3 РАЗВИТИЕТО НА ГОРДОСТТА-ТЩЕСЛАВИЕТО

   ТРИ СА СТЕПЕНИТЕ НА ГОРДОСТТА. ПЪРВАТА СТЕПЕН СЪСТАВЛЯВА НЕВИННОТО НА ПРЪВ ПОГЛЕД ТЩЕСЛАВИЕ.  ТЩЕСЛАВИЕ Е СТАРОСЛАВЯНСКА ДУМА И ОЗНАЧАВА ТЪРСЕНЕ НА ПРАЗНА, ЧОВЕШКА, СУЕТНА СЛАВА. ДЯВОЛЪТ Е ХИТЪР. ТОЙ НЕ ПОСТАВЯ ЧОВЕКА ИЗВЕДНЪЖ НА ГЛАВОЛОМНА ВИСОЧИНА, А ГЛЕДА ДА СЪБУДИ У НЕГО ПЪРВО СТРЕМЕЖ КЪМ ПРИДОБИВАНЕ НА СЛАВА. ВЕЛИКИЯТ ПОЗНАВАЧ НА ЧОВЕШКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ И ПОРОЦИ, СВ. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК, НАМИРА, ЧЕ ТЩЕСЛАВИЕТО И ГОРДОСТТА СА РАЗЛИЧНИ МОМЕНТИ В РАЗВИТИЕТО НА ЕДИН И СЪЩИ ПОРОК. ПО НЕГОВИТЕ ДУМИ, РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТЕЗИ ДВА ПОРОКА Е ТАКАВА, КАКВАТО Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДЕТЕТО И МЪЖА. . . . ТЩЕСЛАВИЕТО Е НАЧАЛОТО, А ГОРДОСТТА КРАЯТ. ТЩЕСЛАВНИЯТ ЧОВЕК Е ПРЕДВКУСИЛ ОТРОВНАТА СЛАДОСТ НА ЧОВЕШКИТЕ ВЕЛИЧАНИЯ И ЗАТОВА ТЪРСИ САМО ЛАСКАТЕЛСТВО И ПОХВАЛИ. ОЩЕ В ЗАРОДИША СИ ТОЗИ ПОРОК ИЗДАВА ВСИЧКАТА СВОЯ БОГОПРОТИВНОСТ. ТЩЕСЛАВНИЯТ ТЪРСИ И ЖАДУВА ЗА ПРОСЛАВА, ТОГАВА КОГАТО СЛАВАТА ПРИНАДЛЕЖИ ЕДИНСТВЕНО НА ВЕЧНИЯ БОГ (ВТОРОЗАКОНИ: 32:3; ЛУКА. 2:14). СЛОВОТО БОЖИЕ ОТКРАЙ ДОКРАЙ ВЪЗКЛИКВА: „НЕКА ТРАЕ ДО ВЕКА СЛАВАТА ГОСПОДНА; НЕКА СЕ РАДВА В ДЕЛАТА СИ ГОСПОД“ (ПСАЛМИ 104:31). ОСОБЕНО ПСАЛМИТЕ СА ПЪЛНИ С ПРОСЛАВА НА БОЖИЕТО ВЕЛИКО ИМЕ И НЕГОВИТЕ ЧУДНИ ДЕЛА (ПСАЛМИ 136, 138, 146-151) ТЩЕСЛАВНИЯТ ЗАБРАВЯ, ЧЕ И ТОЙ Е ПРИЗОВАН ДА СЛАВИ ТВОРЕЦА. ТОЙ, БЕДНИЯТ, ВЛЮБЕН В СЕБЕ СИ, СЕ МИСЛИ САМ ЗА БОЖЕСТВО И ТЪРСИ ПРОСЛАВА ЗА СЕБЕ СИ. ЗАТОВА Е ПРАВ СВ. