Девет тайни смисъла на молитвата „Отче наш“
„Отче наш“ е най-главната молитва на християнина, продиктувана от самия Иисус Христос. Знае я всеки православен, приел светото кръщение; оттук идва изразът „да зная нещо като „Отче наш“.
Но дали знаем дълбокия смисъл, който е вложен в нея?
„Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.“
Амин. (Матей 6:9-13)
1. Отче. Ние се обръщаме към Бога и Твореца – „Отец“. С тази дума се прогонва от сърцата (дявола), страхът и се възцарява мира и любовта, защото ние казваме: „Аз съм твой син“, „Аз съм твоя дъщеря, по сътворение и изкупление“ В отговор Господ отликва с чувството на родителска грижа и любов към нас. С тези думи ние обещаваме да слушаме Бог, както родната си майка.
2. Наш. Ние не казваме „мой“, а наричаме Бога „наш“ Отец. Така признаваме християните за братя и сестри. Само с една дума изгаря в нас гордостта, и ни превръща в едно голямо семейство. „Който си на Небесата“ се превежда като „Който се намира на Небесата“. Така ние подчертаваме, че не се обръщаме към земния си баща, а към Онзи, Който винаги пребивава в невидимия свят, в ангелския свят.
3. Да се свети Твоето име. Думата „свети“ – „свят“, означава, че Бог е отделен от общата среда, Той е особен. С тези думи ние изразяваме желанието си, да не произнасяме даже Името на Бог напразно, за да може то да е изпълнено с трепет и благоговение, за да въздаде целият свят специална чест на Бога.
4. Да дойде Твоето Царство. Христос е казал, че Царството Божие е вътре в нас. С тези думи в молитвата ние молим Бога, Той да се възцари в нашето сърце с покой и тиха радост, любов и милосърдие. За да не властва в нас грехът (дявола). С тази фраза ние изразяваме надеждата си, че грехът и смъртта след Божия Съд ще прекратят съществуването си и целият видим свят ще се превърне в Царство на Твореца.
5. Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Т.е. ние молим във видимия свят, на Земята, да се изпълни благата Божия воля, както тя се изпълнява от ангелите в невидимия свят. Като си спомним, че човекът по съдържанието си е „земя“, т.е. молим и цялата наша природа, даже тялото, да превърнем в подвластни на волята Божия.
6. Насъщния ни хляб дай ни днес. „Насъщен“ значи „всекидневен“. С тези думи молим Бога за най-необходимото в днешния ден, и само за днес. Показваме, че не се грижим за утрешния ден, както Той ни е заповядал. Молим не за богатство и слава, а за храна, която ще ни помогне да преживеем още един ден в това тяло. Но най-важното е, че с тези думи ние молим от Бога причастие с Тялото и Кръвта на Христа, който по Неговите думи, е „Хлябът на живота, дошъл от Небесата“. Ако хлябът дава на тялото да живее, то Хлябът Небесен дава на душата ни да се съедини с Бога и да придобие чрез него вечен живот.
7. И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Това са много радостни слова. Става ясно, че и след кръщението ние можем да получим опрощаване на греховете. Но това са и много страшни слова, защото ние с тях молим Бога да не прощава греховете ни, ако ние не прощаваме на някого от хората, които са съгрешили против нас. Интересно е, че греховете се наричат „дългове“. Сякаш ние сме взели не свои пари и сега трябва да ги върнем. Например сме извършили лоши постъпки и сега трябва да вършим само добро. Но ние или не умеем, или нямаме време и сили, затова молим да ни прости тези дългове.
8. И не въведи нас в изкушение. Ние молим Бог да не ни води към изпитания. Например болестта може да бъде не само наказание за грях, но и проверка на издръжливостта. Бог може да изпитва нашето търпение.
9. Но избави ни от лукавия. С една дума сме изброили и сатаната с всичките му слуги, и злите лукави хора, и своите лукави и нечестни мисли, думи и постъпки.
