Защо Бог допуска злото?

   Някога, много отдавна, в Египетската пустиня живял един монах - отшелник. Понякога той отивал в Александрия, за да продаде кошниците, които изработвал. Една час от получените пари, раздавал на бедните, като с останалото си купувал само най-необходимото. Бил много искрен, честен и добронамерен, но не можел да си отговори на много въпроси, защо се случват нещастия и злини, които стават на земята: праведните страдат, а злите блаженстват. Има праведни, на които се случва според делата на нечестивите. Има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Има праведен, който загива в правдата си, има нечестив, който дългоденства в злотворството си. „Боже, моля те, помогни ми да разбера Твоя промисъл и тази неправда. Обясни ми, защо допускаш праведните да страдат и умират, а нечестивите да блаженстват и оставяш да живеят. Едните казват: ако Бог е толкова добър, милостив и справедлив, защо допуска добрите да страдат и умират? Други казват: няма Бог, ако имаше Бог няма да допусне добрите да умират, а злите да живеят и да продължават да вършат само злини.“

   Веднъж той вървял към града, като си мислел, защо Бог допуска всичкото това зло в живота на човеците, при условие, че Бог е Любов, Благ, Милостив, Справедлив и Всемогъщ. Умът му се смущавал от спомените за толкова много нещастия и скърби, които видял при последното си посещение в града, които се увеличават, но не намаляват и хората стават по - зли и нямат страх божии.

   Неочаквано срещнал друг монах, запътил се към същото място. Зарадвал се на срещата и от дума на дума споделил терзанията си. Другият, виждайки неспокойното му състояние го утешил, че Бог ще му яви истината, ако се моли непрестанно, прояви дълготърпение, мълчи и не пита за нищо, което той, неговия спътник ще върши през време на пътя им. Строго го предупредил, че ако му зададе макар и един въпрос, от това което ще види, ще го остави, и ще продължи пътя си сам. Но след три дена, когато стигнат в Александрия, може да пита и всичко ще му бъде обяснено, но не преди това.

   Отшелникът обещал да мълчи, но без да знае какво щял да види и преживее. Те продължили по пътя си. Вечерта спрели да пренощуват в една къща, като помолили стопанина най-учтиво да ги приюти. Стопанинът ги приел любезно и с най-голяма любов и радост ги нагостил. На масата стояла една красива златна чаша цялата със скъпоценни камъни. Стопанина им казал, че преди няколко дена минали керван търговци и от благодарност, че ги е приел и нагостил му подарили тази чаша. Легнали да спят, сутринта много рано, непознатият монах казал на  отшелникът да тръгват, че ги чака път. Непознатия монах преди да излязат взел чашата със скъпоценните камъни и без да каже нищо тихо излезнал. Отшелника понечил да го упрекне, но си спомнил за обещанието и замълчал, но тялото и душата му негодували. Започнал да го гледа с подозрение и да си мисли най-лошото за непознатия монах.

   След като вървели цял ден, на мръкване се отзовали в имението на най-богатия в околността и решили да помолят стопанина да ги приюти. Но той бил толкова зъл, алчен и егоист, че им отказал, но отшелника продължавал да моли и му казал, че не искат нищо друго, освен само да пренощуват. Стопанина накрая се съгласил като разбрал, че те не искат храна и им разрешил да отидат в конюшнята и там да пренощуват. На сутринта спътникът казал на монаха, не е добре да си тръгнем без да сме благодарили на стопанина и отишли при него и му благодарили, и отшелника извадил красивата чаша и му я дал като казал, че това е от благодарност, че им позволил да пренощуват. Монаха онемял от учудване и не можел да каже дума. Ядът се изписал на лицето му, но понеже дал обещание да мълчи, нищо не казал. Вечерта пристигнали до една гора и спътника казал: „аз ще се кача на това дърво, за да видя вижда ли се някъде светлина.“ Слязъл и с радост казал, че в далечината видял светлина и се запътили натам. Пристигнали по тъмно, почукали на вратата, вратата се отворила и на прага стоял един лъчезарен усмихнат човек и с голяма радост ги поканил да влезнат, като им казал, че много рядко идва някой при него. Нагостил ги и сложил да спят на неговото легло, а той легнал на земята. Сутринта станали рано и преди да си тръгнат, спътника запалил къщата на добрия човек и без да му кажат дума си тръгнали. Монаха не можал повече да търпи и мълчи, и започнал да крещи и да обижда спътника си. „Ако знаех, че си толкова лош, зъл, и няма в теб никаква човещина, в никакъв случай нямаше да се съглася да тръгнеш с мен. Ако искаш си тръгвай и ме остави сам да продължа, но не мога да те разбера и да те търпя, как можа толкова несправедливост да извършиш!? Изпитвам омраза към теб. Да вземеш чашата на бедния човек и да я дадеш на богатия, който е един от най-богатите и после да запалиш къщата на добрия човек, който ни приюти с такава радост, нахрани ни и ни отстъпи да спим на леглото му, а той на пода и като благодарност ти му запали къщата! Що за човек си ти, бе?“ Спътника само го погледнал изпитателно и продължил напред, а монаха го последвал без да получи някакъв отговор.