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК, КОГАТО НАРИЧА ТЩЕСЛАВНИЯ ЧОВЕК „ХРИСТИЯНСКИ ИДОЛОПОКЛОННИК." НАЙ СТРАННОТО Е ТОВА, ЧЕ ТЩЕСЛАВИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЪКНЕ И ВЪВ ВЯРВАЩАТА И БЛАГОЧЕСТИВА ДУША. ТАКЪВ ЧОВЕК ПОЧВА ДА СЕ ТЩЕСЛАВИ ДОРИ С ТОВА, ЧЕ СЛАВИ БОГА. ИЗОБЩО ЗА ТЩЕСЛАВИЕТО НЯМА ГРАНИЦИ И ПРЕЧКИ. ТО НАВСЯКЪДЕ НАМИРА ПОВОД ЗА САМОВЛЮБВАНЕ И САМОХВАЛБА. ГЕНИАЛНО Е РАЗКРИЛ ТОВА СВ. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК В СЛЕДНИТЕ ДУМИ: „КАКТО СЛЪНЦЕТО НА ВСИЧКИ ЕДНАКВО СВЕТИ, ТЪЙ ТЩЕСЛАВИЕТО С ВСИЧКИ ДОБРОДЕТЕЛИ ЕДНАКВО СЕ ХВАЛИ. КОГАТО НАПРИМЕР АЗ ПАЗЯ ПОСТ, В СЪЩОТО ВРЕМЕ СЕ И ТЩЕСЛАВЯ. КОГАТО ПЪК, ЗА ДА УТАЯ ОТ ДРУГИТЕ СВОЯ ПОСТ, СИ РАЗРЕШАВАМ ИЗВЕСТНА ХРАНА, ПОЧВАМ ДА СЕ ТЩЕСЛАВЯ С БЛАГОРАЗУМИЕТО СИ. АКО СЕ ОБЛЕКА В СВЕТЛА ОДЕЖДА, ПАДАМ ПОБЕДЕН ОТ СУЕТНОСТТА; КАТО СЕ ПРЕОБЛЕКА ПАК В ОКЪСАНА ДРЕХА, ТЩЕСЛАВЯ СЕ (В СКРОМНОСТТА СИ). ПОЧНА ЛИ ДА ГОВОРЯ, ОБХВАЩА МЕ ТЩЕСЛАВИЕ; ПОИСКАМ ЛИ ДА МЪЛЧА, ПАК СЕ ПРЕДАВАМ НА ТЩЕСЛАВИЕ. НА КЪДЕТО И ДА ЗАХВЪРЛЯШ ТОЯ ТРЪН, ТОЙ ВСЕ ЩЕ ИМА БОДИЛИ ОТГОРЕ, НА ВЪРХА." ВЕЛИКА БЕДА Е ТЩЕСЛЕВИЕТО, ЗАЩОТО ТО ВЪВ ВСИЧКО МОЖЕ ДА НАМЕРИ ХРАНА ЗА СЕБЕ СИ. С КАКВО ЛИ ЧОВЕК НЕ СЕ ХВАЛИ? БОГАТСТВО, КРАСОТА, УМ, ДАРБИ, ОБЛЕКЛО, ДОБРОДЕТЕЛИ, ТА ДОРИ И ПОРОЦИ, ВСИЧКО МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ КАТО ПОВОД ЗА ТЩЕСЛАВИЕ. ОСОБЕНО ЖЕНИТЕ ИМАТ ТЕЗИ СЛАБОСТИ ДА СЕ ХВАЛЯТ И ДА СЕ РАДВАТ, КОГАТО ЧУЯТ ЗА СЕБЕ СИ ПОХВАЛИ. ТОЛКОВА ДЪЛБОКИ КОРЕНИ Е ПУСНАЛО ТЩЕСЛАВИЕТО В ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ, ЧЕ, АКО ЧОВЕК НЯМА НЕЩО СЪЩЕСТВЕНО, С КОЕТО ДА СЕ ПОХВАЛИ, ЗАПОЧВА