ЗНАНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ

   ВСИЧКО ТОВА НИЕ ЗНАЕМ И ВСЕ ПАК НЕ ГО ИЗПЪЛНЯВАМЕ. И ЗНАНИЕТО САМО ПО СЕБЕ СИ НЯМА ДА НИ СПАСИ, ДОКАТО НИЕ НЕ ПРИСТЪПИМ КЪМ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ. ЗНАНИЕТО БЕЗ ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЩЕ НИ ОСЪДИ ПО СИЛАТА НА ХРИСТОВИТЕ ДУМИ: " И ОНЗИ СЛУГА, КАТО Е ЗНАЕЛ ВОЛЯТА НА ГОСПОДАРЯ СИ, НО НЕ Е ПРИГОТВИЛ НИТО ПОСТЪПИЛ ПО ВОЛЯТА МУ, ЩЕ БЪДЕ МНОГО БИТ. А ОНЗИ, КОЙТО НЕ Е ЗНАЕЛ И Е СТОРИЛ НЕЩО, КОЕТО ЗАСЛУЖАВА БОЙ, МАЛКО ЩЕ БЪДЕ БИТ. И ОТ ВСЕКИ, КОМУТО МНОГО Е ДАДЕНО, МНОГО И ЩЕ СЕ ИЗИСКВА; И КОМУТО СА МНОГО ПОВЕРИЛИ, ОТ НЕГО ПОВЕЧЕ ЩЕ ИЗИСКВАТ.“ (ЛУКА. 12:47-48).

      В ЕДИН МАНАСТИР ДО АЛЕКСАНДРИЯ ЖИВЯЛ ЕДИН СТАРЕЦ. ТОЙ БИЛ МНОГО СПРИХАВ. ЕДИН МЛАД МОНАХ, КАТО ЧУЛ ЗА НЕГО, ДАЛ ПРЕД БОГА ОБЕЩАНИЕ, КАТО КАЗАЛ: "ГОСПОДИ, ЗА ДА ИЗКУПЯ ВСИЧКИ ГРЕХОВЕ, ЩО СЪМ СТОРИЛ, ЩЕ ОТИДА ПРИ ТОЗИ СТАРЕЦ И ЩЕ ЖИВЕЯ С НЕГО, КАТО РОБ ЩЕ МУ СЛУЖА И С ТЪРПЕНИЕ ЩЕ ПОНАСЯМ ВСИЧКО“. ТАКА ТОЙ И СТОРИЛ. ОТИШЪЛ ПРИ СТАРЕЦА И СЕ ЗАСЕЛИЛ ПРИ НЕГО, ЗА ДА ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО. СТАРЕЦЪТ ПОСТЪПВАЛ С НЕГО КАТО С КУЧЕ, ВСЕКИДНЕВНО МУ СЕ ПОДИГРАВАЛ. КАТО ИЗМИНАЛИ 6 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА МУ ПРИ СТАРЕЦА, НА СЪН МУ СЕ ЯВИЛ ЕДИН СТРАШЕН АНГЕЛ, КОЙТО ДЪРЖАЛ В РЪЦЕ ЕДИН ДЪЛЪГ СВИТЪК. АНГЕЛЪТ МУ КАЗАЛ, ЧЕ ПОЛОВИНАТА ОТ НАПИСАНОТО В СВИТЪКА Е ЗАЛИЧЕНО ОТ ГОСПОДА И ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИ И ЗА ОСТАНАЛОТО.

