КОНФЛИКТЪТ НЕ ЗАВЪРШИ, ВИНАГИ ЩЕ ИМА ХОРА, КОИТО ЩЕ ИЗОСТАВЯТ БОГА. САТАНА ТАКА ЩЕ ПОДРЕЖДА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ЧЕ АКО НЕ СМЕ ПАЗЕНИ ОТ БОЖИЯТА СИЛА, ТЕ ПОЧТИ НЕУСЕТНО ЩЕ ОТСЛАБЯТ ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ДУШАТА. НА ВСЯКА СТЪПКА ТРЯБВА ДА СЕ ПИТАМЕ: “ТОВА ЛИ Е ГОСПОДНИЯТ ПЪТ?” ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ ЩЕ ИМАМЕ НУЖДА РЕШИТЕЛНО ДА КОНТРОЛИРАМЕ ЧУВСТВАТА И СТРАСТИТЕ СИ. НИТО ЗА МИГ НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ В СИГУРНОСТ, АКО НЕ СЕ УПОВАВАМЕ НА БОГА И НА ЖИВОТА, СКРИТ В ХРИСТОС. БДИТЕЛНОСТТА И МОЛИТВАТА СА СТРАЖИТЕ НА НАШАТА ЧИСТОТА.

   ВСИЧКИ, КОИТО ОТИДАТ В БОЖИЯ ГРАД, ЩЕ ВЛЯЗАТ ПРЕЗ ТЯСНАТА ВРАТА, Т.Е. С МЪЧИТЕЛНИ УСИЛИЯ; ЗАЩОТО “В НЕГО НИКАК НЯМА ДА ВЛЕЗЕ НЕЩО НЕЧИСТО”. СЪГРЕШИЛИТЕ ОБАЧЕ НЕ БИВА ДА СЕ ОТЧАЙВАТ. ВЪЗРАСТНИ ХОРА, НЯКОГА ПОЧЕТЕНИ ОТ БОГА, МОЖЕ ДА СА ОМЪРСИЛИ ДУШИТЕ СИ, КАТО СА ПОЖЕРТВАЛИ ДОБРОДЕТЕЛТА НА ОЛТАРА НА СЛАСТОЛЮБИЕТО, НО АКО СЕ ПОКАЯТ, ИЗОСТАВЯТ ГРЕХА И СЕ ОБЪРНАТ КЪМ БОГА, ЗА ТЯХ ВСЕ ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА.

   НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ОТ ВСИЧКИ ДАДЕНИ НИ ЧРЕЗ СОЛОМОНОВИЯ ЖИВОТ УРОЦИ Е ДА ЗНАЕМ КОЛКО ГОЛЯМО Е ВЛИЯНИЕТО НИ ЗА ВЪРШЕНЕ НА ДОБРО ИЛИ ЗЛО. КОЛКОТО И МАЛКА ДА Е НАШАТА СФЕРА НА ВЛИЯНИЕ,  ТО Е ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ ИЛИ ЗА ПРОКЛЯТИЕ И ВЪН ОТ НАШЕТО ЗНАНИЕ И КОНТРОЛ СЕ ОТРАЗЯВА ВЪРХУ ДРУГИТЕ ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО. ВЛИЯНИЕТО НИ МОЖЕ ДА Е ИЗПЪЛНЕНО С МРАКА НА НЕДОВОЛСТВОТО И СЕБЕЛЮБИЕТО, ДА Е ОТРОВЕНО ОТ НЯКОЙ ПОДХРАНВАН ГРЯХ ИЛИ ПЪК ДА Е ДАВАЩАТА ЖИВОТ СИЛА НА ВЯРАТА, НАСЪРЧЕНИЕТО И НАДЕЖДАТА И ДА Е ПОДСЛАДЕНО ОТ АРОМАТА НА ЛЮБОВТА. ЕДНО Е СИГУРНО, ТО ВИНАГИ ЩЕ ПОДТИКВА КЪМ ДОБРО ИЛИ КЪМ ЗЛО.

