"НАИСТИНА НЯМА ПРАВЕДЕН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, КОЙТО ДА СТРУВА ДОБРО И ДА НЕ ГРЕШИ."

ЕКЛИСИАСТ 7:20

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

   ТАКА ПОГИНА ВДЪХНОВИТЕЛЯТ НА БУНТА В ИЗРАИЛ. АХИТОФЕЛ УМРЯ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ РЪКА. ЦАРСТВЕНИЯТ АВЕСАЛОМ, ЧИЯТО СЛАВНА КРАСОТА БЕ ГОРДОСТТА НА ИЗРАИЛ, БЕ ПОКОСЕН В РАЗЦВЕТА НА МЛАДОСТТА СИ И МЪРТВОТО МУ ТЯЛО, УВИ, БЕ ХВЪРЛЕНО В РОВ И ПОКРИТО С КУПЧИНА КАМЪНИ В ЗНАК НА ВЕЧНО ПРЕЗРЕНИЕ. ПРИЖИВЕ АВЕСАЛОМ СИ БЕ ИЗДИГНАЛ СКЪП ПАМЕТНИК В ЦАРСКАТА ДОЛИНА, НО ЕДИНСТВЕНИЯТ ПАМЕТНИК, КОЙТО ОТБЕЛЯЗА ГРОБА МУ, БЕ ТАЗИ КУПЧИНА КАМЪНИ В ДИВИЯ ЛЕС.

   ДОЙДЕ ВЕСТИТЕЛ И ИЗВИКА:

“ИЗВЕСТИЯ, ГОСПОДАРЮ МОЙ ЦАРЮ! ЗАЩОТО ДНЕС ГОСПОД ВЪЗДАДЕ ЗА ТЕБЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ПОДИГНАХА ПРОТИВ ТЕБЕ.” ОТНОВО УСТНИТЕ НА БАЩАТА ЗАДАДОХА НЕТЪРПЕЛИВИЯ ВЪПРОС: “ЗДРАВ ЛИ Е МЛАДЕЖЪТ АВЕСАЛОМ?” КАТО НЕ МОЖА ДА СКРИЕ ТЕЖКАТА ВЕСТ, ПРАТЕНИКЪТ ОТВЪРНА: “НЕПРИЯТЕЛИТЕ НА ГОСПОДАРЯ МИ ЦАРЯ И ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ПОДИГАТ ПРОТИВ ТЕБЕ ЗА ЗЛО, ДАНО СТАНАТ КАТО ОНЯ МЛАДЕЖ!” ТОВА БЕ ДОСТАТЪЧНО. ДАВИД НЕ ПОПИТА ПОВЕЧЕ. СВЕДЕ ГЛАВА И “ВЪЗКАЧИ СЕ В СТАЯТА НАД ПОРТАТА, ТА ПЛАКА; И КАТО ОТИВАШЕ, ГОВОРЕШЕ ТАКА: “СИНЕ МОЙ, АВЕСАЛОМЕ, СИНЕ МОЙ, СИНЕ МОЙ, АВЕСАЛОМЕ! ДА БЯХ УМРЯЛ АЗ ВМЕСТО ТЕБЕ, АВЕСАЛОМЕ, СИНЕ МОЙ, СИНЕ МОЙ!”

   ЙОАВ СЕ ИЗПЪЛНИ С НЕГОДУВАНИЕ. БОГ ИМ БЕ ДАЛ ПРИЧИНА ЗА ПОБЕДА И РАДОСТ. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БУНТОВНИК, КОЙТО НЯКОГА БЕ ВИЖДАН В ИЗРАИЛ, БЕ СМАЗАН И ВЪПРЕКИ ТОВА ТАЗИ ГОЛЯМА ПОБЕДА БЕ ПРЕВЪРНАТА В ЖАЛЕЕНЕ ЗА ОНЯ, ЧИЕТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КОСТВА КРЪВТА НА ХИЛЯДИ СМЕЛИ МЪЖЕ. ГРУБИЯТ, БЕЗЦЕРЕМОНЕН ВОЕНАЧАЛНИК СЕ ВТУРНА В ПРИСЪСТВИЕТО НА ЦАРЯ И ДРЪЗКО КАЗА:

