ОРЕЛА И КОКОШКАТА

    ЕДИН ОРЕЛ СИ КРЪЖАЛ В НЕБОСВОДА И ЗАБЕЛЯЗАЛ ЕДНА КОКОШКА, КАК РИЕ И ТЪРСИ  С ЧОВКАТА ДА НАМЕРИ НЕЩО? ОРЕЛЪТ Я НАБЛЮДАВАЛ С ЧАСОВЕ И  МУ СТАНАЛО МЪЧНО ЗА НЕЯ И СИ КАЗАЛ: ЩЕ СЛЕЗНА ПРИ НЕЯ И ЩЕ И ПРЕДЛОЖА ДА Я ВЗЕМА СЪС СЕБЕ СИ, ЗА ДА И ПОКАЖА  КРАСОТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ,  ДОЖАЛЯ МИ КАТО Я ГЛЕДАМ КАК СЕ РОВИ В ТОЗИ БОКЛУК С ЧАСОВЕ. КАЦНАЛ В ДВОРА ПРИ НЕЯ И  Я ЗАГОВОРИЛ,  А ТЯ САМО ГО ПОГЛЕДНАЛА И ПРОДЪЛЖИЛА ДА СИ РОВИ КАТО ЧЕ НИЩО НЕ Е ЧУЛА. ОРЕЛА ЗАПОЧНАЛ ПО НАСТОЯТЕЛНО ДА И ГОВОРИ  И ДА И ПРЕДЛАГА, ЧЕ ИСКА ДА Я ВЗЕМЕ СЪС СЕБЕ СИ И ДА И ПОКАЖЕ ТАКИВА КРАСОТИ, КОИТО ТЯ НЕ Е ВИЖДАЛА: КРАСИВИТЕ ПЛАНИНИ, ЕЗЕРА, ОКЕАНИ, КРАСИВИТЕ ПОЛЕТА, ЗА ОГРОМНИТЕ ВЕКОВНИ ДЪРВЕТА, ГОЛЕМИТЕ КРАСИВИ ГРАДОВЕ; НО ТЯ НЕ МУ ОБРЪЩАЛА НИКАКВО ВНИМАНИЕ. ИЗВЕДНЪЖ ТОЙ И КРЕСНАЛ, КОКОШКАТА СЕ СТРЕСНАЛА ОТ ТОЗИ КРЯСЪК И Я ПОПИТАЛ: ТИ ЧУВАШ ЛИ МЕ, КАКВО ТИ ГОВОРЯ И КАКВО ТИ ПРЕДЛАГАМ,  ОБЪРНИ МИ ВНИМАНИЕ, КАЖИ НЕЩО, ЗАЩО МЪЛЧИШ? ТЯ ГО ПОГЛЕДНАЛА НЕВЪЗМУТИМО И ГО ПОПИТАЛА: А ТАМ ИМА ЛИ ЧЕРВЕЙЧЕТА? ОРЕЛА ТОЛКОВА  СЕ ИЗНЕНАДАЛ, ЧЕ ОНЕМЯЛ, НЯМАЛО КАКВО ДА КАЖЕ  ПОВЕЧЕ, ПОГЛЕДАЛ Я ОЩЕ МАЛКО КАК РОВИ В КАЛТА, ИЗВИЛ ГЛАВА И ПЛЕСНАЛ СИЛНО С КРИЛЕТЕ; ПОНЕСЪЛ СЕ ВЪВ ВИСИНИТЕ И НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ СЕ СЕТИЛ ЗА НЕЯ.

„А СПОРЕД КАКТО Е ПИСАНО: - "КАКВОТО ОКО НЕ Е ВИДЯЛО, И УХО НЕ Е ЧУЛО, И НА ЧОВЕШКО СЪРЦЕ НЕ Е ДОХОЖДАЛО, ВСИЧКО ТОВА Е ПРИГОТВИЛ БОГ ЗА ТИЯ, КОИТО ГО ЛЮБЯТ“ 1КОРИНТЯНИ 2:9