   Стигнали до гъста гора без никаква пътека да се вижда. Спътника помолил монаха да остане, а той ще се опита да намери пътя. Върнал се и казал, че в далечината има къща, хубаво е да отидат и да попитат за пътя до Александрия. Когато наближили къщата, видели един възрастен човек да седи и го попитали за пътя, защото се загубили. Човека ги погледнал учудено и с любопитство, какви са и от къде се взеха в тази пустош.

Обяснил им, че знае пътя, но е стар и не може да ходи дълго, и бързо се изморявал, а и краката го болели. В този момент се появил един млад човек, той им казал, че това е синът му. Спътника попитал: „а синът ти може ли да ни покаже пътя?“ – „може, отговорил стареца, но няма да му позволя, защото, ако му се случи нещо, после няма кой да ми помага и да ме гледа, а аз съм стар.“ С много молитва и одумване успели да го убедят да разреши на синът си да ги заведе до края на гората и да им покаже пътя за Александрия. По пътя трябвало да минат през много буйна река, а моста бил едно голяма дърво. Когато минавали и стигнали до средата, спътника бутнал младежа и той паднал в реката и се удавил. Когато минали отсреща монаха не издържал повече и се нахвърлил върху спътника, но той с едно леко докосване го заковал на място и не можел да мръдне. Тогава спътника му се открил и казал: „аз не съм човек, аз съм ангел изпратен от Бога с цел и мисия. Слушай и запомни това, което ще ти разкрия. Бог никога не бърка и не прави грешки. Бог е любов, много жалостив, много милостив, много щедър и много дълготърпелив. Божията благодат и дълготърпение са големи, и са прекрасно качество, но не е за дълго, те не са безгранични и когато някой започне да се подиграва с Неговото дълготърпение, милост и любов, тогава той ще трябва да понесе наказанието и възмездието, което сам е предизвикал. Всеки човек има и му се дава благодатно време да се осъзнае и да спре да върши зло. Много хора не знаят и не искат да знаят, че има Бог, има възмездие, наказание и проклятие. Някои още тук докато са живи го получават преди да дойдат на страшния съд пред Бога, Който е съдия на живите и мъртвите. Понеже си искрен, честен и добронамерен, Бог ме изпрати при теб да ти разкрия някои тайни, за да ги предадеш на други хора, които живеят в невежество, като хвърлят вината за всички злини на Бога. Когато не могат да си обяснят, защо е така, се озлобяват и започват да мразят Бог. Те набеждават Бог, че Той е виновен за тях и злините, които ги постигат. Трябва някой да им обясни тайните на злото, откъде идват, кой ги прави и защо. Бог избра теб ти да си този човек, който ще носи тази отговорност.

   Първия човек, който ни приюти, нахрани и ни показа златната красива чаша, която му я дадоха търговците не е от тях, а от дявола, който чрез тях му я даде с цел, за да го отрови. Понеже дявола ги мрази, и не обича добрите и искрени хора искаше да до убие. Той ги ненавижда и мрази, с цялата си душа и прави всичко възможно да ги премахне от земята и да останат само неговите зли човеци, които му изпълняват безкористно волята. Но както дявола пази своите, така и Бог пази своите деца. Ако беше пил от чашата щеше да умре един добър, прекрасен човек, който искрено и чистосърдечно вярва в Бога. Но времето му още не е дошло да напусне този свят. Бог има още много работа да върши чрез него и когато му свърши времето Бог сам ще си го прибере. Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: Време за раждане, и време за умиране.