   “ТИ ПОСРАМИ ЛИЦАТА НА ВСИЧКИТЕ СИ СЛУГИ, КОИТО ОПАЗИХА ДНЕС ЖИВОТА ТИ И ЖИВОТА НА СИНОВЕТЕ ТИ И НА ДЪЩЕРИТЕ ТИ... ПОНЕЖЕ ОБИЧАШ ОНИЯ, КОИТО ТЕ МРАЗЯТ, А МРАЗИШ ОНИЯ, КОИТО ТЕ ОБИЧАТ; ЗАЩОТО ТИ ПОКАЗА ДНЕС, ЧЕ ЗА ТЕБЕ НЕ СА НИЩО ВОЕНАЧАЛНИЦИ И СЛУГИ; ЗАЩОТО ДНЕС ПОЗНАХ, ЧЕ АКО БЕ ОСТАНАЛ АВЕСАЛОМ ЖИВ, А НИЕ ВСИЧКИ БЯХМЕ ИЗМРЕЛИ ДНЕС, ТОГАВА ЩЕШЕ ДА ТИ Е УГОДНО. СЕГА, ПРОЧЕЕ, СТАНИ, ИЗЛЕЗ, ТА ГОВОРИ НАСЪРЧИТЕЛНО НА СЛУГИТЕ СИ; ЗАЩОТО СЕ ЗАКЛЕВАМ В ГОСПОДА, ЧЕ АКО НЕ ИЗЛЕЗЕШ, НЯМА ДА ОСТАНЕ С ТЕБЕ ТАЯ НОЩ НИ ЕДИН ЧОВЕК. А ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПО-ЛОШО ЗА ТЕБЕ ОТ ВСИЧКИ ЗЛИНИ, КОИТО СА ТЕ СПОЛЕТЕЛИ ОТ МЛАДОСТТА ТИ ДОСЕГА.”

   КОЛКОТО И РЯЗЪК И ДОРИ ЖЕСТОК ДА БЕ УКОРЪТ КЪМ СЪРЦЕСЪКРУШЕНИЯ ЦАР, ДАВИД НЕ СЕ ВЪЗМУТИ ОТ НЕГО. ВИЖДАЙКИ, ЧЕ ВОЕНАЧАЛНИКЪТ МУ БЕ ПРАВ, ТОЙ ИЗЛЕЗЕ НА ПОРТАТА И С ДУМИ НА КУРАЖ И ПОХВАЛА ПОЗДРАВИ СМЕЛИТЕ СИ ВОЙНИ, КОИТО МИНАВАХА ПРЕД НЕГО.

   ИСТОРИЯТА НА ДАВИД НИ ДАВА ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ОПАСНОСТИТЕ ОТ ВЛАСТТА И БОГАТСТВАТА, КАКТО И ОТ СВЕТСКАТА ЧЕСТ, КОИТО ЗАПЛАШВАТ ДУШАТА, НЕЩА, НАЙ-МНОГО ЖЕЛАНИ ОТ ХОРАТА. МАЛЦИНА СА МИНАЛИ ПРЕЗ ОПИТНОСТ, КОЯТО Е МОГЛА ДА ГИ ПРИГОТВИ ДА ИЗДЪРЖАТ ТАКЪВ ИЗПИТ. НО ВЪПРЕКИ ТОВА СВЕТСКИЯТ УСПЕХ И СЛАВА ТАКА ОТСЛАБИХА ДАВИДОВИЯ ХАРАКТЕР, ЧЕ ТОЙ НЕВЕДНЪЖ БЕ ПОБЕДЕН ОТ ИЗКУСИТЕЛЯ. ИМАЙКИ ПРЕДВИД РАЗШИРЯВАНЕ НА СВОИТЕ ПОБЕДИ СРЕД ЧУЖДИТЕ НАРОДИ, ДАВИД РЕШИ ДА УВЕЛИЧИ АРМИЯТА СИ, КАТО ИЗИСКА ВОЕННА СЛУЖБА ОТ ВСИЧКИ, СТИГНАЛИ ОПРЕДЕЛЕНА ВЪЗРАСТ. ЗА ТАЗИ ЦЕЛ БЕ НЕОБХОДИМО ДА СЕ НАПРАВИ ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, ДЕЙСТВИЕ, ПОДТИКНАТО ОТ ГОРДОСТТА И АМБИЦИЯТА НА ЦАРЯ. ПИСАНИЕТО КАЗВА:  