ДА СЕ ГОРДЕЕ С ПАНДЕЛКАТА СИ, С ШАПКАТА СИ, ИЛИ ДОРИ С ПЕРОТО НА ШАПКАТА СИ. ВИЖТЕ МАЛКИТЕ ДЕЦА! И В ТЕХНИТЕ НЕВИННИ СЪРЦА ЗАПОЧВА ОТРАНО ДА НИКНЕ ОТРОВНОТО ЦВЕТЕ НА ТЩЕСЛАВИЕТО. МАЛКИТЕ МОМИЧЕНЦА СЕ ХВАЛЯТ СЪС СВОИТЕ РОКЛИЧКИ, ГРИВНИЧКИ, КУКЛИЧКИ И, АКО ИМ КАЖЕШ, ЧЕ ТЕХНИТЕ ДРЕШКИ ИЛИ ИГРАЧКИ НЕ СА ХУБАВИ, ТОЛКОВА ДЪЛБОКО СЕ ЧУВСТВАТ НАРАНЕНИ, ЧЕ ПОЧВАТ ДА ПЛАЧАТ. О, КАКВО ТЩЕСЛАВИЕ ИЗПЪЛВА СЪРЧИЦЕТО НА МАЛКОТО МОМЧЕНЦЕ, КОГАТО ТО ПОЛУЧИ РАЗРЕШЕНИЕ ДА ПОНОСИ ЗА НЯКОЛКО МИНУТИ ЧАСОВНИКА НА ВУЙЧО СИ! ТО ИЗЛИЗА С ЧАСОВНИКА НАВЪН ПРИ СВОИТЕ ДРУГАРЧЕТА И ПОЧВА ДА СЕ ХВАЛИ ПРЕД ТЯХ С НЕГО. ТО НЕ ДАВА НИКОЙ ДА СЕ ДОКОСНЕ ДО ТАЯ СКЪПОЦЕННА ВЕЩ. И КОГАТО УДИВЛЕНИЕ И ЗАВИСТ ЗАПОЧНАТ ЯВНО ДА СЕ ИЗПИСВАТ ПО ЛИЦАТА НА ДРУГИТЕ, ТОГАВА ТЩЕСЛАВИЕТО И РАДОСТТА НА МАЛКИЯ ГОРДЕЛИВКО НЯМАТ КРАЙ. АКО ТЩЕСЛАВИЕТО У ТАКАВА ДЕТСКА ДУША НЕ СЕ ПРИТЪПИ, ТО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И ЩЕ СТАНЕ ОПАСНА БОЛЕСТ НА НЕВИННАТА ОЩЕ ДУША. ТЩЕСЛАВИЕТО НЕ ПОДБИРА РОД ИЛИ СЪСЛОВИЕ. КАКТО БОЛЕСТТА ВСЕКИ МОЖЕ ДА НАПАДНЕ, ТАКА И ТО У ВСЕКИ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ ЗАГНЕЗДИ. ЗНАТНИТЕ И ВЕЛИКИТЕ НАМИРАТ В ЗНАТНОСТТА СИ ПОВОД ЗА ТЩЕСЛАВИЕ. НО И ПРОСТОСМЪРТНИТЕ ЗНАЯТ ДА ОТКРИЯТ НЕЩИЧКО В СЕБЕ СИ, С КОЕТО ДА СЕ ПОХВАЛЯТ. БЛЕЗ ПАСКАЛ СЪС СВОЙСТВЕНАТА СИ ДЪЛБОЧИНА НА МИСЪЛТА ИЗРАЗЯВА ТОЗИ ФАКТ СЪС СЛЕДНИТЕ ДУМИ: „СУЕТНОСТТА Е ТОЛКОВА ДЪЛБОКО ЗАКОТВЕНА В СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА, ЧЕ И ВОЙНИКЪТ, И ПРИСЛУЖНИКЪТ, И ГОТВАЧЪТ, И ХАМАЛИНЪТ СЕ ХВАЛЯТ, И ВСЕКИ ИСКА ДА СИ ИМА СВОИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ; И