   УЖАСНА Е МИСЪЛТА, ЧЕ ВЛИЯНИЕТО НИ МОЖЕ ДА Е ДЪХ НА СМЪРТ И ВСЕ ПАК ТОВА Е НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО. КОЙ МОЖЕ ДА ИЗЧИСЛИ ЗАГУБАТА, КОГАТО ДОРИ ЕДНА ДУША Е ПОДВЕДЕНА И ЛИШЕНА ОТ ВЕЧНОТО БЛАЖЕНСТВО! И ВСЕ ПАК ЕДНА НАША БЕЗРАЗСЪДНА ДУМА МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ ТОЛКОВА СИЛНО ВЪРХУ ЖИВОТА НА ЧОВЕК, ЧЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ФАТАЛНА ЗА ДУШАТА МУ. ЕДНИЧЪК НЕДОСТАТЪК В ХАРАКТЕРА НИ МОЖЕ ДА ОТБЛЪСНЕ МНОГО ХОРА ОТ ХРИСТОС.

   ЖЕТВАТА СЕ УМНОЖАВА, КОГАТО ПОСЯТОТО СЕМЕ ДАДЕ ПЛОД И ПОСЛЕ СЕ ЗАСЕЕ ОТНОВО. ТОЗИ ЗАКОН ВАЖИ И В ОТНОШЕНИЯТА НИ С ХОРАТА. ВСЯКА ПОСТЪПКА, ВСЯКА ДУМА Е СЕМЕ, КОЕТО ЩЕ ДАДЕ ПЛОД. ВСЯКО НАШЕ ДЕЙСТВИЕ НА ЗАГРИЖЕНОСТ, ПОСЛУШАНИЕ ИЛИ СЕБЕОТРИЦАНИЕ ЩЕ ОКАЖЕ ВЛИЯНИЕ НА ДРУГИ, А ЧРЕЗ ТЯХ И НА ДРУГИ. И ТАКА, ВСЯКА ПОСТЪПКА НА ЗАВИСТ, ЗЛОБА И РАЗЕДИНЕНИЕ Е СЕМЕ, КОЕТО ЩЕ ПОНИКНЕ В “ГОРЧИВ КОРЕН” И ЩЕ ОТРОВИ МНОЗИНА. А КОЛКО ПОВЕЧЕ ХОРА ЩЕ БЪДАТ ОТРОВЕНИ ОТ МНОЗИНАТА! ТАКА СЕЕНЕТО НА ДОБРО ИЛИ ЗЛО ИМА СИЛА НЕ САМО ЗА СЕГАШНОТО ВРЕМЕ, НО И ЗА ВЕЧНОСТТА.“ТАКА СОЛОМОН ЗАСПА С БАЩА СИ И БЕШЕ ПОГРЕБАН В ГРАДА НА БАЩА СИ ДАВИДА, А ВМЕСТО НЕГО СЕ ВЪЗЦАРИ СИН МУ РОВОАМ.”

   В ПРЕДСТОЯЩАТА КРИЗА, ПРЕДСКАЗАНА ОТ БОЖИЯ ПРОРОК, СОЛОМОН ИМАШЕ ЖЕЛАНИЕТО ДА НАУЧИ СВОЯ ИЗБРАН НАСЛЕДНИК РОВОАМ НА МЪДРОСТ, НО НИКОГА НЕ УСПЯ ДА ПОВЛИЯЕ ЗА ДОБРО НА СИНА, ЧИЕТО РАННО ВЪЗПИТАНИЕ БЕ СЪВСЕМ ЗАНЕМАРЕНО. РОВОАМ БЕ НАСЛЕДИЛ ОТ МАЙКА СИ, АМОНКА ПО НАРОДНОСТ, ОТПЕЧАТЪКА НА НЕПОСТОЯННИЯ ХАРАКТЕР. ПОНЯКОГА СЕ СТАРАЕШЕ ДА СЛУЖИ НА БОГА И ПОЛУЧАВАШЕ ГОЛЯМО БЛАГОСЛОВЕНИЕ, НО НЕ ОСТАНА ТВЪРД И СЕ ПОДДАДЕ НА ЗЛИТЕ ВЛИЯНИЯ, ВЪЗДЕЙСТВАЩИ МУ ОТ РАННО ДЕТСТВО. В ЖИТЕЙСКИТЕ ГРЕШКИ НА РОВОАМ И В НЕГОВОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ ВИЖДАМЕ УЖАСНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ВРЪЗКИТЕ НА СОЛОМОН С ЖЕНИТЕ ЕЗИЧНИЧКИ.