   “САТАНА СЕ ПОДИГНА ПРОТИВ ИЗРАИЛЯ И ПОДБУДИ ДАВИДА ДА ПРЕБРОИ ИЗРАИЛ” (1 ЛЕТОПИСИ21 ГЛ.). УСПЕХЪТ НА ИЗРАИЛ ПОД УПРАВЛЕНИЕТО НА ДАВИД СЕ ДЪЛЖЕШЕ НА БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ, А НЕ НА ЦАРСКИТЕ СПОСОБНОСТИ И НА СИЛНАТА МУ ВОЙСКА. НО УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ВОЕННИТЕ РЕСУРСИ НА ЦАРСТВОТО ЩЕШЕ ДА СЪЗДАДЕ ВПЕЧАТЛЕНИЕ У ОКОЛНИТЕ НАРОДИ, ЧЕ ИЗРАИЛ СЕ УПОВАВА НА ВОЙСКИТЕ СИ, А НЕ НА СИЛАТА НА ЙЕХОВА.

   МАКАР ДА СЕ ГОРДЕЕШЕ С НАЦИОНАЛНОТО СИ ВЕЛИЧИЕ, ИЗРАИЛЕВИЯТ НАРОД НЕ ОДОБРИ ДАВИДОВИЯ ПЛАН ЗА ТОЛКОВА ГОЛЯМО УВЕЛИЧЕНИЕ НА АРМИЯТА. ДОРИ ЙОАВ СЕ ВЪЗМУТИ, КОЛКОТО И БЕЗСКРУПУЛЕН ДА СЕ БЕ ПОКАЗВАЛ ДО ТОЗИ МОМЕНТ.

   “ГОСПОД ДАНО ПРИТУРИ НА ЛЮДЕТЕ СИ СТОКРАТНО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СА! НО, ГОСПОДАРЮ МОЙ, ЦАРЮ, ТЕ ВСИЧКИ НЕ СА ЛИ СЛУГИ НА ГОСПОДАРЯ МИ? ЗАЩО ГОСПОДАРЯТ МИ ЖЕЛАЕ ТОВА? ЗАЩО ДА СТАНЕ ПРИЧИНА НА ВОЙНА У ИЗРАИЛЯ? ОБАЧЕ ЦАРСКАТА ДУМА НАДДЕЛЯ НАД ЙОАВА. И ТЪЙ, ЙОАВ ТРЪГНА И КАТО ОБХОДИ ЦЕЛИЯ ИЗРАИЛ, ВЪРНА СЕ В ЕРУСАЛИМ.” ПРЕБРОЯВАНЕТО НЕ БЕ СВЪРШИЛО, КОГАТО ДАВИД БЕ ОСЪДЕН ЗА ГРЕХА СИ. ИЗПЪЛНЕН СЪС САМООБВИНЕНИЕ, ТОЙ РЕЧЕ: “СЪГРЕШИХ ТЕЖКО, КАТО ИЗВЪРШИХ ТОВА НЕЩО; НО СЕГА, МОЛЯ ТИ СЕ, ОТМАХНИ БЕЗЗАКОНИЕТО НА СЛУГАТА СИ, ЗАЩОТО НАПРАВИХ ГОЛЯМА ГЛУПОСТ.” НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН НА ДАВИД ДОНЕСОХА ВЕСТ ОТ ПРОРОК ГАД: “ТАКА КАЗВА ГОСПОД: “ИЗБЕРИ СИ ИЛИ ТРИГОДИШЕН ГЛАД, ИЛИ ТРИ МЕСЕЦА ДА ГИНЕШ ПРЕД НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ, КАТО ТЕ СТИГА НОЖЪТ НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ ТИ, ИЛИ ТРИ ДНИ ДА ПОРАЗЯВА ГОСПОДНИЯТ МЕЧ, СИРЕЧ, МОР ПО ЗЕМЯТА, КАТО ПОГУБВА АНГЕЛЪТ ГОСПОДЕН ПО ВСИЧКИТЕ ИЗРАИЛЕВИ ПРЕДЕЛИ.” СЕГА, ПРОЧЕЕ - КАЗА ПРОРОКЪТ, - ВИЖ КАКЪВ ОТГОВОР ДА ВЪЗВЪРНА НА ОНОГОВА, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ.”