ФИЛОСОФИТЕ ЖЕЛАЯТ ТАКИВА, И ТИЯ, КОИТО ПИШАТ ПРОТИВ ТОВА, ИСКАТ ДА СПЕЧЕЛЯТ СЛАВА, ЧЕ ДОБРЕ СА ПИСАЛИ; И ТИЯ, КОИТО ЧЕТАТ ТОВА, ИСКАТ ДА СЕ ПРОСЛАВЯТ С ТОВА, ЧЕ СА ГО ЧЕЛИ; И АЗ, КОЙТО ПИША ТОВА, МОЖЕ БИ ИМАМ СЪЩОТО ЖЕЛАНИЕ; А МОЖЕ БИ ЩЕ ГО ИМАТ И ОНИЯ, КОИТО ЩЕ ЧЕТАТ ТОВА". . . ТУКА ВЕЧЕ В ИРОНИЯТА НА ПАСКАЛ СЕ ДОЛАВЯ НЕГОВАТА СКРЪБ ЗА ТРАГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ, НА ПАДНАЛАТА ЧОВЕШКА ДУША. И НАИСТИНА, ТЩЕСЛАВИЕТО Е РЕЗУЛТАТ НА ПАДЕНИЕТО. ДО ГРЕХОПАДЕНИЕТО ПЪРВИТЕ ХОРА В РАЯ НЕ ПОЗНАВАХА НИТО ГОРДОСТТА, НИТО ТЩЕСЛАВИЕТО. ДОКАТО ЧОВЕКЪТ БЕШЕ ДОСТОЕН, НЕ ТЪРСЕШЕ ЗА СЕБЕ СИ СЛАВА, А ВЪЗДАВАШЕ НА СЪЗДАТЕЛЯ СИ ХВАЛА. ОТКАКТО СТАНА ДОСТОЕН ЗА ОКАЙВАНЕ, ВЗЕ ДА ЖАДУВА ДА ГО ВЪЗДИГАТ И ХВАЛЯТ.

   ТЩЕСЛАВИЕТО СЕ СРЕЩА НЕ САМО ПРИ СВЕТСКИТЕ ХОРА, НО И ПРИ ДУХОВНИТЕ. И АКО ПРИ СВЕТСКИТЕ ХОРА ТО Е ОПАСНО, ПРИ ДУХОВНИТЕ Е КРАЙНО ГИБЕЛНО. ИНТЕРЕСНО Е ПРИ ТОВА, ЧЕ ТЩЕСЛАВИЕТО МОЖЕ ДА НАКАРА ЧОВЕКА ДА СЕ ТРУДИ, ДА СЕ МОЛИ, ДА ПОСТИ, И МИЛОСТИНЯ ДА РАЗДАВА. НО ТОЛКОВА СА БЕЗПОЛЕЗНИ ВСИЧКИ ТИЯ ДУХОВНИ ПОДВИЗИ ПРИ ТЩЕСЛАВНИЯ, КОЛКОТО Е БЕЗСМИСЛЕНО НАЛИВАНЕТО НА ВОДА В ПРОДЪНЕНА СТОМНА. ФАРИСЕИТЕ, ЗА КОИТО НИ ГОВОРИ СВ. ЕВАНГЕЛИЕ, НЕ ВЪРШЕХА ЛИ ОТ СУЕТНО ЖЕЛАНИЕ ЗА ПРОСЛАВА ВСИЧКИТЕ СИ ДОБРИ ДЕЛА? И ВМЕСТО ДА ПОЛУЧАТ ОТ БОГА НАГРАДА ЗА ПОДВИЗИТЕ СИ, ТЕ ЧУХА ОТ ХРИСТОВИТЕ УСТА ОСЪДИТЕЛНИ ДУМИ:

„ГОРКО ВАМ, КНИЖНИЦИ И ФАРИСЕИ, ЛИЦЕМЕРИ“ КОЙТО СЕ ТЩЕСЛАВИ, И НАЙ-ДОБРО ДЕЛО ДА Е ИЗВЪРШИЛ, НЯМА ОТ НЕГО НИКАКВА ПОЛЗА, ЩОМ ТЪРСИ ЧОВЕШКА СЛАВА. ЗАТОВА И ИСУС ХРИСТОС СЪВЕТВА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ СИ: „ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ ВЪРШИТЕ ДЕЛАТА НА ПРАВДАТА СИ ПРЕД ЧОВЕЦИТЕ, ЗА ДА ВИ ВИЖДАТ; ИНАК НЯМАТЕ НАГРАДА ПРИ ОТЦА СИ, КОЙТО Е НА НЕБЕСАТА. И ТЪЙ, КОГАТО ПРАВИШ МИЛОСТИНЯ, НЕ ТРЪБИ ПРЕД СЕБЕ СИ, КАКТО ПРАВЯТ ЛИЦЕМЕРИТЕ ПО СИНАГОГИТЕ И ПО УЛИЦИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ПОХВАЛЯВАНИ ОТ ЧОВЕЦИТЕ; ИСТИНА ВИ КАЗВАМ: ТЕ СА ПОЛУЧИЛИ ВЕЧЕ СВОЯТА НАГРАДА. А КОГАТО ТИ ПРАВИШ МИЛОСТИНЯ, НЕКА ЛЕВИЦАТА ТИ НЕ УЗНАЕ КАКВО ПРАВИ ДЕСНИЦАТА ТИ; ЗА ДА СТАВА ТВОЯТА МИЛОСТИНЯ В ТАЙНО; И ТВОЯТ ОТЕЦ, КОЙТО ВИЖДА В ТАЙНО, ЩЕ ТИ ВЪЗДАДЕ [НА ЯВЕ]." (МАТЕЙ. 6:1-4). СЪЩОТО ВНИМАТЕЛНО ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СУЕТНОТО ТЩЕСЛАВИЕ СПАСИТЕЛЯТ ВНУШАВА И ПРИ МОЛЕНЕТО И ПРИ ПОСТЕНЕТО, КАКТО И ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ВСЯКО ДРУГО ДОБРО И БОГОУГОДНО ДЕЛО. НЕ НАПРАЗНО ТЩЕСЛАВИЕТО СЕ ОПРИЛИЧАВА ОТ НЯКОИ СВ. ОТЦИ НА МАЛКА ПЪЛЗЯЩА МРАВЧИЦА. КОЛКОТО И МАЛКА, ТЯ МОЖЕ ДА УНИЩОЖИ ВЕЛИКИТЕ ПЛОДОВЕ НА ДОБРОДЕТЕЛТА. МРАВКАТА, КАЗВА СВ. ЙАОН ЛЕСТВИЧНИК, ОЧАКВА СЪБИРАНЕТО НА ЖИТОТО; В ТЩЕСЛАВИЕТО ОЧАКВА СЪБИРАНЕТО НА БОГАТСТВОТО. ПОД БОГАТСТВО ТУК ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБИРАТ ДУХОВНИТЕ ТРУДОВЕ И ПРИДОБИТИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ. МРАВКАТА СЕ РАДВА, ЧЕ ЩЕ ИМА СЛУЧАЙ ДА КРАДЕ ЗЪРНА, А ТЩЕСЛАВИЕТО СЕ РАДВА, ЧЕ ЩЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ИЗВЪРШЕНИТЕ ПОДВИЗИ ПО СИЛАТА НА ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ. ЩОМ СЕ ПОХВАЛИШ С ДОБРОТО, КОЕТО СИ НАПРАВИЛ, ТИ ГО ЗАГУБВАШ; ЗАЩОТО