   Втория, който ни приюти с много молби от моя страна беше най-богатия човек в околността, но и най-злия. Той е забогатял по нечестен начин, и все повече става алчен и зъл, и е готов на всичко само и само да забогатее още повече, без да се замисли, че нищо няма да вземе със себе си в гроба. Не знае, че един ден ще трябва да дава отчет за живота си пред Бога. Бог ме изпрати да прекъсна живота му, защото много невинни и добри хора са пострадали от неговата алчност и ако беше останал жив, нямаше да остави нито един добър човек жив, всичките щеше да ги избие, за да им вземе нивите и богатствата.

   Когато отидохме при третия човека, който с радост ни посрещна и сутринта преди да си тръгнем, аз му запалих къщата по нареждане на Бога, понеже Бог много го обича иска да му помогне. Ти не знаеш, колко е чист и добър този човек, само Бог познава сърцата и душите на хората! Бог никога не го е оставял сам в живота, винаги го е наблюдавал и пазил да не попадне в лапите на дявола или някой да му навреди. Сега Бог така ще направи, че той когато започне да разчиства къщата си ще му се даде възможност да открие голямо съкровище и с това съкровище ще построи по - голяма и хубава къща, ще се задоми и ще му се родят деца и ще помогне на много други хора, които са в нужда. Бог когато допуска каквото и да е, Той винаги мисли най-доброто за човека.

   Когато отидохме при стареца, не че аз не знаех пътя, но трябваше да свърша и последното поръчение на Бога, за да спра злото (всичко, което правя е по поръчка на Бога.) Бащата на това момче е един от най - злите хора, той е избивал всеки, който му се е препречвал на пътя, той е оформил такъв демонски характер, че и дявола се чуди как е възможно човека да е по - зъл и отмъстителен от него. Времето, в което Бог многократно го посещавал, изчаквал, и го е молил да спре да изпълнява волята на дявола му свърши. Той вместо да става добър, той е ставал все по-зъл. Бог не може повече да търпи деянията му. Всяко нещо в този живот има начало и край! За всяко човешко същество има един последен ден на почивка, един последен зов, една последна молба. Този човек съзнателно си е затварял очите и ушите и не е искал да знае за последната възможност, която му се е предлагала от Бога. Но синът му се оформя да бъде още и то много по-лош от баща си, той носи характера на дявола. Ако беше останал жив, той щеше много по-големи злини да извърши от колкото баща му. На това се надяваше дявола, да го използва за своите мръсни, пъклени дела.

   След като ти разкрих всичко, което ти не разбираше и се възмущаваше и негодуваше спрямо мен, сега трябва да обясниш на всички, коя е истината и защо понякога се получава така, че умират хора невинни в очите на хората. Те си казват: как е възможно, Бог да е добър, любов, милостив и да допуска добрите да умират и да страдат, а лошите да живеят въпреки злините, които правят!? Питат: защо няма справедливост, няма възмездие и наказание от Бог? Никой не може да знае кой е добър и кой е лош. Само Бог е Този, който знае всичко, краят още от началото. Той дава живот и има право да го вземе обратно.

   Ако се вгледаш по - дълбоко и не избързваш с изявленията си ще видиш Божието милосърдие към хората, но те не го виждат и не го проумяват; защото те виждат само злото. Дявола ги е заслепил, за да не могат да видят истината. Бог никога не върши зло. И ако допуска нещо, което хората смятат за нещастие и скърби, то е само за тяхно добро. Затова не гледай на външното, а се старай във всичко да виждаш Божията намеса и справедливост.“

Времето е най-справедливо, връща всичко на всички!

Времето поставя всяко нещо и всеки на мястото му!!! 

Всичко което се случва е предупреждение, изпитание, наказание или подарък, който човека сам си го е поръчал. 

Зло без причина не идва, както и благословия. 

Каквото човек е посял, това и жъне - дали чрез нездравословен живот или чрез дела. 

Всеки получава това, което заслужава! 

Накрая всичко си идва на мястото. 

Няма случайни неща в живота.