   ЦАРСКИЯТ ОТГОВОР БЕ: “НАМИРАМ СЕ МНОГО НАТЯСНО; ОБАЧЕ ДА ПАДНА ОТ РЪКАТА НА ГОСПОДА, ЗАЩОТО НЕГОВИТЕ МИЛОСТИ СА ТВЪРДЕ МНОГО; НО В РЪКАТА НА ЧОВЕКА ДА НЕ ИЗПАДНА” (2 ЦАРЕ 24:14).

  ЗЕМЯТА БЕ ПОРАЗЕНА С МОР, КОЙТО УНИЩОЖИ СЕДЕМДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДУШИ ОТ ИЗРАИЛ. БЕДСТВИЕТО ОЩЕ НЕ БЕ СТИГНАЛО ДО СТОЛИЦАТА, КОГАТО “ДАВИД, КАТО ПОДИГНА ОЧИ, И ВИДЯ, ЧЕ АНГЕЛЪТ ГОСПОДЕН СТОЕШЕ МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО С ГОЛ МЕЧ В РЪКАТА СИ, ПРОСТРЯН НАД ЕРУСАЛИМ. ТОГАВА ДАВИД И СТАРЕЙШИНИТЕ, ОБЛЕЧЕНИ ВЪВ ВРЕТИЩА, ПАДНАХА НА ЛИЦАТА СИ.”

ЦАРЯТ СЕ ЗАСТЪПИ ПРЕД БОГА В ПОЛЗА НА ИЗРАИЛ:   

   “НЕ АЗ ЛИ ЗАПОВЯДАХ ДА ПРЕБРОЯТ ЛЮДЕТЕ? НАИСТИНА АЗ СЪМ, КОЙТО СЪГРЕШИХ И ИЗВЪРШИХ ГОЛЯМО ЗЛО; НО ТИЯ ОВЦЕ ЩО СА СТОРИЛИ? НАД МЕНЕ, МОЛЯ ТИ СЕ, ГОСПОДИ БОЖЕ, НЕКА БЪДЕ РЪКАТА ТИ, И НАД МОЯ БАЩИН ДОМ, А НЕ НАД ТВОИТЕ ЛЮДЕ, ЗА ДА ГИ ПОГУБИ.”

