РАЗОЧАРОВАНИЕТО В ЖИВОТА ДНЕС

   Да бъдем откровени, често се сблъскваме с РАЗОЧАРОВАНИЕТО.

Според Тълковния речник да си разочарован, означава да бъдеш огорчен и недоволен от несбъднато очакване или пък надежда.

   Кои са нещата, които ви огорчават и предизвикват недоволство във нас?

   Ние лично се разочароваме, когато някой не се съгласи с нас, или по друг начин казано, когато не стане на нашето.

   Разочароваме се, когато се проваляме в нещо, което вършим.

   Разочароваме се, когато бъдем отхвърлени, останали неразбрани или пък не ни е отговорено на чувствата. 

   Разочароваме се, когато трябва да проявяваме дълготърпение, чакайки осъществяването на молитви, мечти, надежди…

   Разочароваме се, когато очакваме едно, а става точно обратното…

   Причини да бъдем разочаровани могат да се намерят често. Разочарованието едва ли не ни преследва винаги. Сигурни сме, че всеки от нас, който е преживял подобно нещо, има желание да не му се случва отново. Предполагаме, че чувството за самота и отхвърляне, болката, огорчението, ненавистта и омразата, които следват разочарованията, не са по вкуса ни. Едва ли откриваме топлата вода, твърдейки, че да бъдеш разочарован, за съжаление е нещо нормално и твърде често срещано в живота ни. Разочарованието е продукт на човешките взаимоотношения, но е неприятно, болезнено и е по-добре бързо да го преодоляваме. Но как?

   Тук се сещаме за думите от Библията: ако някой има оплаквания против някого, както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. (Колосяни 3:13)

За да се “излекуваме” от разочарованията си, е необходимо да простим на тези, които са ни разочаровали.

Прошката има целителна сила. Тя лекува човешката душа. Прощавайки на другите, ние даваме пространство на Исус да лекува болката в сърцата ни.

   Би било полезно, ако в живота си не разчитаме, че хората около нас няма да ни разочароват. Дори най-близките ни. Както е казано: “Ако наивно се очароваш, непременно нещастно ще се разочароваш.” За да не се разочароваме нещастно, може би е добре да променим очакванията и изискванията си спрямо хората. Всички си имаме слабости. Всички бъркаме. Само Исус е достатъчно верен, че да можем да Му се доверим напълно и изцяло.

   С това не казваме, че въобще не трябва да се доверяваме един на друг. Какъв би бил подобен живот? Как бихме могли да живеем, без да разчитаме на най-близките си! Ако го няма доверието, не може да има приятелства и създадените семейства ще се разпадат. Ще сме заобиколени от хора, които са затворени в себе си. Ти и аз ще бъдем такива хора. Нека първо се доверяваме на Исус и да сме готови да прощаваме на другите.

   Не сме съгласни с мнението, че Исус не е разчитал на хората около Него. Какво друго, освен доверяване е изпращането няколко пъти на учениците на “мисионерски пътувания” (Марко 6:7, Лука 9:2; 10:1)?

Или пък това, че възлага разпространяването на Благата вест на апостолите (Марк 16:15)?

Или пък, че ни е разрешил ние самите да бъдем светлина, сол, огледала за Неговата слава (Матей 5:13–14, 2 Коринтяни 3:18)? Учениците често разочароваха Исус. Ние постоянно разочароваме Исус, но… Той продължава да ни обича, да ни се доверява и да разчита на теб и мен. Той все още не е вдигнал ръката си от нас. Скръбта е един от най-великите учители в живота. Исус често използва моментите на скръб и болка, за да работи в нас. Понякога разочарованието от хората ни помага да разберем, че само на Исус можем да разчитаме и да се доверим безрезервно. То ни помага да се приближим до Него. Когато сме разочаровани и огорчени, ние се нуждаем от утеха и лек за сърцето. Само Исус може да ни предложи това (Матей 11:28 Християнството е болно и покварено. Или по-скоро не самото то, ами ние, които посещаваме църквите, сме “болни”. Но това не е болест само на времето, в което живеем, а въобще на човечеството през всички векове. Нима апостол Павел не се разочароваше често от различните християнски общности? Голяма част от (посланията), писани от апостолите в Библията, са продиктувани от тази “болест”. Където има хора, неизбежно има и  разочарование. Разочарованието винаги е било реално. Факт, който е описан в Библията. Там пише, че: "Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно…" (Йеремия 17:9)

   Никой от нас не е застрахован от това да разочарова друг.

   Предполагаме, че не сме единствените, които често се разочароваме от себе си. Огорчаваме се, че невинаги успяваме да спазим обещанията си. Разочароваме се, че много често нараняваме хората около нас и още по-често нараняваме Исус Христовото сърце. Да бъдем откровени пред себе си: ние също сме  огорчавали други, ние не сме идеални, как очакваме другите да бъдат? И още нещо – ако Исус е готов да ни прости, когато сме Го разочаровали за пореден път, то и ние не бива да задържаме огорчение в сърцата си. Не толкова заради тези, които са ни наранили, ами заради самите нас и отношенията ни с Исус.

Призвани сме да бъдем пример на вярващи и невярващи в слово, в поведение, във вяра и чистота. Хората имат негативно мнение за църквите и вярващите точно поради облика, който показваме. Исус не ни е призвал просто да си живеем безгрижно и да се съревноваваме в очакване на идването Му, а да отразяваме Неговата слава (2 Коринтяни 3:18). За съжаление толкова сме заети да се боричкаме и нагрубяваме, че за друго не ни остава време.

    Истина е, че Исус не е само в църквите. Истина е и че в църквите има много лицемерие. То се носи от нас, хората с “болни и покварени” сърца (Битие 8:21, Йеремия 17:9). Какво можем да направим срещу лицемерието?

   Две неща: никога да не забравяме, че сме мъртви, макар и не буквално, не нищо, а по-малко и от нищо; зависими, и най-важното, без Исус и Неговата намеса и помощ ние не можем да направим нищо!     Лицемери има, и ние лицемерничим. Причината е, че открай време сме с “болни” сърца.
   Слава Богу, че Исус дойде за болните, а болните сме ние… (Марко 2:17). Всички ние, които сме огорчавали, разочаровали, лъгали, лицемерствали и още куп други неща. Това е показателно, че Исус ни е необходим!

   "Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ." Римляни 7:24