БЛАГОДАРЯ ТИ ТАТКО

   ЕДИН ДЕН, един богат баща, завел сина си на екскурзия. Искал да му покаже колко бедни, прости, ограничени, нещастни и жалки хора има по света, които не знаят, защо са се родили и защо живеят. Целта на бащата е била да му вдигне самочувствието и да му покаже, че трябва да бъде горд с образованието, което има, лукса в който живее и парите които един ден ще наследи. Те прекарали деня в селската къща на едно бедно семейство. На път за вкъщи, бащата с нетърпение попитал: "Сине, видя ли колко бедни, жалки и нещастни са тези хора, нямат нищо, живеят ден за ден? Какво научи, от тази екскурзия?" Момчето замълчало за момент, погледнало баща си с безразличие и отговорило: " Тате, благодаря ти за тази екскурзия, това, което научих за един ден, нямаше да мога да го науча за години. Ние имаме едно куче, те имат четири, имаме басейн, те имат реките, имаме всякакво осветление за през нощта, те имат звездите, ние купуваме храни, а техните никнат от земята, ние сме се оградили като егоисти със стени и огради, които да ни защитават, а те са приятели с всички, живеят си спокойно и не се притесняват и не се страхуват от никой. Ние имаме толкова много скъпи книги, които даже не сме ги отворили, за да видим какво пише в тях, а те имат само Библията. Те са щастливи и знаят защо живеят, те имат цел и смисъл в живота и вярват, че живота не е само на тази планета и не свършва със смъртта" Ти ги попита, защо живеят?-и те ти отговориха, че били гости и чужденци, временно пребиваващи и че се готвят да посрещнат своя Бог, Господ Исус Христос и го чакат с нетърпение да дойде да ги вземе, за да ги заведе в Рая. Момчето замълчало за миг и казало: Тате, може ли да ми отговориш, защо си се родил? Защо живееш? И освен, че си забогатял и имаш образование и пари, само дотук ли спира твоята цел и няма ли повече към какво да се стремиш? И понеже един ден ти ще умреш, отговори ми къде ще отидеш и какво ще стане с теб. Това ли е живота? – да се родиш, да се изучиш, да забогатееш,  да създадеш семейство, да поживееш и после да умреш и край. Ние с тебе живеем без цел, без надежда, без вяра. Просто чакаме времето да умрем и после никога да ни няма.

"Благодаря ти татко, че ми показа колко бедни сме били ние, жалки, нещастни и окаяни мъртъвци.

  ♦♦♦♦♦♦♦

“ТАКА КАЗВА ГОСПОД:

МЪДРИЯТ да не се хвали с мъдростта си,

СИЛНИЯТ да не се хвали със силата си,

БОГАТИЯТ да не се хвали с богатството си;

НО КОЙТО СЕ ХВАЛИ нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ." Еремия 9:23-24