   ПРЕБРОЯВАНЕТО БЕ ПРЕДИЗВИКАЛО НЕДОВОЛСТВО СРЕД НАРОДА, НО САМИТЕ ЛЮДЕ ПОДДЪРЖАХА СЪЩИТЕ ГРЕХОВЕ, КОИТО ПОДТИКНАХА ПОСТЪПКАТА НА ДАВИД. КАКТО ЧРЕЗ АВЕСАЛОМОВИЯ ГРЯХ ГОСПОД НАКАЗА ДАВИД, ТАКА ЧРЕЗ ДАВИДОВИЯ ГРЯХ НАКАЗА ИЗРАИЛЕВИТЕ ГРЕХОВЕ. МЯСТОТО, КЪДЕТО БЕ ИЗДИГНАТ ОЛТАРЪТ, ТРЯБВАШЕ ЗАВИНАГИ ДА СЕ СМЯТА ЗА СВЯТО. . МЯСТОТО, НАПОМНЯЩО ЗА ИЗГРАДЕНИЯ ОТ АВРААМ ОЛТАР, КЪДЕТО ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ПРИНЕСЕ В ЖЕРТВА СИНА СИ, СЕГА БЕ ОСВЕТЕНО ОТ ТОВА ВЕЛИКО ИЗБАВЛЕНИЕ. ПО-КЪСНО ТО БЕ ИЗБРАНО ЗА ИЗДИГАНЕ НА ХРАМА ОТ СОЛОМОН. ОТНОВО СЕ ПРОЯВИ ПЛОДЪТ НА ДАВИДОВОТО РОДИТЕЛСКО ГЛЕЗЕНЕ. СЕГА ТРОНА ПОЖЕЛА СИНЪТ МУ АДОНИЯ, “МНОГО ХУБАВ НАГЛЕД” В ЛИЦЕ И В ОБНОСКИ, НО БЕЗПРИНЦИПЕН И БЕЗРАЗСЪДЕН. В ЮНОШЕСТВОТО СИ ТОЙ СЕ БЕ ПОДЧИНЯВАЛ НА МАЛКО ОГРАНИЧЕНИЯ, ЗАЩОТО “БАЩА МУ НИКОГА НЕ БЕШЕ МУ ДОСАЖДАЛ С ДУМИТЕ: “ТИ ЗАЩО ПРАВИШ ТОВА?” (3 ЦАРЕ 1 ГЛ.). СЕГА СИНЪТ ЗАСТАНА ПРОТИВ АВТОРИТЕТА НА БОГА, КОЙТО БЕ ОПРЕДЕЛИЛ СОЛОМОН ЗА ТРОНА. С ПРИРОДНИТЕ СИ ДАРБИ И РЕЛИГИОЗНИЯ СИ ХАРАКТЕР СОЛОМОН БЕ ПО-ДОБРЕ ПОДГОТВЕН ОТ ПО-СТАРИЯ СИ БРАТ ДА СТАНЕ УПРАВИТЕЛ НА ИЗРАИЛ. НО ВЪПРЕКИ ЧЕ БОЖИЯТ ИЗБОР БЕ ЯСНО ОПРЕДЕЛЕН, АДОНИЯ УСПЯ ДА НАМЕРИ СПОДВИЖНИЦИ. ЙОАВ, МАКАР И ВИНОВЕН ЗА МНОГО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ДОСЕГА БЕ ОСТАНАЛ ВЕРЕН НА ТРОНА. НО СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ЗАГОВОРА СРЕЩУ СОЛОМОН, КАКТО И СВЕЩЕНИКЪТ АВИАТАР.

   БУНТЪТ НАЗРЯ. ЗАГОВОРНИЦИТЕ СЕ СЪБРАХА НА ГОЛЯМО ПРАЗНЕНСТВО ИЗВЪН ГРАДА, ЗА ДА ПРОВЪЗГЛАСЯТ АДОНИЯ ЗА ЦАР, КОГАТО ПЛАНОВЕТЕ ИМ БЯХА ОСУЕТЕНИ ОТ НЕЗАБАВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА НЯКОЛКО ВЕРНИ ХОРА НАЧЕЛО СЪС СВЕЩЕНИКА САДОК, ПРОРОК НАТАН И ВИТСАВЕЕ-МАЙКАТА НА СОЛОМОН. ТЕ ДОКЛАДВАХА НА ЦАРЯ ЗА ПРАЗНЕНСТВОТО, КАТО МУ НАПОМНИХА БОЖЕСТВЕНОТО НАСТАВЛЕНИЕ СОЛОМОН ДА НАСЛЕДИ ТРОНА. ДАВИД НЕЗАБАВНО АБДИКИРА В ПОЛЗА НА СОЛОМОН, КОЙТО ВЕДНАГА БЕ ПОМАЗАН И ПРОВЪЗГЛАСЕН ЗА ЦАР. ЗАГОВОРЪТ БЕ ПОТУШЕН. ГЛАВНИТЕ МУ ПОДСТРЕКАТЕЛИ СИ НАВЛЯКОХА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ. ЖИВОТЪТ НА АВИАТАР БЕ ПОЩАДЕН ОТ УВАЖЕНИЕ КЪМ СВЯТАТА МУ СЛУЖБА И ПОРАДИ БИВШАТА МУ ВЯРНОСТ КЪМ ДАВИД. НО БЕ РАЗВЕНЧАН ОТ СЛУЖБАТА НА ПЪРВОСВЕЩЕНИК, КОЯТО ПРЕМИНА КЪМ САДОК И НЕГОВОТО ПОТОМСТВО. ЙОАВ И АДОНИЯ БЯХА ПОЩАДЕНИ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ, НО СЛЕД СМЪРТТА НА ДАВИД ПОНЕСОХА НАКАЗАНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО СИ. С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИСЪДАТА ВЪРХУ ДАВИДОВИЯ СИН ЗАВЪРШИ ЧЕТИРИКРАТНОТО НАКАЗАНИЕ, СВИДЕТЕЛСТВАЩО ЗА БОЖИЕТО ОТВРАЩЕНИЕ КЪМ ГРЕХА НА БАЩАТА.