ЩОМ ТЪРСИШ ЧОВЕШКА ПРОСЛАВА, ТИ ПОЛУЧАВАШ ВЕЧЕ НАГРАДАТА СИ И СЕ ЛИШАВАШ ОТ НЕБЕСНА НАГРАДА. ЕПИСКОП ТЕОФАН НАРИЧА ТЩЕСЛАВИЕТО НАЙ-ЗЛОВРЕДЕН И ЛАСКАТЕЛЕН ВРАГ. ТО ПРАВИ ЧОВЕКА ПОДОБЕН НА РАБОТНИК, КОЙТО, КАКВОТО И ДА СПЕЧЕЛИ, ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ ИЗЯЖДА, БЕЗ ДА ОСТАВИ НЕЩИЧКО И ЗА УТРЕ. КОЙТО СЕ Е ПОТЩЕСЛАВИЛ, ТОЙ Е ПОЛУЧИЛ ВЕЧЕ НАГРАДАТА СИ И НЯМА КАКВО ДА ОЧАКВА ДА МУ СЕ ВЪЗДАДЕ В БЪДЕЩЕТО. ТОЙ Е ВСЯКОГА ГОЛ, КАКТО ОНЯ, КОЙТО ПРОПИЛЯВА ВСИЧКО, КОЕТО ИМА. ГОЛ ЩЕ СЕ ЯВИ ТОЙ И НА ОНЗИ СВЯТ. САМО ГРЕХОВЕТЕ МУ ЩЕ ГО ПРИДРУЖАТ, А ДОБРИТЕ ДЕЛА, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА МУ ПОСЛУЖАТ КАТО ПРОТИВОВЕС КЪМ ГРЕХОВЕТЕ, НЯМА ДА ИМАТ НИКАКВА ЦЕНА. ЕТО КОЛКО КРАЙНА Е ЗАГУБАТА ОТ ТЩЕСЛАВИЕТО! БЕЗУМИЕТО НА ТЩЕСЛАВИЕТО СЕ СЪСТОИ В ТОВА, ЧЕ ТО ТЕ КАРА ДА СЕ ТРУДИШ НАПРАЗНО, КАТО ТИ ОТНЕМА НАГРАДАТА ЗА ТРУДА. „ТЩЕСЛАВНИЯТ ПОДВИЖНИК, КАЗВА МНОГО МЪДРО СВ. ЙАОН ЛЕСТВИЧНИК, СИ ПРИЧИНЯВА САМ ДВЕ ВРЕДИ: ПЪРВО, ЧЕ ИЗНУРЯВА ТЯЛОТО СИ, ВТОРО, ЧЕ ПРИ ВСЕ ТОВА ЗА ТРУДА СИ НЕ ПОЛУЧАВА НИКАКВА НАГРАДА. ТЩЕСЛАВНИЯТ ЧОВЕК ПРИЛИЧА НА ГЛУПАВАТА КОКОШКА. ЩОМ СНЕСЕ ЯЙЦЕ, ТЯ СЕ ХВАЛИ И КУДКУДЯЧИ ТЪЙ, ЧЕ ВСИЧКИ ДА Я ЧУЯТ. НО С ТОВА САМА НА СЕБЕ СИ ВРЕДИ. ЩОМ Я ЧУЯТ, ХОРАТА И ВЗИМАТ ЯЙЦЕТО. ТЪЙ И ОТ ТЩЕСЛАВНИЯ ДЕМОНИТЕ ГРАБВАТ ИЗВЪРШЕНОТО ДОБРО. ТЩЕСЛВВНИЯТ ХРИСТИЯНИН Е ВИНАГИ ГЛУПАВ ОТ ГЛЕДИЩЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА МЪДРОСТ. ОТ СУЕТНОСТ ТОЙ СЕ ХВАЛИ ПРЕД ВСИЧКИ С НАСЪБРАНИТЕ СИ БОГАТСТВА. А КОЙТО МНОГО ПОКАЗВА СКЪПОЦЕННОСТИТЕ И СЪКРОВИЩАТА СИ, ТОЙ НЕПРЕМЕННО ЩЕ БЪДЕ ОГРАБЕН ОТ КРАДЦИТЕ."