   В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ ГОДИНИ РОВОАМ СЕ ОПИТВАШЕ ДА ИЗВЛЕЧЕ ПОУКА ОТ ТЪЖНОТО СИ ПРЕЖИВЯВАНЕ В НАЧАЛОТО НА СВОЕТО ЦАРУВАНЕ. И УСПЯ. ТОЙ “СЪГРАДИ УКРЕПЕНИ ГРАДОВЕ В ЮДА”, “УКРЕПИ ТИЯ КРЕПОСТИ И ТУРИ В ТЯХ ВОЕНАЧАЛНИЦИ И ЗАПАСИ ОТ ХРАНА, ДЪРВЕНО МАСЛО И ВИНО”. ПОСТАРА СЕ ДА УКРЕПИ ГРАДОВЕТЕ “ТВЪРДЕ МНОГО”. НО ТАЙНАТА ЗА УСПЕХА НА ЮДА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЦАРУВАНЕТО НА РОВОАМ НЕ БЕ В УКРЕПЕНИТЕ ГРАДОВЕ, А В ПРИЗНАВАНЕТО НА БОГА ЗА ВЪРХОВЕН УПРАВНИК. ТОВА ДАДЕ ГОЛЯМО ПРЕДИМСТВО НА ЮДА И ВЕНИАМИН. КЪМ ТЕХНИТЕ РЕДИЦИ СЕ ПРИСЪЕДИНИХА МНОГО БОГОБОЯЗЛИВИ МЪЖЕ ОТ СЕВЕРНИТЕ ПЛЕМЕНА. В СВЕЩЕНИЯ ДОКЛАД СЕ КАЗВА: “...КОЛКОТО ДУШИ ОТ ВСИЧКИТЕ ИЗРАИЛЕВИ ПЛЕМЕНА УТВЪРДИХА СЪРЦАТА СИ ДА ТЪРСЯТ ГОСПОДА ИЗРАИЛЕВИЯ БОГ, ДОЙДОХА В ЕРУСАЛИМ, ЗА ДА ЖЕРТВАТ НА ГОСПОДА БОГА НА БАЩИТЕ СИ. ТАКА ЗА ТРИ ГОДИНИ ТЕ ПОДКРЕПЯХА ЮДОВОТО ЦАРСТВО И ПОДДЪРЖАХА РОВОАМА СОЛОМОНОВИЯ СИН, ЗАЩОТО ТРИ ГОДИНИ ХОДЕХА В ПЪТЯ НА ДАВИДА И НА СОЛОМОНА”.

   АКО БЕ ПРОДЪЛЖИЛ УПРАВЛЕНИЕТО ПО ТОЗИ НАЧИН, РОВОАМ ЩЕШЕ ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ДА ИЗКУПИ ГРЕШКИТЕ ОТ МИНАЛОТО И ДА ВЪЗСТАНОВИ ДОВЕРИЕТО В СПОСОБНОСТТА СИ ДА ЦАРУВА С МЪДРОСТ. НО БОГОВДЪХНОВЕНОТО ПЕРО Е ЗАПИСАЛО ТЪЖНИЯ ДОКЛАД ЗА СОЛОМОНОВИЯ НАСЛЕДНИК, КОЙТО НЕ УСПЯ ДА ОКАЖЕ СИЛНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ХОРАТА, ТА ДА СТАНАТ ВЕРНИ НА ЙЕХОВА. ВЪПРЕКИ ЧЕ БЕ УПОРИТ ПО ХАРАКТЕР, САМОУВЕРЕН, СВОЕВОЛЕН И СКЛОНЕН КЪМ ИДОЛОПОКЛОНСТВО, АКО БЕ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ УПОВАВА НА БОГА, ЩЕШЕ ДА РАЗВИЕ СИЛА НА ХАРАКТЕРА, ТВЪРДА ВЯРА И ЖЕЛАНИЕ ДА СПАЗВА БОЖИИТЕ НАРЕДБИ. НО КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ МИНАВАШЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЗАПОЧВАШЕ ДА РАЗЧИТА НА СИЛАТА НА ВЛАСТТА СИ И НА УКРЕПЕНИТЕ ОТ НЕГО ГРАДОВЕ. МАЛКО ПО МАЛКО БЕ ЗАВЛАДЯН ОТ НАСЛЕДЕНИТЕ СИ СЛАБОСТИ, ДОКАТО НАКРАЯ ЦЯЛОТО СИ ВЛИЯНИЕ ЗАПОЧНА ДА УПРАЖНЯВА В ПОЛЗА НА ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО. “НО СЛЕД КАТО СЕ ЗАКРЕПИ ЦАРСТВОТО НА РОВОАМА И ТОЙ СТАНА СИЛЕН, ОСТАВИ ГОСПОДНИЯ ЗАКОН, А ЗАЕДНО С НЕГО И ЦЕЛИЯ ИЗРАИЛ”.