   ДАВИД БЕ НАУЧИЛ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ КОЛКО ТРУДЕН Е ПЪТЯТ НА ЧОВЕКА, ОТСТЪПИЛ ОТ БОГА. ТОЙ БЕ ПОЧУВСТВАЛ ОСЪЖДАНЕТО НА НАРУШЕНИЯ ЗАКОН И БЕ ПОЖЪНАЛ ПЛОДОВЕТЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО СИ. С ЦЯЛАТА СИ ДУША БЕ ЗАГРИЖЕН, УМОЛЯВАЙКИ ИЗРАИЛЕВИТЕ ВОДАЧИ ДА БЪДАТ ВЕРНИ НА БОГА И СОЛОМОН ДА СЕ ПОДЧИНЯВА НА БОЖИЯ ЗАКОН, КАТО ИЗБЯГВА ГРЕХОВЕТЕ, ОТСЛАБИЛИ БАЩИНИЯ МУ АВТОРИТЕТ, ВГОРЧИЛИ ЖИВОТА МУ И ОБЕЗСЛАВИЛИ БОГА. ДАВИД ЗНАЕШЕ, ЧЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ ХОРА СА ОСОБЕН ПРИЦЕЛ НА САТАНИНСКИТЕ ИЗМАМИ И ЗА ДА УСТОИ СОЛОМОН НА ИЗКУШЕНИЯТА, КОИТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЯХА ДА ГО НАПАДНАТ НА ВИСОКИЯ МУ ПОСТ, БЕ НУЖНО СМИРЕНИЕ НА СЪРЦЕТО, ПОСТОЯННО ДОВЕРИЕ В БОГА И НЕПРЕКЪСНАТА БДИТЕЛНОСТ.

   ЗАТОВА ДАВИД БЛАГОСЛОВИ ГОСПОДА ПРЕД ЦЯЛОТО СЪБРАНИЕ И КАЗА:

   “БЛАГОСЛОВЕН СИ, ГОСПОДИ, ОТ ВЕКА И ДОВЕКА - БОГ НА НАШИЯ БАЩА ИЗРАИЛ. ТВОЕ, ГОСПОДИ, Е ВЕЛИЧИЕТО И СИЛАТА, И ВЕЛИКОЛЕПИЕТО, И СИЯНИЕТО, И СЛАВАТА; ЗАЩОТО ВСИЧКО Е ТВОЕ, ЩО Е НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА; ТВОЕ Е ЦАРСТВОТО, ГОСПОДИ, И ТИ СИ НАВИСОКО, КАТО ГЛАВА НАД ВСИЧКО. БОГАТСТВАТА И СЛАВАТА СА ОТ ТЕБЕ И ТИ ВЛАДЕЕШ НАД ВСИЧКО; В ТВОЯТА РЪКА Е МОГЪЩЕСТВОТО И СИЛАТА, И В ТВОЯТА РЪКА Е ДА ВЪЗВЕЛИЧАВАШ И ДА УКРЕПЯВАШ ВСИЧКИ. СЕГА, ПРОЧЕЕ, БОЖЕ НАШ, НИЕ ТИ БЛАГОДАРИМ И ХВАЛИМ ТВОЕТО СЛАВНО ИМЕ. НО КОЙ СЪМ АЗ И КОИ СА ЛЮДЕТЕ МИ, ТА ДА МОЖЕМ ДА ПРИНЕСЕМ ДОБРОВОЛНО ПРИНОС КАТО ТОЯ? ЗАЩОТО ВСИЧКО Е ОТ ТЕБЕ И ОТ ТВОЕТО ДАВАМЕ НА ТЕБЕ. ЗАЩОТО СМЕ ЧУЖДЕНЦИ ПРЕД ТЕБЕ И ПРИШЕЛЦИ, КАКТО ВСИЧКИТЕ НИ БАЩИ. ДНИТЕ НИ НА ЗЕМЯТА СА КАТО СЯНКА И ТРАЙНОСТ НЯМА."