   НЕДАЛЕЧ ОТ ТОЗИ СПРИХАВ СТАРЕЦ ЖИВЯЛ ДРУГ, ДУХОВЕН ПО ЖИВОТ ПОДВИЖНИК. ТОЙ ЧУВАЛ, КАК ОНЗИ СТАРЕЦ НАСКЪРБЯВА БРАТА, КАК БРАТЪТ МУ ИСКА ПРОШКА, НО ОНЗИ НЕ МУ ПРОЩАВА. КАТО СРЕЩАЛ МЛАДИЯ МОНАХ, ДУХОВНИЯТ СТАРЕЦ ГО ЗАПИТВАЛ: „КАК СИ, ЧАДО? КАК ИЗМИНА ДЕНЯ? СПЕЧЕЛИХМЕ ЛИ НЕЩО? ЗАЛИЧИХМЕ ЛИ НЕЩО ОТ ГРЕХОВЕТЕ? БРАТЪТ, КАТО ЗНАЕ, СТАРЕЦЪТ Е ДУХОВЕН ЧОВЕК, НЕ СКРИВАЛ ОТ НЕГО СВОИТЕ ТАЙНИ, НО МУ ОТГОВАРЯЛ: "ДА, ОТЧЕ, ДНЕС МАЛКО СЕ ПОТРУДИХМЕ". КОГАТО ПЪК ТОЙ ПРЕКАРВАЛ ДЕНЯ СПОКОЙНО, КАТО НЕ Е БИЛ МЪМРЕН, НИТО БИТ, НИТО ПЪДЕН, ТОГАВА ТОЙ ИДВАЛ ВЕЧЕР ПРИ ДУХОВНИЯ СТАРЕЦ И КАЗВАЛ, ПЛАЧЕЙКИ "УВИ, ОТЧЕ, ДНЕШНИЯТ ДЕН Е БЕЗПЛОДЕН:            ЦЯЛ ДЕН ПРЕКАРАХМЕ СПОКОЙНО". . .

   "НАИСТИНА, КОЛКО ВЕЛИКИ СА БИЛИ, СВ.ОТЦИ! КАКВО ТЪРПЕНИЕ СА ИМАЛИ!" АЗ МУ КАЗАХ: "ПРОСТИ НА ОНИЯ, КОИТО СА ТЕ ОСКЪРБИЛИ, И БОГ ЩЕ ТИ ПРОСТИ" ТОЙ ИЗВЕДНЪЖ, КАТО УЖИЛЕН, СЕ ОПОМНИ И ИЗВИКА: ДА ПРОСТЯ ЛИ? НЕ МОГА! ТЕ СТРАШНО ОБИДИХА ЧЕСТТА МИ. АЗ ЩЕ СИ ПОИСКАМ ПРАВОТО! ЩЕ ГИ СЪДЯ“. С ТИЯ ДУМИ ТОЙ СИ ОТИДЕ.

   НЕ ПОСТЪПВАМЕ ЛИ ВСИЧКИ НИЕ, КАТО ТОЗИ ПРИЯТЕЛ? ДОКАТО ЧЕТЕМ В ТОПЛАТА И УЮТА НА СВОЯТА СТАИЧКА ЗА ПОДВИЗИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ БОЖИИ УГОДНИЦИ, ЗАТРОГВАМЕ СЕ ДО СЪЛЗИ. КАТО ВИЖДАМЕ ТЪРПЕНИЕТО ИМ, ПЛАЧЕМ ОТ УМИЛЕНИЕ. КАТО СЛУШАМЕ ХУБАВИ ПРОПОВЕДИ ЗА ТЯХ, РАЗМЕКВАТ СЕ ДУШИТЕ НИ. НО ЩОМ ВЪН В ЖИВОТА СРЕЩНЕМ СВОЯ ЛИЧЕН НЕПРИЯТЕЛ ИЛИ ОНЯ, С КОГОТО ВЧЕРА СМЕ СЕ СКАРАЛИ, ОБРЪЩАМЕ МУ ГРЪБ И НЕ МОЖЕМ ДА МУ ПРОСТИМ. КАКВО НИ ПОЛЗВА ЗНАНИЕТО НИ, КАК ТРЯБВА ДА ПОСТЪПВАМЕ, И КАК СА ПОСТЪПВАЛИ СВЕТЦИТЕ В ТАКИВА СЛУЧАИ, ЩОМ САМИ НЕ ПОСТЪПВАМЕ КАТО ТЯХ?!