   КОЛКО ТЪЖНИ, КОЛКО МНОГОЗНАЧИТЕЛНИ СА ДУМИТЕ: “... А ЗАЕДНО С НЕГО И ЦЕЛИЯ ИЗРАИЛ”! ИЗБРАНИТЕ ОТ БОГА ХОРА ДА БЪДАТ СВЕТЛИНА НА СЪСЕДНИТЕ НАРОДИ ИЗОСТАВИХА ИЗТОЧНИКА НА СВОЯТА СИЛА И СЕ ПОСТАРАХА ДА СТАНАТ КАТО ТЯХ. КАКТО ПРИ СОЛОМОН, ТАКА И ПРИ РОВОАМ ЛОШИЯТ ПРИМЕР ОТКЛОНИ МНОЗИНА ОТ ПРАВИЯ ПЪТ. И ДНЕС, КАКТО НЯКОГА, ТАКА СТАВА С ВСЕКИ, КОЙТО СЕ ПРЕДАДЕ НА НЕЧЕСТИЕ - ВЛИЯНИЕТО НА ЗЛОТО НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА САМО ДО ИЗВЪРШИТЕЛЯ. НИКОЙ НЕ ЖИВЕЕ САМ ЗА СЕБЕ СИ. НИКОЙ НЕ ПОГИВА САМ В БЕЗЗАКОНИЕТО СИ. ВСЕКИ ЖИВОТ Е СВЕТЛИНА, КОЯТО ОЗАРЯВА И РАДВА ПЪТЯ НА ДРУГИТЕ, ИЛИ ТЪМНО И ОПУСТОШИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ, ВОДЕЩО ДО ОТЧАЯНИЕ И УНИЩОЖЕНИЕ. НИЕ ИЛИ ВОДИМ ХОРАТА НАГОРЕ КЪМ ЩАСТИЕ И БЕЗСМЪРТЕН ЖИВОТ, ИЛИ ГИ ВОДИМ НАДОЛУ КЪМ СКРЪБ И ВЕЧНА СМЪРТ. АКО С ПОСТЪПКИТЕ СИ ЗАСИЛВАМЕ ИЛИ АКТИВИЗИРАМЕ ЗЛИТЕ СИЛИ НА ЗАОБИКАЛЯЩИТЕ НИ, СТАВАМЕ СЪУЧАСТНИЦИ В ГРЕХА ИМ. БОГ НЕ ОСТАВИ НЕНАКАЗАНО ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА ЮДОВИЯ УПРАВНИК.

   А КОГАТО ГОСПОД ВИДЯ СМИРЕНИЕТО ИМ, ТОЙ КАЗА: "ТЕ СЕ СМИРИХА, НЯМА ДА ГИ ИЗТРЕБЯ, НО ЩЕ ИМ ДАМ НЯКАКВО ИЗБАВЛЕНИЕ; И ГНЕВЪТ МИ НЯМА ДА СЕ ИЗЛЕЕ ВЪРХУ ЕРУСАЛИМ ЧРЕЗ СИСАКА. ОБАЧЕ ТЕ ЩЕ МУ СТАНАТ СЛУГИ, ЗА ДА ПОЗНАЯТ ЩО Е ДА СЛУГУВАТ НА МЕНЕ И ЩО ДА СЛУГУВАТ НА ЗЕМНИТЕ ЦАРСТВА."

   НО КОГАТО БЕДСТВИЕТО ПРЕМИНА И НАРОДЪТ СЕ ЗАМОГНА ОТНОВО, ПОВЕЧЕТО ЗАБРАВИХА СТРАХОВЕТЕ СИ И ПАК СЕ ОБЪРНАХА КЪМ ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО. СРЕД ТЯХ БЕ И САМИЯТ ЦАР РОВОАМ. МАКАР И СМИРЕН ОТ СПОЛЕТЯЛОТО ГО НЕЩАСТИЕ, ТОЙ НЕ НАПРАВИ ОТ ТОВА СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ПОВРАТНА ТОЧКА В ЖИВОТА СИ. ЗАБРАВИ УРОКА, КОЙТО БОГ ИСКАШЕ ДА МУ ДАДЕ И СЕ ВЪРНА КЪМ ГРЕХОВЕТЕ, ДОНЕСЛИ НАКАЗАНИЕ НАД НАРОДА.