   ВСИЧКО, КОЕТО ЧОВЕК ПОЛУЧАВА ОТ БОЖИЕТО ИЗОБИЛИЕ, ВСЕ ОЩЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА БОГА. ЦЕННИТЕ И КРАСИВИ НЕЩА НА ЗЕМЯТА, КОИТО БОГ Е ДАЛ, СА ПОСТАВЕНИ В РЪЦЕТЕ НА ХОРА, ЗА ДА БЪДЕ ИЗПИТАНА ДЪЛБОЧИНАТА НА ЛЮБОВТА ИМ КЪМ НЕГО И БЛАГОДАРНОСТТА ИМ ЗА НЕГОВИТЕ ДОБРИНИ. БИЛО СЪКРОВИЩА, БОГАТСТВО ИЛИ ЗНАНИЕ - ВСИЧКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЛОЖЕНО КАТО ДОБРОВОЛЕН ПРИНОС В НОЗЕТЕ НА ИСУС, КАТО ДАРИТЕЛЯТ КАЖЕ, КАКТО ИЗРЕЧЕ ДАВИД: “ВСИЧКО Е ОТ ТЕБЕ И ОТ ТВОЕТО ДАВАМЕ НА ТЕБЕ.”

   КОГАТО ДАВИД ПОЧУВСТВА, ЧЕ СМЪРТТА МУ НАБЛИЖАВА, СЪРЦЕТО МУ ВСЕ ОЩЕ БЕ ИЗПЪЛНЕНО С ГРИЖА ЗА СОЛОМОН И ЗА ИЗРАИЛЕВОТО ЦАРСТВО, ЧИЙТО УСПЕХ ТРЯБВАШЕ ТАКА ПЪЛНО ДА ЗАВИСИ ОТ ВЕРНОСТТА КЪМ ТЕХНИЯ ЦАР “И... ЗАРЪЧА НА СИНА СИ СОЛОМОНА, КАЗВАЙКИ: “АЗ ОТИВАМ В ПЪТЯ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ; ТИ, ПРОЧЕЕ, СЕ КРЕПИ И БЪДИ МЪЖЕСТВЕН. ПАЗИ ЗАРЪЧВАНИЯТА НА ГОСПОДА, ТВОЯ БОГ, ХОДИ В ПЪТИЩАТА МУ И ПАЗИ ПОВЕЛЕНИЯТА МУ, ЗАПОВЕДИТЕ МУ, СЪДБИТЕ МУ, ЗАЯВЛЕНИЯТА МУ..., ЗА ДА УСПЯВАШ ВЪВ ВСИЧКО, КАКВОТО ПРАВИШ И НАКЪДЕТО И ДА СЕ ОБРЪЩАШ; ЗА ДА УТВЪРДИ ГОСПОД ДУМАТА, С КОЯТО Е ГОВОРИЛ ЗА МЕНЕ, КАТО Е КАЗАЛ: “АКО ВНИМАВАТ ЧАДАТА ТИ В ПЪТЯ СИ ДА ХОДЯТ ПРЕД МЕНЕ В ИСТИНА, ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ И ОТ ЦЯЛАТА СИ ДУША, НЯМА ДА ЛИПСВА ОТ ТЕБЕ МЪЖ ВЪРХУ ИЗРАИЛЕВИЯ ПРЕСТОЛ” (3 ЦАРЕ 2:1-4).

