Обгорялата ръка

   Може би сте чели историята за мъжа, който освободил момченце сираче от горящо здание. След като загубил собствената съпруга и дете, пожелал да осинови спасеното от него момченце. Християните съседи били малко скептично настроени за това, момчето да израсне в дом на невярващ. Но молителят спечелил делото като вдигнал тежко обгорялата си ръка и казал: "Аз имам само един аргумент: ето го." Оказал се добър баща, но и малкото момченце никога не се уморявало да слуша как татко му го спасил от огъня. А най-много обичало да слуша за обгоряната ръка.

   Един ден заедно с новия си баща то посетило художествена изложба. Едно от платната особено го заинтересувало - Исус, Който укорявал Тома за неверието му, като държал протегната наранената си ръка.   

- Разкажи ми за тази картина, татко!

- Не, не за тази!

- Защо?

- Защото аз не вярвам в нея.

- Но ти не вярваш историята за голямото чудовище и пак ми я разказа.

Тогава баща му отстъпил и му разказал историята за срещата на Тома с Исус. А момченцето казало:

-Ами тя е също както с мене и тебе, татко. И продължило:

-Не е хубаво, дето този Тома не е повярвал на добрия човек, който умрял за него. Какво би било, ако бяха ми разказали как си ме спасил от огъня, а аз им кажа, че не вярвам. Нали не е хубаво?

Бащата не могъл да избегне здравата логика на малкото дете.

Той употребил собствената си обгоряна ръка, за да спечели малкото детско сърце. Би ли могъл да се съпротивлява на прободената ръка на Човека, Който е умрял за самия него и да говори, че Той не е извършил това?