   С РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЦАРСТВОТО В НАЧАЛОТО НА РОВОАМОВОТО УПРАВЛЕНИЕ СЛАВАТА НА ИЗРАИЛ ЗАПОЧНА ДА НАМАЛЯВА И НИКОГА ВЕЧЕ НЕ СЕ ВЪЗСТАНОВИ НАПЪЛНО.

   НО СЕМЕНАТА НА ЗЛОТО, РАЗПРЪСНАТИ ПО ВРЕМЕТО, КОГАТО РОВОАМ СЕ ВЪЗКАЧИ НА ТРОНА, НИКОГА НЯМАШЕ ДА БЪДАТ НАПЪЛНО ИЗКОРЕНЕНИ И ПОНЯКОГА ИЗБРАНИЯТ БОЖИ НАРОД ЩЕШЕ ДА ИЗПАДА ТОЛКОВА НИЗКО, ЧЕ ДА СТАВА ЗА ПОГОВОРКА НА ЕЗИЧНИЦИТЕ.

   ВЪПРЕКИ ПОРОЧНОСТТА НА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ ОТДАВАХА НА ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСКИ ОБИЧАИ, БОГ В СВОЯТА МИЛОСТ ПРАВЕШЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА СПАСИ РАЗДЕЛЕНОТО ЦАРСТВО ОТ ПЪЛНО УНИЩОЖЕНИЕ. С ТЕЧЕНИЕ НА ГОДИНИТЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ БОЖИИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ИЗРАИЛ ИЗГЛЕЖДАХА СЪВСЕМ ОСУЕТЕНИ ОТ УЛОВКИТЕ НА ХОРА, ВДЪХНОВЕНИ ОТ САТАНИНСКИ СИЛИ, БОГ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ОСЪЩЕСТВЯВА ДОБРИТЕ СИ НАМЕРЕНИЯ ЧРЕЗ ПЛЕНЯВАНЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗБРАНИЯ НАРОД.

   РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЦАРСТВОТО БЕ САМО НАЧАЛО НА ЕДНА УДИВИТЕЛНА ИСТОРИЯ, В КОЯТО СЕ РАЗКРИВАТ БОЖИЕТО ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ И НЕЖНО СЪСТРАДАНИЕ. БОГ ИСКАШЕ ДА ОЧИСТИ ИЗРАИЛТЯНИТЕ ЗА СЕБЕ СИ КАТО ИЗБРАН НАРОД, РЕВНОСТЕН ЗА ДОБРИ ДЕЛА. ИЗПИТАНИЯТА И БЕДСТВИЯТА, ПРЕЗ КОИТО ТРЯБВАШЕ ДА ПРЕМИНАТ ТЕ В РЕЗУЛТАТ ОТ НАСЛЕДЕНИТЕ И ПРИДОБИТИТЕ ПОРОЧНИ НАКЛОННОСТИ КЪМ ЗЛОТО, ГИ ПРИНУДИ ДА ПРИЗНАЯТ: “НЯМА ПОДОБЕН НА ТЕБЕ, ГОСПОДИ, ВЕЛИК СИ И ВЕЛИКО Е ИМЕТО ТИ В СИЛА. КОЙ НЕ БИ СЕ БОЯЛ ОТ ТЕБЕ, ЦАРЮ НА НАРОДИТЕ?... НО ГОСПОД Е ИСТИНСКИЯТ БОГ, ЖИВИЯТ БОГ И ВЕЧНИЯТ ЦАР”.

   ПОКЛАНЯЩИТЕ СЕ НА ИДОЛИ ТРЯБВАШЕ ДА НАУЧАТ УРОКА, ЧЕ ФАЛШИВИТЕ БОГОВЕ СА БЕЗСИЛНИ ДА ОБЛАГОРОДЯВАТ И СПАСЯВАТ. “ОНИЯ БОГОВЕ, КОИТО НЕ СА НАПРАВИЛИ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, ДА! ТЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ ОТ ЗЕМЯТА И ИЗПОД ТОВА НЕБЕ”. САМО ВЪВ ВЕРНОСТТА КЪМ ЖИВИЯ БОГ, СЪЗДАТЕЛ И ВСЕДЪРЖИТЕЛ НА ВСИЧКО, ЧОВЕК МОЖЕ ДА НАМЕРИ ПОКОЙ И МИР.