   ГОЛЯМО БЕ ДАВИДОВОТО ПАДЕНИЕ, НО ДЪЛБОКО БЕ ПОКАЯНИЕТО МУ, ГОРЕЩА БЕ НЕГОВАТА ЛЮБОВ И СИЛНА ВЯРАТА МУ. МНОГО МУ БЕ ПРОСТЕНО И ЗАТОВА ТОЙ ВЪЗЛЮБИ СИЛНО (ЛУКА 7:48).

   ДАВИДОВИТЕ ПСАЛМИ ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГАМА ОТ ДУХОВНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ - ОТ ДЪЛБОЧИНИТЕ НА СЪЗНАНИЕТО ЗА ГРЕХА И СЕБЕОСЪЖДАНЕТО ДО НАЙ-ВЪЗВИШЕНАТА ВЯРА И БЛИЗОСТ С БОГА. ИСТОРИЯТА НА ЖИВОТА МУ ГОВОРИ, ЧЕ ГРЕХЪТ МОЖЕ ДА ДОНЕСЕ САМО СРАМ И ГИБЕЛ, А БОЖИЯТА ЛЮБОВ И МИЛОСТ МОГАТ ДА СТИГНАТ ДО НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДЪЛБОЧИНИ, ЧЕ ВЯРАТА ЩЕ ИЗДИГНЕ КАЕЩАТА СЕ ДУША ДА УЧАСТВА В ОСИНОВЕНИЕТО НА БОЖИИТЕ ЧАДА. ОТ ВСИЧКИ УВЕРЕНИЯ, КОИТО СЪДЪРЖА ГОСПОДНЕТО СЛОВО, ТОВА Е ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ВЕРНОСТТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ЗАВЕТНАТА МИЛОСТ НА БОГА.

   ЧОВЕКЪТ “БЯГА КАТО СЯНКА И НЕ СЕ ДЪРЖИ”, А “СЛОВОТО НА НАШИЯ БОГ ЩЕ ОСТАНЕ ДОВЕКА”. “НО МИЛОСТТА НА ГОСПОДА Е ОТ ВЕКА И ДОВЕКА ВЪРХУ ОНИЯ, КОИТО МУ СЕ БОЯТ И ПРАВДАТА МУ ВЪРХУ ВНУЦИТЕ НА ОНИЯ, КОИТО ПАЗЯТ ЗАВЕТА МУ И ПОМНЯТ ЗАПОВЕДИТЕ МУ, ЗА ДА ГИ ИЗПЪЛНЯВАТ” (ЙОВ 14:2; ИСАЯ 40:8; ПС. 103:17, 18). “...ВСИЧКО, ЩО ПРАВИ БОГ, ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНО” (ЕКЛ. 3:14).

   СЛАВНИ СА ОБЕЩАНИЯТА, ДАДЕНИ НА ДАВИД И НА НЕГОВИЯ ДОМ, ОБЕЩАНИЯ, КОИТО СОЧАТ НАПРЕД КЪМ ВЕЧНИТЕ ВЕКОВЕ И НАМИРАТ СЪВЪРШЕНОТО СИ ИЗПЪЛНЕНИЕ В ХРИСТОС.

“ЗАЩОТО НИ СЕ РОДИ ДЕТЕ, СИН НИ СЕ ДАДЕ; И УПРАВЛЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ НА РАМОТО МУ; И ИМЕТО МУ ЩЕ БЪДЕ: ЧУДЕСЕН, СЪВЕТНИК, БОГ МОГЪЩ, ОТЕЦ НА ВЕЧНОСТТА, КНЯЗ НА МИРА.” “ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЕЛИК И ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ СИН НА ВСЕВИШНИЯ; И ГОСПОД БОГ ЩЕ МУ ДАДЕ ПРЕСТОЛА НА БАЩА МУ ДАВИДА. ЩЕ ЦАРУВА НАД ЯКОВОВИЯ ДОМ ДОВЕКА; И ЦАРСТВОТО МУ НЕ ЩЕ ИМА КРАЙ.” (ИСАЯ 9:6; ЛУКА 1:32, 33).